Февруарски книжен клуб - 2023

повелителят на мухите - 1954 https://chitanka.info/text/2103-poveliteljat-na-muhite

революцията на пеперудите - 1961 https://chitanka.info/text/42669-revoljutsija-na-peperudite

и доста след тях - нашият разказ

Ще цитирам
Има водещ децата, защото в разказа ставаше ясно, че първото дете (това което се оказа на пътя) е отхвърлено от него и съответно от групата и няма право да стои с тях, както и в епизода на финала, където той се заемаше лично с … едно дело, че да не пиша спойлер. Той определяше правилата, него слушаха като зомбирани.

Прочетох "Списъкът". Грабна ми интереса, но ми се струва, че не е книга, която ще запомня.
Тази година пробвам да си записвам впечатленията от книгите и установявам, че съм отвикнала да пиша
Ще чакам да я прочетат повече хора и ще коментирам с вас, сега само пускам общи впечатления.

https://dox.abv.bg/download?id=a327121ede# - Линк за сваляне на The book of lost and found на Луси Фоли

Ако някой има предложения за следващия месец - да сподели в следващите два дни. В неделя вечер (надявам се) ще пусна анкета

Благодаря, Инферия!

Не знам дали имаме право да предлагаме същите книги, които сме предлагали преди. Ако можем, аз все още не съм чела "Момичетата от мочурището" на Мъстиан и бих я чела следващия месец.

Тя е още в играта, понеже успях да я намеря

Прочетох книгата и много ми хареса! Направо я изгълтах тези дни. Това описание през очите на различни герои много добре ѝ се е получило на авторката, според мен. Всеки има собствен глас, изразяване и дълбочина - даже да не гледам от чия гледна точка е, бих се сетила. Наистина се радвам, че в никой от скритите текстове не сте писали кой кого, защото ето най-после книга, за която държах да не знам предварително. Явно това беше голяма част от очарованието - да очаквам и да премислям кой кого. Това как се засукаха нещата и се преплетоха историите на присъстващите, беше сладко. Също така много ми хареса зловещото присъствие на острова. Не че имаше реален принос към сюжета (пък и аз на тая възраст вече не се хващам), но пък придаде готиното готическо усещане, което толкова много обичам. А последните няколко глави наистина засилиха напрежението с еднаквия си край: "И тогава светлините изгаснаха." Докрай се чудех кой ще е извършителят, щото имаше няколко, които се класираха. Все пак ми се струваше съмнително присъствието на един герой в сенките, който беше твърде чист, за да е чист. Но дори и там - двама души можеше да са, все от едно и също домакинство, и двамата в сенките. За жертвата се ориентирах, докато загасваха лампи Но, разбира се, винаги можеше да се окаже някой друг, или други...

Имаше няколко неща, за които се чудя - нещо не ги разбрах, може би е добре да се върна да прочета пак. Какво стана с Пийт, дето нещо се стресна по време на финалното ходене и изведнъж изчезна. И по време на същото ходене, момчетата си говорят, че на Уил му се е разминало убийство, ама не разбрах знаят ли нещо, или си разсъждават. Щото ако знаят дотолкова, каква тайна е това изобщо. Онези, дето правят секс в младоженската спалня, имат ли отношение към разказа, или това е просто елемент от картината? Замислих се, че може да е Хана с Луис, ама няма продължение...

Имам и няколко ... нещо като критики. Например - дрехите. Значи хукват, булката си настъпва роклята, чува се как се разпаря нещо, после всички бягат през блато, слизат по стръмни скали, някой влиза в морето... Веднага след това се връщат на сервираната закуска. Малко по-късно младоженецът се безпокои, че ще си изцапа костюма, докато шаферите го мъкнат към пещерата. Тоя костюм не се ли повреди вече? При първия семеен танц булката се сърди, че я настъпил. Ами, преди нали тя се настъпи и чу как се къса, а не ѝ пукаше, щото беше спешно нещо... И после при тортата, пак е отбелязано как се цапа "безупречния му костюм". Стига бе, хора, тоя костюм според мен е вече на парцал. Да си спомним как Брус Уилис винаги почва с бял потник в Умирай трудно За грима изобщо не ми се почва. Другото, за което не ми се почва да коментирам, ама ми се струва нереално, е количеството алкохол. Как изобщо оживяват и не са одрайфали всичко? Ясно, че има пиячи и пиячи, ама... не знам. Спрях да броя чашите и видовете алкохол някъде по сумрак

Но тези неща въобще не ми попречиха да се насладя. Така да се каже, хич не ми пука. Това вече си е голямо нещо, щото аз съм от тоя вид, дето като се хване за някаква дребна неточност, и може да съсипе всяка радост. Не, че аз лично съм супер точна, ама да си критик винаги е по-лесно. Та, извън това излишно обяснение, снощи като приключих Списъкът, направо място не можех да си намеря, заради това колко ми хареса Много хубаво се получи, че след моето разочарование от книгата за миналия месец, тази ме "вдигна".

Ами, сега е време да видя втория разказ и после ще си кажа. До скорооо

Анкетата е жива Имате 3 дни за гласуване (пусках за 5, но мисля, че 3 ще стигнат). При равни гласове предлагам пак повече тежест да има книгата, която успея да намеря електронно. "Момичетата" вече я имаме
Само два разказа, гласуването ще е по-скоро кой да е първи

аз продъжавам с четенето
тръгна учудващо добре след фалстарта, но той си беше от моето настроение, не от книгата.

харесва ми. допада ми как се разгъва фона, на който ще се случи каквото има да се случва. харесва ми как се описват героите и как винаги има някаква връзка със следващия герой или с минало/бъдещо събитие.
не съм я дочела, но не очаквам да има някакво драстично окепазяване в следващите глави.

не знам за вас, но аз много лесно мога да идентифицирам какво ме е подразнило, какво не ми е харесало, кое ми се е сторило прекалено или тъпичко, а не мога да посоча конкретно кое ми е харесало. може би защото не е важен всеки елемент сам за себе си, а как се събират в цялото произведение.
продължавам

Прочетох книгата преди няколко дена, но все не ми остава време да пиша! Отначало ми тръгна малко мудно, предполагам, че е защото я четох на английски и ми отне малко повече време, докато успея да се потопя в атмосферата. Но след може би първата 1/3 успя да ме спечели. Допадна ми как се сменят гледните точки и ретроспективните елементи.


Гласувах за анкетата за следващия месец и имам предложение за април - Клеър Макинтош - Последното парти
Надявам се днес или утре да ми остане време за разказите, за да успея да се включа и с тях!

И аз това си мисля - просто нищо особено не се е случило, а се е замотал някъде. Ама пък можеше да се спомене поне мимоходом. Както и да е.

И на мен ми в крайна сметка ми хареса "Списъкът" на Луси Фоли:-) Въпреки скептичното ми отношение в началото, с напредване на книгата и развръзката, я харесах доста. С удоволствие ще чета и други книги от авторката:-) Само не непосредствено една след друга.

Разказът "Съдба" на Йосиф Перец е доста ярък и запомнящ се:-) За мен това е първа среща с автора. Радвам се, че се записах при вас:-)

На мен толкова много ми хареса Йосиф Перец, че изчетох всичко, което намерих в читанка негово (а то не е много, само едното произведение е по-скоро тип статия), а след това си взех и единствения сборник, който успех да намеря- “Сянката на снега”, с кратки (предимно) разкази, почти всички много ми харесаха. Жалко е, че толкова малко знаем за този иначе явно добър наш автор.

книгата ми хареса много.
хареса ми начинът на представяне на героите и събитията.
малко като калейдоскоп - виждаш нещо, гледната точка се завърта и виждаш нещо съвсем друго. уж същите парченца, същите цветове, а всичко изглежда различно.
много ми хареса сбързяването на ритъма към края, звучаха ми като кратките, отсечени удари и ритъмът в цирка при изпълнение на опасен номер.  
не може да се каже, че жертвата ми беше загадка до края. въпросът беше кой ще изпревари.
и до последно в мен беше съмнението - всички са прекалено очевидни кандидати. трябва да е някой неподозиран.
признавам, че съмнението се породи при обяснението защо сватбата се провежда на острова.

минавам на следващите произведения, но преди това искам да благодаря на непознатата съфорумка, предложила книгата.

не можах да напиша нов пост, ще се допълня тук.

прочетох разказа "Съдба". хареса ми, напомня ми силно "разказите с неочакван край", кото четох преди много години - кратки, водещи читателя в една посока и след това... рязък завой и неочакван край.
звучи малко смешно, но точно този край се разпространяваше като виц преди доста години. явно разказът е бил познат и четен, но за целите на вица е намален до две три изречения.
вече забравих какво още имаше да се чете.
ще си пропомня и ще чакам мартенските решения.