Тема за дългите периоди на самота

  • 7 218
  • 28
  •   1
Отговори
  • Мнения: 15
Здравейте,
отварям тази тема за родители, отглеждащи сами детето/децата си и които имат трудности в намирането на нова, стабилна връзка.

Бащата на дъщеря ми почина преди няколко години, като преди това пък няколко години боледуваше. Преминахме този период с детето и мога да кажа, че сравнително адекватно се приспособихме към ситуацията и животът ни влезе в ритъм.

Имах една връзка, която приключи крайно неблагополучно, защото човекът беше неуравновесен и агресивен. Като изключим тази "връзка", живея доста самотно и вече губя надежда, че мога да си намеря партньор, макар да не съм се затворила емоционално, дори напротив - при мен проблемът е по-скоро обратния - лесно се доверявам. Въпреки това не съм срещнала отклик и желание за сериозна връзка досега. Притеснявам се, че може с времето да се превърна наистина в тотален самотник без никакъв шанс.

Ще ми бъде полезно да прочета всякакви истории на хора, които по една или друга причина са изживели дълга пауза в това отношение. Как се справихте? Има ли такива, които са се отказали да търсят активно или напротив, трябва да упорстваш непрекъснато? Помогнаха ли ви сайтовете за запознанства?

Благодаря ви 🙂

# 1
  • Мнения: 20
Здравейте,
Аз съм жена на 33години. Последната ми връзка приключи преди повече от 2 години. Преди това съм имала няколко неуспешни връзки. За тези последни няколко години минах през период, в който се бях отчаяла, умишлено отхвърлях мъжете около мен. След това някак си преминах в нова фаза, в която се чувствах много добре сама. А от скоро имам желание за нова връзка. Излизала съм на срещи от сайтовете, но не съм с добро мнение за тях и се отказах от такива приложения. Открих няколко групи във фб за запознанства. Сега си пишем с едно момче от група от фейсбук. Но и аз като вас много бързо се доверявам, лесно се заблуждавам. Мечтая си за семейство, но и се чудя дали с времето не се превръщам в човек, който си е самодостатъчен и не може да допусне друг до себе си. Смятам, че главният проблем при мен е, че не мога да имам деца и това влияе на връзките ми.

# 2
  • Мнения: 79
Аз сьщо гледам детето сама.... Последно имах връзка през септември,но нищо сериозно след смьртта на сьпруга ми .... Не знам защо,но като живеех в Германия много лесно откривах ,макар и несериозни връзки...тук в България далеч не с такава лекота....но реално нямам и почти никакво време.... понякога ми тежи самотата,но за момента сьм решила да не се впускам в нови мимолетни изживявания....

# 3
  • Мнения: 275
Влизам с коментар за да се запиша за темата, аз съм мъж и също съм самотен.
И като отговор на Domlika ще кажа, че в България го няма товерие в хората. След като някой е преживял някаква драматична връзка със лош завършек, трудно се доверява вече на друг човек въпреки, че го харесва!

# 4
  • София
  • Мнения: 125
Тъжно звучи. А как сте със свободното време?

# 5
  • Мнения: 79
Нямам никакво...по цял ден разходки с малкия,не ходи още на градина...но като цяло толкова го обичам,че това не тежи💚
Тъжно звучи. А как сте със свободното време?

# 6
  • Мнения: 380
Ако човек е бил много наранен и предаден и аз мисля ,че свиква да е сам . Съдя по себе си .

# 7
  • София
  • Мнения: 125
Нямам никакво...по цял ден разходки с малкия,не ходи още на градина...но като цяло толкова го обичам,че това не тежи💚
Тъжно звучи. А как сте със свободното време?

Това е през деня, а вечер не можеш да го оставиш сам?

# 8
  • Мнения: 79
Ами не може,мальк е
Нямам никакво...по цял ден разходки с малкия,не ходи още на градина...но като цяло толкова го обичам,че това не тежи💚
Тъжно звучи. А как сте със свободното време?

Това е през деня, а вечер не можеш да го оставиш сам?

# 9
  • Мнения: 15
Ако човек е бил много наранен и предаден и аз мисля ,че свиква да е сам . Съдя по себе си .

Kisses,  аз съм свикнала да бъда сама, факт е, че се справям някак и така. Но още не съм стигнала да момента, в който това да ми хареса и да съм вътрешно убедена, че е по-добре. Може би ако беше доброволно избрано, щях да гледам по-мъдро на нещата. Да, има своите плюсове, доколкото се научаваш на много неща и се каляваш в някои отношения, но партньорството е нещо, което много ми липсва и продължавам да мисля, че много съществена част от развитието. Така си мисля, може и да идеализирам. Neutral Face

Но колкото и години да минат, не знам дали ще свикна, в смисъл да ми хареса.
Иначе не тая някаква обида или рана, която да пренасям към мъжете изобщо. Макар опитът ми като цяло да е по-скоро негативен.

Последна редакция: вт, 28 мар 2023, 21:01 от Ранча

# 10
  • Мнения: 380
Ако човек е бил много наранен и предаден и аз мисля ,че свиква да е сам . Съдя по себе си .

Kisses,  аз съм свикнала да бъда сама, факт е, че се справям някак и така. Но още не съм стигнала да момента, в който това да ми хареса и да съм вътрешно убедена, че е по-добре. Може би ако беше доброволно избрано, щях да гледам по-мъдро на нещата. Да, има своите плюсове, доколкото се научаваш на много неща и се каляваш в някои отношения, но партньорството е нещо, което много ми липсва и продължавам да мисля, че много съществена част от развитието. Така си мисля, може и да идеализирам. Neutral Face

Но колкото и години да минат, не знам дали ще свикна, в смисъл да ми хареса.
Иначе не тая някаква обида или рана, която да пренасям към мъжете изобщо. Макар опитът ми като цяло да е по-скоро негативен.
Аз пък съм си поставила тази цел завинаги , да вярвам на мъж е все едно да вярвам в Дядо Коледа вече 😃😃😃. От както съм сама гледам само плюсовете и това ми помага , а и няма на кой да се нервирам.

# 11
  • Мнения: 275
Наистина звучи тъжно всичко това, но монетата винаги има две страни. Дори сега не знам защо изобщо пиша, за всеки влак си има пътници.
Аз например, през деня имам работа или ако не съм на работа си намирам някаква, най-много усещам самотата вечер. Може би защото не пия алкохол или защото спрях да излизам вечер, то не че има къде да излезна в града във който живея.

Последна редакция: вт, 28 мар 2023, 22:48 от Анди!

# 12
  • Мнения: 15
Анди, то и аз не знам защо пуснах темата. Може би защото ме е страх, че ако прекалено дълго продължи тенденцията, може да се превърне в окончателна, а не искам да се примиря с това все още. И ми се иска да прочета и позитивен опит, реални истории на хора, при които се получило, дори след 7-10 години пауза.

# 13
  • Мнения: 275
А защо не и ти да ни разкажеш още тази година как си преминала през всичко това и вече си намерила щастието?
Пожелавам на всички, не само на теб а и на тези които ни четат!
Аз знам, че ако отида в големия град веднага нещата ще се променят, но ......... Не искам да споделям публично лични неща.

# 14
  • Мнения: 380
Аз ви предлагам вместо да седим и да се чудим добре ли сме или сме самотни да се направим групичка . Когато му е самотно и скучно на някой винаги ще можем да си разкажем нещо.

Общи условия

Активация на акаунт