отварям тази тема за родители, отглеждащи сами детето/децата си и които имат трудности в намирането на нова, стабилна връзка.
Бащата на дъщеря ми почина преди няколко години, като преди това пък няколко години боледуваше. Преминахме този период с детето и мога да кажа, че сравнително адекватно се приспособихме към ситуацията и животът ни влезе в ритъм.
Имах една връзка, която приключи крайно неблагополучно, защото човекът беше неуравновесен и агресивен. Като изключим тази "връзка", живея доста самотно и вече губя надежда, че мога да си намеря партньор, макар да не съм се затворила емоционално, дори напротив - при мен проблемът е по-скоро обратния - лесно се доверявам. Въпреки това не съм срещнала отклик и желание за сериозна връзка досега. Притеснявам се, че може с времето да се превърна наистина в тотален самотник без никакъв шанс.
Ще ми бъде полезно да прочета всякакви истории на хора, които по една или друга причина са изживели дълга пауза в това отношение. Как се справихте? Има ли такива, които са се отказали да търсят активно или напротив, трябва да упорстваш непрекъснато? Помогнаха ли ви сайтовете за запознанства?
Благодаря ви 🙂