Моля Ви помогнете ми! Детето ми се промени коренно!

Реза пак много хубав съвет е дала!   

Това е просто период от живота на детето!Има си характер иска да отстои позицията си!
Трябва да правите и вие компромиси със себе си, за да постига целите си детео. Но компромиси, които не накърняват позициите ви като родители!
Просто нищо страшно няма и не е нужно детето да се променя! МНого си е наред! Обичайте си я и и се радвайте!

Весели празници!

И ние имаме подобни проблеми, макар и мно-о-ого рядко. В повечето случаи успяваме да се убедим с думи. Най-вече сме приели, че с баща му не разбираме нито дума, докато плаче. Но поне 1 път в месеца и при нас пада голям рев за нещо. Хареса ми идеята за феите, много ще върви и за заспиване. Обаче как да кажа на момче да прави като фея? За него това е момиче, а той твърдо се разграничава от момичетата. Може би приказно добро джудже? Някой би ли предложил друго наименование за момчешкия вариант?

Същата работа беше при мойто Илко. Винаги е бил невероятно кротко и добро дете. В детската също беше най-кроткия, уж му харесваше, но след два месеца започна истерията, като усети че детската не е временна, а тепърва започва. Започна да бъхта сестра си (дето мреше за нея и се разтапяше само като му се усмихне), да я обижда, да й вика махай се от тук и че щял да й реже главата, да й къса крачето , абе страх ме беше да ги оставя двамата в стаята сами, да се тръшка и да реве, точно както описваш, ама абсолютно неконтролируемо за някакви глупости, и не се успокояваше с нищо - нито с добро, нито с караница, нито с необръщане на внимание, просто неконтролируем ставаше. За първи път ни беше раздяла тази, не е ходил на ясла. Явно стоейки кротък в детската е събирал емоция и си я е изкарвал след градината. Също казваше че му е мъчно за мен и че децата му викали махай се, а той е толкова кротък че никога няма да отвърне или да си отстоява правата за някоя играчка, ами просто ще се свие и ще си стои мълчалив на някое столче Имахме много жална и сърцераздерателна сцена - "Мамо, моля те излез от стаята, искам да си остана сам, да си поплача". , представяте ли си такива думи от устата на 3-годишен, кога успя да събере такава мъка в душичката, че на 3 години да предпочете да плаче сам, отколкото гушнат в майка си?  Ужасно се почувствах, егати майката дето се оказах в един момент, да измъчи до такава степен детето с това ходене на детска...Първо ревахме той в детската стая, а аз отвън, после влязох и ревахме заедно, тъжна работа ви казвам...Всъщност точно след тази  случка просто го спрях от детска. Сега е старото ангелче, играе си и гушка сестра си както преди, няма такива истерични кризи. За някои по-чувствителни деца е просто рано да се разделят с майка си на тази възраст явно. Слава богу че съм си вкъщи и гледам сестра му, че ако бях на работа ще не ще трябваше да продължи да ходи, направо незнам до къде щяхме да я докараме
Ние с татко му сме кротки и спокойни хора, той е същият, може би нахаканите и по-палавите деца по-леко я понасят тази детска градина...

Може би наистина са се натрупали много промени, но най-вероятната причина е детската градина. Големият ми син страдаше 4 месеца, като тъгата си проявяше по различен начин - не искаше да облече нищо, не искаше да спи сам. Сега малкият е на 2,5 години и без да е на градина плаче много и безпричинно. Имам чувството, че си изревава бебешкия рев, защото като бебе не плачеше много.
И аз съвсем се обърках - единствено се надявам и пожелавам с търпение и любов да се преминат тези периоди!!!

Според мен причините за поведението на дъщеря ти, са сбор от всичко, което са казали момичетата. От една страна в тази възраст, това поведение, не е чак толкова странно, от друга, смятам че голямо влияние й е оказала промяната, новата обстановка, детската градина. Просто са се струпали много фактори наведнъж, и това е отключило това поведение. Смятам, че това е един вид форма на протест, обикновено децата в тази възраст, не са в състояние да обяснят чувствата и тревогите си, а ги изразяват именно, чрез странности в поведението си. Реза, много хубаво те е посъветвала, по отношение на твоето поведение. Трябва да се запасиш, с много търпение, и да извадиш торбата с чудесата и вълшебствата. Ние с дъщеря ми и досега, тичаме всяка вечер, да си мие зъбите, и т.н., за да не изпусне Сънчо, който всяка вечер като заспи я поръсва със златен прашец и й подарява вълшебни сънища. И това е само една от многото ми измишльотини, които започнах да измислям, когато беше на две и половина някъде. Иначе нямаше оправия.

Момичета, с интерес изчетох всичките акъле, които сте дали понеже и при нас е кошмар. Ще пробвам "фея-съветите" на Реза. При нас периода на отрицание за градината премина, но сега дойде ред на доброто поведение там и кошмарното в къщи. Реване, тръшкане, залепване за мен...не е истина! А смятах, че с приближаване на 3-тия рожден ден нещата идвали на място...ама друг път!

Има деца, които никога не свикват с градината - обикновено те са по-тихи и по-съсредоточени, емоционално интровертни и със силно изявена нужда от семейната си обстановка. Не знам дали случаят е точно такъв, но като цяло адаптацията към ясла/градина би трябвало да е не повече от месец-два. Ако детето продължава да тъгува след това, настояването от страна на родителите само влошава нещата. Възможно е плачът да престане, но това не означава, че е спряло да страда - има случаи, в които децата свикват, но започват да изживяват нещата много дълбоко; развиват чувство, че са изоставени и необичани, престават да се смеят, сънуват кошмари, проявяват необяснима агресия и дори боледуват. Това може да повлияе на личността им много по-сериозно, отколкото повечето родители смятат и да остави отпечатък за години напред. Детската градина трябва да е удоволствие, а не мъчение... Ако родителят има минимална възможност да задържи такова дете вкъщи, най-добре е да го направи. Леко заблуждаващи са твърденията, че неходенето на градина категорично води до проблеми със социализирането и адаптацията в училище, напротив - в повечето случаи децата израстват зависимостта си от домашната обстановка, стават по-уверени и спокойни, и приемат новите си задължения с радост и интерес.

колко такива периоди съм преживяла с моя умник гошко че чак не е истина.стигнах до заключението че като му позволиш малко повече и тои решава че за всичко може да прави хубаво или не.реве тръшка се и това е .но започнах да му обяснявам като на голям на езика на възрастните и това промени коренно нещата.мисля че това е начина подкрипян от много обич и целувки защото все пак те са деца.

 

Явно при нас се получава точно така.От малко ангелче Дани стана нервен,раздразнителен и ревлив.Всички опити за разговор се провалят,от всичко плаче и се самонаказва,удряйки се.Замислям се от спиране на градината.