Дали баща ми си има друго семейство?

Нормално е децата да попиват семейния модел.
Важното е по-късно да могат да осъзнаят дали е правилен или е токсичен и дали искат да го следват или не.

Имам един близък приятел, чиято майка се беше изкарала жертва, защото мъжът й "ги напуснал и си имал ново семейство". И беше вкарала сина си на мястото на мъжа си и го мачкала, мачкала, докато не се появи жена, която го накара да започне да поставя всичко на мястото му. И това предизвика майката да постави картите на масата и да каже "аз или тя", включително да каже на сина си, че ще го лиши от всичко и ще го даде на сестра му. Нищо, че той й е плащал сметките години наред и го е развъртала, докато не се е обърнала и не му е казала "ти няма да имаш деца" и
"ще разделя всичко на 3"/заради племенника му/. Нищо, че носи цял живот сестра му и й дава пари. Нищо, че дъщеря й заради това отношение е станала паразит, който е останала чистачка. Нищо, че е разбивала къщата на майка си, ограбила я е и дори я е пребила с приятеля си. Даже я е съдила, защото я накарала да направи аборт от този психопат, с който е била. Накрая, когато дъщеря й се залюбва със циганин, около 20г по-голям от нея я прибира и й осигурява условия да си правят деца по цял ден и нощ. А собственият й син отива на таванския етаж, който е като студентска квартира. Тази майка и тя не постигнала кой знае колко, защото е била държавен служител на средно ниво е успяла да си осигури живота и да поддържа паразитния живот и на дъщеря си, благодарение на земите, които е получила от родителите си. Това е осигурило добър живот на всички, само не и на синът, който е вярвал, че тя няма пари и й е плащал сметките години наред, дори, когато се е появила жена в живота му. Този приятел имаше късмет с новатажена, която се появи в живота му. Старата беше търпяла 7 години това положение и не беше успяла да забременее в тези токсични условия. Защо ви го разкавам? Защото животът е пред Вас и родителите сами трябва да оправят, както смятат за добре своите взаимоотношения, защото понякога родителите повличат децата си, както е историята, която разказвам.

1. Когато някой реши да се раздели с партньора си, той не се разделя с децата си /има и такива ситуации де/, но чисто психологически е ужасно да се манипулират децата по този ужасен начин. В историята, която ви разказвам този приятел дори на 40 казваше "баща ми ни заряза", докато не разбра, че майка му толкова е манипулирала тях и е била толкова нетърпима към баща му, че той е предпочел да избяга. Но е факт, че бащата живее с новата си съпруга повече от 25г. Но заради това, което му е втълпено синът не иска да види баща си.
2. Една връзка не може да се крепи толкова години с такива нездрави отношения и няма как и двамата да са щастливи. Единият поне осигурява условия на другите да съществуват. Другия какво осигурява на децата си?
3. Отношенията на родителите са си отношения на родителите и не трябва да заместват децата си и трябва да си поемат отговорност за тях, а не да ги прехвърлят.
4. Много ясно, че ако една жена е системно пренебрегвана от мъжа си, няма как да е щастлива, но е и в нейните ръце да се опита да се изправи и да потърси някаква помощ. Дори терапевтична/приятели/роднини, която да й помогне да се възстанови и намери нямаква сила, за да може да е пълнощенна за себе си и за децата си.
5. Не е ваша работа да се месите в отношенията на родителите си. И е здравословно да продължавате да строите живота си.

Можете да подкрепяте брат си, да съчувствате на майка си, но решението за промяна и отговорността й си е нейната. А Вие продължавайте живота си и Ви желая успех!

Да,точно това е въпроса кое се е случило първо много години назад. Липсата на бащата ли е причина майката да бъде неудовлетворена от живота или обратно. При намусена, мърмореща жена едва ли някой  бърза да се прибере.И все пак това са техни взаимоотношения.Неприятно е обаче, че напрежението витае във въздуха.

Единственото, което можеш и трябва да направиш, е да кажеш на майка си, че е голям човек и трябва да поеме живота си в собствените си ръце. Никой - ни мъж, ни деца трябва да са отговорни за нейното щастие и добруване.
   Майката удобно се е настанила в позицията на жертва и не прави нищо за да промени статуквото.
  Към авторката - няма нужда да съчувстваш и да помагаш на майка си. Отиди на психолог и оправи собствените си възприятия за нормално семейство. Погрижи се за себе си, а може по този начин да помогнеш и на брат си.
  Не обръщай ролите в живота. Не ставай родител на майка си. Ти си детето.
    А баща ти, ако е избягал от тази отровна среда - дали в работа или с друго семейство - чест му прави, че не ви е зарязал да се оправяте сами.

Никаква чест не виждам в поведението и на бащата. Като не ти се живее с тази жена, разведи се. Никой няма да го спре после да те спре да се грижиш пак за децата си. А "грижите" към жена му са мечешка услуга според описанието на авторката.
Цялата ситуация показва една вторачена в мъжа си жена, която има желание да побърка децата си. Все някой нещо трябва да промени. Ако съм на мястото на авторката, ще си ходя много рядко вкъщи и няма да се занимавам с техните тегоби.

Само гадаете, авторката изчезна.

Грижите са стандартни за едно семейство, в което има подкрепа и уважение. Сигурна съм, че ако бащата разбере точно колко го уважават другите трима в семейството, сам ще инициира раздяла, няма да чака 'жертвата' да вземе решение ще го напуска ли, няма ли. Разбира се, стандартните за доброто семейство грижи също ще секнат със сигурност в една от трите посоки, където досега са отивали.

Аз имам приятелка, която подозираше, че мъжът и и изневерява по същия начин - командировки безкрайни, криене на телефони. Ако някой вкъщи му рече нещо накриво и той почва - аз всичко за вас правя, да имате всичко, а вие даже не ме уважавате...Жената се поболя направо. Един ден обаче дъщеря и хвана бащата с любовницата. Казала, че случайно ги видяла, но според мен го е планирала и го е следяла. Пред дъщерята вече нямаше как той да отрича. Последва развод, защото и двете деца подкрепиха майка си.
Не знам авторката на темата на колко години е, но може да помисли по въпроса. Майка и явно няма воля, но дъщерята може да направи нещо по въпроса.

  Когато една връзка за да не върви, причината не е само в един от партньорите.  Винаги вина имат и двамата. Децата не са арбитри в тази връзка, те не трябва да се месят и участват в уреждането на взаимоотношенията между родителите, те са децата.
Ако двамата родители са искали до сега да са се разделили, явно имат причина да не го правят.

Подозирам, дори съм сигурна, че ако авторката се намеси във взаимоотношенията между родителите си, в един момент тя ще излезе виновна за несполуките на майка си. Майката ще й висне на врата и ще провали живота й. Защото е видно, че момичето обича  майка си и иска да й помогне, тя няма да я изостави и в стремежа си да върне на майка си    "жеста на отдаденост към семейство и деца" ще загърби своето щастие. Дано не съм права, но от написаното, мисля, че майката никога няма да спре нито хапчета,  нито да бъде болна,  ще си остане неразбрана и винаги ще е недооценена.

Родителите ти отдавна са се предали и изградили модел на съжителство и поведение. Не мисля, че вече майка ти ще избере развод и дано баща ти не я зареже, защото кризата за нея ще е още по-голяма.
Ако имаш възможност и близка връзка с брат си..Наблегни на нея, явно той е в най-голяма нужда!

Пак казвам,не се бъркайте в отношения на възрастни хора.Вие сте деца,не изземвайте функциите на родители.
Помагайте на брат си с каквото можете.

Гледам как темата убедено е завила към тезата, че майката е една използвачка,възползваща се от парите на бащата и правеща се на многострадална Геновева. На мен лично от описаното ми се струва, че на първо място има мъж пълен егоист, с новобогаташкия манталитет. Ако финансовата му обезпеченост беше на първо място давана за семейството му, дъщеря му нямаше да работи от 16-годишна, нямаше да се издържа сама и по време на следването, нито щеше да пише, че постоянно е трябвало да му се молят за пари за битовите им нужди. Майката ми изглежда от типажа жени, които са възпитани, че на мъжа се подчиняваш и търпиш, а не като обиграна сметкаджийка. Явно е и доста мачкана през годините и съвсем е загубила самочувствие и вяра в себе си. За огромно съжаление в България реалната средна заплата на много места изобщо не е достатъчна да излезеш на квартира и да отгледаш две деца. Ако жена с 1000 лв. чисто няма родители, които да й помагат и жилище,. в което да отиде, разводът става мираж. Затова е толкова важна финансовата независимост, но на 40+ се постига много трудно, ако не е започнала на 20+.
Та жената най-вероятно наистина смята, че е търпяла за доброто на децата си, да не ги отглежда  съвсем в мизерия, макар че не се вижда да са тънали в разкош, със заможния си баща.
Авторке, брат ти на каква възраст е? Говорила ли си с него за майката ти? Той би ли подкрепил да се изнесат на квартира, макар това да значи някакви лишения? За майка ти ще е по-лесно да се махне, ако има емоционална подкрепа и от двама ви. За бащата съм сигурна, че ще тръгне вкупом да ви наказва.  На твое място бих й предложила подкрепа за изнасяне.  Ти сама можеш да прецениш дали е от безпомощния тип жени, които имат нужда да разчитат винаги на някой, даже и да ги унижава или би си стъпила на краката и няма  да виси на твой гръб до края живота си.

Какви квартири, какво безпаричие? При развод, майката остава с детето/децата под 18 години в семейното жилище. Явно сина й още не е пълнолетен, така разбирам аз.
След това имота е общ, продават го или единия изкупува частта на другия и си гледат живота.
Как ли пък не, след 20+ години брак, ще си оставя аз дома ей тъй и ще ходя на квартира. Няма такива филми, едва ли е чак толкова наивна дамата.

Откъде знаем дали семейното жилище е придобито по време на брака? Ако е на бащата, майката има право да остане с непълнолетни деца в него, но след като това бъде отсъдено от съда. Този мъж, както е описан, дали тихо и цивилизовано ще си живее в едната стая, докато тя е в съседната? Много е възможно да започне да настройва сина срещу майката и даже да успее да вземе родителските права. Имам такъв пример в обкръжението си. За подялба на жилището, ако е СИО - знаеш ли колко време продължават съдебните делби? Ако реши да й прави напук, ще се точат минимум 5-6 години дела. Накрая, като се продаде, каква е вероятността половината сума да й стигне за прилично собствено жилище? Междувременно къде ще живее?

И как точно е осигурил добър живот този баща? Как допринасят парите му? Наистина звучи странно той уж да носи, пък майката да отделя последен залък и дъщерята от малка да работи. Така описано, изглежда едва ли не че от него не е имало никаква изгода, а семейството се е оправяло само. Ако неговият принос е само да мята от време на време някоя луксозна вещ, ами нужно ли е? Човек може и без тях да живее, особено ако ще се спаси от токсична среда.

Иначе и аз мисля, че авторката няма как да помогне особено на майка си, освен да я увери, че я подкрепя. Жената сама трябва да вземе решението си. Евентуално ако има приятелки, да се говори и с тях да я окуражават да се маха. Може да й предложи да посещава психотерапевт, освен това да я кани честичко по разни развлечения, защо не и спорт някакъв, да я държи заета извън дома.