Има ли Господ и вярвате ли в него?

има и са ги написали момичетата по-напред в темата

Алиса, теорията на Дарвин не е контрапункт на теорията за божествения произход на всичко видимо и невидимо, а самият той е вярвал, че има Бог.
Какви доказателства по-точно искаш? Доказателства има предостатъчно - друг е въпросът дали ти искаш да ги признаеш. Дотогава - и от мен чао!

Ама ти тези аргументи ли си чула?
За мен това не са :
1. аргументи
2. на вярващи
други нямаш ли? 
Между другото аргументите на креационистите са доста сериозни и подплътени теоретично.С креационизъм се занимават доста "светила" в науката и кое е неразумното там, не разбирам? Питам само...

Ами аз съм чула и прочела само за : "чувствам го", "усещам го", "чух", "библията", "чух, че на еди кой си му се случило...". Това за мен не са аргументи. Никъде не съм срещнала: "видях го", "той ми се представи".

Да, едва ли някой ще ти каже, че го е видял. Но очите не са единствените сетива които имаме. Ъъъ и ушите...
Любовта виждал ли е някой? Но всички сме я усетили..надявам се. Май е време да пусна тема "Има ли любов и вярвате ли в нея?" 

Някой да е виждал аромата на розата, а думите на говорещия срещу теб, да е чул топлината на слънцето и................... но знае, че ги има.

SilIli извинявай за дублажа явно си по бърза. 
"Има ли любов и вярвате ли в нея?" -  хубава идея     

А на мен ще ми повярваш ли, че на кръщението ми, когато срещу мен имаше кръщението на Господ Исус Христос в река Йордан, аз видях над главата му златен ореол? Да, ти сигурно ще ми кажеш, че това е внушение, а не доказателство. Аз пък ще ти отвърна, че това е вярата. Моята сладостна вяра, която ми е достатъчна и която ми дава сили при всички обстоятелства. И нямам нужда да пипна, за да съм уверена вътре в себе си в Божието съществувание и сила. Може да ми се смееш, но когато ми е било трудно, аз наистина съм си повтаряла $Господ е моя утеха и мое упование. Минавам през мрачни долини, но не се боя, защото Господ е с мене.$. Отново и отново и тогава се изправяш и ставаш, ако си се поклатил като слабо човешко същество или ако намериш сили в себе си просто се усмихваш и повдигаш глава, за да поднесеш лицето си към небесата, защото знаеш, че накрая всичко ще бъде наред и ще бъде още по-прекрасно от всякога преди, $.... защото Господ е с мене$.

Не съм виждала любовта, но все пак виждам този, който обичам, нали?
И розата и слънцето ги има, защото ги виждам. Розата я помирисвам, след като съм я видяла. Слънцето топли, защото е огнено кълбо и това не е трудно да се забележи.

Бог обаче е само предположение.

Да де, ама любовта не е човека, а чувството, което те сполетява като го гледаш...

И аз да си кажа "компетентното" мнение по въпроса за проблема Бог- зачатие и Бог- болести.

Мъжът ми е вярващ. Аз съм заклет непукист.
4 години нямахме деца. Свекървата взе да злорадства - отивай да се лекуваш и вземи да се кръстиш в църквата, че е срамота - у Вас една икона няма!
Ходих по лекари - нищо. Влязах в църквата и си мисля - абе Господ е мъж, той ли ще ми реши женския проблем? Заставам пред иконата на една Богородица с младенец. Други мисли - как ли пък да е заченала от света го духа, то живот няма в нея, пък и да роди!
Излизам от църквата и решавам не мога да рисувам, но ще ушия един гоблен - Богородица с младенец,но аз ще си я избера!
Нито се кръщавах, нито влязах в църква повече.
Уших гоблена и го закачам на стената в спалнята. Мисля си - ей, тук ще стоиш, може да е светотатство, но ще  гледаш какво правим и ако трябва ще духаш на мъжа ми. Хич не ме интересува - ще имам дете и то момиче.
Забременях.
Трябваше да родя  началото на м. май. Вярваща приятелка ми казва - дано да родиш момче на Великден, че дано повярваш в Господ. Аз отговарям - на Великден смятам да ям козунаци и то у Вас, а не да раждам.
Десетина дни след Великден родих дъщеря. Денят беше 9 май - тогава Ден на Победата!
Не злорадствам! Предполагам случайност някаква - просто в нищо не вярвам и продължавам да не вярвам!

Няколко години след това мъжът ми се разболя. Предстоеше му тежка животоспасяваща операция.
Вечерта преди да влезе в болницата лежи на спалнята и гледа в тавана.
 - Аз сигурно ще умра.
Аз:- Щом така мислиш - ставай и си събирай боклуците и да изчезват - после няма да се занимавам и с тях!
 Той:- Еййй, крива жена!... И ще спиш с някой дръвник на тая спалня...
Аз:-  Точно така, като ти платя погребението, няма да имам пари за друга спалня и точно на тая ще спя с други мъже!
 Той: - Еййй, не мога и да се напия - доктора каза да съм трезвен за утре.
Аз: - Какво ти пука за доктора, пий -  нали си  вярващ, Господ ще те пази!
Той: - Eйййй, майка МУ да ...  - крива жена си!
Аз:  - Защо богохулстваш бе!!! Не стига, че с единия крак си в гроба, ами и с другия вече си в ада! И ще ме търпите такава, каквато ме е създал!

 Божието наказание:
Всяка вечер спалнята се тресе от юнашкото му хъркане, а аз балансирам  на ръба, с единия крак на пода -  както преди да се разболее.

Ако ти кажа не ти вярвам, ще те излъжа, ако кажя вярвам ти - също, все пак не съм била там и не те познавам. Нещо обаче не можах да разбера. Това в цитата ти, което съм болтирала. Оставам с впечатлението, че твоето кръщене и това на Христос са били по едно и също време. Така го разбрах...

И аз така го разбрах

Наистина ли приемаш само нещата, които виждаш?  

Да, в общи линии. За съществуването на нещата - да.