Здравейте! Имам бебе, което е страшно нервно. За най-малкото нещо започва да плаче. Дори не мога да го нарека плач, защото направо започва да се дере страшно… ако е гладно, ако му се спи, ако не може да достигне играчка, ако играчката му падне на земята, за каквото и да се сетите, дори няма да подкаже, че нещо не му е удобно като се размрънка, а направо изпада в истеричен плач… най-лошото е, че не мога да го успокоя… песни, бял шум, говорене, нищо не помага и тв даже се принудих да пусна с детски песни - нищо. Единствения вариант е да го нося по цвл ден, за да е мирно и спокойно, нонпонякога и това не върши работа… случва се да го взема, а то ме гледа ококорено и се дере… водих го на педиатър, обясних ситуацията, лекарката го прегледа, каза, че няма здравословен проблем, видимо няма дискомфорт и нещо са го боли, просто си било такова бебе… да де , ама аз и навън не мога са изляза с него, кротува само ако е заспало в количката и като есе събуди отново се почва рев докато не се приберем… моля ви кажете това на какво се дължи? Какви изследвания да пусна, ако се налага? Как да го успокоя бе варианта за носене на ръце, защото вече нямам сили… извинявам се за неграмотно написания пост, просто в момента отново сме навън, вали и е страшно студено, но това е единствения вариант за приспиване и поне час спокойствие…….
- Публикувана: 28 фев. 2023, 13:51 ч.
- Последно мнение: 31 май 2023, 22:34 ч.
Нервно бебе на 8 месеца
Моето е на 1г и 8м, а все още си е такова. Наистина някои деца са си просто такива, ето днес счупи ТВ, попитах защо, а тя се разрева и разпищя, и раздра. Единствен съвет, които мога да ти дам е да го пускаш да пълзи на земята, защото когато стане 10-12кг просто ще ти откъсне ръцете, кръста хич не го броя. Научи го на самостоятелност, пълзене, проходилка. Така ще си спестиш поне "мъкненето", ще ти остане само "дрането". Аз така процедирах и процедирам, рев без в ръце. Поне да не каталясваме.....
Колко познато, за съжаление не мога да дам полезен съвет защото и аз още не съм намерила траен начин да се справя...на 8++ е момиченцето ми, също нервно и чувствително бебе, при ревовете някой път направо се захласва и чак не мога да я успокоя, носим се но и това не помага. Със заспиването също е кошмар, основно в раница, изобщо в раницата навън е единствения начин да ми почива главата, и аз съм обикаляла с часове, но невинаги времето позволява. И при нас педиатъра не намира нищо обезпокоително но на мен ми се струва че още я мъчат газове, пък и зъбки вероятно, имаме два долни може би ще избиват и горни....често си търка носа и очите като е нервна и някой път се и драска....
И аз щях тема да пускам защото тя много реве и като влезем на непознато място, в голям магазин ако влезем започва да реве, на лекар като отидем също...сами си я гледаме, живеем в къща, не среща много хора и това сигурно е от значение, но аз се притеснявам.
Последния път на консултацията така се дереше че отново попитах каква може да е причината но отговор няма...даде ми някакъв сироп уж за успокоение, но още се чудя дали да го давам.....
И аз щях тема да пускам защото тя много реве и като влезем на непознато място, в голям магазин ако влезем започва да реве, на лекар като отидем също...сами си я гледаме, живеем в къща, не среща много хора и това сигурно е от значение, но аз се притеснявам.
Последния път на консултацията така се дереше че отново попитах каква може да е причината но отговор няма...даде ми някакъв сироп уж за успокоение, но още се чудя дали да го давам.....
Захласването мен най-много ме притесняваше, тя буквално спираше да диша, имах чувството, че ужасно дълго време изобщо не може да си поеме дъх и тогава си виках, нека да се се чува през 3 улици как дере, както казваха хората, че я чуват, но да си поеме дъх, да не се захласва.
П.п. Ние също сами живеем в къща и изцяло аз си я гледах, почти само мен виждаше и баща си за малко, не съм се замисляла, че и това може да е фактор. Все още е по-свита и притеснителна от повечето деца, все залепена за мен. Дори с бабата и дядото, като се види веднъж седмично, има нужда от период на адаптация, че да се отпусне с тях.
П.п. Ние също сами живеем в къща и изцяло аз си я гледах, почти само мен виждаше и баща си за малко, не съм се замисляла, че и това може да е фактор. Все още е по-свита и притеснителна от повечето деца, все залепена за мен. Дори с бабата и дядото, като се види веднъж седмично, има нужда от период на адаптация, че да се отпусне с тях.
Кукумицинка, а кога престана това със захласването, че мен също ме е страх, лекарката казва "ще си поеме въздух спокойно"...ама аз се тормозя много...
Това за живеенето в къща и че не общува с много хора аз си мисля че е от значение, сега съм решила да я водя повече на места където има повече хора, да гледа, да свиква...иначе как, в един момент искам да се върна на работа, което без гледане от друг човек или ясла няма как да стане...
Това за живеенето в къща и че не общува с много хора аз си мисля че е от значение, сега съм решила да я водя повече на места където има повече хора, да гледа, да свиква...иначе как, в един момент искам да се върна на работа, което без гледане от друг човек или ясла няма как да стане...
Да ти кажа, далеч след 8-месечна възраст беше, просто ги разреди постепенно случаите на захласване. И сега наскоро пак се беше случило нещо като захласване, а е на почти 4. Скачаше, скачаше и се удари в дървения ръб на облегалката на един стар диван и от болка пак не можа да си поеме дъх доста време. Но не е като преди, когато от най-малкото нещо се захласваше, все едно от нерви или не знам.
Колко познато, за съжаление не мога да дам полезен съвет защото и аз още не съм намерила траен начин да се справя...на 8++ е момиченцето ми, също нервно и чувствително бебе, при ревовете някой път направо се захласва и чак не мога да я успокоя, носим се но и това не помага. Със заспиването също е кошмар, основно в раница, изобщо в раницата навън е единствения начин да ми почива главата, и аз съм обикаляла с часове, но невинаги времето позволява. И при нас педиатъра не намира нищо обезпокоително но на мен ми се струва че още я мъчат газове, пък и зъбки вероятно, имаме два долни може би ще избиват и горни....често си търка носа и очите като е нервна и някой път се и драска....
И аз щях тема да пускам защото тя много реве и като влезем на непознато място, в голям магазин ако влезем започва да реве, на лекар като отидем също...сами си я гледаме, живеем в къща, не среща много хора и това сигурно е от значение, но аз се притеснявам.
Последния път на консултацията така се дереше че отново попитах каква може да е причината но отговор няма...даде ми някакъв сироп уж за успокоение, но още се чудя дали да го давам.....
И аз щях тема да пускам защото тя много реве и като влезем на непознато място, в голям магазин ако влезем започва да реве, на лекар като отидем също...сами си я гледаме, живеем в къща, не среща много хора и това сигурно е от значение, но аз се притеснявам.
Последния път на консултацията така се дереше че отново попитах каква може да е причината но отговор няма...даде ми някакъв сироп уж за успокоение, но още се чудя дали да го давам.....
И това при нас е голям кошмар… види ли нов човек, ново място - страшен рев… последните дни нещата станаха още по-зле… правя й смях с обичайните игри - като спра почва да плаче, защото съм спряла, ама плаче и не може да се успокои… направо е някакъв ужас. Иска да ме скубе, ако не й дам отново рев. Вече не мога и да я гушна - веднага почва да ме дере, скубе, бута, щипе. Не мога да приема, че едно толкова малко човече може да се изнервя и агресира толкова много.. М/у другото и в раница съм я слагала - и в нея не иска да седи…
М/у другото и в раница съм я слагала - и в нея не иска да седи…
[/quote]
Раницата я взехме защото тя пък не искаше в количката да стои, след първите два три пъти слагане в раницата и пак рев явно реши, че това е по-малкото зло и започна да стои, като се разхождаме зяпа или заспива...но не знам дали не сбъркахме защото пък сега заспива само като има някакво движение....за заспиване сама е абсурд, тя просто не може да се успокои за да заспи, дори в раницата често като заспива е мрънкане, бучене, ръмжене подскачане...цирк.
За нервността и аз се притеснявам, все се надявам с порастването, прохождането да се промени ама явно може и така да продължава...
[/quote]
Раницата я взехме защото тя пък не искаше в количката да стои, след първите два три пъти слагане в раницата и пак рев явно реши, че това е по-малкото зло и започна да стои, като се разхождаме зяпа или заспива...но не знам дали не сбъркахме защото пък сега заспива само като има някакво движение....за заспиване сама е абсурд, тя просто не може да се успокои за да заспи, дори в раницата често като заспива е мрънкане, бучене, ръмжене подскачане...цирк.
За нервността и аз се притеснявам, все се надявам с порастването, прохождането да се промени ама явно може и така да продължава...
Да, и моята в началото не одобри раницата, ама после не можехме без нея. Дъщеря ми е родена април 2019 и в началото на 2020 избухна Ковид. Случвало се е по месец да не види друг човек, освен мен и баща ѝ. Ние живеем на село, роднините са в града, като се изпоразболяха по няколко пъти някой от тях и не смееше никой да дойде, нито ние да отидем. Хората и другите деца, доколкото го има, не се приближават, не ходят никъде, беше година-две страхотна социална изолация за такова малко дете. Сега уж е по-добре, но пак деца няма, които да играят. И ако има в някой от почивните дни, тя лесно се стресира и иска да се прибираме. Не е нервна, когато е в позната обстановка, в стаята или на двора, даже е доста спокойно и кротко дете, но излизането извън рутината я изнервя.
Здравейте.Бебчетата колкото и да са мънички разбират всичко което се случва около тях.Обичат да им е подредено и всичко да си е на мястото.Ако има нещо което не е според тяхното виждане,могат да изпаднат в неистов плач,тръшкане и тн.Какво искам да кажа:ако да речем сте преместили легълцето другаде,ако сте преместили някаква играчка не там където е била или каквото и да е подобно,бебчето ще реагира на това.Помислете,дали има нещо което е било по един начин,а в последствие сте го преместили.В много случай ние като родители мислим,че е достатъчно само да нахраним,преповием или изкъпем бебчето,но има и друга страна-психологическа,на която без да искаме,обръщаме по малко внимание,а всъщност физическото и психическото развитие са еднакво важни.Желая Ви всичко най-добро.Приятна вечер!