Инсулинова резистентност и отслабване с НВ-ВМХ, кето - Тема 60

ето ги храните с богато съдържание на хром .
От тях никоя не употребявам всеки ден, може би с изключение на банана, само че половин и тогава поетият хром е 0,5 мкг при среднодневна препоръчителна 25 мкг. Така че мисля по естествен начин трудно се постига нещо. Тъй като капсулите са по 200 мкг, може би ще взeмам през ден-два, за да доставя необходимото количество.

Като изследвах преди година не знаех коя форма е по-добре и казах просто да ми изследват хрома в организма, а те са изследвали този "in blood".

Не мога да си представя какви количества храна трябва да яде човек всеки ден, за да си набави нужното количество хром.😁 Да не говорим, че се и твърди, че се усвоява само една малка част от хрома...
Междудругото, желязото и хромът се конкурират за свързване към трансферина (дано цитирам правилно🙂), т.е. по едно и също време се свързва и усвоява или едното, или другото. Примерно при хемохроматоза (състояние на прекалено натрупване/усвояване на желязо в организма) обикновено се наблюдават и ниски нива на хром. Хемохроматозата, от друга страна, е рисков фактор за развитие на диабет тип 2 и донякъде това се обяснява и със съответните ниски нива на хром. Има доста интересни неща, лошото е, че, когато човек задълбае, изникват и други взаимовръзки и други интересни неща...😄

Хм, вчера и аз се зачетох кои храни го имат и май само портокали и банани чат пат. Но нали се сещаш, че те там не са голямо количество.
Абе скоро може и да си взема да джуркам на моменти.
А под говеждо дали се има предвид телешко?
Но гледах и надолу, има и други храни, но мъничко количество.

Аз пиех хром в началото на режима, когато започнах. Също хром пиколинат 250 мкг. Пиех го с цел уж да притъпи желанието за сладко, обаче при мен такъв "ефект" нямаше. Аз все си искам сладко и тва е. Дори и към ден днешен, година и половина след минаване на режима.
Сега пия отвреме на време Л карнитин на Хая Лабс, който в състава си също има хром пиколинат 250 мг, но не съм редовна в пиенето, когато ми се мерне пред очите пийвам една лъжичка.
https://shop.stanimirmihov.com/collections/karnitin-cla-ketoni/p … l-karnitin-byrnyr

По отношение потискане желанието за сладко хрома е надценен.

Мисля си, че понякога желанието за сладко е "в главата", т.е. ако човек много обича този вкус или пък дълго е хапвал по доста сладко, ако го свързва с определен тип емоции или пък просто е любител на по-сладкия вкус...вероятно е по-трудно.
Аз пред млечен шоколад и маскарпоне определено предпочитам маскарпонето.😊
При мен има ефект от пиенето на хром пиколинат. Не мога да го обясня точно, аз по принцип не съм със засилен апетит /особено откакто съм на режима/, но някак се чувствам...по-доволна, по-сита, по-бодра, не ми се яде често сладко, нямам разни натрапчиви мисли за храна.🙂 Една порция свински гърди или поркета също има подобен ефект при мен.😆 Мисля, че без проблем мога да изкарам една седмица само на свински гърди.😃
От сместа за вчерашната сладкишчета с кокосови стърготини мисля, че би се получила страхотна, ароматна основа за чийзкейк или блатове за торта (евентуално с леки корекции в гъстотата на сместа).🙂 И определено по-нататък бих пробвала за някой повод...
Между другото, тази седмица се възползвах от офертата за лидълските сурови бадеми- ами, може и да си въобразявам, но усещам и в тях някаква сладост, както и в кокосовите стърготини.
П. П. Спомням си, бях гледала в Италия тв предаване с гост жена с бариатрична операция- вече отслабнала от години, изглеждаща добре, в идеално здравословно състояние /по изследвания и според лекарите/. Обясняваше обаче, че преди е била по-щастлива и че реално нейното желание за храна не е изчезнало изобщо, че тя се чувства "дебела в главата". Т.е. знае, че е сита, че не е гладна, обаче тя пак изпитва нуждата да яде...а сега не може, защото стомахът и' се запълва много бързо...И че от това се чувства депресирана и нещастна и, ако е знаела, че натрапчивите мисли за храна няма да отминат, тя е нямало да се подложи на операция...

Желанието за сладко,не само понякога,а винаги е в главата.И натрапчивите мисли за храна по принцип.Така е и с много други зависимости.

Имах предвид, че има и състояния, които наистина причиняват глад (понякога е за сладко, друг път за солено или кисело). Аз, когато бях с анемия, ме влечеше към солени неща- айрян със сол, луканка, телешки черен дроб със сол отгоре...😄  Но в доста случаи си е просто...да го наречем "навик".🙂
Лятото, когато приемах ниацин, и ах няколко дни със страшен глад. Много нетипично за мен. А си бях яла нормално, бях сита уж, но в същото време имах мъчителен физически глад (т.е. не беше желание за нещо си или натрапчива мисъл). И не отминава след малко, като го игнорирам, ами се усилваше (буквално не можех да заспя). Спрях ниацина и веднага ми мина.😃 Сега го приемам доста рядко- нямам подобни проблеми.🙂

Желанието за сладко е комплексно.
От няколко неща - навик, вкус , хормони. Депресия и стрес също оказват влияние. Колко емоционални преяждания съм имала, не ми се разказва отново. Сега знам кое е от висок инсулин и  кое е от стрес, емоции или чиста лиготия, тоест угаждане.
На мен хрома определено ми помагаше, но аз вече бях в етап на промяна. Промяна на мисленето и имах вече други приоритети. Тоест наистина съм искала.
Дори глюкофажа, който е по-силно, като съм го пила просто е имало моменти съм отивала и съм взимала нещо.
Днес хапнах нещо дребно на работа, от чиста лиготия, не от висок инсулин. Резултата беше, че се прибрах и бях бая гладна.Научила съм да разпознавам кой глад от какво е. Слушам си тялото.
Давам пример. Преди 15 години исках уж да откажа цигарите. Пиех табекс, но на третия ден спрях табекса, защото ми пречеше да пуша През тези три дни пушех доста малко, но пушех. После осъзнах, че аз желание реално за спиране не съм имала. Тогава беше и  приумица на майка ми да се опитаме. Леко ми се наложи. Всъщност тя първа пропуши. И аз се ядосах и казах - ааа, щом ти и аз ще пуша, давай кутията.
При следващия опит си изпуших последните цигари и твърдо си реших, че от утре няма да пуша. Имах табекс, но реално изпих само три хапа, вместо да следвам схемата от 6-7 хапа първите 3 дни.
Просто желанието ми беше достатъчно силно и дори можех и табекс да не пия.
И тук първа пропуши майка ми. Аз като я надуших се издразних, но не запалих. Да се оправя. После дойдоха проблемите от отказа - сърцетуп, високо тсх, зверски запек и зверски хемороди.
Но се научих, че аз мога да ги откажа. Ако не бяха проблемите, нямаше да почна.

Именно,всеки може да се откаже.Въпроса е дали наистина иска.Има го осъзнаването,но и желанието да си угодиш,защото "само това ти е останало".Депресията  и стреса са състояния,които се лекуват и те също са една от причините,които се изтъкват за измъкване.

Също и микробиомът на всеки е различен. На доста места срещам че в зависимост от това какви бактерии преобладават, човек може да търси сладко заради някои от тях като превземат. Защото те с това се хранят.
Ако е натрапчиво и само в главата, това са си хранителни разстройства и се третират отделно, не е една "проста" лакомия или навик да се яде постоянно. Не са лесни за справяне и те.

Затова има хора идват тук, уж им става ясно, ни изчезват защото не искат истински да се променят. Тяхно право, ни и си носят последствията.

Нати, да, и микробусите са от значение.
Има хора проблемът им е във инсулина основно. Нямат нещо травми, депресия, емоционални простотии. Та им е по- лесно. Познавам такива.

Днеска ми се дояде торта бяла неделя 🤣 Бързо слезнах на земята и не си купих. ☹️🤣

Ох, и аз бих изяла една, ама цяла, не парче 😁
Чела съм тук в темата, че като мине известно време да си на режим и тялото ти самО ще се нагоди да не търси сладко. При мен не е така, както казах по- горе. Аз сладко си обичам, особено шоколадови неща, но съм си наложила воля и не ги консумирам. Само ако има някой повод, но пък ако има 3 повода в месеца, избирам един, на който ще съгреша. Тук като казвате - хапвам блокче черен шоколад. Боже, ако аз хапна блокче... Отиде целия шоколад, не мога с едно блокче. Затова я карам без нито едно блокче. Та тъй... Просто мисля, че всеки си е индивидуален.

Шарпи, и аз мислех, че ще е така докато отслабна.
То си е вкусно, навици, но водят до проблеми.
В един момент обаче просто свикнах и след като ми е по-добре, просто ми стана ясно, че така ще си живея и съм много по-щастлива.
То имаше един виц. Има нещо много ненормално и психопатско в човек, който може да отворих шоколад, да отчупи 1 парче и да го затвори.
Явно съм психо или сериен убиец:joy:
Ох, едно време какво ги правих шоколадите...
А сега. Много дълго време ми карат. Иначе и аз съм си така - чат пат.
Но за мен това е новото нормално, а за хората около мен не е чат пат, а всеки ден солети, бонбонки, бисквити, торти.
Един ден си ям стандартно аз. Пия сутрин топла вода, хапвам 1-2 кивита и бягам на работа. Нося си обяд, моя си.
Към 10 часа 3 бразилски ореха. Толкоз. Ич не приритвам за храна. 12-13 обяда си го ям бавно и славно. И толкоз. Следобеда понякога мога да изям една мандарина, но мога и да не изям. Или пия чай.
А колежката ми какво изяде не е истина. Дойде с прясно изцеден фреш и баничка. Изяде ги и изпи повечето сок. След час похапна солети. После 3-4 бисквити. После си поръча спагети. После пак солети, шоколад, бисквити, кока кола. Вода - малко. плюс обича да смуче лукчета - някъде около 2-3 изсмука. Едно време и аз бях така.
Не знам, на такова хранене преди се чувствах отвратително после. Сега не се чувствам така, затова и не се храня така.
Та как да се върна, просто няма как. Може, срещу 10 милиона евро. Ами никой не ми ги дава.