Бременна съм, а не искам да живея тук

  • 11 899
  • 418
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 38 022
В си ела за някой ден при мама, пък той може да премисли спокойно.
И какво значи не ти дава? Утре наистина няма да ти даде с детето да напуснеш Испания и ще му станеш заложница

# 16
  • Мнения: 47 352
Имай предвид, че отглеждането на малко дете е сериозно предизвикателство, дори за стабилна двойка с еднакво мислене, а при различни представи за живота, като при вас, може да е направо катастрофално. Вие още сега се карате и дърпате в различни посоки, след раждането ще стане още по-трудно и е много вероятно след 1 г. да си сама с бебе на ръце.
Аз лично не бих родила дете в тази връзка.

# 17
  • Мнения: 766
Неговото разрешение не ти е необходимо изобщо. Не знам даже защо го споменаваш.
Но се замислих - ти имаш ли изобщо пари някакви?
Ако имаш прави са момичетата. Прибирай се да видиш майка ти, постой при нея, сподели и, помисли и може и хич да не се връщаш там.

# 18
  • Мнения: 850
Според мен това изобщо не е валидна причина за аборт. Детето какво е виновно, че не сте се решили къде да живеете, не става въпрос за здравословен проблем или друг подобен. Още повече, че не сте се пазили, тоест не е изненада.
Без значение какво ще се случи в бъдеще, това не е причина да прекратиш живот!
Опитай се да си спокойна, защото си бременна преди всичко. Остави нещата засега така и карай едно по едно. Тепърва започваш бременността, а мислиш за училища. Животът е динамичен, може нещо друго да му хрумне на мъжът ти или пък след време да склони на компромис. Не бъди толкова крайна.

# 19
  • Мнения: 8 101
Айде само да помоля да не се пишат шеймващи постове тип "ама това е живот, кво е виновно" и подобни. Авторката сама ще си вземе решение иска или не бременността. Няма нужда да й се наслагва вина с глупава морализация.
Да, мъжа може да си смени мнението,а може да не. Тя кво,да седи да чака благоволението му... Айде няма нужда.
Аз още като записвах бебето, мислех за училища, защото трябваше да избера между три адреса и реших според училището по район. Много добре мисли даже.
Авторке, върни се тук. Виж се с майка ти. Помисли далеч от него. Решението ще дойде самО.

# 20
  • София
  • Мнения: 1 796
Аз също подкрепям идеята да се върнеш при майка ти за известно време, да обмислиш ситуацията. От написаното до тук разбирам, че има голяма вероятност да си зависима от бащата, защото няма да имаш доходи. Според мен това, че не е склонен на компромиси не е добър знак за в бъдеще.

# 21
  • Мнения: X
Много неприятна ситуация!

Според мен трябва да поставиш въпроса, че не може само ти да правиш компромиси. Направете компромис и двамата- ти оставаш в Испания, а той се съгласява за по-голям град.

Ако не, прибирай се и раждай в БГ, иначе ще си вързана там, докато детето стане на 18.

Аз бих направила аборт.

# 22
  • София
  • Мнения: 3 109
Съжалявам, но приятеля ти ми звучи с много изостанало и назадничаво мислене. Значи да стоиш в испанското село при неговото семейство само, напълно изолирана от среда, в която би се чувствала добре, за да може той да си запази “сигурната работа”. Трябва много добре да премислиш ситуацията, защото ако родиш детето и той е вписан като баща в акта за раждане, ум ще ти зайде какви мизерии може да направи после.

# 23
  • Бургас
  • Мнения: 1 756
Надявам се, ако решиш да родиш детето, да се разбирате с бащата, тъй като това е много важно! А историята ми звучи сякаш ще се разделите с него. Да не стане "не ми връща детето, не мога да го взема в България". Или той да почне да те съди, че не му го даваш да го вземе в Испания.
А може ли да родиш детето, щом наистина го искаш, просто той да не знае? Така ще ти е най-лесно. Че една позната ми казваше как детето и́ трябвало да знае кой е баща му, и сега се чуди кой път да хване, защото онзи и́ прави спънки каквито може, ей тъй да я дразни.

# 24
  • Мнения: 4 201
Едно дете никога не може да бъде грешка ,ако имаш желание да имаш дете запазваш детето пък с бащата до където стигнете ,особено ако си в такъв период,че бебето вече е развито ,убиваш един живот,ако решиш да го родиш не позволявай да го припознава за да нямаш проблеми при раздялата
Аз съм на 31, той на 32. Да, наистина трябваше преди това да го мислим, не забременях случайно, не сме го и търсили целенасочено, просто бяхме на принципа ако дойде добре дошло, но сега когато вече е реалност и виждам нагласата му и как нещата които са важни за мен за него не са.. Осъзнавам, че може би беше грешка.

# 25
  • Мнения: 65
Не виждам как мога да го родя и той да не знае, той няма да се съгласи да си тръгна окончателно ако не съм направила аборт преди това. Иначе кой знае какви мизерии може да ми направи. Не е лош човек, напротив даже, но в тази ситуация нещата малко се променят, разбирам го че не иска да има дете някъде си и да не го познава, нито иска детето да е разкъсано между нас и между две държави. До сега се опитвах да говоря с него за това с компромисите и т.н. Има намерение да започва да учи киберсигурност, но това щяло да продължи поне 5 години, защото съчетано с работа и малко дете ще е трудно. Това означава още 5 години минимум тук. Казва ми, че аз нищо не съм правила за да си намеря работа. Как да му обясня, че тук просто тази работа не е така търсена като в големия град. Преди като живеехме в голям град си работих. Тук работих 2 седмици в един склад за дрехи където се напъвах да вдигам тежко, и ме съкратиха защото вече нямали нужда.
И аз мисля да се прибера малко при майка ми, но въпроса е, че вече съм в 7-ма седмица, а не знам колко време ще отнеме да се успокоя и да реша какво да справя. А и майка ми няма да ми помогне в решението, аз не съм ѝ казвала още че съм бременна, но знам че ще ми каже да го задържа и да си стоя тук при него.

# 26
  • Мнения: X
Сякаш те е страх от реакциите му. Кажи, че отиваш при майка си за седмица и просто не се връщай.

# 27
  • Мнения: 8 101
Ами не му казвай, че си тръгваш окончателно. Кажи, че е за малко, да видиш майка си. После си оставаш тук. Няма как да те върне там.

# 28
  • Мнения: 1 558
Наистина е най-добре да се прибереш уж за малко, а в последствие да решиш какво искаш да правиш.
Той няма как да те върне там, така че просто не казвай за колко време отиваш. Но помисли. Сама с дете, как ще се справяш, дали си струва да си самотен родител.
По-трудно е запознанство и връзка с нов човек + бебе / малко дете, а не може да останеш стара мома все пак.

Аз също бих направила аборт и бих си заминала завинаги…
За всеки влак си има пътници все пак. Независимо от ситуациите , просто някой път е по-лесно, друг път не.

# 29
  • Мнения: 65
Сякаш те е страх от реакциите му. Кажи, че отиваш при майка си за седмица и просто не се връщай.

Не че ме е страх, но все пак го обичам и е баща на това дете, не ми се иска да постъпвам толкова гадно. А и колкото и тъпо да звучи няма как да си зарежа всичките неща тук, в България нямам дори и дрехи, всичко ми е тук, машини и материали за маникюр, хвърлих доста пари по тях. Имам някакви спестени пари, но не чак толкова че да гледам новородено и да си купувам абсолютно всичко от нулата.

Общи условия

Активация на акаунт