Бакалавър в Германия или България?

Е, да пиша, това което мисля че е вярно, т.е. е обективната истина, базирана на моя личен опит. Мисля, че образованието в България е добро, както и здравеопазването е добро. А пропо, мацката с градината, върнала се в България след чуждо образование и обираща в момента овациите там😊 беше пуснала една тема “колко е мръсно в България”.  Преди да слагаш нетни диагнози, си помисли че хората не могат да мислят точно както ти си представяш. Аз лично избягвам квалификациите по отношение на други потребители, и намирам този начин на общуване за проблемен в междуличностноте отношения в Бъргария, специално. На запад това го няма в общуването с непознати.

Аз съм последният човек, който иска да подбива самочувствието на младите хора учещи в България.
Но дори в България, чуждите компании предпочитат завършили в техните университети. За това има повече от една причина.
За здравето, много важен аспект! Ако престоят в чужбина е с цената на психически  и емоционални травми и пиене на хапчетата за продоляване на стрес и т.н. , еми няма смисъл това. А не са малко и такива случаи с развити страхови неврози и панически разтройства.

Определено Германия... Аз завърших моето образование в България. Когато записах магистратура - 2017 година, един професор ни събра на една от лекциите. И до ден днешен думите са се запечатали в съзнанието ми.
"Колеги, не ни мислите за динозаври или за глупави за материала, който Ви преподаваме. На нас този материал ни е спуснат, одобрен. Разберете, че има хора, които не искат Вие да знаете най-новите методи как да бъдете финансово независими. Разберете, че има хора, които не искат Вие да бъдете успешни. Затова дерзайте, търсете си материалите, учете, развивайте се."

И така не знам за няколко години дали се е променило... но при всички условие при възможност между учение тук и в чужбина, бих избрала чужбина. Сега се оглеждам за още една магистратура, но по 10к на семестър евро не ми се намират излишни...

И аз имам две чужди магистратури. В чужбина за работа никой не пита откъде ти е бакалавъра, явно само в България така, по кол центровете. Ако имам спестени пари бих ги похарчила за една година магистратура, отколкото за четри бакалавър.

+Абсолютно

При моя позната се случи. Една година изтърпя, но осъзна, че здравето и е по-важно. И смени университетът и държава за да запази себе си.

На мен ми звучи преувеличено това с психическото здраве. Все едно някой насила те кара да ходиш в чужбина, или все едно Германия е някаква дупка, която те съсипва психически. Всичко е до нагласа и до правилните очаквания.

И пак коментари, че ти трябват 2000€ на месец за нормален живот? За студент? Че то повечето хора не изкарват толкова нето на месец работейки. Но едно 800-1000€ е минимума, в зависимост в кой град живее човек. Мюнхен е абсурдно скъп град, аз бих се насочила към някой по-малък. Но наемите са станали баснословни, 400-500-600€ за едностаен апартамент е тъжната действителност, дори в по-малки и университетски градчета.

На такъв въпрос няма еднозначен отговор. Зависи от толкова много неща - избор на град, финансови възможности, психическа устойчивост (съвсем права е Роки-Маки, всякакви сравнения с другаде не са съвсем релевантни, в Германия образованието е напълно безплатно и затова цедката  след влизането е много ситна, фунията до завършването - много стеснена, условията  за брой поправки преди окончателно отписване - много режещи) и ред други.

ierldan, има значение откъде  е бакалавърът и го казвам от личен опит с дъщеря ми, пресен, а не от някога в минало време. В момента завършва магистратура там, с бакалавър също оттам. За едно и също място в известна фирма кандидатстваха паралелно миналата година тя и нейна състудентка от мастер програмата с бакалавър от Хърватия. Ми явно все пак предпочетоха немската диплома, независимо че съм сигурна, че дъщеря ми с нищо не превъзхожда като знания и умения другото момиче. А даже хърватската диплома за висше вероятно в очите на един немски работодател е по-добра от българската, нямам идея.

По повод разходите и работата  - 3 деца имам в Германия, едно вече завършващо магистратура, друго, завършващо бакалавър и трето, имащо още доста да учи предвид специалността. На 3 различни места са, в 3 различни провинции, с 3 различни специалности, но по време на бакалавъра и трите работят/работеха. Да, не са в Мюнхен (макар че едната е в следващия по големина баварски град), но все пак  разходите им на месец никога дори не са се доближавали до 2000 Евро.

По повод психическото и физическо здраве - не е никак преувеличено казаното по-нагоре от Роки. Всеки трябва да си прецени доколко  може да удържи на този напън в Германия. Не е за всеки там, писала съм го и в други теми. Най-много деца се връщат именно от Германия и не защото са по-глупави от връстниците си на Острова, в Нидерландия..   На места човек има по само два опита на изпит след което излита автоматично с мръсна газ от унито и не може да изучава въпросната специалност в никой друг академичен университет на територията на страната, само в хохшуле. На много места, особено в техническите специалности точно, зa да минеш в 3 семестър, трябва да си издържал базов пакет от изпити (GOP) и събрал  определен брой  ECTS. Иначе чао, няма как да ги влачиш до безкрай, щом са от този  задължителен набор от изпити. За самите изпити, за да ги вземеш евентуално, трябва първо да си осигуриш достъп до явяването. А това става само с представяне на ежеседмични обемни домашни и достигането на необходим минимален процент от максималните точки от тях. Много хора не издържат чисто психически, а не защото не знаят/не могат или  защото имат трудности с езика. Едната  ми девойка се скъса да учи за малък държавен изпит  върху материала от предметите през изминалите 6 семестъра в специалност "Медицина" три поредни месеца лятото. И накрая от натоварването, неизлизането много-много на чист въздух, недоспиването и нерационалното хранене се срина чисто физически (оттам и психически) и в деня на изпита се оказа в университетската болница, ама не на стаж/практика/упражнение..  Буквално не беше на себе си, когато се прибра тук. Слава богу, нещата отминаха, нормализираха се, но не при всички става така, уви. Някои  просто се отказват, предават се. И са прави, понеже нищо по-ценно няма от здравето.

Та за финал пак казвам същото - никой не може да отговори на този въпрос. Всеки от изборите си има своите съществени предимства/недостатъци.