Все по-често ми се случва сервитьори да се държат все едно ме "черпят", защо е така? На вас случва ли ви се, много е гадно да седнеш, да разпуснеш, а отсреща все едно си им изял обяда...
- Публикувана: 19 ян. 2023, 23:32 ч.
- Последно мнение: 7 апр. 2024, 12:30 ч.
Да обсъдим сервитьорите
Доста често е така за съжаление, но моето лично мнение е че много рядко вече има сервитьори. Тези който коментираме според мен са всичко друго ,но не и това . Това е професия ,която трябва да обичаш, да научиш и да практикуваш с всички правила , тези едва ли знаят от коя страна се сервира на клиента. А най- мразя като някоя застане до масата и ме гледа тъпо 😀... и какво чака и аз незнам.
Ниско заплащане, лоши условия на труд. Това не са сервитьори, а случайни хора, които да попълнят липсите.
Обслужването е нула на повечето места. Намусени през повечето време, ако питаш за препоръка - не знаят, не са наясно, все едно не работят там, а случайно са се отбили, минавайки по улицата, търсиш ги да си поръчаш, търсиш ги, за да си платиш... но накрая очакват бакшиш. От хората, които оставят по 10-15% + съм, но последно време започнах да преосмислям.
Обслужване не е да метнеш чиния и чаша на една маса и не е унизително да бъдеш любезен и да си изработиш парите. Ако това не е силната ти страна, намираш си друга работа.
Да не говоря, че бизнесът с ресторанти в България е тотално сив. Не се плащат пълни осигуровки, сигурно и на 4 часови договори ги водят. Иначе интериори за стотици хиляди левове, намалено ДДС, а храната най-евтиното качество от Метро в повечето случаи с кофти приготвяне.
Два-три пъти седмично се храним навън и рядко сме доволни отколкото обратното. Дори трудно бих се сетила да препоръчам заведение от популярните и посещаваните.
Обслужване не е да метнеш чиния и чаша на една маса и не е унизително да бъдеш любезен и да си изработиш парите. Ако това не е силната ти страна, намираш си друга работа.
Да не говоря, че бизнесът с ресторанти в България е тотално сив. Не се плащат пълни осигуровки, сигурно и на 4 часови договори ги водят. Иначе интериори за стотици хиляди левове, намалено ДДС, а храната най-евтиното качество от Метро в повечето случаи с кофти приготвяне.
Два-три пъти седмично се храним навън и рядко сме доволни отколкото обратното. Дори трудно бих се сетила да препоръчам заведение от популярните и посещаваните.
А аз искам да споделя положителен отзив за сервитьори. Два пъти ми се случва да съм в ресторант "Стария чинар - Черно море" във Варна и на съседна маса да празнуват рожден ден. Когато им поднасяха тортата за десерт, всички сервитьори се наредиха до масата и пяха "Happy Birthday". Единия път не беше голяма компания, а семейство с 2 деца, които си бяха поръчали само едно-две парчета торта и пак така им ги поднесоха. Това показва отношение към клиента. Освен това вдигна настроението на всички хора в ресторанта.
Това отношение на много места съм го виждала - изкарва бакшиши😉.
По темата - сервитьорството е професия и както всяка друга професия зависи от личното отношение на човека, който я извършва + условията на труд . Отговорност, отдаденост, отношение, знания , умения и най- вече желание да работиш.
По темата - сервитьорството е професия и както всяка друга професия зависи от личното отношение на човека, който я извършва + условията на труд . Отговорност, отдаденост, отношение, знания , умения и най- вече желание да работиш.
Отвратително е обслужването, особено в курортите.
Не мога да се съглася с ниското заплащане. Като се има в предвид, че масово работят младежи без образование, колко да получават? А бакшишите? И не е само в тях вината, защо трябва да има примерно управител, който следи за обслужването.
Не мога да се съглася с ниското заплащане. Като се има в предвид, че масово работят младежи без образование, колко да получават? А бакшишите? И не е само в тях вината, защо трябва да има примерно управител, който следи за обслужването.
Това отношение на много места съм го виждала - изкарва бакшиши😉.
Именно. Много ясно, че ще оставя бакшиш на някой, който се е постарал, дори и лицемерно, пред някой намусен и сърдит сервитьор. Мога да похваля сервотьорките в Неделя и Крамер, пак във Варна. Иначе като цяло обслужването е ужасно. Даже вече не оставяме и бакшиш, ако не сме доволни, въобще не ми пука. Няма как да ср държат с мен като с навлек, а после да чакат бакшиш. В Арбанаси ми е срещата с най-тъпата и нагла сервитьорка на всички времена.. А и в Тряван, ама то беше една тийнейджърка, та не я виня много колко зле беше.
Сервитьорството е професия като всяка друга. Човек трябва да има желание да работи. От всяко дърво свирка не става. Не всеки има творческо мислене и не всеки би станал добър графичен дизайнер, до речем. Както и не всеки умее да работи с хора. Аз съм работила като сервитьорка преди повече от 10 години, докато още се чудех какво ще уча. С ръка на сърцето казвам, че намразих тази професия и бях една ужасна сервитьорка, колкото и от уважение да се стараех да бъда любезна. Към днешна дата ми става искрено приятно, когато сервитьор се държи добре (говори ясно, без да мънка, и на Вие) и обслужването е на ниво. Оставям между 10 и 20% бакшиш.
Сервитьорството е неквалифициран труд. Всеки може да започне работа като такъв и тук идва моя проблем. Не може да имаш претенции за заплата от 1500лв да кажем (без бакшиша), за дръжност с никакви квалификации и образование. Стартовата заплата в средно голям град е толкова, за хора платили с пари и време да завършат някаква специалност.
Същите тия с големите претенции че няма да "слугават" за под еди каква си (прилично голяма) сума обикновено друго не умеят, защото нямат нито образование, нито умения, нито акъл за нещо повече.
П.С. съжалявам, ако съм рязка. Така ги виждам нещата.
Сервитьорството е неквалифициран труд. Всеки може да започне работа като такъв и тук идва моя проблем. Не може да имаш претенции за заплата от 1500лв да кажем (без бакшиша), за дръжност с никакви квалификации и образование. Стартовата заплата в средно голям град е толкова, за хора платили с пари и време да завършат някаква специалност.
Същите тия с големите претенции че няма да "слугават" за под еди каква си (прилично голяма) сума обикновено друго не умеят, защото нямат нито образование, нито умения, нито акъл за нещо повече.
П.С. съжалявам, ако съм рязка. Така ги виждам нещата.
Какво има да се обсъжда, цялото обслужване в страната не само от сервитьори е на кота нула, със съвсем малки изключения. И по света са на малко заплащане, в много държави не се раздават бакшиши въобще и обслужването пак си е на ниво, не е в тези неща проблема, а в цялостното отношение което хората имат един към друг и към труда по принцип. Това че не могли да обсъждат менюто също не е съществено, но е недопустимо да се държат все едно обслужването е по някакво благоволение. Това да си лафят и да не отговарят на повикване, да си коментират и въобще да се държат все едно си им развалил седянката ме дразни най-много. Много рядко оставям бакшиш, не е задължение на клиента да им прави заплатите у нас както е да кажем в САЩ. В болшинството случаи няма никакъв контрол от управител, няма обучение, няма и откъде да вземат пример, така че вината не е еднолична. Но пък не знам заведение което да се е опразнило откъм клиенти заради лошо обслужване, така че явно е все тая.
Къде не са намусени? Къде в България има качествено обучение на персонала, така че да знаят как да се държат и как да надграждат?
Първата мисъл на всеки младеж , който няма кой знае какво образование е сервитьор/ка.Следователно куцо и сакато без желание и умения заемат тези длъжности.
Аз също минах от там след като завърших средно и се наложи да работя и знам, че изобщо не е за всеки.
Първата мисъл на всеки младеж , който няма кой знае какво образование е сервитьор/ка.Следователно куцо и сакато без желание и умения заемат тези длъжности.
Аз също минах от там след като завърших средно и се наложи да работя и знам, че изобщо не е за всеки.
От една страна обслужването не е много добро. От друга, това са хора, които карат 12 часа на крак и се срещат с всякаква измет между Карънки и пияни роми. Бързо забелязват отношението и тези пари са ви много за неквалифицирания труд и снизходителният поглед като към второразрядни хора. А това отношение е по подразбиране, не се появява внезапно заради криво сложената вилица. Аз лично от сервитьори наистина рядко имам оплаквания, повече са от касиери.
От една страна обслужването не е много добро. От друга, това са хора, които карат 12 часа на крак и се срещат с всякаква измет между Карънки и пияни роми. Бързо забелязват отношението и тези пари са ви много за неквалифицирания труд и снизходителният поглед като към второразрядни хора. А това отношение е по подразбиране, не се появява внезапно заради криво сложената вилица. Аз лично от сервитьори наистина рядко имам оплаквания, повече са от касиери.
Намусени са не само сервитьорите, но също всякакъв тип администрация - все тая, дали в публичния или в частния сектор. Това не се коригира от мениджмънта, защото и на самите тях им е такава настойката и не им прави впечатление.
Разбира се, има изключения, но са точно такива.
Ами, Смоук, то проблемът е, че и клиентите са намусени. И влиза клиент и почва да се репчи на обслужващия персонал, понеже персоналът е по-ниско от негова милост клиента.
Може да не е професионално, но е напълно закономерно като ти се яви борсук, да се държиш с него като с борсук, а не с принц датски. Особено ако е някой стиснат, дето ще те наказва с недаване на бакшиш, и даже изпитваш удовлетворение, че си се държал с него точно както заслужава.
Може да не е професионално, но е напълно закономерно като ти се яви борсук, да се държиш с него като с борсук, а не с принц датски. Особено ако е някой стиснат, дето ще те наказва с недаване на бакшиш, и даже изпитваш удовлетворение, че си се държал с него точно както заслужава.
Е, да, ама като се държиш като бурсук и с приветливи и мили клиенти, какво е оправданието? Работила съм продавачка, по 8 часа на крак, ами уморена, неъуморена, тъпаци, нетъпаци, все съм си вършила работата с усмивка, макар и насила.. клиентите не са ми виновни, че съм се хванала на гадна работа. Същото е и със сервитьорите.
Ами, Смоук, то проблемът е, че и клиентите са намусени. И влиза клиент и почва да се репчи на обслужващия персонал, понеже персоналът е по-ниско от негова милост клиента.
Може да не е професионално, но е напълно закономерно като ти се яви борсук, да се държиш с него като с борсук, а не с принц датски. Особено ако е някой стиснат, дето ще те наказва с недаване на бакшиш, и даже изпитваш удовлетворение, че си се държал с него точно както заслужава.
Може да не е професионално, но е напълно закономерно като ти се яви борсук, да се държиш с него като с борсук, а не с принц датски. Особено ако е някой стиснат, дето ще те наказва с недаване на бакшиш, и даже изпитваш удовлетворение, че си се държал с него точно както заслужава.
Клиентите могат да са всякакви - възпитани, невъзпитани, нахални, неуверени, информирани, неинформирани, но ти като служител представляваш въпросната фирма/учреждение и не е твоя работа да окачествяваш какви са тези, които идват да си платят за въпросната стока/услуга. Затова има нещо, наречено професионализъм и стандарти на работа. Придържаш се към тях.
Бакшишът и недаването му не са разменна монета. Ако не е изрично вписан сервиз в сметката, оставянето на такъв е на добра воля. Аз моите пари съм ги изработила с труд и внимателно отношение и мога да преценя дали да ги дам на някой, който е станал с някои части нагоре и смята, че е трябва да занимава всички с този факт.
Не толерирам, разбира се, безцеремонно отношение от страна на клиенти, но такова говори за възпитанието им и ако минава някакви граници, винаги може да бъде повикана охрана или мениджър.
За съжаление липсата на кадърни кадри се усеща навсякъде...
Няма такова нещо. Заплатите си стоят ниски, следователно няма търсене на добри или кадърни кадри. Какво беше като се заговори, че ще вдигат МРЗ на невероятните 780 лева? Рев и вопли до небесата, как бизнесът издъхвал и умирал под тежестта на осигурителното бреме. За толкова пари - толкова кадри.
Не толерирам, разбира се, безцеремонно отношение от страна на клиенти, но такова говори за възпитанието им и ако минава някакви граници, винаги може да бъде повикана охрана или мениджър.
Познавам някои знаменити мъже-сервитьори, които могат да се използват за показнО как се работи тази професия. То не е само до сервиране на блюда. Това е цялостно отношение към клиента и към работата. Не знам колко добре са платени, но някои от тях ги познавам от много години и не са сменяли заведението, в което работят. Което ми говори, че са добре оценени от работодателите си. Иска се много разбиране, добри маниери, психология, усет към детайла и обща култура, за да си добър сервитьор. Ако не го работиш с удоволствие си личи и влияе на качеството. И по мои наблюдения, мъжете се справят по-добре с нея.
Изключително рядко съм попадала на чак такива гьонове, каквито описвате, ама то е сигурно защото съм бивша сервитьорка и не гледам с надменност, да, усеща се отношението. По същата причина съм и отвратителен и капризен клиент, когато сервитьорът реши да ми се прави на интересен - да е груб, да ми се зъби и т.н. Общо взето, каквото повикало, такова се обадило. И от двете страни.
Не обичам да ми говорят на "ти".
Не ми е приятно с една ползвана мазна кърпа да бършат всичко, включително и масата.
Не ми е приятно с една ползвана мазна кърпа да бършат всичко, включително и масата.
Става въпрос за 9 вечерта, ресторантът си беше пълен с хора - не е като да е било мъртво време и да няма кой да те види. 
Аз нямам проблем да ми говорят на "ти", всички сме хора, всички ядем хляб, не се имам за нищо повече от никого. Неприятно ми е, когато идват подготвени за скандал, поръчваш нещо те ти се "тросват", заяждат, и накрая и бакшиша чакат с надеждата да не си почакам рестото 30 минути. Точно при такива го чакам и не оставям нищо.
Аз в такива заведения повторно не сядам, да ви кажа. И наистина, откакто спрях да правя компромис със кофти обслужване, не съм попадала на такова отношение. Бих казала, че са изключение такива случаи при мен и както казах, ако някой ми се троска и ми се държи надменно, повече не стъпвам в заведението.
Аз нямам проблем да ми говорят на "ти", всички сме хора, всички ядем хляб, не се имам за нищо повече от никого.
Да и аз не се смятам за нещо повече, и затова с напълно непознати хора, говоря на вие и спазвам дистанция между нас, както и с преподаватели, лекари, директори, колкото и добре да се познаваме и често да сме се виждали. Това е въпрос на уважение, а не на омаловажаване и принизяване: и той хляб яде, и той е простичък човек, душа носи...
На мен говорене на "ти" никак не ми се връзва с работата на обслужващ персонал. Не става въпрос кой бил човек като другите, просто си има един етикет, който си върви с длъжността. Може би гледат от американците, че там нали you е и ти, и Вие. Ноо...не можем само този параграф да се мерим с тях. Както за мен клиентът е Вие, докато не изрази ясно желание да говорим на Ти. Така и аз като клиент очаквам да се обръщат към мен с учтивата форма. Също така не бих си позволила да се обръщам към сервитьор на "Ти". Никой не е по-нисш или висш. Просто етикет и възпитание.
Доста отдавна беше, повече от 15 г., но няма да го забравя - във Велико Търново, в Щастливеца едно сервитьорче искаше да ни завлече 40 лв. Вярно, че нещо дребно пихме, сметка под 10 лв. Оставяме 50 лв. за сметката в едно като тефтерче, където ползват за сметката, той ги взе и това е. Чакаме, чакаме, изобщо не идва. По едно време ММ го пита какво стана с рестото и той твърдеше, че сме му дали 10 лв, а не 50 лв. Направо бях в шок - как точно се доказва колко пари си оставил във въпросното тефтерче....?!?
За да не чакам Ресто, сядайки по заведения гледам да си нося всякакъв вид банкноти.
Защото доказателсто няма кой да търси, като в случая със Soul Free.
За учтивата форма също мисля, че е Необходимо да се ползва, както аз към сервитьорите, независимо дали са на или под възрастта на децата ми, така и от тяхна страна към клиентите.
Не ми харесва да ми стоят над главата, но и да се въртя и да ги чакам по 10 мин да ме забележат, за да поискам да поръчам нещо допълнително или сметка не е ок.
Защото доказателсто няма кой да търси, като в случая със Soul Free.
За учтивата форма също мисля, че е Необходимо да се ползва, както аз към сервитьорите, независимо дали са на или под възрастта на децата ми, така и от тяхна страна към клиентите.
Не ми харесва да ми стоят над главата, но и да се въртя и да ги чакам по 10 мин да ме забележат, за да поискам да поръчам нещо допълнително или сметка не е ок.
За да не чакам Ресто, сядайки по заведения гледам да си нося всякакъв вид банкноти.
E, да де, ама не винаги е възможно.
Сега обаче почти навсякъде има възможност за плащане с карта, така че е една идея по-лесно.
Ами, Смоук, то проблемът е, че и клиентите са намусени. И влиза клиент и почва да се репчи на обслужващия персонал, понеже персоналът е по-ниско от негова милост клиента.
Може да не е професионално, но е напълно закономерно като ти се яви борсук, да се държиш с него като с борсук, а не с принц датски. Особено ако е някой стиснат, дето ще те наказва с недаване на бакшиш, и даже изпитваш удовлетворение, че си се държал с него точно както заслужава.
Може да не е професионално, но е напълно закономерно като ти се яви борсук, да се държиш с него като с борсук, а не с принц датски. Особено ако е някой стиснат, дето ще те наказва с недаване на бакшиш, и даже изпитваш удовлетворение, че си се държал с него точно както заслужава.
Държанието на клиентите е без значение, те са клиенти.
Как някой ще знае, че клиентите няма да оставят тип?
Интересна случка имах в един малък семеен крайбрежен ресторант на Северното ни Черноморие преди години. Поръчваме салати, пристигат и казвам на сервитьора да ми донесе нож. Почуди се и извади от задния си джоб едно швейцарско ножче. Попита, дали става. Не знаеше за какво ли ми трябва нож. Изобщо даже не му и хрумна, че някой може да си яде салатата с нож и вилица.
Повечето от семейните ресторанчета, в които обслужват собсвениците и роднините, си правят труда да се държат с клиентите като с гости на заведението - любезни и приветливи. За останалите, само места, където наемат хора дългосрочно и си правят труда да обучат неоптините и същевременно осигуряват достойни условия/възнаграждения, може да се очаква да те третират добре. За съжаление от втория вид места почти липсват. В резултат и ресторантьорството и туризмът ни са отвартително ниско класни .
Винаги оставяйте бакшиш на сервитьора или сервитьорката. Така хем показвате уважение към човека,който ви обслужва на крака,хем ще получите по-добро отношение от него. Такъв съвет ми даде дядо,който беше сервитьор...
Винаги оставяйте бакшиш на сервитьора или сервитьорката. Така хем показвате уважение към човека,който ви обслужва на крака,хем ще получите по-добро отношение от него. Такъв съвет ми даде дядо,който беше сервитьор...
Хронологията е наобратно - първо се държиш подобаващо и после получаваш бакшиш. Няма как да му "предплатя", за да получа добро обслужване. Бакшиша е постфактум и няма да ми осигури по-добро отношение от сервитьора. Иначе тези, които се държат приветливо и подобаващо ги уважавам, приятно ми е да комуникирам с тях и винаги накрая оставям бакшиш, гледам да е между 10 и 20%, зависи от сумата на сметката.
Ако не се държи добре, защото не са му оставили бакшиш, пренебрегва е и ги кара да чакат, никога няма да получи бакшиш.
Има заведения, в които обслужването става много бавно, но не по вина на сервитьора. Обикновено това изнервя клиентелата. Заведението има повече маси, отколкото персонал и сервитьорът няма време да поприказва приветливо с всеки клиент и да му обръща персонално внимание.
Имам приятели, които обожават да водят празни приказки със сервитьорите. Ама слагате ли джоджен в тези кюфтета, ама сосът на фурна ли е или на тиган... Много е досадно и обикновено не носи никаква информация за любознателния лакомник.
Има заведения, в които обслужването става много бавно, но не по вина на сервитьора. Обикновено това изнервя клиентелата. Заведението има повече маси, отколкото персонал и сервитьорът няма време да поприказва приветливо с всеки клиент и да му обръща персонално внимание.
Имам приятели, които обожават да водят празни приказки със сервитьорите. Ама слагате ли джоджен в тези кюфтета, ама сосът на фурна ли е или на тиган... Много е досадно и обикновено не носи никаква информация за любознателния лакомник.
Ако не се държи добре, защото не са му оставили бакшиш, пренебрегва е и ги кара да чакат, никога няма да получи бакшиш.
Има заведения, в които обслужването става много бавно, но не по вина на сервитьора. Обикновено това изнервя клиентелата. Заведението има повече маси, отколкото персонал и сервитьорът няма време да поприказва приветливо с всеки клиент и да му обръща персонално внимание.
Имам приятели, които обожават да водят празни приказки със сервитьорите. Ама слагате ли джоджен в тези кюфтета, ама сосът на фурна ли е или на тиган... Много е досадно и обикновено не носи никаква информация за любознателния лакомник.
Има заведения, в които обслужването става много бавно, но не по вина на сервитьора. Обикновено това изнервя клиентелата. Заведението има повече маси, отколкото персонал и сервитьорът няма време да поприказва приветливо с всеки клиент и да му обръща персонално внимание.
Имам приятели, които обожават да водят празни приказки със сервитьорите. Ама слагате ли джоджен в тези кюфтета, ама сосът на фурна ли е или на тиган... Много е досадно и обикновено не носи никаква информация за любознателния лакомник.
Много, много, много пъти бавното обслужване не се дължи на малкото сервитьори, а поради това, че собсвеникът не иска да наеме достатъчно кухненси персонал и оставят по един готвач топла и един студена кухня, дето се побъркват кое по-напред да направят и трябва да вършат работа за трима. Отделно и си спестяват и от оборудване - брой котони, скари, фритюрници, и в час пик не насмогват достатъчно бързо да приготвят поръчките.
Много, много, много пъти бавното обслужване не се дължи на малкото сервитьори, а поради това, че собсвеникът не иска да наеме достатъчно кухненси персонал и оставят по един готвач топла и един студена кухня, дето се побъркват кое по-напред да направят и трябва да вършат работа за трима. Отделно и си спестяват и от оборудване - брой котони, скари, фритюрници, и в час пик не насмогват достатъчно бързо да приготвят поръчките.
Обикновено работи някоя лелка, чиито опит в готвенето е граден, докато готви за семейството си.
И все пак, дори и да не е било добро обслужване, мисля, че всички оставяме бакшиши от неудобство ако не го направим. Странна ми е логиката на сервитьори, които се сърдят ако е малък. След като реално те не би трябвало въобще да разчитат и очакват това. Това отношение ги поставя на равнището на таксиджията, който на ...,05 ст. ти закръгля лев нагоре, или при 8.30 му се дават 10 и не си прави труда да връща дори 1лв. , без никой да му е казал да задържи...
В смисъл, те не приемат и уважават бакшиша като знак на благодарност за нещо, което са направили за теб (по-добро от очакваното отношение), а като задължение на клиента. В същото време се очаква при по-голяма сметка да има и още по-голям бакшиш! Ама не е едно и също да си направил 500 лв. от поръчани кафета и да е тичал 300 пъти да носи и все бързо, с усмивка и приветливост, и да си я направил от два стека и бутилка вино и да се е наложило да носи един път. Но и в двата случая иска задължителен минимум 50 лв. подарък.
В смисъл, те не приемат и уважават бакшиша като знак на благодарност за нещо, което са направили за теб (по-добро от очакваното отношение), а като задължение на клиента. В същото време се очаква при по-голяма сметка да има и още по-голям бакшиш! Ама не е едно и също да си направил 500 лв. от поръчани кафета и да е тичал 300 пъти да носи и все бързо, с усмивка и приветливост, и да си я направил от два стека и бутилка вино и да се е наложило да носи един път. Но и в двата случая иска задължителен минимум 50 лв. подарък.
И все пак, дори и да не е било добро обслужване, мисля, че всички оставяме бакшиши от неудобство ако не го направим. Странна ми е логиката на сервитьори, които се сърдят ако е малък. След като реално те не би трябвало въобще да разчитат и очакват това. Това отношение ги поставя на равнището на таксиджията, който на ...,05 ст. ти закръгля лев нагоре, или при 8.30 му се дават 10 и не си прави труда да връща дори 1лв. , без никой да му е казал да задържи...
В смисъл, те не приемат и уважават бакшиша като знак на благодарност за нещо, което са направили за теб (по-добро от очакваното отношение), а като задължение на клиента. В същото време се очаква при по-голяма сметка да има и още по-голям бакшиш! Ама не е едно и също да си направил 500 лв. от поръчани кафета и да е тичал 300 пъти да носи и все бързо, с усмивка и приветливост, и да си я направил от два стека и бутилка вино и да се е наложило да носи един път. Но и в двата случая иска задължителен минимум 50 лв. подарък.
В смисъл, те не приемат и уважават бакшиша като знак на благодарност за нещо, което са направили за теб (по-добро от очакваното отношение), а като задължение на клиента. В същото време се очаква при по-голяма сметка да има и още по-голям бакшиш! Ама не е едно и също да си направил 500 лв. от поръчани кафета и да е тичал 300 пъти да носи и все бързо, с усмивка и приветливост, и да си я направил от два стека и бутилка вино и да се е наложило да носи един път. Но и в двата случая иска задължителен минимум 50 лв. подарък.
И все пак, дори и да не е било добро обслужване, мисля, че всички оставяме бакшиши от неудобство ако не го направим. Странна ми е логиката на сервитьори, които се сърдят ако е малък. След като реално те не би трябвало въобще да разчитат и очакват това. Това отношение ги поставя на равнището на таксиджията, който на ...,05 ст. ти закръгля лев нагоре, или при 8.30 му се дават 10 и не си прави труда да връща дори 1лв. , без никой да му е казал да задържи...
В смисъл, те не приемат и уважават бакшиша като знак на благодарност за нещо, което са направили за теб (по-добро от очакваното отношение), а като задължение на клиента. В същото време се очаква при по-голяма сметка да има и още по-голям бакшиш! Ама не е едно и също да си направил 500 лв. от поръчани кафета и да е тичал 300 пъти да носи и все бързо, с усмивка и приветливост, и да си я направил от два стека и бутилка вино и да се е наложило да носи един път. Но и в двата случая иска задължителен минимум 50 лв. подарък.
В смисъл, те не приемат и уважават бакшиша като знак на благодарност за нещо, което са направили за теб (по-добро от очакваното отношение), а като задължение на клиента. В същото време се очаква при по-голяма сметка да има и още по-голям бакшиш! Ама не е едно и също да си направил 500 лв. от поръчани кафета и да е тичал 300 пъти да носи и все бързо, с усмивка и приветливост, и да си я направил от два стека и бутилка вино и да се е наложило да носи един път. Но и в двата случая иска задължителен минимум 50 лв. подарък.
Просто такива са ми впечатленията от всички около мен - че всеки гледа да остави поне 10% и при най-неутралното обслужването, дори и да сте пили 2 кафета и вода (т.е,нито е затормозяван сервитьора, нито се е наложило да говорите, че да ви се усмихне или да показва добро или лошо отношение) . Просто сядате за 20-30 мин., ставате и плащате с бакшиш.. (повечето пъти се закръгля сумата по възможнот - примерно на 12 лв. оставате 15, за да не се чака ресто.
И все пак, дори и да не е било добро обслужване, мисля, че всички оставяме бакшиши от неудобство ако не го направим. Странна ми е логиката на сервитьори, които се сърдят ако е малък. След като реално те не би трябвало въобще да разчитат и очакват това. Това отношение ги поставя на равнището на таксиджията, който на ...,05 ст. ти закръгля лев нагоре, или при 8.30 му се дават 10 и не си прави труда да връща дори 1лв. , без никой да му е казал да задържи...
В смисъл, те не приемат и уважават бакшиша като знак на благодарност за нещо, което са направили за теб (по-добро от очакваното отношение), а като задължение на клиента. В същото време се очаква при по-голяма сметка да има и още по-голям бакшиш! Ама не е едно и също да си направил 500 лв. от поръчани кафета и да е тичал 300 пъти да носи и все бързо, с усмивка и приветливост, и да си я направил от два стека и бутилка вино и да се е наложило да носи един път. Но и в двата случая иска задължителен минимум 50 лв. подарък.
В смисъл, те не приемат и уважават бакшиша като знак на благодарност за нещо, което са направили за теб (по-добро от очакваното отношение), а като задължение на клиента. В същото време се очаква при по-голяма сметка да има и още по-голям бакшиш! Ама не е едно и също да си направил 500 лв. от поръчани кафета и да е тичал 300 пъти да носи и все бързо, с усмивка и приветливост, и да си я направил от два стека и бутилка вино и да се е наложило да носи един път. Но и в двата случая иска задължителен минимум 50 лв. подарък.
Просто такива са ми впечатленията от всички около мен - че всеки гледа да остави поне 10% и при най-неутралното обслужването, дори и да сте пили 2 кафета и вода (т.е,нито е затормозяван сервитьора, нито се е наложило да говорите, че да ви се усмихне или да показва добро или лошо отношение) . Просто сядате за 20-30 мин., ставате и плащате с бакшиш.. (повечето пъти се закръгля сумата по възможнот - примерно на 12 лв. оставате 15, за да не се чака ресто.
При начислен процент сервиз не оставям бакшиш. Нахално е от страна на заведението да ме задължава с определена сума.
За мен е нередно, защото консумирам примерно салата за 10 лева и основно за 15 лева и според обявената в менюто им цена би следвало да платя 25 лева, т.е. те ме задължават постфактум да платя нещо, чиято цена не са обявили, а търговецът е длъжен да обяви крайната цена на клиента. Нали имаше скоро скандали с пържоли с цена на 100 грама суров продукт. Това за мен е нарушение.
Да не говорим, че съм почти сигурна, че тази сума на края на смяната не я дават на обслужващия сервитьор.
Та, ако има процент - не оставям нищо допълнително. Ако плащам с карта се е случвало да дадем на ръка на сервитьора 10 лева примерно, от уважение.
За мен е нередно, защото консумирам примерно салата за 10 лева и основно за 15 лева и според обявената в менюто им цена би следвало да платя 25 лева, т.е. те ме задължават постфактум да платя нещо, чиято цена не са обявили, а търговецът е длъжен да обяви крайната цена на клиента. Нали имаше скоро скандали с пържоли с цена на 100 грама суров продукт. Това за мен е нарушение.
Да не говорим, че съм почти сигурна, че тази сума на края на смяната не я дават на обслужващия сервитьор.
Та, ако има процент - не оставям нищо допълнително. Ако плащам с карта се е случвало да дадем на ръка на сервитьора 10 лева примерно, от уважение.
Ако плащам с карта, пак оставям бакшиш на сервитьора.
Ако сервизът е включен, би трябвало да го пише в менюто на всяка страница. Вярно, че използват ситния шрифт, но са задължени да го напишат. Друг е въпросът, ако седна и поръчам капучино и вода, без да гледам менюто.
В чужбина ми се е случвало да донесат бележката за плащане и да ни предупредят, че това е тотала на сметката ни, без бакшиша. И втори път го казват: сумата е ХХХ евро, но без бакшишът не е включен.
Ако сервизът е включен, би трябвало да го пише в менюто на всяка страница. Вярно, че използват ситния шрифт, но са задължени да го напишат. Друг е въпросът, ако седна и поръчам капучино и вода, без да гледам менюто.
В чужбина ми се е случвало да донесат бележката за плащане и да ни предупредят, че това е тотала на сметката ни, без бакшиша. И втори път го казват: сумата е ХХХ евро, но без бакшишът не е включен.
Интересно, не оставям бакшиши, а пак получавам добро отношение, може би пък зависи от подборката на местата по които ходиш и добрият подбор на персонал, добрият мениджмънт и прочее 
Зависи донякъде и от отношението на клиента. Повечето хора като че ли не знаят какво точно е любезно отношение, или се смятат за по-любезни, отколкото са в действителност. Сервитьорът е длъжен да бъде учтив, но и клиентът е длъжен да покаже уважение — да го поздрави, да не го прекъсва, да не му заповядва ("ще ми донесеш еди-какво-си"), да не му повишава тон, да не отправя забележки и заяждания за неща, които не зависят от персонала ("Тази порция защо е толкова малка? Това защо е станало толкова скъпо? Тук защо не сервирате еди-какво-си?") Ако ти си усмихнат и приветлив, вероятно е да получиш една идея по-добро отношение.
Зависи донякъде и от отношението на клиента. Повечето хора като че ли не знаят какво точно е любезно отношение, или се смятат за по-любезни, отколкото са в действителност. Сервитьорът е длъжен да бъде учтив, но и клиентът е длъжен да покаже уважение — да го поздрави, да не го прекъсва, да не му заповядва ("ще ми донесеш еди-какво-си"), да не му повишава тон, да не отправя забележки и заяждания за неща, които не зависят от персонала ("Тази порция защо е толкова малка? Това защо е станало толкова скъпо? Тук защо не сервирате еди-какво-си?") Ако ти си усмихнат и приветлив, вероятно е да получиш една идея по-добро отношение.
Да, това също е така. Факт е, че и клиенти има много чепати, на които им липсва елементарна култура.
Факт е, че уважението трябва да е двустранно. Че макар и да се води "обслужващ персонал", не означава автоматично второразряден човек, които слугува и не заслужава уважение. Това важи и за отношението на работодателя и мениджърите към служителите на заведенията - сервитьори, бармани, готвачи, миячи . От асоциацията на заведенията не само да опяват по медиите, които е зле положението в бранша, но не казват нищо за какво точно правят за да се повиши стандарта на обслужване. Например да осигуяват достойни условия на труд, условия по трудов кодекс, достойно заплащане, осигуровки, извъндеден труд,необходимо оборудване, да обучават персонал, както и те самите да дават пример за трудова етика. А не да наемат първия срещнат, съгласил се разчитайки на това да бъде тарикат и да работи с мисълта за башкиши, а не от интерес към професията, която в своята същност може да бъде и много интересна и далече да не е маратон по разнасяне на порции.
И все пак, дори и да не е било добро обслужване, мисля, че всички оставяме бакшиши от неудобство ако не го направим. Странна ми е логиката на сервитьори, които се сърдят ако е малък. След като реално те не би трябвало въобще да разчитат и очакват това. Това отношение ги поставя на равнището на таксиджията, който на ...,05 ст. ти закръгля лев нагоре, или при 8.30 му се дават 10 и не си прави труда да връща дори 1лв. , без никой да му е казал да задържи...
В смисъл, те не приемат и уважават бакшиша като знак на благодарност за нещо, което са направили за теб (по-добро от очакваното отношение), а като задължение на клиента. В същото време се очаква при по-голяма сметка да има и още по-голям бакшиш! Ама не е едно и също да си направил 500 лв. от поръчани кафета и да е тичал 300 пъти да носи и все бързо, с усмивка и приветливост, и да си я направил от два стека и бутилка вино и да се е наложило да носи един път. Но и в двата случая иска задължителен минимум 50 лв. подарък.
В смисъл, те не приемат и уважават бакшиша като знак на благодарност за нещо, което са направили за теб (по-добро от очакваното отношение), а като задължение на клиента. В същото време се очаква при по-голяма сметка да има и още по-голям бакшиш! Ама не е едно и също да си направил 500 лв. от поръчани кафета и да е тичал 300 пъти да носи и все бързо, с усмивка и приветливост, и да си я направил от два стека и бутилка вино и да се е наложило да носи един път. Но и в двата случая иска задължителен минимум 50 лв. подарък.
Просто такива са ми впечатленията от всички около мен - че всеки гледа да остави поне 10% и при най-неутралното обслужването, дори и да сте пили 2 кафета и вода (т.е,нито е затормозяван сервитьора, нито се е наложило да говорите, че да ви се усмихне или да показва добро или лошо отношение) . Просто сядате за 20-30 мин., ставате и плащате с бакшиш.. (повечето пъти се закръгля сумата по възможнот - примерно на 12 лв. оставате 15, за да не се чака ресто.
Аз не оставям нищо, ако дори малко съм недоволен. Не знам защо някои си мислят, че бакшиша е задължителен, че и да е процент от сметките, които са много завишени. Българска бира на много места е 7лв вече..
Здравейте, има ли някой в темата който е работил сервитьор?
Предполагам като минат днес 10 човека, които са решили да използват обслужващия персонал за изтривалка и за една бира и едни картофи се вживяват все едно са седнали в центъра на Париж, правят панаири и се размазват от лиготии и претенции, така се получава. Не бих работила това, имам наблюдения и в чужбина и тук. Сяда тумбата и почват едни претенции, искат да им лижеш краката. И тука някои хора се самозабравиха, решиха че са големи европейци ли, не знам.
Ресторантьорството си е бизнес като всеки друг. Съответно има правила за персонал и мениджмънт, както и terms and conditions за клиенти. Тъжен факт е, че никой от участниците не е запознат. Иначе е задължение на мениджъра да обучи персонала, а на персонала - да ограмоти клиентите.