- Публикувана: 21 ян. 2023, 01:04 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2023, 01:57 ч.
Чувствителни ли сте?
Доброто възпитание изключва такива прояви на невъздържаност. Явно в случая липсва.
Още една тема, която започва по един начин и след коментарите, авторът изяснява...."ама не е точно така", "ама то беше веднъж и преди 10г.".
Какъв отговор очакваш след като нямаш проблем. Има ли други дето реват? Ми има. Някои по рядко, други по-често.
Аз рядко. Не искам да товаря любимите си хора с лоши емоции. Не съм ревла и пак се смятам за чувствителен човек. Но и не обиждам с радост, точно защото съм такава.
Какъв отговор очакваш след като нямаш проблем. Има ли други дето реват? Ми има. Някои по рядко, други по-често.
Аз рядко. Не искам да товаря любимите си хора с лоши емоции. Не съм ревла и пак се смятам за чувствителен човек. Но и не обиждам с радост, точно защото съм такава.
Еми ако бяхте изживели моето "детство" вие какви ли щяхте да бъдете?
20г.съм живяла с двама алкохолици и от малка съм виждала само побоища, каране и псувания.
Единственото ни желание беше да не се напият и набият (баща ми и дядо ми). Колко ли от вас са виждали двамата си любими мъже, единият от които стар да се бият?
Ако бяха други тийнове 100% щяха да се друсат, пият, пушат!
Аз съм писала, че в червените дни или около се изнервям и плача повече. Това ми се се случи на мене след всичко преживяно.
То даже не е и проява на невъздържаност. Това е изкуствено създаване на лоши емоции. Снимаш клип и слагаш тъжна музика, за да ревеш на него - за квартирата, боже. 😲
П. С Ай стига сте се оправдавали с това детство. И аз съм имала лошо детство, да не си мерим теглилата. Важното е да не разчиташ на това и да не се опитваш да привличаш отчаяно внимание върху себе си. Никой не е длъжен да те търпи.
П. С Ай стига сте се оправдавали с това детство. И аз съм имала лошо детство, да не си мерим теглилата. Важното е да не разчиташ на това и да не се опитваш да привличаш отчаяно внимание върху себе си. Никой не е длъжен да те търпи.
Според мен прекалено много се вглъбяваш и изучаваш емоциите си. Ами емоционална си, щом здравословно си добре, значи е въпрос на характер. Това как си израстнала, разбира се че има ефект, но не бива да служи като извинение, освен ако наистина не ти поставят някаква диагноза.
Аз също съм емоционална, що се отнася до гняв обаче, на тъжни филми/клипчета и т.н. не плача. До човек е.
Аз също съм емоционална, що се отнася до гняв обаче, на тъжни филми/клипчета и т.н. не плача. До човек е.
Еми ако бяхте изживели моето "детство" вие какви ли щяхте да бъдете?
20г.съм живяла с двама алкохолици и от малка съм виждала само побоища, каране и псувания.
Единственото ни желание беше да не се напият и набият (баща ми и дядо ми). Колко ли от вас са виждали двамата си любими мъже, единият от които стар да се бият?
Ако бяха други тийнове 100% щяха да се друсат, пият, пушат!
Аз съм писала, че в червените дни или около се изнервям и плача повече. Това ми се се случи на мене след всичко преживяно.
20г.съм живяла с двама алкохолици и от малка съм виждала само побоища, каране и псувания.
Единственото ни желание беше да не се напият и набият (баща ми и дядо ми). Колко ли от вас са виждали двамата си любими мъже, единият от които стар да се бият?
Ако бяха други тийнове 100% щяха да се друсат, пият, пушат!
Аз съм писала, че в червените дни или около се изнервям и плача повече. Това ми се се случи на мене след всичко преживяно.
Доста си агресивна като за чувствителен човек. Друг ти е проблемът.
Все едно си описала мен, разбирам те много добре. Освен чувствителна и си много сантиментална. Има такива хора като нас, но както виждаш другите труднo ни разбират, даже осъждат, че се лигавим. Аз лично, ако можех да сдържам емоциите си щях, но не мога. Имам сериозни проблеми с щитовидната жлеза, може би това също подпомага, но е и до характер.
Тези, които имат лошо детство, трябва да се постараят да направят живота и на останалите лош, така ли? Да създадат и на своето дете лошо детство(то също ще помни, че майка му е ревала постоянно и се е тревожило, а пък е и обиждало баща му)?
Опит за компенсаторен механизъм ли, какво? Аз живеех лошо, хайде сега да наказвам всички наред.
Не ми се връзва и на мен това с чувствителност и доброта. Да ревеш за себе си, пък да ти носи удоволствие другите да страдат.
Опит за компенсаторен механизъм ли, какво? Аз живеех лошо, хайде сега да наказвам всички наред.
Не ми се връзва и на мен това с чувствителност и доброта. Да ревеш за себе си, пък да ти носи удоволствие другите да страдат.
С възрастта все повече успявам да овладея емоциите си и много се гордея с това. Просто седя и наблюдавам някои хора и събития и си казвам "и това ще мине". Не се гневя. Тъгата си я пазя за себе си. Обичам да изразявам радост и положителни емоции.
Отдавна съм преодоляла травмите от детството!
Преживях 4 погребения, вероятно ми предстоят още. Аз съм човекът, който спокойно организира всичко.
Само много се дразня на разни недорасли /близки до мен/, които се опитват да ме натоварят с техните емоции!
Отдавна съм преодоляла травмите от детството!
Преживях 4 погребения, вероятно ми предстоят още. Аз съм човекът, който спокойно организира всичко.
Само много се дразня на разни недорасли /близки до мен/, които се опитват да ме натоварят с техните емоции!
Не всички сме имали прекрасно детство, но не може цял живот да носим тоя товар.
Аз лично не казвам никога обидни думи ако се скарам с близък. Колкото и да съм ядосана знам, че след два часа ще се сдобрим, но грозната дума ще остане.
Чак такава сантименталност като това за квартирата.. малко ми идва в повече. Има върху какво да поработиш.
Аз лично не казвам никога обидни думи ако се скарам с близък. Колкото и да съм ядосана знам, че след два часа ще се сдобрим, но грозната дума ще остане.
Чак такава сантименталност като това за квартирата.. малко ми идва в повече. Има върху какво да поработиш.
Аз за детството много съчувствам и я разбирам авторката. Със игурност много проблеми се коренят там
Но това, че имаш трудности да овладяваш емоциите си не бива да го неглижираш, авторке, като нещо като нищо - Е, какво пък толкова , вие не казвате ли така на мъжете си... Не казваме и ти не трябва да казваш, щом не го мислиш, а още в момента се чувстваш кофти, че обиждаш човека. Провери си хормоните, представи си, че е нещо елементарно и ще ти олекне, а и на близките ти най-вече. Кофти е да живееш с неуравновесен човек и да си неуравновесен също.
Малко ми приличаш на майка ми като млада, и тя беше такава, накрая отиде на психолог и той взе, че и каза, да не задържала емоциите в себе си, та по-зле стана
Но това, че имаш трудности да овладяваш емоциите си не бива да го неглижираш, авторке, като нещо като нищо - Е, какво пък толкова , вие не казвате ли така на мъжете си... Не казваме и ти не трябва да казваш, щом не го мислиш, а още в момента се чувстваш кофти, че обиждаш човека. Провери си хормоните, представи си, че е нещо елементарно и ще ти олекне, а и на близките ти най-вече. Кофти е да живееш с неуравновесен човек и да си неуравновесен също.
Малко ми приличаш на майка ми като млада, и тя беше такава, накрая отиде на психолог и той взе, че и каза, да не задържала емоциите в себе си, та по-зле стана
Същата работа като мъжа ми. 3 години ме ползва за кошче за душевни отпадъци! Само той горкия, има проблеми и емоции и само той може да ги изразява. Само той има тежък живот, тежко детство, само той боледува.
Аз живот си живея и се смея и трябва като една гъба да поемам всичко! Да да, ама НЕ.
Аз живот си живея и се смея и трябва като една гъба да поемам всичко! Да да, ама НЕ.