МОЛЯ ЗА ПОМОЩ! Става дума за тежка следродилна депресия

Съжалявам искрено за сестричката ти,но и аз мисля така     

С търпение и много любов от всички близки около нея и помощ от психотерапевт.

Както и всички до тук са те посъветвали и аз така-непременно помощ от квалифициран специалист,а в случая с психотерапевт.
Желая ви успех и пиши как се развиват нещата.Ще стискаме палци!

моля тези мами, които са имали депресия да ми препоръчат някой добър психотерапевт или психолог при който са ходили и са се възстановили. Такова чудо си мислех, че нямам че ме е подминало и пр. Да ама като чета постингите на мамите с депресии намирам адски много симптоми в тях. Направо се поуплаших да ви кажа. Значи общо взето доста стрес преживах още от както малчо стана на 2 месеца та до сега като е на 1,5. Като се върна назад си спомням - не давах да се пипа, да се носи да не се разглези, не давах никой да ми помага, вършех си всичко сама съвети не приемах освен от педито.  Адски съм раздразнителна, изпадам често в истерии викам на мъжа ми за щяло и нещяло рядко само 3 пъти от тогава изпадам в нервни кризи последната беше скоро и доста тежка. Плача от най-малките глупости и като ме пита защо не мога да обясня. Май не понасям никой около себе си дразня се от всички каквото и да вършат. Детенце ми е с проблеми с храненето доста сериозни повръща и пр.Адски ме травмира и мисля че аз не съм направила нещо като хората за да се стигне до там. Нямам никакъв апетит от доста време а на последък започнах да не мога да спя и същевременнто нищо не ме развеселява освен малкия не ми се прави нищо, не ми се излиза дори нямам желяние да си почистя дома а преди поддържах перфекна хигиена стига да имах време даже някога и прекомерна. Мами минали през това дайте свое мнение смятате ли че е депресия или си чиста преумора? Съжалявам че е дълго, но се надявам на адекватен съвет затова описах някои неща. Благодаря ви предварително