С какво ви дразнят свекървите? – 143

Най ме е страх децата да се свържат с орторексици и вегани. То сладко не може, шоколад не може, сладолед не може, месо не може, как да го поглезиш това дете?
Изобщо не смятам да се занимавам с простотии тип "Не казвай на мама/тати". Напротив ще казвам пространно, че мама/тати не дават и те да се обясняват пространно защо.

Ако не искаш да споделиш, а не да не можеш, тогава пак ли е тъжно?

Всичко е тъжно, Dincho. Трябва да се споделя задължително. Абсолютен кошмар за потайни личности като мен, дори са расли без баби и дядовци, които да ги подучват.

Само, че не е избор на децата, а още по-малко на родителите това: "и няма да казваш на мама, че ще се кара". Това е много грозна манипулация, че мама е 1) лоша, 2) несправедлива и 3) съвсем нормално е да я лъжеш. И това пред 5-6-7 годишни деца. 🤢🤮
Сега съм почти на 40 и премълчавам някои неща за да не се притесняват нашите. Но ми липсва времето, когато можех всичко да си изплача и да имам тяхната безусловна подкрепа. И искам същото за децата ми. Абсурд да позволя на някой трети човек да ми "мъти водата".

А, неее, говоря, че не всичко съм искала да споделям самата аз.
Това "няма да казваме на мама".. е, аз го приемам в случаи от типа, малкото си легнало в 21 вместо 20,30, или днес пропуснало да измие зъбите. Но 1) не като правило 2) поднесено с усмивка от баба/дядо/калеко/учинайка, така че да не се накърни авторитета на родителите.

Вероятно при нас би било същото. Но не укорявам хората, ако постъпят различно. Това е от типа няма правилно и грешно, всеобщо за всички, в различните ситуации и действащи лица, биха били релевантни противоположни решения

Обикновено потайността, когато е спонтанна, се появява много по-късно в човешкото развитие. По време на и след пубертета. Тоест след "първите седем", когато едно дете трябва да се учи, че е част от семейството и то неговата крепост.

Леле, аз съм по-фриволна от бабите.
Разрешавам на детето втори сладолед или пък да си опита бонбон или кекс преди вечеря, щото според бабите нямало да иска да вечеря след сладкото.
Аз ще съм много ларж - баба , след време.

Ейййй, ма как ме кефите, като се правите, че не разбирате за какво става дума 😁
Лесно може да се предположи кои баби и кандидат-баби /забележете, не казвам свекърви/ евентуално ще създават проблеми - веднага скокнаха да защитават лошите практики, наричайки ги безобидни, но свидни бабини спомени. Ехххх, да се умили човек.

Наистина ли не разбирате за какво говорим тук? Ама наистина? Или пак се правите на интересни, ей така, да сте контра?

Ако си вярвате на нещата, които пишете.... Какво да кажа. Все повече ми се затвърждава мнението откъде са някои особености на обществото ни.....

Знаете ли, за някои малки тайни между баба/дядо и внуче от нашето детство можем да кажем само - добре, че Господ ги е пазил....внуците....
Понякога не само аз, ами и майка ми се чуди някои неща с какъв акъл са ги правили като са били млади родители. Не  са допускали някои неща, предимно от незнание. Но в наши дни? Толкова информация има вече, защо, бе, хора? Аааааа, да, сетих се. Ми то това са някакви глупави забрани от страна на майката сигурно.... Тъжно е, зрели и уж интелигентни жени.

Я да питам нещо, защото съм още небаба, но си спомням една колежка как позволяваше на внучката да цопа в локвите, това от големите нарушения ли е. Ставала цялата в кал и вода.
Помня,

разказваше, че са били тайни тези пакости, с дрехи, и гумени ботуши, купени от бабата. На майката детето се връщаше изрядно и надлежно изкъпано.
Хвалеше се, че е любимата баба, защото позволява много неща. За отглеждането майката на момичето беше на разположение, колежката си беше заявила, че внуци не гледа, само ще им се радва за една събота и неделя месечно 😀

За един ще бъдат глупости, за друг - не.
Ако бабата иска да се види с внучето, а майката го учи да излъже, че ще ходи на рд, бабата да ръкопляска ли или не?

Едно е детето само да реши да скрие информация, а друго е да бъде подучено от някого. Не знам това как не се разбира...
Аз също схм лъгала нашите и съм им спестявала много неща. И още го правя. Но като малко дете те са били абсолютно наясно какво се е случвало.

И какво против има майката ,че детето  е шляпало в локви с кеф  , после  измито  и подсушено ,стоплено  има спомените?
 Какво и защо трябва да скрият от нея?
 

Зависи от детето, Тайс. Аз моя си го знам, от студ и вода не се разболява, нооо духа ли по-силно, дори да не е толкова студено и дори вятъра да е топъл, веднага е готов. Ходи гол целогодишно. Вкъщи е само и единствено по гащи, дори сега и даже тениска няма. И бос задължително. Като ходеше на градина, ходехме пеша и в студено време, стига да не вали дъжд. Бабите, които ни срещаха се потрисаха, защото вали сняг, а той яде сладолед пътьом. С гумени ботуши беше голямо забавление да скача в локвите. Не вършеха кой знае колко работа, защото водата влизаше от горе и краката му пак мокри. Сам се отказа.
Миналата седмица се качвахме до вилата, той остана, че имаше да пише. Бях го инструктирала да отиде до плод и зеленчука, че нищо нямаше вкъщи. Прибираме се, тъкмо слизаме от колата, той излиза тепърва да ходи. По потник, летен, изрязан на гърба даже и толкова тънък, че е прозрачен. И по къси гащи, само шушляк. Това му е представата за "облечи се" че идва някой или, че трябва да излезе наблизо. Пред входа стоят на пейката 2 баби. Едната буквално се хвана за сърцето и взе да заеква, другата само ѝ падна ченето и нищо не можа да каже. На мен лично лошо ми стана като го видях. Пратих го вкъщи с баща му и аз отидох до плод и зеленчука. Не отнесе голямо конско, защото си го знаем. Но като видя, че духа силно, а той не иска да ме чуе, намилам повече и му се налагам да сложи шапка или да закопчае якето, че и то е вечно разкопчано.
Та такова "прегрешение" е според детето. Но бабата пак трябва да чуе майката, ако тя има някакви притеснения. Това, че майката най-добре си познава детето, винаги е валидно според мен. Майка ми само дудне, че ходи гол, все ѝ викам "айде ти се оправи, ако можеш". Аз съм патологично зиморничава и ми е студено само като го гледам, ама го оставям, какво да правя. То да беше веднъж, два пъти, както и да е, ама това е от край време.
Откак беше 8-9 годишен, като сме навън, заиграл се е с децата и го викна за нещо, все пита "сега какво ми е, гладен ли съм, студено ли ми е или ми с спи". Диване

Най-добре майката да каже.

Бабата какво против има детето да я излъже, че ще ходи на рд и да не се видят?