КГБ = Клуб на Готините Баби - 211

за моето запознанство  с момчето от  киното. Та моят бъдещ мъж беше там с  бивше гадже на приятелката, с която бях в киното.Питам я знае ли кое е момчето.Тя каза, че не знае. И това беше.Но няколко  дни   след това пак двете срещаме бившето гадже съвсем случайно. Спираме се,колкото за  за "здравей  и  как си".Тя ей така изведнъж го попита с кое момче беше в киното еди кой си  ден. Той се сети и моята приятелка го попита дали ще ни запознае. Той каза, че като си дойде от Пловдив,където учи медицина,ще му каже. Аз като чух какво учи,казах,че аз не съм за него.Познатият ми каза "А,защо?Той  е много добро момче".  С това разговорът приключи.Но минаха може би 2 седмици и на центъра на чарка (движение,стъргало) ги  виждаме двамата. Аз бях с тази и още други две приятелки. Двамата минават,заминават,никакво спиране.Чак след няколко врътки от единия до другия край на площада,познатото момче ни спира и ни запозна.Постояхме така малко време, другите се изнизаха и ние останахме двамата.Аз умирах от срам,а и той напрегнат.Но още първата вечер му позволих да ме целуне.,за което веднага  съжалих. Помислих си, че  с това и ще приключим. Но  той ме покани на кино за следващия ден, ,на другия ден пак и така започна една голяма любов.  Дойде лятото,той в сесия и всеки ден ме чакаше след работа   пред завода,в който работех в планов отдел. .Започнаха да ми казват,че момчето с колелото пак ме чака.  И така до есента,когато ме приеха в Педагогическия институт в Дупница.Той хич не искаше да ходя там,защото е далече,но там ме приеха и аз заминах.Започнахме  да си ходим на гости всяка седмица,една той при мен,другата аз при него. пропускахмесамо,задасиотидемчат-патидородниядом,нопак севиждахме в града . Пишехме си и много  писма,които пазя и до днес. Ако аз съм била при него,щом   се прибера в квартирата,пиша му писмо,по същия начин,той на мен. И така почти 2 г. ,когато решихме,че ще се женим.  Тези две години бяха много щастливо време изпълнено с чувства и много любов.  Родителите ни  нямаха нищо против и така  още студенти станахме семейство. Той завърши, а след това аз завърших  и  Пловдивския университет.  Та един случаен поглед наляво  в киното,една случайна среща на улицата  с бившето гадже на приятелката ми и една нейна случайна реплика определиха съдбата ми.
Сега да кажа защо,когато се запознахме не ни спряха веднага. Ами призна ми,че искал хубаво да ме огледа и ако ме хареса,тогава да ни запознаят.Е,явно ме е харесал. Но аз тогава бях висока, с дълга коса,тънка талия , доста къса рокля  и едни добре оформени крака под нея!    Как да не ме хареса?! Сега него го няма,а аз съм съвсем друга жена.Но пък до мен са двамата ни сина,снаха и две внучета. Те са ми най-скъпото наследство от него. Дано има и още една снаха и други внучета.Дано!  

По времето, когато ти си учила в техникума мисля, че там учеше и  едно момиче наша роднина и жевееше в къщата на баба ми. Беше от Панагюрище  - Чамовия род. Майка ми също е от Панагюрски род и зная, че там хората се познават по родове. Момичето се казваше Панка и ако знаеш нещо за нея пиши ми на лични.  

когато учех в Пазарджик бях  още  в моето село. ( тогава  Долно Левски,а от  30 г.вече е преименувано и е   Левски) . После започнах работа в Панагюрище и живея тук до ден днешен. Не познавам тази твоя позната  Панка.  Имах съученички от Панагюрище, но бяха с други имена. Става въпрос за времето 1968- 1971-72 г.