Частни училища - информативно-дискусионна тема - 58

Нали има изисквания за тези сгради?

Има, да.
2 кв.м/ на ученик за площта на класна стая.
Светла височина - по-голяма от 3 метра.
И още много много други. То си е цяла нормативна уредба за проектиране на училища.

Девойката така избяга от едно ЧУ навремето, още като видя класната дуп, пардон, стая. И не даваха да се отварят прозорците идиотите.

Здравейте, искам да преместя дъщеря си от държавно училище в частно. Сега е трети клас, догодина ще е четвърти. Видях, че в Св. София са обявили свободни места. Също си мисля Брутаника и Свети Георги. Може ли да ми кажете, каква е разликата между тези училища, кое според вас е по добро. Не държа да е в училище с максимална натовареност. Приемам и мнения за други училища.

I az, трите училища са различни. От тях Св. София е най-натоварена. Според Мин за нея , ако детето мине изпита - значи е за там. Ако не то мине - не е… Т.е. зависи от детето кое от трите е най-добре. Св. Георги имат база с басейн. И е по-скъпо от Британика. Като цяло е скъпо, но от там не излизат блестящо подготвени деца. Британика може би да е малко по-добро в това отношение.

Здравейте, някой би ли споделил скорошни отзиви за ПУК и начален етап в БШ? Също ни интересува и ДД. Чудим се между двете.

Имам един въпрос, не успях да намеря да е коментиран назад в темите, а и аз ги следя от доста време. Предвид течащия в момента ранен прием в частни училища - гимназиален етап, след 7 клас. Ако детето сега бъде записано в 8 клас в ЧУ, означава ли това, че губи правото си да участва в държавния план - прием, дори само за да изпробва до къде ще му стигнат силите?

Нищо не губи. Може спокойно да участва в класирането след НВО-то  и ако харесва училището в което е прието  да се отпише от частното такова.

Здравейте. Отдавана се чудя дали да се захвана да пиша такъв пост, но се въздЪржах, защото исках да мине време и да няма излишна емоция. Мисля, че сега вече мога да бъда абсолютно обективна.

Имам дългогодишен опит с две деца в Томас Едисън и скорошен опит в Дорис Тенеди.

И двете ми деца минаха през системата на ТЕ още от далечната 2012г - първо в детската им градина, после и в новото училище, което всички чакахме с огромни трепети и нетърпение. От детската градина, като цяло бяхме, доволни. Имало е и по-неприятни моменти, но се отнасяха с разбиране и търпение към всяко дете, всеки родител, всеки казус. Имаше обратна връзка, чуваемост и резултатност. Затова и решихме да им се доверим и за училището. Първите 2-3 години, когато децата бяха малко и все още се усещаше енергия и ентусизаъм от страна на ръководството от превръщането на тази им мечта в реалност, нещата бяха добре. Някъде около третата година обаче започна да се усеща една умора, едно нетърпение, една загуба на оново лично отношение към нас и децата ни. От къде да започна?

Първоначално се учеше И през почти целия юли, като лятно у-ще. Постепенно обаче срокът започна да се намалява от година на година, за сметка обаче на таксата, която прогресивно растеше. Измисляха какви ли не допълнителни школи и кръжоци, а време и място за провеждането им (капацитет) нямаше! За да ходят на пиано, например, редовно взимаха от предмети като рисуване, физическо, музика. С увеличаването на класовете (от три на седем), както и на броя деца в клас, мястото все повече не стигаше. Построиха едни фургони в двора, без тоалетна и без място за преобличане. И зимата децата търчаха голи, с мокри кърпи в ръка, до единствената вътрешна тоалетна в основната сграда. Лятото отваряше и малка тоалетна в двора. Години наред се молихме за санитарни възли във фургоните. Отне ни около 4 години те да станат факт. 2 години се молихме за щори в тези фургони, за да могат растящите момичета спокойно да се преобличат за спорт поне в класната си стая така че момчетата да не ги гледат (защото съблекалня нямаше никъде). С 300 зора след 2 години имахме и щори. Още от детската градина се молехме да не се ползва най-евтината рециклирана тоалетна хартия, да се купува бяла такава. Временно имаше резултат и после пак се връщаха на най-евтиното. Проблеми, и то още от детската градина, имаше и с готвачката. Нон стоп крещеше на децата, гонеше ги за "липса на ластик за коса", отказваше да им даде допълнително, а порциите, повярвайте, бяха мизерни през първите 3-4 години. Редовно по-притеснителните деца, като малката ми дъщеря, оставаха гладни, буквално. Същевременно храната беше ужасна и смело мога да кажа, че повечето деца, особено момичетата не се хранеха там. Молехме се да има поне една алтернатива в менюто, поне нещо за мазане на филията в случаите когато хрната твърдо не се харесваше (а им даваха сух хляб с шарена сол)  и т.н. Временно отношението се подобряваше, но скоро след разговорите всичко се връщаше по старо му. Първите 2-3 години се спази традицията от детската градина да се организира театър за децата, който се играеше в края на годината - страхотна инициатива, която видимо се правеше с мерак и любов. Е, това спря, защото уж "децата вече били големи". Но пък в последната ни година там хоп -завърна се под формата на скъпо платен курс И по актьорско майсторство, 3 модула от по 12 посещения, за общо 1500лв. С времето битовизмите взеха превес над обучението. Качеството на преподавателите падна, те изглеждаха и звучаха все по-изморени и изнервени. Имаше огромно текучество, и то на страхотни преподаватели. Именно от такива, впоследствие, разбрах при какви мизерни условия са работели, как не са имали колективен трудов договор,че са работели само на граждански, как са им давали 800лв чисто, а се е изисквално да са по 8ч в училище. Едната учителка имаше ангажимент дори да чисти тоалетните и двора - виждала съм го с очите си. От всичко се правеше пари. Караха ни да плащаме, забележете, за допълнителни, но задължителни предмети, без право на избор. В системата участваха цялото семейство до трето коляно. Някои неща, като джипове и снимки на 10-членното им семейство на екзотично място, започнаха да дразнят на фона на елементарни битовите несгоди, с които ежедневно се сблъсквахме. И както често се случва тези, които се оплаквахме бяхме шепа родители, другите - мълчаха, приемаха безропотно, търпяха.Когато споделяхме за даден проблем, с дежурната мазна усмивка на директорката ни се хвърляше прах в очите как всичко ще бъде наред. Но не беше. Класът на голямата ми дъщеря се подмени наполовина от това, което беше в началото. Деца напускаха, родители беснееха. Ние до последно се надявахме нещо да се промени. Първоначалният ентусиазъм и любов към тази дълго чакана рожбда да се върне. Но не се. След редица абсурдни, недопустими, унизителни ситуации и за децата ни (които до този момент страдаха сериозно вече 2 години и това им се отрази пагубно на психиката до степен да не искат да ходят на у-ще), и за нас като родители, взехме решението и ги преместихме, с ясното създание, че едното дете влиза в най-тежката си година с НВО. Толкова непосносимо беше станало всичко. Преместихме ги в Дорис Тенеди, където почти ги бяхме преместили година по-рано, но в последния момент се отказахме. От потърпевши учители научихме как директорката в ТЕ е потривала ръце и говорила неща от сорта "да се махат, крайно време беше, и те, и ужасните им деца". Да, дотам злобата и парите бяха изяли тази иначе усмихната, одухотворена, с 3 висши (едно от които психология) жена. Много тъжно, наистина. Сещам се и как преди да напуснем (в края на 6кл) искахме учителят по мат да готви дъщеря ни в 7 кл. След като първоначално беше казал ок, изведнъж, като напуснахме, рязко спря да ни вдига тел. Очевидно беше наговорен. Или по някакъв начин сплашен. Друго обяснение нямам. Същото лято напуснаха или бяха напуснати половината учители, сред тях и няколко прекрасни преподаватели, на кото и до днес съм благодарна. И не напоследно място да кажа и за "новата собствена сграда", която ни обещаваха точно 7 години! То не бяха проблеми с терени, то не бяха протести, то не бяха пропаднали сделки. Какво ли не измислиха, а истината е, че искаха ако може да стане за без пари. За 7 години хората строят цели градове. Ние едно училище до 7ми клас не можахме да построим.

В заключние - огромно разочарование за нас като семейство. Много ненужно изхабени нерви в рамките на 6 години. Станахме свидетели как една благородна кауза и мечта се превърна в просто машина за пари. Както често става...

В Дорис Тенеди, разбира се, си има други кривици и понякога децата съжаляват, че са се преместили. Знаете, за тях угодия няма. Но ако трябва да бъда абсолютно честна, въпреки всичко написано по-горе, признавам си, че на  моменти и ние като родители преоценяваме неща, които сме имали в ТЕ, а в ДТ не. Няколко примера: сега почти никога не излизат навън, докато в ТЕ бяха нон стоп навън; не се организират почти никакви допълнитени състезания (докато в ТЕ имаше такива всяка седмица, платени разбира се, но ги организираха); дисциплината на доста от децата категорично не е на добро ниво, което не ме учудва като видях контингента родители на две родителски срещи. Има черни овци сред ръководството, особено в лицето на една личност, от която лъха манталитета от държавното преди 30г. Но пък има страхотни препордаватели и се учи сериозно. Успехът на голямата ми дъщеря падна с около единица спрямо ТЕ (петиците зачестиха, преди бяха почти само шестици). Но не защото тя започна да учи по-малко, напротив, скъсва се! А защото в ТЕ откровено се завишаваха оценки, а слабите рядко се нанасяха и бързо се "поправяха".

Та така. Ако някой има въпроси, с радост ще отговоря, включително на лични. Успех!

Късмет с Дорис.

Някой има ли пресни впечатления от Българско школо, доколкото разбрах имат нов директор?

Нов, нов, май станаха 5 години. За кой етап се интересувате?

Destiny съжалявам, че сте чакали толкова. Аз имам подобни спомени от Даниела Найденова и фамилия, но бързо се разделихме. Нейната къщура свърши превъзходна работа за тогавашната ни ситуация, но за щастие за кратко. Имам чудесни приятелства обаче оттогава. Да питам пак - що плащате за нещо, което не харесвате? И така години?

Начален етап, чудя се кое ЧУ да изберем, за Maple bear няма никаква информация, разни езикови лицеи не знам как ще справи детето, защото в момента е учило само английски, не желая да е от този тип училище къща, в което има двор 100 кв к 12 малки стаи, а нормално училище с добра подготовка по мат, БЕЛ и английски, но засега намирам само британика, но нямат места

Малко информация за Мейпъл Беър, която намерих в интернет: