- Публикувана: 2 фев. 2023, 09:20 ч.
- Последно мнение: 9 авг. 2023, 22:07 ч.
"Бягат" ли българите от българи?
Аз при мен други българи не познавам, но в други държави - различно. Колегите ми българи бяха приятни и интелигентни хора и с тях бяхме приятели, но имаше и много такива българи:
които ги избягвах.
Поживях три години в Амстердам, бързо установих, че българите там са изключително неприятна среда. Постоянното оплакване и подценяване на всички други, особено " домакините" им, вечното мрънкане и носталгия ме дразнят изключително много. Останалите емигранти си признаваха, че тук им харесва повече от вкъщи, с плюсове и минуси, българите все гледат да унижат и подиграят.
които ги избягвах.
Всеки българин върви в комплект с българския си манталитет, зависи обаче кои точно черти доминират.
Когато разговорът с непознат българин започне с фразата "Ти от колко време си тук" , ми е ясно , че комуникацията между нас е обречена..
Тя е обречена, и когато някой тукашен започне, "Аа българка, жената, която чисти у нас е българка...."
Друг необясним за мен "български" феномен редовно да се добявя някакъв период от време към престоя в страната, като, че ли това има някакво значение.
За съжаление в повечето случаи страдаме и от синдрома "Не съм от тях, Как'Сийке" ....
Тукашния манталитет също има своите особеностти, които меко казано, не ми допадат и се старя да не ги прихвана.
В общия случай след 20++ години престой, човек не е нито риба , нито рак.Нито българин като българите в България, защото за този период мниго неща са се променили, включително и някои аспекти в начина на мислене, нито е тукашен с тукашните, защото колкото и да се интегрираш, все си носиш нещо от "багажа" с който си тръгнал от България.
Децата , родени тук за съжаление усвоявят в по голяма степен тукашния манталитет, но носят и от " българския багаж" , който сме им предали.
Бягам от простотия, лицемерие, глупост, наглост..., а не от дадена националност.
Бягам и от хора, които ""бягат" от българи", независимост от националната им принадлежност."..
Когато разговорът с непознат българин започне с фразата "Ти от колко време си тук" , ми е ясно , че комуникацията между нас е обречена..
Тя е обречена, и когато някой тукашен започне, "Аа българка, жената, която чисти у нас е българка...."
Друг необясним за мен "български" феномен редовно да се добявя някакъв период от време към престоя в страната, като, че ли това има някакво значение.
За съжаление в повечето случаи страдаме и от синдрома "Не съм от тях, Как'Сийке" ....
Тукашния манталитет също има своите особеностти, които меко казано, не ми допадат и се старя да не ги прихвана.
В общия случай след 20++ години престой, човек не е нито риба , нито рак.Нито българин като българите в България, защото за този период мниго неща са се променили, включително и някои аспекти в начина на мислене, нито е тукашен с тукашните, защото колкото и да се интегрираш, все си носиш нещо от "багажа" с който си тръгнал от България.
Децата , родени тук за съжаление усвоявят в по голяма степен тукашния манталитет, но носят и от " българския багаж" , който сме им предали.
Бягам от простотия, лицемерие, глупост, наглост..., а не от дадена националност.
Бягам и от хора, които ""бягат" от българи", независимост от националната им принадлежност."..
Не мисля, че българите бягат по дефлолт от други българи, това се получава когато са се разочаровали, а то не е рядкост. В началото подхождаш с ентусиазъм "а, сънародник", после се сблъскваш със балканския синдром и се затваряш в черупката си.
Не съм от много време тук, но честно казано общувам със 2 българки на кръст. Не че няма, просто не са "моите". Но аз и в България си бях така, тесен кръг от близки хора с които мога всичко да си споделя.
Има много българи в чужбина които бързо се самозабравят, все едно са родени в лексуса си с ай фон 14 в ръка. Доста е смешно и дразни. Избягвам такива индивиди. Както и избягвам една друга група, онези които всичко знаят, съветват те и не приемат не за отговор.
Не съм от много време тук, но честно казано общувам със 2 българки на кръст. Не че няма, просто не са "моите". Но аз и в България си бях така, тесен кръг от близки хора с които мога всичко да си споделя.
Има много българи в чужбина които бързо се самозабравят, все едно са родени в лексуса си с ай фон 14 в ръка. Доста е смешно и дразни. Избягвам такива индивиди. Както и избягвам една друга група, онези които всичко знаят, съветват те и не приемат не за отговор.
Бих се радвала да общувам със сънародници, но за добро или лошо, не се намират наоколо. В дълбоката провинция на страната съм и по принцип няма много чужденци. Предпланинският климат през зимата прави региона непривлекателен за живеене. Привлекателен е само за туризъм.
Имам известен опит с разпитващи и досадни индивиди, неприятно е чувството.
Имам известен опит с разпитващи и досадни индивиди, неприятно е чувството.
Ако става въпрос за мен, определено да. Не поддържам никакви познанства с българи извън фамилните такива. Не ходя по сбирки, вечеринки и не участвувам в български групи в социалните медии. Имало е момент, в който съм го правила, но завист, клюки и интриги са основните причини, които са ме окончателно отказали. Мразя и исконната българска черта да ти се дава наклон и посока в живота. Аз от това съм избягала и няма да позволя такова вмешателство в чужбина.
Когато се преместихме в ЮК, участвах във фейсбук групи на български майки, от там съм излизала няколко пъти с майки от моя район, с някой по дълго време контактувахме. Сега вече не търся български запознанства, но ако ни се срещнат пътищата се спирам да си поговорим разбира се.
Скоро преместих децата, в нов клас по гимнастика и като ги вземах , чух жена да говори на български, на детенце от тяхната група. Аз казах на дъщеря ми Чакай някой говори на български нека кажем ,,Здрасти,, , а тя ме дръпна и ми каза Не е необходимо да спираме при някой който говори български, аз не казвам здрасти на всеки който говори английски .
Скоро преместих децата, в нов клас по гимнастика и като ги вземах , чух жена да говори на български, на детенце от тяхната група. Аз казах на дъщеря ми Чакай някой говори на български нека кажем ,,Здрасти,, , а тя ме дръпна и ми каза Не е необходимо да спираме при някой който говори български, аз не казвам здрасти на всеки който говори английски .
Аз имам няколко приятелки,но лека полека кръгът се стеснява.
Преди няколко месеца на детската площадка,моя позната влезе в пререкание с друга майка,защото деугата майка крещеше на нейното дете..Не можело така дете да казва нещо си на нейното дете.После я чух да говори на български и ми стана срамно.
Изобщо не беше права директно да ходи и да крещи на чуждото дете,вместо да обсъди с майка му.
Иначе не бягам,но трудно влиза някой в моята среда.
Преди няколко месеца на детската площадка,моя позната влезе в пререкание с друга майка,защото деугата майка крещеше на нейното дете..Не можело така дете да казва нещо си на нейното дете.После я чух да говори на български и ми стана срамно.
Изобщо не беше права директно да ходи и да крещи на чуждото дете,вместо да обсъди с майка му.
Иначе не бягам,но трудно влиза някой в моята среда.
Онзи ден бях на зъболекар, българка със собствен кабинет. Ходя там поне от 20 години, , голяма част от пациентите са българи.Докато чакаме обикновено не се завързват разговори , но за първи път ми се случва една дама не спираше да говори то и доста наперено.Чух я да казва на детето си, да не говори на български , за да не разберат останалите че са българи .Тя самата , дори не говореше правилно, "побългаряваше" думи и изрази буквално(явно за фразеологизми не беше и чувала), де да беше беше само силния български акцент.
После вътре, в самия кабинет говореше на български, защото не разбирала заъболекарката.
Определено нямам желание да общувам с подобни персонажи.Нямам какво да си кажа с тях.
После вътре, в самия кабинет говореше на български, защото не разбирала заъболекарката.
Определено нямам желание да общувам с подобни персонажи.Нямам какво да си кажа с тях.
Четох последните дни поне три теми за българки (мисля и трите теми са на дами), които се чувстват самотни и обмислят връщане в България. От прочетените мнения останах с впечатление, че много хора мислят, че местните бягат от българи. Аз съм в столица, Централна Европа и 1/3 чужденци, дойдох на осемнайсет - не съм забелязала и даже малко се обидих, като прочетох какви неща се пишат, но се замислих, че явно се случва, след като толкова хора са на това мнение... Или пък разписалите се са предимно хора, които имат желание да се оплачат от това.
Там, където сте, местните избягват ли българи?
ПП Може да споделите голям град ли или малък, евентуално играе роля за сформирането на мирогледа.
Там, където сте, местните избягват ли българи?
ПП Може да споделите голям град ли или малък, евентуално играе роля за сформирането на мирогледа.
Според мен, около 5%, от емигретата по света, както във филма, от който си си взела профилната снимката, могат да си сложат на визитката като Холи “пътешественици”, “скитници”, “мулти култи”, “граждани на никъде и всякъде”, (всичкото преносно и …не съвсем). И във форума си личат - Невена, Мис Wonderlast, Ти😊, BeautifulM. Другите са си друг тип, с корени растящи надолу, към там откъдето са. Дори и на хиляди физически км.
Ми мен местните не ме избягват. Разбираме се чудесно.
Мисля, че първоначалното избягване идва от българите плюещи по държавата, в която се намират и обикновено обсъждащи негативно гражданите ѝ. Седят си на групички, приказват си на български, естествено, че никой няма да ги заговори. Аз познавам и немалко, които вече от години си работят, но самите те тотално някак странят от отношения с не-българи. човек може да живее години наред някъде и да е неинтегриран. Според мен да живееш от 5,10,15г в някаква държава и да не говориш поне на някакво базово ниво езика, както и един местен да нямаш, на който да се обадиш за кафе, не е нормално. Не говоря за дълбоки приятелства задължително, а просто за социална среда.
Мисля, че първоначалното избягване идва от българите плюещи по държавата, в която се намират и обикновено обсъждащи негативно гражданите ѝ. Седят си на групички, приказват си на български, естествено, че никой няма да ги заговори. Аз познавам и немалко, които вече от години си работят, но самите те тотално някак странят от отношения с не-българи. човек може да живее години наред някъде и да е неинтегриран. Според мен да живееш от 5,10,15г в някаква държава и да не говориш поне на някакво базово ниво езика, както и един местен да нямаш, на който да се обадиш за кафе, не е нормално. Не говоря за дълбоки приятелства задължително, а просто за социална среда.
Не съм забелязала местните да имат по-особено негативно отношение към българите. Обаче има към поляците, най-голямата имигрантска група в Исландия, колкото и исландците да не искат да си го признаят. Разбира се далеч не от всички исландци идва подобно отношение, бих казала, че са малцинство всъщност, но е достатъчно, че съм била свидетел на разни ксенофобски изпълнения из нета (коментари под статии, на които самите исландци масово реагират адекватно в интерес на истината), на живо никога не съм била свидетел.
Живея в европейска столица , (население със сателитните градчета над 7 000 000) с висок процент емигранти с доста широк социален диапазон.Като се започне от такива без разрешително за престой и се стигне до такива, приели тукашно поданство и заели места в управлението на автономната област или предприемачи мултимилионери.
Лично за мен националността на хората с които общувам, не е от значение, Подбирам ги по други критерии.
Местни хора не са избягвали да общуват с мен
.
Забелязвам , че за последноте 20+++ тукашните хора стават все по космополитни и все по малко ксенофоби, което не означава че няма ксенофобия на всички нива.
Последния "челен сблъсък" беше с държавен служител, който искаше да ми откаже нещо, което е длъжен да свърши по закон(вписване на гражднски брак сключен в България, в тукашния регирстър по гражданско състояние).
Накрая си позволи да ми повиши тон и си отнесе персонално оплакването в министврството където работи.
Лично за мен националността на хората с които общувам, не е от значение, Подбирам ги по други критерии.
Местни хора не са избягвали да общуват с мен
.
Забелязвам , че за последноте 20+++ тукашните хора стават все по космополитни и все по малко ксенофоби, което не означава че няма ксенофобия на всички нива.
Последния "челен сблъсък" беше с държавен служител, който искаше да ми откаже нещо, което е длъжен да свърши по закон(вписване на гражднски брак сключен в България, в тукашния регирстър по гражданско състояние).
Накрая си позволи да ми повиши тон и си отнесе персонално оплакването в министврството където работи.
Там, където сте, местните избягват ли българи?
ПП Може да споделите голям град ли или малък, евентуално играе роля за сформирането на мирогледа.
ПП Може да споделите голям град ли или малък, евентуално играе роля за сформирането на мирогледа.
Сравнително голям град (US)
Аз не мисля,че чужденците избягват българите.Чужденците не общуват с хора,които не искат да общуват с тях..
Иначе и аз се чувствам самотна и от някои от темите смятам че причината на момичетата е същата като при мен.Много от близките ми приятелки през университета заминаха за другаде и сега сме Пен палс- с деца,мъж и работа не смогваме да се видим.Запознавам се с нови хора,но нямам време и сила да се виждам с тях.Детето ми е малко и общо взето..си седим с мъжа ми.Разпускаме в България,когато нашите поемат детето.
Не е лесно сам в чужбина.
Иначе и аз се чувствам самотна и от някои от темите смятам че причината на момичетата е същата като при мен.Много от близките ми приятелки през университета заминаха за другаде и сега сме Пен палс- с деца,мъж и работа не смогваме да се видим.Запознавам се с нови хора,но нямам време и сила да се виждам с тях.Детето ми е малко и общо взето..си седим с мъжа ми.Разпускаме в България,когато нашите поемат детето.
Не е лесно сам в чужбина.