Когато ми е студено, тя прави светлина за мен, като слънцето нужно в моя живот. Когато ме боли, тя е моята молитва. Тя ми казва всичко, без да ми говори. Когато страдам, тя страда заедно с мен. Когато се смея, тя се смее с глас. Моите песни често са за нея. Тя винаги ще бъде моето чудо. Когато не съм на висота, тя ме повдига по-високо от небето. Тя е чудо на чудесата. Тя е основата на всичко, тя е меда и солта, нейната кръв тече в моите вени. И стотици спомени обливат сърцето ми в звезда сред звездите. Тя е моята цел, моят Граал. О, Господи, остави ми красивите очи на мама, всичко ми вземи, което ми остава, но не ми отнемай нежността на ръцете й. Тя ме е носила преди светът да ме понесе. Всяка секунда, дори днес ме носи. Тя ще ме отнесе със себе си. Винаги ще съм й вярна. Когато се наранявам, тя е самата нежност. Като милувка в моя живот. Когато губя вяра, тя се превръща в лъвица. И се изправя търпеливо, когато се самозабравям, тя ме връща деликатно на земята. В този луд свят тя е звезда сред звездите... Пази ми мястото, до теб, мамо, в мир