vsi4kiimenasazaeti, доколкото zнам др. Канатова не работи вече zарада тежка болест. Лично моите впечатления от нея са много добри.
- Публикувана: 25 ян. 2005, 13:28 ч.
- Последно мнение: 23 септ. 2025, 09:34 ч.
Черен списък - Пловдив
Това за Ели Илиева изобщо не ми се вярва. Може би от безбройните дела в съда се е променила малко, но винаги е била груба. Поне с мен. В деветия месец ме накара да спра да ям, за да родя по-бързо. После ми каза, че водите са ми намалели много и трябва да влизам в болница. Съответно се оказа че няма такова нещо и всичко ми беше наред. Единственото което познава е пола на бебето. Правила ми е само един път изследвания - кръв и урина.
ПРОПУСНАХ ДА ПИША ,ЧЕ СЕ ОТНАСЯ ДО 666
В нормална държава биха ви съдили.
Иска ми се някоя от вас да й се наложи да лежи с детето си там, без сериозен проблем, просто да се докосно до отношението, иначе пожелавам да са ви здрави децата, но без протекциите за колежка. Само ако може да се видите острани.
Не мога да повярвам, че това отношение идва от жени и майки. Почти без изключение.
elenna78,никъде не съм споменала за некадърност при нас,а и дай боже и при другите дечица.Говоря за абсолютно никаквите грижи и просташкото/без извинение/отношение граничещо със заяждане и надменност на абсолютно целия персонал.Всяко питане и предположение се приемаше,като "ти ли ще ми кажеш" ако някой се объркаше да обърне внимание на тревогите на родителите.Оставям факта настрана,че 6 часа никой не дойде да се позаинтересува дали оперираното ми дете е добре изобщо,боли ли го и има ли нужда от обезболяващи.
Просто не ми се говори,кой както иска да приема мнението ми.Аз съм унизена и отвратена.
п.с.Доколкото разбрах баща ви е д-р Стоков и затова така пламенно някак си защитавате нещо,което ми се струва,че ви е непонятно.
Просто не ми се говори,кой както иска да приема мнението ми.Аз съм унизена и отвратена.
п.с.Доколкото разбрах баща ви е д-р Стоков и затова така пламенно някак си защитавате нещо,което ми се струва,че ви е непонятно.
Защо не чета навреме тук 
Искам и аз да дам едно мнооооооого отрицателно мнение за "д-р" Джеджеров, Втора градска.
Раждах там, попаднах на една ужасна докторка, защото не си бях избрала лекар, Митова мисля се казваше. Раждането беше кошмар, държа се с мен ужасно, успя и да ме разплаче като ме приемаше (понеже отидох в 2 през нощта и се наложи да я събудят
) Започна да ме навиква, не съм ли знаела кога да дойда, била съм с два см разкритие (като че се проверявам в къщи), а бях с болезнени контракции!
Така ме прегледа, че имам чувство, че ми стигна до сливиците с този замах, скара ми се, че искам хартия да се избърша след прегледа с ехографа, като бях намазана с огромно количество гел, защото представете си, кабинета не бил нейн, хартията също
Уж щях да си ходя, а после ми вика къде отиваш, ще те приемаме...........
А след това отиде да си доспи..........
Някаква баба акушерка, 30-годишен стаж, самочувствие като на "светило" ми скъса нервите през цялото време- "Защо не викаш", "Как може да не знаеш как да дишаш" и неща от този род, все едно 20 деца съм родила и трябва да ми е ясно всичко и тн.
Та, благодаря на Бога, че детето ми е добре и целия този ад мина, но след 20 дена отивам в отделението със зверски болки ниско долу, в коремната област. И естествено идва ред и на Джеджеров в историята. Казвам кога съм родила, как ме боли, едва ходя, превита на две, не мога да стана цял ден от леглото, имам постоянна температура а той ме преглежда НА МАГАРЕТО, като нищо не може да види, защото имам шевове, които така и не зараснаха, а се наложи отново да ме шият, пипна ме с ръката по корема и заключи, че ми се свивала матката.
Започна да обяснява на мъжа ми, че това всъщност не боляло толкова, но ние ЖЕНИТЕ сме били такива глезли, лигли и незнам какви още, че сме се престрували че ни боли.
Изкара ме с начален стадий на мастит и за това съм вдигала температура. Едва ли не с шутовете ме натири.
Аз този д-р го виждах за пръв път и естествено си помислих, че наистина може да се преструвам, знам ли и аз. Казах си че ще стискам зъби вече и трябва да мине, щом така е казал д-ра.
Два дена трая, свивам се, боли, ама аз мълча, но в неделя вечерта вече не издържах. Събуждам се в 2 през нощта, с викове и не мога да си намеря масто в леглото. С малката се кърмим, тя като се разшава и ме рита в корема, на мен ми иде си изям чаршафите от болка.
Мъжа ми започна да звъни на бърза помощ, които разбира се нямали свободна линейка ли, нещо такова са измърморили, да се обадим на частната бърза помощ, или да пия Но-шпа, щяло да ми мине
На следващата сутрин отивам при АГ-то. Той като ме видя, лошо му стана. Веднага на ехо-то, видя че имало разлив в корема, веднага направление за хоспитализация и към болницата.
Споменах че съм била в петък на преглед във Втора градска и какво е станало,на човека му стана лошо, какво са ми наговорили. Започна да звъни по телефоните да ме праща в друга болница, но никой не искаше и да чуе, "Където съм раждала там да съм ходила" Попитах няма ли да ме вземат другаде, посъветва ме да отида в УМБАЛ-а, нямало да ме върнат. Да, ама не! Отивам там, като "ходя" е силно казано, ако пълзях щях да стигна по-бързо. Отивам с пиемния кабинет и се започна един кръстосан разпит, какво, що, къде, ама защо идвам при тях. Последва един кратък разговор по телефона с Милчев (завеждащия АГ там), след което ми казаха, ами няма да ви приемем тук, отивайте си в другата болница 
Няма да ви казвам какъв ужас изпитах в този момент, но като нямаш избор, тръгваш и така.
За щастие, това е било за добро, защото попаднах на ДОКТОРИ, в истинския смисъл на думата. Без да познавам някой там, без да давам рушвети, без да ми се оплакват за ниските си заплати. Цял живот ще съм благодарна за това, което направиха тези хора за мен и за човешкото отношение, което получих в хирургичното отделение на Втора Градска
Оказа се, че съм имала кисти, 2 бр на единия яйчник, които никой не е видял. При раждането, едната се пука, в следствие на което, се възпалява апандисита, получавам остър перитонит и разни гадости стават в корема ми.
За щастие след дву-часова операция по спешност, всичко вече е наред, че с тези диагнози можеше и да не съм между живите вече.
И от всички истории разказани тук, не мисля че мнения от типа "Ама те, защото не им стигат парите", "Ама...." незнам си какво друго, могат да оправдаят подобно поведение.
Моите дълбоки извинения, но в България докторите са ни кът, по-голяма част от практикуващите тук, са не само безочливи, безотговорни и мързеливи, но и некадърни!
И на който не му харесва какво получава като заплащане, да си намери по-доходна работа, Защото обикновените хора като мен, никой не пита ние с какви пари живеем.
И ако четат доктори тука: Моля ви, не се превръщайте в прошляци и не се възползвайте от нещастието на хората.
Преди всичко трябва да бъдем хора!
Искам и аз да дам едно мнооооооого отрицателно мнение за "д-р" Джеджеров, Втора градска.
Раждах там, попаднах на една ужасна докторка, защото не си бях избрала лекар, Митова мисля се казваше. Раждането беше кошмар, държа се с мен ужасно, успя и да ме разплаче като ме приемаше (понеже отидох в 2 през нощта и се наложи да я събудят
) Започна да ме навиква, не съм ли знаела кога да дойда, била съм с два см разкритие (като че се проверявам в къщи), а бях с болезнени контракции! Така ме прегледа, че имам чувство, че ми стигна до сливиците с този замах, скара ми се, че искам хартия да се избърша след прегледа с ехографа, като бях намазана с огромно количество гел, защото представете си, кабинета не бил нейн, хартията също
Уж щях да си ходя, а после ми вика къде отиваш, ще те приемаме...........
А след това отиде да си доспи..........
Някаква баба акушерка, 30-годишен стаж, самочувствие като на "светило" ми скъса нервите през цялото време- "Защо не викаш", "Как може да не знаеш как да дишаш" и неща от този род, все едно 20 деца съм родила и трябва да ми е ясно всичко и тн.
Та, благодаря на Бога, че детето ми е добре и целия този ад мина, но след 20 дена отивам в отделението със зверски болки ниско долу, в коремната област. И естествено идва ред и на Джеджеров в историята. Казвам кога съм родила, как ме боли, едва ходя, превита на две, не мога да стана цял ден от леглото, имам постоянна температура а той ме преглежда НА МАГАРЕТО, като нищо не може да види, защото имам шевове, които така и не зараснаха, а се наложи отново да ме шият, пипна ме с ръката по корема и заключи, че ми се свивала матката.
Започна да обяснява на мъжа ми, че това всъщност не боляло толкова, но ние ЖЕНИТЕ сме били такива глезли, лигли и незнам какви още, че сме се престрували че ни боли.
Изкара ме с начален стадий на мастит и за това съм вдигала температура. Едва ли не с шутовете ме натири.
Аз този д-р го виждах за пръв път и естествено си помислих, че наистина може да се преструвам, знам ли и аз. Казах си че ще стискам зъби вече и трябва да мине, щом така е казал д-ра.
Два дена трая, свивам се, боли, ама аз мълча, но в неделя вечерта вече не издържах. Събуждам се в 2 през нощта, с викове и не мога да си намеря масто в леглото. С малката се кърмим, тя като се разшава и ме рита в корема, на мен ми иде си изям чаршафите от болка.
Мъжа ми започна да звъни на бърза помощ, които разбира се нямали свободна линейка ли, нещо такова са измърморили, да се обадим на частната бърза помощ, или да пия Но-шпа, щяло да ми мине
На следващата сутрин отивам при АГ-то. Той като ме видя, лошо му стана. Веднага на ехо-то, видя че имало разлив в корема, веднага направление за хоспитализация и към болницата.
Споменах че съм била в петък на преглед във Втора градска и какво е станало,на човека му стана лошо, какво са ми наговорили. Започна да звъни по телефоните да ме праща в друга болница, но никой не искаше и да чуе, "Където съм раждала там да съм ходила"
Попитах няма ли да ме вземат другаде, посъветва ме да отида в УМБАЛ-а, нямало да ме върнат. Да, ама не! Отивам там, като "ходя" е силно казано, ако пълзях щях да стигна по-бързо. Отивам с пиемния кабинет и се започна един кръстосан разпит, какво, що, къде, ама защо идвам при тях. Последва един кратък разговор по телефона с Милчев (завеждащия АГ там), след което ми казаха, ами няма да ви приемем тук, отивайте си в другата болница Няма да ви казвам какъв ужас изпитах в този момент, но като нямаш избор, тръгваш и така.
За щастие, това е било за добро, защото попаднах на ДОКТОРИ, в истинския смисъл на думата. Без да познавам някой там, без да давам рушвети, без да ми се оплакват за ниските си заплати. Цял живот ще съм благодарна за това, което направиха тези хора за мен и за човешкото отношение, което получих в хирургичното отделение на Втора Градска
Оказа се, че съм имала кисти, 2 бр на единия яйчник, които никой не е видял. При раждането, едната се пука, в следствие на което, се възпалява апандисита, получавам остър перитонит и разни гадости стават в корема ми.
За щастие след дву-часова операция по спешност, всичко вече е наред, че с тези диагнози можеше и да не съм между живите вече.
И от всички истории разказани тук, не мисля че мнения от типа "Ама те, защото не им стигат парите", "Ама...." незнам си какво друго, могат да оправдаят подобно поведение.
Моите дълбоки извинения, но в България докторите са ни кът, по-голяма част от практикуващите тук, са не само безочливи, безотговорни и мързеливи, но и некадърни!
И на който не му харесва какво получава като заплащане, да си намери по-доходна работа, Защото обикновените хора като мен, никой не пита ние с какви пари живеем.
И ако четат доктори тука: Моля ви, не се превръщайте в прошляци и не се възползвайте от нещастието на хората.
Преди всичко трябва да бъдем хора!
Потресена съм от историята ти...изпитах блаженно чувство като си представих как тази наперена Митова или каквато е там получава здрав шамар, докато се възчеличава..ах....
радвам се, че ти се е разминала белята, сигурно е бил страшен ужас и паника, но не знам как така отказват да те приемат в болница? На какво основание става това? Че то човек ще си пукне докато някой благоволи да го приюти...
радвам се, че ти се е разминала белята, сигурно е бил страшен ужас и паника, но не знам как така отказват да те приемат в болница? На какво основание става това? Че то човек ще си пукне докато някой благоволи да го приюти...
...... но не знам как така отказват да те приемат в болница? На какво основание става това? Че то човек ще си пукне докато някой благоволи да го приюти...
Един вид, който си е оставил ръцете, да си оправя бакиите после.
За съжаление на повечето не йм пука, че се късае за човешки живот
Дано на никой не му се налага да попада в ръцете на такива подобия на доктори
Първо искам да се обърна към Каспър.Тук става въпрос за Детска хирургия на Пещерско шосе.А доколкото разбрах ,вие сте лежали в Детска клиника.Моя приятелка също лежа там и аз бях потресена от разказа й.Дори я посъветвах да отиде да пусне жалба.
Разбрали сте ме погрешно.Аз не защитавам лошото отношение.Просто съм против това да се поставят хората под един знаменател.Доста грубо звучи обобщението"барабар с целия персонал".
И не си мисли 666,4е аз навсякъде ходя с табелка "аз съм на др.Стоков дъщерята".Аз също съм попадала на лошо отношение.
Когато родих, преди повече от 5 години,замалко не изпуснаха сина ми ,заради една неонатоложка.И няколко дни никой не ми даваше обяснения ,ще живее ли това дете или не .И от притеснение започнах да вдигам кръвно и за 2 седмици след раждането отслабнах с 20 кг.Трябваше ли аз тогава да кажа АГ-ето барабар с целия персонал
Разбрали сте ме погрешно.Аз не защитавам лошото отношение.Просто съм против това да се поставят хората под един знаменател.Доста грубо звучи обобщението"барабар с целия персонал".
И не си мисли 666,4е аз навсякъде ходя с табелка "аз съм на др.Стоков дъщерята".Аз също съм попадала на лошо отношение.
Когато родих, преди повече от 5 години,замалко не изпуснаха сина ми ,заради една неонатоложка.И няколко дни никой не ми даваше обяснения ,ще живее ли това дете или не .И от притеснение започнах да вдигам кръвно и за 2 седмици след раждането отслабнах с 20 кг.Трябваше ли аз тогава да кажа АГ-ето барабар с целия персонал
