Лоша майка

Местенето в друг град означава мъжа ми да си търси нова работа. Казват, че в провинцията работа се намирало по-трудно. Освен това трябва и двете деца да свиват с ново училище и детска градина.
Това, за което се упреквам е, че се оставих мъжа ми да ме разубеди от местенето, когато още имахме възможност - нямахме деца. Но пък и проблемите не бяха толкова наболели - мога да преглътна обиди от тях, мъжа ми може да се справи също, но децата са в тази възраст, в която са много чувствителни и всичко им оказва влияние.
Нямаме заделени за черни дни пари.

Не е било само веднъж, когато съм и казвала, че ако трябва ще говоря с адвокат по въпроса. Обиждала се е, обаче не е преставала да се меси. От няколко месеца съм безработна и финансово сме доста притеснени - затова не знам дали ще успея с ограничителната заповед.
Образование имам, но е в професия, чисто мъжка и е трудно да се доредиш до интервю. Оказва се, че дори за чистачка ти искат препоръки, а досега на практика съм работила само по специалнотта си.


Anneese, много са ти мъдри съветите. Съюзници не е точната дума. "Потърпевши" - не желая да забърквам други в тази ситуация, макар и потърпевши. Леля ми отиде да живее в друг град и се освободи по този начин, но аз съм и дъщеря и амбициите на майка ми са по-силно отколкото при леля ми. Не искам да забъквам други. Вярно е - правилната дума е "война", но не мисля, че ще преглътна "инвазията" и опустошевието после. Защото моето семейство ще бъде разрушено, не нейното - то си се е разпаднало защото "птичките са отлетели", и колкото и да "съжалява" после няма да мога да поправя стореното.

Много го разводних - къде ще ми дадат повече информацияза ограничителна заповед?

_Vess_ , без да се обиждаш - далече си още и ти пожелавам да не приближаваш в тази насока. Не я посещавам от много време - не отидох на рождения и ден, нито на имения ден на баща ми. Проблема ми е че не мога буквално да се отърва от нея - причаква детето след училище.
Тя приема мнението ми просто информативно, а тя се съпреживява като майка на децата ми, мен ме има за някой, който няма права, а само задължения, не само към нея.

След написаното дотук - учудвате ли се защо вече не издържам?

Беше направено това предупреждение от мъжа ми.
Проблема е, че не мога да държа децата затворени в къщи.


Има и друго нещо, което не съм опитала - да ходя да и се меся на нея. Но ме е спирало това, че може да отворя очите на баща ми и да го направя нещастен, да съсипя неговия живот. А и един такъв акт изисква допълнително енегрия, а вече такава нямам.

И аз смятам, че единственит, които имат право да кажат дали съм добра майка са децата ми. А техните постъпки в тази насока са достатъчно красноречиви за мен - виждам любовта им.
Не ми е за първи път да се съмнявам в нейната оценка за света и в психичното и здраве. Но вариянта със "специални служби" ми се вижда по-краен от ограничителна заповед. В крайна сметка попречила е само на моето семейство и семейството на леля ми.

А децата я обичат - нали им е баба. И аз я обичам, но тя не може да си представи, че някой, който я обича няма да танцува по гайдата и. Тая наистина голяма обида, но радко позволявам чувствата да влиаят на отношението ми някой, въпреки абсурда, че именно отношенията ми с този някой пораждат чувствата. Бих ги подтиснала в името на децата, но точно идеята, че необмислените действия на майка ми може да навредят на децата ми ме притеснява. Защото дори да стане нещо в мое отсъствие в компанията на баба им виновната съм аз, че съм го допуснала. Аз съм родител и аз трябва да пазя децата си. Когато преценя, че някой не може да се грижи за тях добре е моя отговорност да се погрижа това да не се случва.
Голямото дете е тормозено в училище, но не от баба си, а от останалите деца, тъй като е учен да бъде "добър към другите и да не наранява" - остатък от времето, когато живяхме заедно и контактите си с бабата. За нея е много важно другите да не излагат нея, но никога не си е задавала въпроса дали тя излага другите. Трудно ми е да поможгна на петокласник в ежедневието в училище, имаше разговори с родителите на други деца, имаше разговори с учители и директори, но резултат няма. Пред децата ми тя се кара на мъжа ми, че и противоричи и казва "по-възрастните трябва да се слушат и да не им се противоречи" а родителския авторитет е авторитета на по-възрастния вместо на човека, който се грижи за теб. Странна смесица от авторитет, собственическо чувство и архаично възпитание, от което не мога да се отърва. Няма да се спирам на унижевнията, които съм изтърпяла като тяхно дете, защото това е отминал период, искам само да предпазя децата си. А те са си деца - непредубедени и отворени за другите. Радвам се, че поне за дъщеря ми успях да взема нещата в свои ръце и тя ходи с желание на градина, не е тормозена. Още не съм се справил а със сина си.

Знам, че не съм идеална, една моя приятелка само веднъж се осмели да ми спомене, как се учудвала на поведението на майка ми - това, което тя е показала пред нея. Само веднъж, при това беше отдавна. Другите си мълчат за да не ме заболи, защото ми е майка и я обичам. Но обичам децата си и за тях съм длъжна да се погрижга.
Виж за алергиите - имам протокол от специалист, не е проблем и още един да взема. А няма начин да докажа, че е давала непозволени храни.
Не бих стигнала до такава крайност, ако виждах друго решение. Ще си позволя един последен предупредителен разговор с нея, но трябва да съм наясно и да разясня на нея какво би следвало ако не изпълни решенията ми като родител на децата ми.

Ролята на таткото я има - той е изключително кротък човек. За годините брачен живот нито веднъж не ми е посегнал. Нито се е заканвал. Имал е обаче желание да прибегне до насилие към баща ми. В крайна сметка се ожених за да избягам от къщи. Факт, който нееднократно съм го казвала на майка ми, но тя отказва да го приеме. Мъжа ми се оказа почти белия принц от приказките - идеални хора няма. Но не мога да позволя насилие над родители - не мога да причиня на тях товма, което са ми причинили. Нямам желание за отмъщение, искам само да се избавя от тях и да си заживея моя живот.
Благодаря на всички да съветите и съчувствието. Не си гривя душата - това, което съм постигнала е резултат от техните усилия - и висшето и това, че се боря за децата си. Обаче почти никога не съм се борила за себе си. Те са ме научили,че най-важното в живота ми е моето семейство, странно защото именно това унищожават. Обечам ги, но няма да позволя да го съсипят, за доказателство. Като са им криви разбиранията да си ги таят в тях, не се опитвам да ги променям, а само да променя отношението им към мен. На мен не вярват, затова ще прибегна до по-авторитетни и убедителни мнения - ще се консултирам с адвокат.

Не съм нещастна - имам прекрасен съпруг, здрави деца, прекрасно семейство, за което си струва да се боря и се боря, просто напоследък силите ми се поизчерпаха.

Благодаря на всички, лека вечер - за мен път за решаване на проблема има вече.

Изчерпих темата

Темата е изчерпана за мен. Разкрих прекалено много от личния си живот, получих ценни съвети и вече имам път към решение на дългогодишен проблем. Благодаря за съчувствието, съветите, и не на последно място изясних за себе си как да говоря с родителите си като има давам последен шанс са благоприятен и за двете страни изход от ситуацията.

Ако това е тема, която ви интересува, може да отворите нова такава, където бих се включила вече като регистрирана, но едно от предимствата на това да не си известен е правото на личен живот.

Не вярвах, че някой ще има търпение да изчете прекалено дългите ми постинги, за което ви поздравявам.

Моля някой модератор да заключи темата.