Майчинство не може ли да се прехвърля на роднина или ти нямаш възможност?
- Публикувана: 8 фев. 2023, 11:47 ч.
- Последно мнение: 17 фев. 2023, 11:09 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 143
И аз като ма ко бих взела кардинално решение. Не знам, дали би било правилно, но да ми тровят живота И с новородено на ръце - мерси…
Свекървата, че е страшна работа, да, ама милоо момичееееее - защо не ги изговорихте тези неща в началото??
Когато си загаджосахме с мъжът ми, той живееше с техните защото се беше разделил с бившата си и се беше изнесъл на юруш от апартамента им. Дали ме е подразнило, че голям мъж се е върнал при техните - ооо, да! Но след като се запознах с родителите му, съмненията ми, че са в токсична семейна връзка моментално се изпариха. Човекът си е спестявал сума, с която успяхме да си вземем читава кола..
Та така, де - просто е трябвало да си отваряш очите на 104 и да говорите. Сега, за съжаление оправия няма да има и не знам, какво би било най-правилното решение за теб.. Тъпо ми е за теб, най-вече защото си и бременна и в този период ти трябва спокойствие, ама …
Свекървата, че е страшна работа, да, ама милоо момичееееее - защо не ги изговорихте тези неща в началото??
Когато си загаджосахме с мъжът ми, той живееше с техните защото се беше разделил с бившата си и се беше изнесъл на юруш от апартамента им. Дали ме е подразнило, че голям мъж се е върнал при техните - ооо, да! Но след като се запознах с родителите му, съмненията ми, че са в токсична семейна връзка моментално се изпариха. Човекът си е спестявал сума, с която успяхме да си вземем читава кола..
Та така, де - просто е трябвало да си отваряш очите на 104 и да говорите. Сега, за съжаление оправия няма да има и не знам, какво би било най-правилното решение за теб.. Тъпо ми е за теб, най-вече защото си и бременна и в този период ти трябва спокойствие, ама …
Може да съм споделяла назад в темите- като се запознахме с ММ живееше при свекърите на вилата. Имаше и апартамент. Като ме попита дали ще се преместя да живея с него/ от различни градове сме/ му отговорих, че ще отида, но само с обещанието да живеем отделно от родителите му. Обеща и си спази думите.
Та тези неща се уговарят и обсъждат предварително.
Та тези неща се уговарят и обсъждат предварително.
В никакъв случай снахата да е виновна за собствените си решения.
Всеки може да ѝ нашока канчето, ама бива ли на бременна жена по този начин?
Luellis, аз бих го решила по-кардинално отколкото си мислиш. Тя каза, че и сама ще си гледа бебето и на това основание, на нейно място, бих му казала да си стои с майка си в чужбина, аз ще родя тук и няма да го впиша в акта за раждане. Няма да има никаква права за това дете. Наясно съм, че той самия може да коригира това, чрез съда, но тогава наистина ще иска детето. (или пък свека ще го иска, но не искам да мисля най-лошия вариант) Дори да се съгласи да живеят само двамата, пак бих поставила това условие, да не е вписан в акта за раждане, за да я убеди, че наистина държи на нея и детето повече от майка си. Ако толкова иска и детето и нея, нека така живеят от начало, пък на него възможността да припознае детето по-късно, не му се губи. Поне ще е малко по-сигурно, че правилно си е пренаредил приоритетите. На някоя извисена свекърва сигурно и това ще се стори плашещо, но с ужасни хора може да се пребориш само с техните камъни, по тяхната глава
Затова през цялото време какво аз бих направила. Не го препоръчвам, само казвам как на мен би ми било по-сигурно с този не муньо, а направо мухльо. А ако иска изобщо да няма контакт с детето, може да го направи, когато си поиска. Нямат брак и спокойно може да замине за чужбина, не при него разбира се и там да роди и той никога да не разбере къде е. Детето пак ще си е с български документи и само нейно. Само, че тя хубаво каза, че може да си гледа детето сама, но и каза, че не искала да си разваля връзката и в нея нямало проблеми. Та, всичко е в нейните ръце, не в чужди. Само да е наясно, че положението м/у свекърва и мъжа няма да се промени, какво то и да я лъже мамин златен. На това трябва да са основанията за всички следващи действия, да го приеме за даденост, все едно вече се е случило.
Аз чета, чета и се виждам в чудо.. Наистина ли само аз съм попаднала в подобна ситуация?
Че вината си е и в мен - да, така е, аз обратното не твърдя. Ама чак пък "толкова глупава"? Не се познаваме, за да се стига до такива заключения.
С него също е говорено. Той сам, без аз да повдигам въпроса, беше казал, че е склонен да се изнесем. Не е държал нито да живеем с майка му в сегашния апартамент, нито пък да я вземем с нас в нов. Естествено, беше си казал, че няма да я зареже съвсем, което си е напълно разбираемо. Тя пък, от своя страна, в началото не се държеше така, нищо общо нямаше с това описание. Напротив - виждах я като много добронамерена женица. Изобщо не съм допускала какво чудо ще е после. Сега с хора навън също се държи по коренно различен начин, ако кажа какво виждам аз, сигурно мен ще изкарат луда.
Че вината си е и в мен - да, така е, аз обратното не твърдя. Ама чак пък "толкова глупава"? Не се познаваме, за да се стига до такива заключения.
С него също е говорено. Той сам, без аз да повдигам въпроса, беше казал, че е склонен да се изнесем. Не е държал нито да живеем с майка му в сегашния апартамент, нито пък да я вземем с нас в нов. Естествено, беше си казал, че няма да я зареже съвсем, което си е напълно разбираемо. Тя пък, от своя страна, в началото не се държеше така, нищо общо нямаше с това описание. Напротив - виждах я като много добронамерена женица. Изобщо не съм допускала какво чудо ще е после. Сега с хора навън също се държи по коренно различен начин, ако кажа какво виждам аз, сигурно мен ще изкарат луда.
Тя няма да остави сина си, именно защото е изградила образ на добронамерена. Ако той е склонен, а тя не иска да живеят отделно, тя винаги ще му насади чувство на вина и ще надделее. А щом го е казала на теб, а не на него, значи е сигурна, че ще успее. Не, не само ти си в такава ситуация, дори свекърви живеещи отделно, като сина създаде семейство стават много прилепчиви. Ти не си в състояние да промениш нещата, може само мъжа ти. А майка му ще го изманипулира. Особено щом живеят в чужбина. Ще вкара и "аз тук нямам никого", освен "какво ни беше до сега". И ей така се завърта порочния кръг. А, мъж, който не се е отделил от майка си преди да създава семейство, рядко го прави после и дори да иска, рядко свекървата го допуска. А ти ще седиш отстрани и само ще наблюдаваш процеса, без реално да можеш да повлияеш. Освен за някой ялов опит на мъжа, ама се връщаме на горното. Това ти е положението за съжаление и са прави момичетата, трябвало е предварително да помислиш. Или поне да поживеете заедно повече време преди бебето, това щеше да ти отвори очите
Съветът на Ма Ко е съвсем резонен. Аз само да вметна от позицията на патила : ev.kostadinova, ако родиш в чужбина и нещата се разкиснат изцяло, (както е много вероятно да се случи, защото след раждането набезите ще се увеличат), да не се окажеш завинаги зазидана там, понеже без подпис на бащата не можеш да напуснеш страната, където си. Около 3 години се борих да си направя български документи на детето чрез съд и накрая на летището пак ми настояваха за подпис от бащата, за щастие тогава бяхме в що-годе добри отношения и подписа. На твое място бих си родила в България, а той да обмисля после как да се съберете и да бъдете самостоятелни.
Нямай доверие на никого, особено в такава ситуация.
Нямай доверие на никого, особено в такава ситуация.
И аз да кажа, че съветите на Ма ко за бащинството са умни.
Имах колежка едно време, родила от грък, не го беше написала в акта за раждане.
И аз първо реагирах, ама как може, детето ти все едно няма баща, как ще е с твоята фамилия. Обясни ми жената и после видях, че много добре е постъпила, а времената вече са други и детето изобщо не му пукаше чие е името, на което е записано. Но колежката ми си живя спокойно, особено като водеше детето в чужбина. (Детето познаваше баща си и общуваше с него, никога не му е забранявано или нещо подобно.)
Виждала съм и другия случай, дете с тотално несъдействащ баща, големи ядове браха и майката, и детето.
То е хубаво първосигнално да посъветваш човек да постъпва добре и правилно, но ако насреща си има друг човек. Ако си патил от баща, който си гледа него и не мисли за доброто на детето, друга песен ще запееш.
Имах колежка едно време, родила от грък, не го беше написала в акта за раждане.
И аз първо реагирах, ама как може, детето ти все едно няма баща, как ще е с твоята фамилия. Обясни ми жената и после видях, че много добре е постъпила, а времената вече са други и детето изобщо не му пукаше чие е името, на което е записано. Но колежката ми си живя спокойно, особено като водеше детето в чужбина. (Детето познаваше баща си и общуваше с него, никога не му е забранявано или нещо подобно.)
Виждала съм и другия случай, дете с тотално несъдействащ баща, големи ядове браха и майката, и детето.
То е хубаво първосигнално да посъветваш човек да постъпва добре и правилно, но ако насреща си има друг човек. Ако си патил от баща, който си гледа него и не мисли за доброто на детето, друга песен ще запееш.
В новините писаха за една българка, която родила в Сърбия и вече няколко месеца е блокирана там, защото не могат да намерят бащата да подпише. Били женени, но разделени отдавна. Да си изкараш майчинството в хотел, далеч от близки и роднини не е приятно. Затова мислете преди да действате. Бащата ще има 50% от правата. Вас устройва ли ви?