Има ли Господ и вярвате ли в него?

Не посещавам секта......мисля......че света, живота, материята не са това, което ние виждаме и знаем

Ели-мели, и там всички гости в тази тема. Спрете се, че хич не е приятно да си говориш с непознат.
Нито Секретгартен е от секта, нито УРИЕЛ е не наред. Излез от анонимност и се покажи с истинското си лице. Макар да си в моята позиция(невярващ) ми стана неприятно от постовете ти. Не вярвам в господ, но се въздържам от обиди и нападки.
Всеки може да вярва в каквото си иска и тук можем да си спорим много, но сме по-умни и го правим без просташки изрази, ако ме разбирате какво искам да кажа.

Именно! За мен смъртта е избавление. Невярващите няма да ме разберат, защото за тях краят на земния живот е край на всичко.
Имам едно въпросче към Lilqna - чела ли си някога Библията?
Ако не - значи си предубедена, защото се изказваш за нещо, което не познаваш.
Само те моля да не си помислиш, че се заяждам с теб - няма такова нещо, питам само в рамките на здравословния спор, иначе напълно уважавам позицията ти, неверието ти не ме дразни - и аз бях невярваща някога и те разбирам.
И само един пример ще ти дам - наскоро четох книгата на Надежда Захариева "Смет за сливи". Там тя разказва за последните дни на поета Дамян Дамянов, който винаги е бил атеист и заклет комунист. Малко преди смъртта си, той помолил жена си да му даде "Библията" за да види какво толкова пише в нея. Тя му дала да прочете от "Еклисиаста" и той, след като я прочел, казал, че е много мъдра книга.
Не мога да кажа, че Господ е несправедлив. Това, че не можем да разберем смисъла на нещата, които ни се случват, не значи, че са лишени от такъв - просто за момента ни убягва. Относно собствения ми житейски опит - винаги, когато ми се е случвало някакво премеждие, след време съм разбирала какъв е бил смисълът и съм се убеждавала, че така е станало по-добре, че е било за мое добро - или е трябвало да осъзная някаква своя грешка, да науча нещо много важно за себе си, или съм избегнала по-голямо зло. Нещата не са толкова прости, за да можем да отсъдим - това е справедливо, а това - не. Относно нещастията, които се случват на другите хора - не можем да съдим дали премеждията им са несправедливи или не, защото не знаем какво са правили през живота си, що за хора са, малко или много всеки си е заслужил съдбата.
И на края да поясня - не убеждавам никого, само изяснявам позицията си - а дали другите ще повярват или не - то си е тяхна работа, това е въпрос на лична философия, всеки има право да възприема живота така, както намери за добре.

Не, не съм я чела и няма да имам търпение да я прочета. Чела съм откъси в други книги, а и тук доста често срещам цитати от нея. Това, че не съм я чела, не означава, че не познавам религията и не мога да имам позиция. Например за да не си убиец, не трябва задължително да си убивал, за да разбереш, че не трябва да си такъв.
Аз също не желая да се заяждам, но някак ми са любими тези теми. Не знам защо, може би искам да разбера, кое кара вярващите да вярват и защо у мен не се е породило такова желание. Защото явно сме малцинство невярващите. Бях пускала тема за атеистите и там срещнах само логични доводи на като мен мислещите.
Но в нито една тема за загуба на близък не виждам обяснение на това, защо трябва точно това дете да претърпи болест или най-лошото - смърт.

Вярно е, че смъртта на дете е голяма трагедия, особено за родителите му. Да пази Господ! На никого не го пожелавам. Но смъртта не е най-лошото, което може да му се случи на човек, има много по-лоши неща. И от тях да пази Господ! Това, че ти или аз, или който и да е земен човек не вижда обяснение за нечия смърт, не значи че няма такова. Нашите знания, сетива и ум са твърде ограничени, за да можем да отсъдим кое е правилно и кое не е.
Да срещаш цитати от Библията, не е същото, като да я прочетеш, защото тези цитати, извадени от контекста, могат да се тълкуват съвсем произволно. Това, че не си я чела, не значи, че не можеш да имаш позиция - напротив, можеш да имаш позиция, но тя не е меродавна и ти наистина не познаваш религията, а познаваш нечии субективни мнения, които на теб ти звучат логично. Хубавото е, че се интересуваш защо вярващите вярват и че се опитваш да ги разбереш. Оценявам го много високо. 

Ами ако детенце напр.умре-то е изпиание не за него,а за родителите му(децата са безгрешни до пълнолетие)

Искам да попитам атеистките-как мислите се е появил космоса,нашата планета,вие самите?Въпреки напредването на технологиите,учените и до сега немогат да обяснят ,,случайната,, появата и на най-простата молекула,чиито строеж е по-комплексен и от най-сложната машина днес?И понеже не всички разбират от биология,ще кажа следното:

Учените(не аз) са установили,че вероятността една единствена молекула да се образува случайно е 1 на 300,това е единица с 300 нули зад нея,в математиката числата по-големи от 1 на 50 се считат за нулева вероятност!!!Да не ви обяснявам за полипептидите и т.н.че дълго ще стане.
Та мисълта ми беше,че първо прочетете,поинтересувайте се за материялните неща,изводите са едни и същи-нашият свят е прекалено сложен и съвършенно подреден,за да се е появил случайно,без намесата на Създател.Отначало е трудно да се възприеме,знам.

Бих посъветвала ,,гостите,,да се въздържат от коментар,наистина е неприятно г-жа Никоя да си дава мнението и да обижда.

Защо, бе, хора, на връх най- хубавия християнски празник- РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО се опитвате да влеете вяра в атеистите
Няма смисъл в тези спорове.

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ на всички

Такава за съжаление е философията на българина. За съжаление.

А това по-добре не го пиши. В началото на тази година  погребах дете (злокачествено онкологично заболяване). От това по-лошо не знам, понеже го преживях. Родителите на детето са вярващи. Дори да са сгрешили нещо (няма безгрешни хора!), не смятам, че са заслужили такава скръб. Познавам семействата им и не смятам, че са до такава степен грешни, че Бог да им отнеме детето, но преди това минаха през деветия кръг на ада с това заболяване. Е вярата им е силна, продължават да вярват в Бог.
И въпросът не е четеш ли Библията, а разбираш ли за себе си това, което четеш.
А това, което написах е извадка от контекста (на живота на това семейство), но няма как да предам по-точно и накратко живота на тези млади хора.
Аз писах и моето мнение в темата - в предната или по-предната страница. Чета Библията от 13-14 годишна, почти дете, баба ми бе религиозна жена, но не ме е научила тя да вярвам в Бог. Вярата е личен избор и усещане, да вярваща съм. Дори смятам, че няма нужда вярата да се афишира, да е изложена на показ.

Да, вярвам по свой начин.   

Ив, съгласна съм с това, което си написала. Аз също мисля, че вярата е личен избор и усещане, всеки сам узрява за това по различно време, заради различни неща - неведоми са пътищата Божии. Но няма да се отрека от думите си, че има и по-страшно от смъртта, която съм я видяла много от близо - почина детенце на 10 месеца на много близки мои хора - беше страшно, наистина. Пак подчертавам - има и по-страшни неща - не искам да ги пиша, защото настръхвам само при мисълта за това. Напълно споделям мнението ти, че не е достатъчно само да четеш Библията, а да разбираш посланието й, но все пак - първо трябва да се прочете, нали? Тя е Книгата над книгите и всеки, който се е докоснал до нея, малко или много се е повлиял от нея, тя е оставила отпечатък в душата му. А и това, което казах за съденето, нямах предвид философията на българина, а едно от най-важните послания на християнството - не съди, за да не бъдеш съден, преди да вадиш сламката в окото на ближния си, извади гредата от собственото си око. Надявам се да съм се изразила правилно! Аз също не одобрявам афиширането на вярата и показността - намирам го за лицемерно, фарисейско.
Всъщност, Ив, ние с теб нямаме сериозни разногласия по темата. Обичам полемиките, в спора се ражда истината, така всеки има шанса да научи нещо ново, да погледне на нещата от друга гледна точка, от друг ъгъл. Честито Рождество Христово на всички! За мен не е толкова важно дали човекът е вярващ или не, важното е да носи доброта в сърцето си.

За мен по-страшно нещо от смъртта на дете няма. А още повече болно от това коварно заболяване, за което лечение няма. Има страшни неща, но когато човек е жив, всичко е поправимо и простимо. Но когато го няма - няма какво да се поправи.
А философията на българина - щом на човек са му се случили лоши неща, значи е направил непременно нещо лошо и си го е заслужил (да не те цитирам пак).
Библията - тази книга не се чете, в буквалния смисъл, познавам много хора, които са разгръщали Библията и после са заявявали - да чел съм я, но всъщност аз я чета с години и все още не мога да кажа прочетох я; тази книга се чете с ум и душа всеки ден по малко, нещо като уроци за себе си.
Весели празници!

Да, съвършено вярно, и аз мисля така.

Това е вярно и точно защото е така на мен не ми са необходими богове и създатели за да си обясня неизвестните в този живот. Колкото е вероятно обяснението за нечий нов живот(хайде да не е пак за смъртта) както ти го обясняваш(и както религията), толкова е вероятно да има и съвсем други и различни обяснения. Това, че не ги познавам не ме плаши, но не ме и кара да си мисля, че някое свръхсъщество е сътворило света, в който живея. Може никога да не разбера, да не получа отговори на много мои въпроси, но това не ме притеснява.
Казвала съм го и в други такива теми - не ми харесва да живея в рамка, а религията е една много здрава рамка. Не може да ми казват не работи в този ден, не прави секс от еди коя си дата до еди коя си, до 40 дни след раждане да не влизам в църква, щот' съм била мръсна и т.н. рамки, вие ги знаете по-добре, повечето от които не ми харесват и не пасват на характера ми. А и друг е въпроса колко са вярващи вярващите, на които само така им е изгодно.
Нали арабите са много силно вярващи. Мюсулманската религия е много ярък пример за използването й за подчинение и лесно управление на народ. В последното се убедих при случая на медиците ни в Либия.