- Публикувана: 24 дек. 2022, 03:45 ч.
- Последно мнение: 25 май 2023, 20:58 ч.
🎥 Всичко за филмите: Гледах! Искам да споделя! Ревюта, премиери, новини...LIX 🎬
https://filmisub.com/filmi/58107-as-bestas-zverove-2022.html Да препоръчам.
Не е от стандартните испански трилъри,бил е представен в Кан и заслужава да му се отдели време,въпреки мудното начало.
Не е от стандартните испански трилъри,бил е представен в Кан и заслужава да му се отдели време,въпреки мудното начало.
Днес гледах за 2 път Аватар: Природата на водата. Дебют на 4DX. Леле, 3 часа зверско клатене, вятър в ушите, вода, ръчкане по гърба, хах, ужас. Абе яко беше, ама 3 часа. Като еднократно изживяване е супер, ама не бих повторил. Ако не го бях гледал преди това щях да изпусна доста важни моменти заради това пикиране със седалката. 😀
Аватар 2 вече е с най-добрия модерен боксофис в историята на българското кино (след демокрацията) - 5 401 038 лв. приход от продадени билети. Така подобри собствения си рекорд от 5 346 851 лв. от оригиналния филм през 2009 г. Нека се има предвид обаче инфлацията. В момента билетите са доста по-скъпи. Ако сравним бройката на зрителите:
Аватар (2009) - 473 118 зрители
Аватар: Природата на водата (2022) - 386 387 зр. (трудно ще го стигне, но не е невъзможно)
В световен мащаб, новият Аватар вече има 1.9 млрд. световен бокс офис, като със сигурност ще чукне 2 млрд. и ще заеме 6-то място. Големия въпрос е дали ще успее да пребори Титаник (3 място с 2.195 млрд.) ; Стар Уорс: Силата се пробужда (4 място) ; Отмъстителите: Война без край (5 място)
Първото и второто място съответно на Аватар (2009) и Отмъстителите: Краят няма шанс да бъдат достигнати.
Като стана въпрос за боксофис, то знаете ли кой е най-гледания нов Бг филм на кино (отново в модерната история ; след демокрацията)? 😊 Чакайте да си проверя в архива, мхм
Ами, Мисия Лондон, ако си я спомняте, онази луда комедия от 2010 г. - 2 611 695 лв. от 372 179 зр. (горе-долу колкото са зрителите гледали сегашния Аватар, но ето ви близо 3 млн. лв. разлика заради цените).
Аватар 2 вече е с най-добрия модерен боксофис в историята на българското кино (след демокрацията) - 5 401 038 лв. приход от продадени билети. Така подобри собствения си рекорд от 5 346 851 лв. от оригиналния филм през 2009 г. Нека се има предвид обаче инфлацията. В момента билетите са доста по-скъпи. Ако сравним бройката на зрителите:
Аватар (2009) - 473 118 зрители
Аватар: Природата на водата (2022) - 386 387 зр. (трудно ще го стигне, но не е невъзможно)
В световен мащаб, новият Аватар вече има 1.9 млрд. световен бокс офис, като със сигурност ще чукне 2 млрд. и ще заеме 6-то място. Големия въпрос е дали ще успее да пребори Титаник (3 място с 2.195 млрд.) ; Стар Уорс: Силата се пробужда (4 място) ; Отмъстителите: Война без край (5 място)
Първото и второто място съответно на Аватар (2009) и Отмъстителите: Краят няма шанс да бъдат достигнати.
Като стана въпрос за боксофис, то знаете ли кой е най-гледания нов Бг филм на кино (отново в модерната история ; след демокрацията)? 😊 Чакайте да си проверя в архива, мхм
Ами, Мисия Лондон, ако си я спомняте, онази луда комедия от 2010 г. - 2 611 695 лв. от 372 179 зр. (горе-долу колкото са зрителите гледали сегашния Аватар, но ето ви близо 3 млн. лв. разлика заради цените).
Нищо не разбрах от Red sparrow https://m.imdb.com/title/tt2873282/
а харесвам такива филми.
а харесвам такива филми.
Ако сравним бройката на зрителите:
Аватар (2009) - 473 118 зрители
Аватар: Природата на водата (2022) - 386 387 зр. (трудно ще го стигне, но не е невъзможно)
Аватар (2009) - 473 118 зрители
Аватар: Природата на водата (2022) - 386 387 зр. (трудно ще го стигне, но не е невъзможно)
Като стана въпрос за боксофис, то знаете ли кой е най-гледания нов Бг филм на кино (отново в модерната история ; след демокрацията)?
На нас, единствения БГ филм, за който ни се случи да не можем да си купим билети повече от седмица и нещо, и накрая го гледахме в ПЪЛНА зала, купихме последните два билета и седяхме на двете крайни места на 1 ред , беше Стъпки в пясъка. Гледахме го в Арена, в Младост (сега е затворено киното).
За всички други БГ филми сме намирали билети.
Друг БГ филм с невероятен успех за големия екран (поне за мен) е Възвишение. И него гледахме в почти пълна зала, но като че ли нямаше такъв наплив.
Everything Everywhere All at Once
https://www.imdb.com/title/tt6710474/
Изключително смел и провокативен филм!
Отдавна не бях гледал нещо наистина оригинално, което да е толкова добро! Да, във филма има много познати неща, от други жанрови продукции, но всъщност бих казал, че този филм не копира, а намигва и почита.
Филмът не е за всеки и не е направен за всеки и трудно ще се разбере от цялата тази шарения и щуротия, от това бясно темпо, но ако се отпуснете и спрете да мислите, а само да се наслаждавате, то ще разберете истински красотата и посланието му.
Не се опитвайте да мислите твърде много. Дали това е възможно, не стои ли глупаво и т.н. В крайна сметка, нищо от това няма значение! И в живота е така. Твърде много мислим и малко живеем за момента...
Сложната мултивселена от безброй светове е представена по-скоро комично и абсурдно, защото така мозъка ни работи по-добре и по-лесно би усвоил истинското послание на филма, без да ни крещи, че това е абсурдно или невъзможно.
Сценарий, режисура, операторска работа, монтаж - ТОП
Каст - ТОП. Мишел Йео е невероятна, а любимото ни момченце от великия, ''Индиана Джоунс и Храмът на обречените'' дочака своя втори звезден момент толкова години по-късно, което ни доказва, че мечтите се сбъдват стига да вярваш в тях и да ги преследваш.
Ще завърша с едно изречение, което описва най-добре филмът, неговият край и посланието му:
Спрете да живеете в алтернативните светове на това, което можеше да бъде, живейте в момента и за него, и живейте живота си с радост и доброта!
Един от филмите на годината.
Препоръчвам!
-
8.5
https://www.imdb.com/title/tt6710474/
Изключително смел и провокативен филм!
Отдавна не бях гледал нещо наистина оригинално, което да е толкова добро! Да, във филма има много познати неща, от други жанрови продукции, но всъщност бих казал, че този филм не копира, а намигва и почита.
Филмът не е за всеки и не е направен за всеки и трудно ще се разбере от цялата тази шарения и щуротия, от това бясно темпо, но ако се отпуснете и спрете да мислите, а само да се наслаждавате, то ще разберете истински красотата и посланието му.
Не се опитвайте да мислите твърде много. Дали това е възможно, не стои ли глупаво и т.н. В крайна сметка, нищо от това няма значение! И в живота е така. Твърде много мислим и малко живеем за момента...
Сложната мултивселена от безброй светове е представена по-скоро комично и абсурдно, защото така мозъка ни работи по-добре и по-лесно би усвоил истинското послание на филма, без да ни крещи, че това е абсурдно или невъзможно.
Сценарий, режисура, операторска работа, монтаж - ТОП
Каст - ТОП. Мишел Йео е невероятна, а любимото ни момченце от великия, ''Индиана Джоунс и Храмът на обречените'' дочака своя втори звезден момент толкова години по-късно, което ни доказва, че мечтите се сбъдват стига да вярваш в тях и да ги преследваш.
Ще завърша с едно изречение, което описва най-добре филмът, неговият край и посланието му:
Спрете да живеете в алтернативните светове на това, което можеше да бъде, живейте в момента и за него, и живейте живота си с радост и доброта!
Един от филмите на годината.
Препоръчвам!
-
8.5
Вавилон (Babylon) (2022)
https://www.imdb.com/title/tt10640346/
Днес го гледах на кино, още на първата възможна прожекция от премиерата си. Горещо препоръчвам да се гледа на голям екран! 🙂 Има и Аймакс прожекция, но тя ми дойде късно, защото филма е 3 часа. Но на Аймакс, чисто визуално сигурно ще е още по-впечатляващ. И още едно предупреждение преди да започна с ревюто, не водете децата си! Не съм гледал каква е категорията на филма, но аз бих дал X, т.е. забранен за под 18 г.
Уфф, хора, останах зашеметен от цялата тази феерия, невероятна музика и размазващ звук. Филмът е абсолютен шедьовър в този аспект. С една думата - киното като илюзия и наркотик за мозъка!
Дълго след края на филма размишлявах над много неща и все още бях шокиран от други. Така бях въвлечен в историята и героите, че не знам как изминаха тези 3 часа. Със сигурност ще го гледам още веднъж!
Едновременно с това и съжалявам, защото този филм имаше потенциала да се превърне в една вечна класика и да измете цялата конкуренция на тазгодишните оскари, но според мен някъде в дозировките не са успели от екипа на продукцията. Както обичат да казват американците, 'ту мъч' Като прибавим и политкоректността, която я има и на моменти е засилена нарочно и ето ви проблем. Не се научиха някои творци, че този подход вече не помага и влияе зле на оценките и ревютата, а така губят хора от салоните и стрийминг платформите. Страдат самите им филми, изкуството, музата. Там е греха...
Въпреки всичко това аз давам една от най-високите си оценки за тази година! Под година имам предвид 2022, нищо че вече сме в 2023 г.
Защо след като някои неща ме издразниха и споменавам за този може би пропуснат потенциал (но потенциал за велик шедьовър на седмото изкуство, давам пример за най-високата възможна летва) все пак давам тази висока оценка? Защото аз винаги съм казвал, че за мен киното е най-вече емоция. Ако съм вътре във филма съм готов да простя много неща и да завиша всяка една оценка. Не с много, с колкото трябва и заслужава, но както се казвам, разтварям сърцето си и останалите неща оставан на далечен заден план.
След края на филма се чувствах точно така както и главния герой, само това ще издам...
И много ме е яд, че не дадоха кадри от една класика променила цялото кино, мислех да им отрежа цяла една точка за този ''грях'', но хайде, великодушен съм. Когато го гледате ще разберете какво имам предвид и да всички знаете, че съм болен Стар Уорс фен... Спирам дотук, дадох сериозен жокер!
Живях 3 часа със стария бляскъв и перверзен Холивуд и с актьорите! Страдах с тях, плаках с тях и за тях, смях се с тях, забавлявах се и се ужасявах. Да, палитрата е пълна и даже прелива...
След Ново кино Парадизо, този филм е най-близкото обяснение в любов (но по един по-особен и различен, откровен и скандален начин) към киното, а не това което направи Спилбърг с Фейбълман!
Какво е Холивуд? Блясък, поквара и разбира се, кино! Във филма има от всичко това. Филмът е много скандален и краен. Много! Предупреждавам!
Действието на Вавилон се развива в края на 20-те и началото на 30-те години на 20 век, по време на прехода на Холивуд от нямото към звуковото кино.
Режисурата на Шазел е брилянтна. Сценографията, цветовете, операторската работа, монтажа, музиката и звука са спиращи дъха и буквално те отнасят!
Брад Пит и Марго Роби правят невероятни роли. Специално Марго Роби лично за мен прави най-добрата си роля изобщо. Диего Калва за съжаление не ми стоеше достатъчно убедително, но и той се справя и накрая спаси положението.
Съдбите на героите в този бляскъв и покварен свят се преплитат, за да разкрият по един зрелищен и болезнено откровен начин човешката природа – от най-бляскавата до най-анималистичната и същност!
Вавилон е като една триактова епопея и едновременно с това една влудяваща феерия на сетивата.
Филмът е като един купон. Започва с бясно темпо, следва една по-тиха част, героите вече са уморени и накрая всичко завършва с един тежък махмурлук... Хайде обратно в реалния и сив свят!
И в тези три действия (бясното начало със спиращото духа парти, по-спокойната и романтична средна част и много тежкия и едновременно с това красив финал) Шазел е побрал целия живот от края на 20 век. Години в които хората са живеели изключително свободно, а киното е било тяхното голямо развлечение и бягство от реалността. Развлечение за плебеи и богати, а не като театъра, който е бил само за висшата класа. Вавилон показва началото на блясъка на Холивуд в неговата най-голяма разточителност. Партитата са прекалено големи, хората са прекалено жестоки, а киното е най-важно! Секс, наркотици, оргии, оргазми, вакханалия - всичко се лее и прелива отвсякъде. Гледайки всичко това в един момент почувствах, че все едно сънувам и че това не е реалност. Всъщност е било почти така...
А киното е като сънищата. То изглежда реално, но ако се приближиш достатъчно разбираш, че е просто имитация на реалността...
Един от най-любимите ми моменти (освен самият финал) е разговора между героя на Брад Пит, Джак Конрад (най-голямата звезда на нямото кино, обожествяван от всички) и героинята на Джийн Смарт, Елинор Св. Джон, един безмилостен кинокритик.
Киното е по-голямо от всеки един от нас. Дори от най-великите актьори и звезди. То ще остане дълго дори след като нас отдавна няма да ни има. Но то ще съхрани тези свои герои завинаги живи и това е тяхната най-голяма награда.
Тази година (2022) е една от най, най-силните в историята. Излязоха прекалено много добри филми. И за боксофиса и чистото развлечение (Топ Гън, Аватар 2 и т.н.) и за фестивалното арт кино.
А битката за оскарите ще е много, много оспорвана и много трудна за прогнозиране...
За финал, моето тълкувание за заглавието на филма.
Защо Вавилон? Всички знаем за вавилонската кула, нейното проклятие и гневът Божи. Тук поне за мен Деймиън Шазел искаше да каже, че ние сме най-близо до Бог именно с киното. Защото то е бягство от реалността, живееш 2 или 3 часа в един измислен свят и забравяш за всички ежедневни проблеми. Преселваш се някъде другаде и не искаш всичко това да спира. Така всеки един от нас издига една кула към небесата, мечтите и фантазиите.
Гледайте! 😊
-
9.0 / 8.5
https://www.imdb.com/title/tt10640346/
Днес го гледах на кино, още на първата възможна прожекция от премиерата си. Горещо препоръчвам да се гледа на голям екран! 🙂 Има и Аймакс прожекция, но тя ми дойде късно, защото филма е 3 часа. Но на Аймакс, чисто визуално сигурно ще е още по-впечатляващ. И още едно предупреждение преди да започна с ревюто, не водете децата си! Не съм гледал каква е категорията на филма, но аз бих дал X, т.е. забранен за под 18 г.
Уфф, хора, останах зашеметен от цялата тази феерия, невероятна музика и размазващ звук. Филмът е абсолютен шедьовър в този аспект. С една думата - киното като илюзия и наркотик за мозъка!
Дълго след края на филма размишлявах над много неща и все още бях шокиран от други. Така бях въвлечен в историята и героите, че не знам как изминаха тези 3 часа. Със сигурност ще го гледам още веднъж!
Едновременно с това и съжалявам, защото този филм имаше потенциала да се превърне в една вечна класика и да измете цялата конкуренция на тазгодишните оскари, но според мен някъде в дозировките не са успели от екипа на продукцията. Както обичат да казват американците, 'ту мъч' Като прибавим и политкоректността, която я има и на моменти е засилена нарочно и ето ви проблем. Не се научиха някои творци, че този подход вече не помага и влияе зле на оценките и ревютата, а така губят хора от салоните и стрийминг платформите. Страдат самите им филми, изкуството, музата. Там е греха...
Въпреки всичко това аз давам една от най-високите си оценки за тази година! Под година имам предвид 2022, нищо че вече сме в 2023 г.
Защо след като някои неща ме издразниха и споменавам за този може би пропуснат потенциал (но потенциал за велик шедьовър на седмото изкуство, давам пример за най-високата възможна летва) все пак давам тази висока оценка? Защото аз винаги съм казвал, че за мен киното е най-вече емоция. Ако съм вътре във филма съм готов да простя много неща и да завиша всяка една оценка. Не с много, с колкото трябва и заслужава, но както се казвам, разтварям сърцето си и останалите неща оставан на далечен заден план.
След края на филма се чувствах точно така както и главния герой, само това ще издам...
И много ме е яд, че не дадоха кадри от една класика променила цялото кино, мислех да им отрежа цяла една точка за този ''грях'', но хайде, великодушен съм. Когато го гледате ще разберете какво имам предвид и да всички знаете, че съм болен Стар Уорс фен... Спирам дотук, дадох сериозен жокер!
Живях 3 часа със стария бляскъв и перверзен Холивуд и с актьорите! Страдах с тях, плаках с тях и за тях, смях се с тях, забавлявах се и се ужасявах. Да, палитрата е пълна и даже прелива...
След Ново кино Парадизо, този филм е най-близкото обяснение в любов (но по един по-особен и различен, откровен и скандален начин) към киното, а не това което направи Спилбърг с Фейбълман!
Какво е Холивуд? Блясък, поквара и разбира се, кино! Във филма има от всичко това. Филмът е много скандален и краен. Много! Предупреждавам!
Действието на Вавилон се развива в края на 20-те и началото на 30-те години на 20 век, по време на прехода на Холивуд от нямото към звуковото кино.
Режисурата на Шазел е брилянтна. Сценографията, цветовете, операторската работа, монтажа, музиката и звука са спиращи дъха и буквално те отнасят!
Брад Пит и Марго Роби правят невероятни роли. Специално Марго Роби лично за мен прави най-добрата си роля изобщо. Диего Калва за съжаление не ми стоеше достатъчно убедително, но и той се справя и накрая спаси положението.
Съдбите на героите в този бляскъв и покварен свят се преплитат, за да разкрият по един зрелищен и болезнено откровен начин човешката природа – от най-бляскавата до най-анималистичната и същност!
Вавилон е като една триактова епопея и едновременно с това една влудяваща феерия на сетивата.
Филмът е като един купон. Започва с бясно темпо, следва една по-тиха част, героите вече са уморени и накрая всичко завършва с един тежък махмурлук... Хайде обратно в реалния и сив свят!
И в тези три действия (бясното начало със спиращото духа парти, по-спокойната и романтична средна част и много тежкия и едновременно с това красив финал) Шазел е побрал целия живот от края на 20 век. Години в които хората са живеели изключително свободно, а киното е било тяхното голямо развлечение и бягство от реалността. Развлечение за плебеи и богати, а не като театъра, който е бил само за висшата класа. Вавилон показва началото на блясъка на Холивуд в неговата най-голяма разточителност. Партитата са прекалено големи, хората са прекалено жестоки, а киното е най-важно! Секс, наркотици, оргии, оргазми, вакханалия - всичко се лее и прелива отвсякъде. Гледайки всичко това в един момент почувствах, че все едно сънувам и че това не е реалност. Всъщност е било почти така...
А киното е като сънищата. То изглежда реално, но ако се приближиш достатъчно разбираш, че е просто имитация на реалността...
Един от най-любимите ми моменти (освен самият финал) е разговора между героя на Брад Пит, Джак Конрад (най-голямата звезда на нямото кино, обожествяван от всички) и героинята на Джийн Смарт, Елинор Св. Джон, един безмилостен кинокритик.
Киното е по-голямо от всеки един от нас. Дори от най-великите актьори и звезди. То ще остане дълго дори след като нас отдавна няма да ни има. Но то ще съхрани тези свои герои завинаги живи и това е тяхната най-голяма награда.
Тази година (2022) е една от най, най-силните в историята. Излязоха прекалено много добри филми. И за боксофиса и чистото развлечение (Топ Гън, Аватар 2 и т.н.) и за фестивалното арт кино.
А битката за оскарите ще е много, много оспорвана и много трудна за прогнозиране...
За финал, моето тълкувание за заглавието на филма.
Защо Вавилон? Всички знаем за вавилонската кула, нейното проклятие и гневът Божи. Тук поне за мен Деймиън Шазел искаше да каже, че ние сме най-близо до Бог именно с киното. Защото то е бягство от реалността, живееш 2 или 3 часа в един измислен свят и забравяш за всички ежедневни проблеми. Преселваш се някъде другаде и не искаш всичко това да спира. Така всеки един от нас издига една кула към небесата, мечтите и фантазиите.
Гледайте! 😊
-
9.0 / 8.5
Не съм толкова задълбочена в гледането и коментирането и само минавам да препоръчам една любовна 
история за такива като мен, които не са я гледали. 
От доста време ми стоеше свалена, днес и дойде времето и много ми хареса:
The Last Letter from Your Lover - https://www.imdb.com/title/tt1893273/?ref_=nm_knf_t_4
п.п От началото на филма, се сетих че историята ми е позната и сигурно сум гледала някакъв римейк, а малко по-късно се сетих, че всъщност съм чела книгата.
история за такива като мен, които не са я гледали. От доста време ми стоеше свалена, днес и дойде времето и много ми хареса: The Last Letter from Your Lover - https://www.imdb.com/title/tt1893273/?ref_=nm_knf_t_4
п.п От началото на филма, се сетих че историята ми е позната и сигурно сум гледала някакъв римейк, а малко по-късно се сетих, че всъщност съм чела книгата.
Баншите от Инишерин (The Banshees of Inisherin 2022)
https://www.imdb.com/title/tt11813216/
Дойде реда и на третия основен оскаров претендент според броженията зад кулисите, но тази година всичко е възможно и има поне 4, 5 заглавия, които имат шансове, като Баншите, Фейбълман и Всичко навсякъде наведнъж изпъкват пред останалите заглавия. Аз лично гравитирам повече към Топ Гън и Вавилон, но уви няма да ги огрее... Топ Гън е екшън и политически некоректен, а Вавилон показва тъмната страна на Холивуд и е прекалено вулгарен, за да има реални шансове. На 3 място са ми китайците (всъщност филма е американски) и Аватар 2, но за съжаление навитата имат още по-малки шансове. Не знам, всичко е възможно, но струва ми се, че тази шантава история на Данитата, която носи в себе си едновременно арт изкуството, посланието и комерсиалното нищо чудно да се превърне в най-голяма сензация и да изненада всички предварителни фаворити. Но да не се отклонявам от темата, има още време за оскарите.
Премиерата на кино на Баншите у нас ще е в началото на Февруари и ще отида да го гледам пак. Най-малкото заради необятните и толкова красиви ирландски пейзажи! Просто на кино си е друго, А и държа такива филми да печелят от боксофиса. Това, че съм го гледал пиратски и ми е харесал ме задължава да го уважа и на кино! И се надявам повече хора да мислят по същия начин. 😊
Действието на Баншите се развива в началото на 20-те години на 20 век на измисления остров Инишерин по време на кървавата ирландска гражданска война. Тя обаче е само фон на филма, което е много оригинално, защото идеята на невероятния разказвач на ''простички'' истории, Мартин Макдона е да покаже сложността в общуването между хората и че дявола се крие в малките детайли. Егоизма и ината са присъщи за нас и стоят в основата на всички по-големи конфликти... Филмът е една крещяща метафора на глупостта и противоречията на човечеството...
Макдона е такъв перфекционист, че кара всички актьори да говорят сложния местен диалект отпреди 100 години. Ето така се правят нещата (споменавам го ако ей така случайно ако някой от екипа на Войната на буквите чете в Бг мама, нищо лично разбира се).
Баншите от Инишерин е едновременно горчив и забавен филм. Изпълнен е с една типична и характерна за автора мрачна поетичност. Макдона отново демонстрира таланта си, като дяволски умело балансира върху много тънък лед, засягайки философски и абстрактни понятия, а в същото това време държи и да ни е забавно и интересно. Сложен е този баланс между алегорията и реализма на междуличностната драма. Е, той го умее!
Като чиста кинематография това е един почти съвършен филм! Не е шедьовър обаче, на моменти е плах и особено финалния акт не ми стоеше толкова убедително, колкото бе нужно и историята го предполагаше. Но това не го прави по-малко добър. Филмът е чудесен, просто още съвсем, съвсем мъничко му трябваше, поне според мен.
Освен декорите и сценария, най-силната страна на филма безспорно са актьорите. Всички до един чудесни! Филмът не е дълъг, няма и чак толкова много диалози, говори се и на 'прост и достъпен за всички език' Но тези герои са толкова многопластови, толкова пъстри в необятната сива зона... Няма черно и бяло, всички са дълбоко хвърлени в нюансите...
С майсторските си диалози, Макдона по един прекрасен начин ни занимава с екзистенциализма, присъщ на човешкото същество, но не го прави по начин, по който да стои показно или натруфено, напротив, много обикновени хора ще го разберат. А точно това, този баланс е изключително труден.
В основата си това е една приказка за приятелството, амбицията и самотата. Особено самотата. На моменти е толкова тъжен и толкова хубав в това.
Трудно ми е да преценя в крайна сметка доколко този разказ бе една мрачна черна комедия или шекспирова трагедия. Но смело мога да кажа, че филмът умело докосва тъмната страна на мозъка те вкарва в дълбок размисъл след неговия край...
След като изгледах този филм мнението ми за 2022 г. се затвърди още повече.
Изключително силна година за киното! 🙂
Препоръчвам!
-
8.5 / 8.3
https://www.imdb.com/title/tt11813216/
Дойде реда и на третия основен оскаров претендент според броженията зад кулисите, но тази година всичко е възможно и има поне 4, 5 заглавия, които имат шансове, като Баншите, Фейбълман и Всичко навсякъде наведнъж изпъкват пред останалите заглавия. Аз лично гравитирам повече към Топ Гън и Вавилон, но уви няма да ги огрее... Топ Гън е екшън и политически некоректен, а Вавилон показва тъмната страна на Холивуд и е прекалено вулгарен, за да има реални шансове. На 3 място са ми китайците (всъщност филма е американски) и Аватар 2, но за съжаление навитата имат още по-малки шансове. Не знам, всичко е възможно, но струва ми се, че тази шантава история на Данитата, която носи в себе си едновременно арт изкуството, посланието и комерсиалното нищо чудно да се превърне в най-голяма сензация и да изненада всички предварителни фаворити. Но да не се отклонявам от темата, има още време за оскарите.
Премиерата на кино на Баншите у нас ще е в началото на Февруари и ще отида да го гледам пак. Най-малкото заради необятните и толкова красиви ирландски пейзажи! Просто на кино си е друго, А и държа такива филми да печелят от боксофиса. Това, че съм го гледал пиратски и ми е харесал ме задължава да го уважа и на кино! И се надявам повече хора да мислят по същия начин. 😊
Действието на Баншите се развива в началото на 20-те години на 20 век на измисления остров Инишерин по време на кървавата ирландска гражданска война. Тя обаче е само фон на филма, което е много оригинално, защото идеята на невероятния разказвач на ''простички'' истории, Мартин Макдона е да покаже сложността в общуването между хората и че дявола се крие в малките детайли. Егоизма и ината са присъщи за нас и стоят в основата на всички по-големи конфликти... Филмът е една крещяща метафора на глупостта и противоречията на човечеството...
Макдона е такъв перфекционист, че кара всички актьори да говорят сложния местен диалект отпреди 100 години. Ето така се правят нещата (споменавам го ако ей така случайно ако някой от екипа на Войната на буквите чете в Бг мама, нищо лично разбира се).
Баншите от Инишерин е едновременно горчив и забавен филм. Изпълнен е с една типична и характерна за автора мрачна поетичност. Макдона отново демонстрира таланта си, като дяволски умело балансира върху много тънък лед, засягайки философски и абстрактни понятия, а в същото това време държи и да ни е забавно и интересно. Сложен е този баланс между алегорията и реализма на междуличностната драма. Е, той го умее!
Като чиста кинематография това е един почти съвършен филм! Не е шедьовър обаче, на моменти е плах и особено финалния акт не ми стоеше толкова убедително, колкото бе нужно и историята го предполагаше. Но това не го прави по-малко добър. Филмът е чудесен, просто още съвсем, съвсем мъничко му трябваше, поне според мен.
Освен декорите и сценария, най-силната страна на филма безспорно са актьорите. Всички до един чудесни! Филмът не е дълъг, няма и чак толкова много диалози, говори се и на 'прост и достъпен за всички език' Но тези герои са толкова многопластови, толкова пъстри в необятната сива зона... Няма черно и бяло, всички са дълбоко хвърлени в нюансите...
С майсторските си диалози, Макдона по един прекрасен начин ни занимава с екзистенциализма, присъщ на човешкото същество, но не го прави по начин, по който да стои показно или натруфено, напротив, много обикновени хора ще го разберат. А точно това, този баланс е изключително труден.
В основата си това е една приказка за приятелството, амбицията и самотата. Особено самотата. На моменти е толкова тъжен и толкова хубав в това.
Трудно ми е да преценя в крайна сметка доколко този разказ бе една мрачна черна комедия или шекспирова трагедия. Но смело мога да кажа, че филмът умело докосва тъмната страна на мозъка те вкарва в дълбок размисъл след неговия край...
След като изгледах този филм мнението ми за 2022 г. се затвърди още повече.
Изключително силна година за киното! 🙂
Препоръчвам!
-
8.5 / 8.3
Здравейте!
Вчера изгледах и аз Баншите и ми хареса филма. Честно казано, доста ми хареса.
Но снощи гледах още един от Оскарските филми - The triangle of sadness - и направо съм впечатлена, че все още никой не говори за този филм. Страхотен филм, ама наистина страхотен. В прав текст, без никакви заобикалки, филмът показва лудостта на нашето съвремие - основния двигател на хората за прогрес - парите, изместената на второ място любов, жаждата за власт, класовите различия, презасищането и глада, но най-вече: диалозите. Уникални диалози, страхотни разговори има във филма. Просто ги четете и слушайте.
Като "усещане" ми напомня за Паразит. Този филм навява някакъв абсурд, някаква скандалност, която ми напомня за Паразит.
Препоръчвам и двата!
Вчера изгледах и аз Баншите и ми хареса филма. Честно казано, доста ми хареса.
Но снощи гледах още един от Оскарските филми - The triangle of sadness - и направо съм впечатлена, че все още никой не говори за този филм. Страхотен филм, ама наистина страхотен. В прав текст, без никакви заобикалки, филмът показва лудостта на нашето съвремие - основния двигател на хората за прогрес - парите, изместената на второ място любов, жаждата за власт, класовите различия, презасищането и глада, но най-вече: диалозите. Уникални диалози, страхотни разговори има във филма. Просто ги четете и слушайте.
Като "усещане" ми напомня за Паразит. Този филм навява някакъв абсурд, някаква скандалност, която ми напомня за Паразит.
Препоръчвам и двата!