Детето на съпруга ми

Ами незнам .Може би моето възпитание е друго и затова не мога да разбера.Ама всеки свиква с хубавото нали и като не те карат да правиш нищо, какво още по добре, голям кеф.Ама не мисля, че това е добро възпитание.Значи каква е процедурата сутрин се отива на училище по някое време и винаги със закъснение минимум 1 час.После на компютъра и ако аз не го вдигна за нещо ще си стои цял ден.Ами нали трябва да има задължения, нали всеки трябва да се научи да бъде отговорен.Ако сега се научи да лентяйства и да не прави нищо, как ще се справи с по-големите отговорности в живота на възрастен.Ох, много съм объркана.Сигурно и аз съм сбъркала в нещо, не съм идеалната домакиня и не всичко успявам да свърша.ама си мисля, че компромисите трябва да се правят и от двете страни, защото по тая логика и аз не съм длъжна да правя нищо
 "Ако е в самостоятелна стая, нека той си я чисти подрежда баща му да си го учи." [/quote]Между другото никой няма собствена стая живеем в гарсониера.

Определено трябва да има отговорности  Не може да живеете заедно, а да се очаква ти да прислужваш, да переш и готвиш, а той по цял ден да е на компютъра и да се забавлява. Той е достатъчно голям, за да осъзнае ситуацията, а и създаването на подобни навици е малко позакъсняло си мисля  Когато бях на 18 години се преместих да уча в София - висше - и поех отговорност за себе си и моето малко студентско домакинство без проблеми точно, защото се бях научила да съм самостоятелна и да нося отговорност. Той е много близо до пълнолетието, когато може и да поеме по свой път.
А как реагира мъжа ти и негов баща?
А момчето как реагира?

даи му малко повече свободно време за начало.научи се да бъдете приятели и тогава по лесно ще се науче да ти помага.все пак е по лесно да помогнеш на приятел отколкото по задължение.такива деца се чувстват неразбрани и използвани защото им е трудно да свикнат с новата обстановка.първо и на всяка цена е приятелството то е ключът към успеха.

Да, точно, защото е "нашата" къща, той също има задължения там.
Но.. бавно, внимателно и деликатно.
Съгласна съм, че като начало трябва да се опиташ да се сближиш с него и да го накараш да се почувства "в къщи", чак тогава постепенно ще му вмениш домашните задължения, които са в реда на нещата.
Успех!

Е щом сте в гарсониера наистина е трудна ситуацията. Аз като не мога да свърша всичко на първо място са ми децата. Първо винаги готвя за тях, ако ми остане време за останалите в къщи. Пазаруването, ако нямаш кола винаги с придружител. Не давай команди на голямото дете минавай през бащата графикът му. Прати го на среща в училище сега горе долу всеки месец има родителски срещи може да кажат дали ходи на училище. Отделно пред всяко училище има свободните приеми на учителите с родители и отделно с ученици.

Като ти гледам позицията мога да ти кажа, че намирам вината само в теб и ако не си преосмислиш поведението те чакат големи разправии.
Пиша ти от позицията на майка на 17 годишен тинейджър.

Кви ""деца"",кви 5 лева .Тук на 18 год.(да не кажа и по малки),вече работят и с навар6ване на палнолетие си излизат да си живеят самостоятелно.Мъжът ми от 16 годишен работи и се издаржа сам.Това е типично бг манталитет да им се сервира всичко на тепсия ""децата"".Ужас,като чета мненията на повечето,ми да вземе да го гали с перо тогава младежа.
Според мен си поговорете с бащата много сериозно,и си кажи кво не ти харесва в цялата тая ситуация.Щото колкото повече се правиш на добър ,знаеш ,че ти се качват толкоз по барзо на главата отгоре.Трябва да има респект и да те слуш щом живэ във ВАШАТА къща,да това е вашата къща,не неговата.Ми не ги разбирам аз таквиз неща.

Мисля, че трабва да си поговорите тримата, защото младежът може да счита, че е на гости и ти си длъжна да му пренасяш и отнасяш. Също така той като седне на масата не се ли запитва откъде идва това ядене и кой го е приготвил.  оптай се да си поставиш изискванията, защото ще има да теглиш и да му подскачаш, а той ще си живее без да му пука за нищо и ще си мисли, че едва ли не си му слугиня.
Аз малко грубичко се изказах, но ме извини.

Според мен най-важното е спокойно да поговориш с бащата и сина и да си изясните позициите. Не може някой да живее в един дом и да няма задължения. Просто трябва да стигнете до споразумение кои са неговите задължения.
Мъжът ми има син от предишен брак, но той е живял с нас само през почивките. Но и при тези условия е имал задължения към домакинството. За мен е било по-лесно, защото баща му е водил тези разговори, но не мисля, че трябва да се съгласяваш да оставиш 17-годишен юнак да лежи на гърба ти.

Това момче едно, че вече е голямо, друго - че си има майка. Така че забрави да си му майка и да му казваш какво да прави - най-много да те намрази. Отначало ако трябва му слугувай, но се опитай да се сприятелиш с него. Когато сте приятели вече ще почне да ти помага по собствено желание. Мисля, че за него си просто жена. Може дори да има проблеми с момичета и да е натрупал негативизъм към женския пол - не знам, само давам идеи.  Може и да се е отвратил от майка си и сега да си го връща на теб. Квото и да е съм сигурна, че ако спечелиш приятелството му ще спечелиш и много повече. Интересувай се от това, което него го интересува, проявявай разбиране и човещина. Дори и с типичните меки женски методи пак ще постигнеш повече отколкото да налагаш правила. Но за стаята му - не бих му я чистила в интерес на истината 

Благодаря на всички, че се включихте.Той сега е на село, нали е във ваканция и аз на спокойствие премислих нещата.Да наистина има нужда от разговори, от търпение от разбиране.В интерес на истината в началото като дойде ми помагаше, дали защото е нов дом и му беше интересно или пък най вероятно аз нещо съм сбъркала, по съм склонна да повярвам че е второто.Ами представете си как се чувства той.Сигурно му е много гадно, защото дойде при нас понеже се скара с майка си.Сигурно се чувства като дърво без корен, поне аз така бих се чувствала на негово място.Аз искам да се абстрахирам от факта, че не е мое дете и да се държа с него като пълноправен член на това семейство.И най вероятно всички деца на неговата възраст се държат така.Аз споделих с една приятелка която има момче на неговата възраст и тя беше на мнение, че трябва да ми помага да прави това и това, а в същото време като я попитах дали нейното дете и помага тя ми каза, че не пипва нищо в къщи.Стана ми много гадно, значи логиката е, че щом е нейно може да мързелува а другото да помага. Ще се опитам да поговорим като си дойде и ще пиша.Ако има мами които имат деца на тази възраст пишете ми какво изисквате от вашите деца, помагат ли ви?БЛАГОДАРЯ!

Според мен майка му не му е давала любов и затова е избягал от нея. Опитай ти да му дадеш тази любов. Говорете си. Опитвай се да говориш с него възможно най-много, особено ако забележиш враждебен тон. Можеш направо да го попиташ - защо се държи така и докога. Искай неговото мнение, дори за най-малкото. Например: Какво ти се яде днес, да сготвя това?, Искаш ли да дойдеш с мен да напазирим?, Какво играеш? Каква е целта на тази игра? Пробвай ти да поиграеш. Защо не му предложиш да поканите брат му да погостува малко. Ходете заедно на фитнес. Питай го какво мисли да учи.. Споделяй своето мнение деликатно, като не му го налагаш. Опитай да го направиш част от семейството - игри със сестричката и тн..
   Така като гледам постовете ти, разбирам, че няма добре изградено понятие за това, какво означава семейство. Опитай се да му покажеш какво е нормална семейна среда.   
Разбира се тя включва не само любов и глезене, но и малко задължения. Според мен е задължително да си оправя леглото. Да ти помага в готвенето/пазаруването/хвърляне на боклук може би, но не бива да го върши само той това, защото е ужасно гнусно и някак си може да се почувства най-прецаканият . Може отвреме на време да наглежда сестричката си. Но не и редовно. Това е ужасно. Ти пък от своя страна не бива да забравяш да му благодариш за това. Мисля, че като за момче това е достатъчно. Мисля, че е много да искаш да обира с прахосмукачка.  Е, нормално някой път, ако си капнала от умора, да го помолиш да свърши и това.
Най-важното е, да се опиташ да се сприятелиш с него-да вникнеш в неговия свят, но позволи и той да вникне в твоя- да види, че не ти е никак леко, че не си само приятел, но и родител.

Въпросът не е, чие е детето. Дали е твое или нечие друго. Той е на 17 и не трябва да се учи всичко да му е наготово и да лентяйства. Можеш да му дадеш за пример баща му. Спомена, че работи много.
Трябва да се научи на труд, не може така. И все пак нали мъжете трябва да помагат на жените, те са уж по-нежната половинка.


ПС: Щом е на село, опитайте се да му устроите малко посрещане като се върне.

В никакъв случай не се прави на майка.А и да ,се опитваш да го възпитаваш също е загубена кауза.Просто му бъди приятелка,той не е виновен за ситуацията,на него му е още по-трудно.Не го карай да прави нещо на сила ,ще му писне.........Бъди толерантна и добра,той ще го оцени

Щом си приела с открито сърце детето като член и на твоето семейство, въпрос на време е да изградите своите взаимоотношения. Не бързай да ги предопределяш - той така да прави, аз така ще правя... Дай време и на него и на себе си. Но някои правила просто са си правила - говоря за домашните задължения, те просто не подлежат на коментар, но тава трябва да важи и за вас, останалите.

Три неща, които със сигурност пречат - фактът, че е дошъл, след като се е скарал с майка си (как така човек ще си грабне шапката и ще си тръгне....  трябвало е някой(според мен бащата) да се намеси.) Сега младежът може да смята, че винаги има вариант къде да отиде, ако нещо не му харесва. Подмолно за него, но полезно за бъдещите ви взаимоотношения е да си наясно какви са отношенията с майка му и защо се е стигнало дотук. Да си изясниш за себе си правилата при майка му толкова ли са били различни....

Второто - ти имаш малко дете, което изисква много грижи и никакъв опит с пубери......

Третото - абсолютно ограничено място за живеене - които и четирима човека да сложиш в 40 м2, ще си имат мноооого сериозни проблеми....

Желая ти само да запазиш своята откритост и добронамереност, но и да не изпускаш положението от контрол.

Извинявай, стана дъра-бъра, просто исках да ти дам кураж и подкрепа...