Какво да направя?

А можеш ли да напишеш коя Азия, на какъв език и по какви съображения? Индийци и Китайци дърпат към англо-Европа и САЩ, така че предполагам за Хонг Конг или по-вероятно Япония (или последен вариант Ю. Корея) става дума. Но все пак са ми интересни доводите…

Не знам защо сложихте ЮК като последен вариант, но споменатото от потребителката в скобите, според мен говори точно за там.
Към потребителката - казваш го сама, но да знаеш че наистина няма да е като по филмите. Ако успееш да навиеш вашите и парите не са проблем, защо не?  Но наистина трябва да се аргументираш много добре, защо искаш там. По принцип всичко което го има по университетите на запад, го има и на изток, но допускам че изтока ти е интересен и по други причини, не само с образованието, което можеш да получиш там. А какво искаш да учиш и как от сега си сигурна че ще имаш стипендия? И вярно, разстоянието наистина не е за пренебрегване -10 часа с полет от Истанбул не е като да ти домъчнее и да се метнеш на първия самолет за България - от Япония и ЮК няма директни полети до БГ. Ако летиш от Лондон например, или Хелзинки, до въпросните две държави полета е 14 часа, че сега заобикалят въздушното пространство на Русия. Родителите по-малко се тревожим като знаем че децата ни са на по-приемливо разстояние и в среда с познати традиции и манталитет.
Племенницата ми се интересува от Сингапур, иска да специализира там, но има още 3 години докато завърши медицина. Нивото на образование, технологии и стандарт там също са много високи.

Въпросът е зададен много обиграно, премерено може би е по-правилно. Очаква се да се представи изложение на “за и против Азия”, без почти нищо да е дадено като изложение за конкретния казус - например дали става въпрос за някакъв тип езикознание или…например икономика. Ами, каквото повикало, такова се обадило.

Интересувам се от Китай и Ю.Корея. Доводите ми са следните- искам да преживея пълен културен шок, харесвам манталитета на хората там и уважението към по-възрастните, начина им на образование е по-различен от източния и мисля че би ми помогнало в живота ако живеейки там науча езика (в момента съм на начално ниво). Друго което искам е да опозная нова култура и да се науча да се справям сама с живота. Университетите са много напреднали и ректорите са от много престижни места, за сега мисля да уча Икономика с двойна специалност бизнес мениджмънт, защото не съм от хората които имат някакви таланти като рисуване или музика.

В начално ниво на кой език си в момента? Китайски или корейски? Китайският ще ти е в пъти по-полезен от корейския, много повече възможности за работа ще имаш, отколкото с корейския. А кой ще плаща за обучението ти? Казваш, че ще получиш стипендия, проучила ли си как точно. Животът в Южна Корея е много, много скъп, в Китай е по-евтино. Изясни и пред себе си на какъв език искаш да учиш - на местния, или на английски. Културен шок ще изживееш със сигурност, всичко останало ще го усетиш на място. Ако не си напълно уверена, че искаш, изобщо не се захващай. Баща ти е прав да се притеснява, но все трябва да дойде време, в което птичето да излети.

Ако успееш да убедиш родителите си, наистина ще преживееш огромен културен шок. Нивото на образование и на знания в ЮК е изключително високо. В обществото има йерархия, много традиции и голямо уважение между поколенията - манталитет изграждан с хилядолетия...Ние тук мрънкаме за нашите ДЗИ, дето са 2 изпита в отделни дни по 4 часа, а в ЮК примерно за 8 часа се държи ДЗИ по всичко, като по английски биха се затруднили и англоговорящи, защото изпита е едновременно и  определящ IQ. По нисък резултат автоматечно праща в кофти университет и изключва много възможности. Денят на ДЗИ е почивен, забраняват се всякакви ремонтни и дейности предизвикващи шум, дори по това време не прелитат самолети, пак заради опазване на тишината необходима за  концентрацията на зрелостниците. Това го разказвам за да отбележа какво значение се отдава на образованието и уважението към труда на зрелостниците. А миналата година у нас транспортните работници стачкуваха, като нарочно избраха деня на ДЗИ, надуваха клаксони и не се знаеше дали децата ни ще успеят да стигнат до изпита си. На кратко, в универсететите им има люта конкуренция, много умни и мотивирани млади хор. Готова ли си да се изправиш пред такива хора и да учиш много всеотдайно? В Китай нивото е доста по- шарено, но и на двете места цедката в университетите е огромна.
Бих те посъветвала вместо на запад, да предложиш на вашите почивка в страната, в която искаш да учиш, определено ще им е много интересно,  може доста да се впечатлят, а нали това е целта... Обаче само пътните разходи за 5 членното ви семейство по линията Истабул/Сеул ще са към 6000 евро...За Китай с неговата територия не  ми се пише...
Как си с ученето на езици? В Китай не е един и май на определен етап искаха да се знае местен, примерно мандарин - най разпространения. В ЮК за чужденците, ако не е Медицина,    държат на английския.
В момента, пък и от няколко години, доста търсена специалност е японистиката, после изкарват и една икономическа специалност и си намират работа в международни компании. Същото важи и за китайския  + високо ниво английски и работа в международна компания е сигурна.

Съгласна съм с Вондито и Беллора, въпреки че впечатленията ми са индиректни. Аз лично познавам двама докторанти китайци. Английският им не е на добро ниво, което ме кара да мисля, че в Китай образованието не е много “отворено” към световните научни постижения и новости, които се публикуват основно на английски. Което не означава естествено, че мисля че са на по-ниско ниво, а че по политически причини и традиция, няма такъв обмен, какъвто съществува например между Индия и Пакистан и западните форми на обучение. Което може и да е за добре, в зависимост от гледната точка. Но ако знаеш мандарин, определено с икономика ще имаш уникални възможности, очевидно защото ще имаш достъп до знания и специфики, недостъпни за типичния западен икономист. Имала съм близки от Южна Корея - те са много по-отворени към чужди култури и езици. Специално на мен голямо впечатление ми направи например в Сан Франциско, навсякъде табели и публична информация, бяха написани на английски, испански и кантонски. И доколкото разбирам радликите между двата основни китайски езици, са доста съществени.

Познавах корейка, която говореше английски изключително добре, омъжи се за испанец и научи испански също много бързо. Тя не искаше и да чуе да живот в Корея. В нейния случай - идваше от семейство на фермери с четри дъщери, очакваше се да продължи традицията а предпочиташе западен начин на живот. Тази дама винаги лесно си намираше работа заради високото си ниво на уникални на знаене езици, а беше завършила журналистика.

В ЮК образованието е по западен модел, много се набляга на английския език.  Въпреки високото ниво в училище, повечето посещават частни уроци и школи. Буквално се пребеват от учене по 15 часа на ден. Класирането за лош университет е почти гаранция, че за този човек намирането на добра работа няма да е възможно. По отворени са към запада, може би защото голям процент от населението са християни-католици, мисионерите много работа са свършили там-  към 30% се определят като вярващи. Това е и страната с най висок процент самоубийства в света на глава от населението - 24 на 100хил. Китайците са по- капсуловани в традициите и обществото си, все пак взеха да се отварят за света последните години. Икономическо образование там ще е от полза сама в комплект с перфектен английски, тъй като на местните наистина им куца английският, а бизнесът им търси добра комуникация със запада. Казват че третата основна валута в света ще е китайския юан, така че бумът в ученето на китайските езици предсои съвсем скоро...
Синът ми има колега кореец, но момчето от бебе е расло в България, тук е завършил гимназия и за манталитета му не мога да кажа нищо. Не иска да се връща там, подлежи на задължителна военна служба 2 г... Но според мен още е рано да мисли за това, професията, която ще има един ден, ще му даде много висок старт там. Там семейството му трудно би плащало за такова образование. Много е умен, справя се лесно и бързо с всичко, само латинския му куца, но му се явява пореден език - четвърти, даже май пети. Покрай сина ми и комуникацията им, доста неща научавам за родината му, макар и задочно. Много ми е интересно.

А защо не избереш европейски университет и не отидеш  за един семестър  в ЮК/Китай? За много специалности  такъв семестър навън е задължителен. За Китай нямам представа, предполагам е същото, но за ЮК се кандидатства през твоя университет/факултет. Желаещи много, места - малко.  Класираш  се, университетът ти поема обучението, което е голямото перо,  общежитията са на съвсем приемливи цени, храната също. Дъщеря ми беше  на този принцип един семестър в Сеул, изключително доволна. За 5-те месеца и малко (по време на  короната) там  разходите й заедно със самолетните билети (летя оттук през Доха) излязоха толкова, колкото би изхарчила и в Германия, където принципно следва/живее/работи. А и успя за това време  и в рамките на тези средства да пътува  насам-натам из Корея  с  корейци и други чужди студенти Хареса ли ти, може после да кандидатстваш за магистратура там. Тя направи точно това, спечели даже пълна стипендия, но по разни причини отказа. Едната е, че  не можеш да работиш, докато следваш. Отделно, знаеш или не корейски (тя има  Топик2), трябва да минеш през едногодишен курс по езика, въпреки че обучението в  master програмата е на английски. За семестъра по време на бакалавъра със сигурност нямаше такова изискване. Времето ще покаже дали е  сгрешила в избора си, но ЮК й остава голяма любов. Казва, че намери ли лятото някаква опция да се откъсне  за малко повече от работата и успее ли да задели малко средства, ще замине там да се види с приятелите си. Афинитетът й към корейското няма нищо общо с к-попа. И бакалавърската , и магистърската й работа са тясно свързани с Южна Корея. Доколкото знам, на  сайтовете на университетите има  раздели, в които са качени доста детайлни разкази с отзиви за  пребиваването там, за ученето (по американски модел както по отношение на преподаване, така и на оценяване), организацията (момчета и момичета са в отделни общежития),  опциите за запълване на свободното време, цените.. Интересно четиво са. Не знам обаче дали достъпът до тях е свободен или са в платформите, в които студентите имат акаунт. Вероятно е второто, защото съм ги чела като копиран текст.

По повод това, че баща ти се притеснява, защото си най-голямото  сред три деца в семейството.  Ти си знаеш най-добре, но от позицията на родител  на 3 деца ти казвам, че щеше да ми е точно толкова свито и мъчно, ако в  Азия беше отишла някоя от по-малките ми дъщери, а не най-голямата. Още си спомням летище София, Терминал 2 през 2020, точно когато Южна Корея  беше непосредствено след Китай по брой заболели/починали от Ковид. Празно, пусто летище, само една шепа хора с куфари, ужасЕни погледи на  служителите, когато разбраха, че от Доха  дъщеря ми продължава за Сеул, упрек към мен в погледа им. Та и теб разбирам, че искаш да следваш желанията си, но и баща ти, искащ да учиш някъде по-близо

Или много си фантазираш, или ни мяташ тука по върбите.
В една от темите си на 16 г., в друга си приета в Дания, после пък Азия....

Още не е решила къде ще учи, не е кандидатствала, ама вече е сигурна, че пълна стипендия ще взима където и да я приемат. Той бащата сигурно си я познава и надали само поради сантиментални причини е против.