💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 - професионален и личен живот /Тема 14/

С моята приятелка се наложи да пътуваме до Чорлу за контролен преглед на очите. Тя си направи операция в очната клиника „Дюнягьоз” в града преди Нова година при д-р Бюлент Аян и затова трябваше да мине на контролен преглед. Д-р Аян е много добър специалист в рефрактивната хирургия – лазер, имплантантация на вътреочни лещи, един от редките доктори, които оперира двете очи в един сеанс и на следващия ден след операцията можете да се върнете обратно в България. Говори много добре български език, защото е роден в България, завършил е медицина у нас и след това е специализирал в Турция. Това е една от най-добрите клиники по офталмология в Турция. Основната болница е в азиатската част на Истанбул, но имат 13 филиала в цялата страна, като този в Чорлу е най-близо до България. Мога да ви кажа, че всеки ден има пациенти от България. Всички са много доволни от отношението и от лечението. Вярно, доста е по-скъпо отколкото у нас, но пък гарантирано лечение. Всяка сряда в клиниката в Чорлу идва един от най-добрите специалисти по заболяване на ретината от Истанбул. Ако ви кажа, колко хора чакаха за преглед, ще се изумите. До 19:00 часа този лекар не спря да преглежда. Да не ви описвам, какви са условията в самата клиника. В стаята освен болничното легло с всички екстри по него, има и един диван за придружител, ако се наложи да остане. Стаята е с огромни размери. Когато носят храна на болния се носи и такава за придружителя. Но тя не е еднаква. Ако на болният му се полага по-лека храна, като супички например, то на придружителя се носят пилешки бутчета или кюфтенца с гарнитура. И това не се заплаща от придружителя. По-важното е, че случаи, за които у нас лекарите казват, че нищо повече не може да се направи, там с една операция от около един час пациентът проглежда. Моята приятелка беше много зле с очите. Беше се отчаяла, че вече не вижда добре дори с очила. След като я оперираха, сложиха й някакви монофокални лещи, които са саморегулиращи се, най-последен модел в технологията  и в момента тя няма никакви проблеми. Вижда си прекрасно, може да чете и да работи на компютър. Все още не й разрешават да шофира, за да може да се адаптират лещите с очите. Но иначе си вижда прекрасно на далече. Дори по-добре от мен. Докато чаках да мине контролният преглед се наслушах на такива чудеса от болните. Направо човек да не повярва. Хубавото е, че лекарите не те заблуждават и не ти дават напразни надежди. Ако наистина няма шанс, те ти го казват открито, ако пък не си за операция също ти отказват. Не ти взимат парите на всяка цена. Имаше пациент, на който са направили операция на очите в България и са му срязали някакъв очен нерв. Направо са му съсипали окото. Докторът беше бесен, но обеща, че ще му спаси другото око.
Ние бяхме в Чорлу 3 дни. Това е един много модерен, красив град. Не съм очаквала да видя нещо подобно. Чорлу има около 284 000 жители. Горе долу се равнява с Бургас. Има прекрасни блокчета, боядисани в красиви цветове. Широки улици, модерни магазини. Хората са много сърдечни и гостоприемни. Този град е с една от най-големите български общности. Има цял български квартал. В града има много фабрики и заводи, така че там няма безработица. Доста хора говорят български. Дори в хотела мъжът на бара говореше на български и то доста добре. Попитах го, от кога е в Чорлу, а той ми обясни, че той е роден в Чорлу, но неговият прадядо е от Елешница, Банско. Те били българо-мохамедани. Още след освобождението на България са се преселили там. Когато го попитах как е успял тогава да научи български език, той с такава любов се обърна към мен и ми отговори: „Научих го, защото аз искам. Това е езикът на моят родословен корен".  Просълзих се. Един мъж на около 50 години, който е вече 4-то поколение родено там,  да иска да се научи да говори на езика на своя прадядо. И веднага се сетих за такива нашенци, които заминават на гурбет някъде и за няколко години си забравят родният език.
След прегледа решихме да направим една българска вечер в нашумелият в Чорлу български клуб. Там всеки четвъртък има жива музика и се събират много наши изселници. Поканихме целият медицински персонал от очната клиника, заедно с шефката на клиниката, която е българка от Добрич. Тя е родена през 1980 година в Добрич. Завършила е там основното си образовани до 7-ми клас. През 1994 година семейството й решават да се изселят от България. Тя е била на 14 години. Там довършва обучението си и сега е директор на болницата. Мъжът й е нейн съученик, също от Добрич. Но той не само е завършил средното си образование в България, но е изкарал й военната си служба при нас. Чак след това се мести в Чорлу. Сега имат прекрасно семейство с двама сина, на 16 и на 18 години.
Момичетата, с които направихме купона са изключително мили и любезни. Ако знаете, с какво нетърпение се бяха приготвили и чакаха да ги водим на ресторант. Бяхме изцяло женска компания. Ресторантът беше пълен. Нямаше свободна маса. Прекрасно обслужване, храната чудесна, настроението на макс. Толкова много обичат нашият Азис, че непрекъснато  искаха да го изпълняват. Най-изненадващо за мен беше, че дори играеха нашенското право хоро. Попитах ги няма ли мъжете им да ревнуват, а те казаха, че мъжете им не се сърдят и не ги спират. Даже по едно време на секретарката на клиниката мъжът й се обадил по телефона на собственикът на заведението и поръчал да й донесат на масата една бутилка бира Туборг от него. Той я черпи. Дори тя беше изненадана. Обикновено в ресторанта може да свири музика до 12:00 часа през нощта, но тази вечер направиха изключение и свириха до 01:00 часа. Имаше и цивилни полицаи, които бяха на съседната до нашата маса. Може и заради тях купона да продължи по-дълго. Ето ви няколко кратки клипчета от тази незабравима вечер.

Персоналът на очната клиника е от млади и много хубави момичета. Само едното момиче не е омъжено. Всичките други са омъжени и с деца.