Има ли и други като мен?

По всичко личи, че майка ти страда от нарцистично личностно разстройство. Накратко, тя няма да се промени, да стане по-мила, по-обичлива, по-добра. Ще продължава да трови живота ти докато не те съсипе физически и емоционално. Най-доброто, което можеш да направиш за себе си е да стоиш далеч от подобни токсични хора, било то роднини, приятели, познати... Някой родители живеят с мисълта, че децата са им длъжни (да се грижат за тях, да им помагат, да ги издържат, да ги търпят). Нямаш задължения към нея. Вече си направила достатъчно и тя не го е оценила. Споменаваш, че един ден ще останеш сама. Аз мисля, че отдавна си сама. Ти нямаш майка. Тя има теб. Отношението и към теб не е като към дъщерия, а като към слугиня. Интересува се само от собствените си потребности. Не си губи повече времето и започни да се грижиш за себе си.
Мисля, че само хора, които са били жертва на нарцисист могат да те разберат. Стой далеч и от прототипи на майка ти - хора, които те осъждат, които те принизяват и ти вменяват вина. Няма да еволюираш в такава среда.
На първо място ако имаш финансова възможност потърси добър психолог, който да те ориентира. Ако не можеш да си го позволиш не се притеснявай, защото в интернет има достатъчно информация. В YouTube е пълно с видеа на психопози и психоаналитици засягащи темата за нарцисизма. Потърси също информация за газлайтинг, нарцистични майки, токсични хора. На български за жалост не намирам почти нищо, но ако знаеш езици колкото повече по-добре.
Ето и няколко книги, които да потърсиш:
•  "Паяжината на психическия тормоз" - Боряна Григорова
•  "Порасналите деца на емоционално незрели родители" - Линдзи Гибсън
•  "Отровните родители" - Сюзън Форуърд, Крейг Бък
•  "Енергийни вампири" - Албърт Дж.Бърнстайн
•  "Емоционалното изнудване" - Сюзън Форуърд, Дона Фрейзър

Успех и много сили ти желая! И една трансформация към нов живот с хора, които те ценят, уважават и обичат!

Ееее, айде сега.... И след 25-30 г. какво става? Щом не се е обзавела с гадже преди тази възраст, повече да не мисли за мъже, партньорства и любов....??
Мнооооого народ си намира сродната душа след 25-30 г. Ама много!
Ако някой я намери нея сега, няма да се обзаведе с разведена с ремаркета. Съответно и тя може да срещне мъж, без ремаркета.
На тази възраст е възможно децата да са отгледани, но дори и да не са, няма да й заведе бебета, които да къпе и да кърми.
Много сладки любови може да се изживеят на всякаква възраст. Е, няма да са нон-стоп партита и безкраен секс след партитата, както е било в студентските години (25-30), но и след това хората посягат към другия пол. И то... доста масово.


Snezhana Vasileva 732486, да има и други хора като вас, и то много. Възрастните родители се държат точно по този начин. Негативни са, не виждат нищо интересно и забавно в бъдещето. Все някакъв страх от недоимък, болести. Дори и наглед здрави хора, започват да мрънкат и да мърморят. Особено пък тук нашия манталитет... "Роди си едно дете, че като остарееш, няма кой да те гледа."
Хубавата новина при тебе е, че живееш в чужбина. Не си нон-стоп с майка си. Добра дъщеря си. Снощи си могла да си хванеш приятелки и да отидеш на площада да денсиш и да си намираш някой с или без ремаркета, а ти си останала да й правиш компания.

Човек, дето отива към 80 за това говори, подготвя се психически.
Че и околните подготвя, няма тепърва да учи и да гради бъдеще.Това е неприятно, ама нормално. Негативната нагласа си е до човека, да си мърмори, поне не сте постоянно заедно.
  Гледай си живота  и толкова.

Явно недоволството от живота и чувството, че някой ви дължи нещо върви от поколение в поколение в семейството Това, че тази жена се засяга лесно и е нетактична не се е появило изведнъж. Може и от възрастта да е, но обикновено е следствие на отношенията в семейството. Ти се грижиш за нея само с надеждата да ти остави жилище ли? Може би го е усетила и затова й е такова мрачно настроението. Взаимно си градите такава атмосфера като си базирате щастието на материални неща ¯\_(ツ)_/¯

Прочетох това, което е споделила Snezhana Vasileva, но не останах с впечатлението, че се грижи за майка си, заради жилището. Въобще не мога да изровя подобни намеци от написаното, пък дори и това да е единствената истина.
Жената е искала да има един нормален празник с торта и баница с късмети. Вместо да се забавлява (доколкото й е възможно), бабето си е мислило, че проявява характер и позиция с недоволството си. Утре като си замине дъщеря й, ще мрънка пък затова, че е сама.
"Все за нещо ще намери да се начумери.
Ту му млякото горещо, ту пък друго нещо."
За съжаление познавам и други такива сърдити старчета и затова казах, че жената не е единствена, колкото и да е без значение дали има още 10 или 100 като нея.

Снежана, понеже питаш за други като теб, майка ми е същата, даже по-зле. Нон стоп говори за болести, аз съм писала в други теми как ме е тормозила. Но на тези години няма да се променят. И аз съм в чужбина и я издържам. Не виждам какво може да се направи, освен като говори за болести да не го приемаш толкова навътре. На тази въраст ги мъчат всякакви проблеми и някои изпадат и в депресия. По-млади няма да станат, аз се опитвам да свиквам. Наскоро й спасих живота за пореден път и ми дари апартамента с право на доживотно позване, въпреки че аз съм единствен наследник. По-скоро с цел да не се занимавам един ден с институции, защото когато се случи неизбежното няма да бъда на себе си. Надявам се да има още дълги години пред себе си. Споменавам го, защото ти писа за апартамент и това може да е опция. Разбирам те, че ти е трудно и връзката много трудно се къса. Аз не съм успяла и нямам друг съвет, освен да не се чувате много често или директно да й кажеш да не ти говори негативни неща. Аз на моята й казах, че така ме разболява мен и се опитва поне да се сдържа.

Снежана, съжалявам да прочета твоята история. Най-напред махни снимката и името, ако са истинските. Има наистина недоброжелателни хора, могат да използват писаното срещу тебе.

Никога не е късно да си намериш партньор в живота. Имала ли си сериозни връзки? Не е необходимо да отговаряш тук.
Ако си единствено дете, само ти си наследник на майка ти. Няма такси за това.
Трудно ти е, ако можеш бъди по-твърда с майка си да не ти говори негативни неща. Ти сама може да разбереш какво работи при нея. Опитай се да не и се връзваш и да си имаш свой личен живот.

Трябва да приемем, че възрастните хора се променят, страдат от болести, депресии, страхове. Няма нужда да ги превъзпитаваме или да ги игнорираме, защото "нищо не им дължим". За мен това е погрешно. Сега, ако на 50 години си сама, едва ли майка ти е виновна. Никога обаче не е късно да си намериш партньор и да си изживееш живота в любов и разбирателство. За "ремаркетата" не ми се коментира дори.

Моята майка е малко по-млада, но откакто се помня все болести и умиране. От нея научих за рак в най-ранна детска възраст. Е, баща ми я изпревари. Само негативизми, обсъждане на други хора и мрънкане. Нормален разговор от години е невъзможно да се проведе, а за адекватен съвет и дума да не става. Няма подкрепа, няма радости, няма благодарност. Последните си пари съм давала да й взема нещо, от което има нужда и не й харесва - пак мрънка.
Относно здравето - не е ходила на лекар от години, събрала е куп добавки и лекарства, и се самодиагностицира, и самолекува. Работи в момента, наем не плаща, сметките й не са високи. Разбирам, че й е скучно, че не й е лесно сама, но не съм аз виновната че е разкарала всички около себе си с лошото си поведение. Избягах в чужбина и аз и ми е по-добре за момента като не я виждам и чувам често.
Омъжването не е опция, по-зле ще станат нещата в нейната Вселена. И това го видях. Пък и по-добре сам след определена възраст,отколкото да си натресеш още някой дърт мрънкач, защото мъжете след 50 са повечето такива (мое мнение). Себеуважение и независимост. Не сме длъжни да се чувстваме зле заради други, било то и родители. Пък на майка си финансова помощ, изслушване докато има нужда и до там.

Аз съм попадала сред възрастни хора и разговорите не са много по-различни. Страхувам се, че всяка изминала Нова година, ни доближава с 1 година до тези моменти.
Само се моля да не съм толкова крива и недоволна и да не съм обградена с баби, които мелят едно и също и не можеш да им отнемеш думата.
И сега имам приятелки, с които като се видим, говорят само за болести, а са млади. На обикновен въпрос къде ще е на Нова година и се започва, как нещо я е надухало, как там, където ще ходят е течение, как нали знам, че й тръгва синузитът, плешките... Пък имам ли добър масажист... Другото е същото, но за децата - по два часа могат да говорят за джипита, температурки, задни хреми...

Esmee и аз познавам много такива хора на по 20-30г. Вечно недоволни, вечно нещо ги боли, сърби. И естествено умозаключението как "сички ша умрем".
Така че човек не става негативен защот е достигнал до определена възраст. Познавам много приятни и позитивни възрастни хора (70-80г.). Възрастта не те прави "крив". Обикновено такъв си си бил цял живот. Естествено с възрастта става по-зле.
При гореспоменатите има възможност за промяна. Ако те го искат естествено. При майката на авторката няма шанс. Поне тя да се спасява докато е време.

Майка ти е на 77 години, авторке. Остарява, превръща се в мрънкащо дете. Стегни се и бъди по-дебелокожа, не се връзвай на думите й.

Честита Нова Година!

Тъжна история, пожелавам здраве и нови радости и надежди!

От описанието ситуацията звучи като обсебваща майка, която след неуспешния/ токсичния брак се вкопчва повече в дъщеря си.

Отношенията родители - деца са много сложни, тъй като за децата родителите винаги си остават някакъв вид авторитет или някаква мяра. Тегне задължението за уважение, респективно за грижи. За съжалението, нерядко има случаи на насилие, емоционално, а дори и физическо, но те трудно се осъзнават и възприемат, трудно се оценяват, защото връзката между деца и родители е много силна.

За нотариалния акт - никой не е длъжен да прехвърля своя собственост никому. Ако си единствено дете, ще наследиш имота с пряко наследяване.

На Запад и в по-развитите страни в твоя случай майката щеше да е в старчески/ пенсионерски дом, а ти да си гледаш работата и живота.

Най-добри пожелания!

Нещо не ми се връзват нещата хронологично.
И как точно ти се меси майка ти? По телефона ли ти казва какво да правиш? Тя откъде знае какво правиш в чужбина, като не е с теб?
За жилището и нотариалния акт не коментирам. Жената е построила жилище, а ти за едни легла искаш да си собственик, така ли? Въпреки че няма други наследници.

Майка ми е на 79 и никога досега не се е оплаквала от здравословното си състояние, независимо от проблемите си. Цял живот ни е спестявала безпокойствата си, да не ни тревожи и досажда. Пу-пу, да ни е жива и здрава още.
До характер е.
В случая известна доза здравословен егоизъм е необходима и неизбежна. Игнорираш оплаквания и тиради. И се дистанцираш.
Но не вярвам да се получи. Моделът е друг.