Отношението на непознатите към "специалното" дете

  • 5 030
  • 33
  •   1
Отговори
# 15
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
Предполагам, че за нея става дума. Мъжът ми и съседът ми бяха много възхитени от нея. А тя какъв д-р е лекар ли е. Аз после я видях по телевизията. Ходи си с къси панталони и не се притеснява.

 Моя съседка , която е в инвалидна количка, каза също, че протезата, която са и направили е красива и невероятно тежка и тя си търси някой в България да и направи просто пръчка да може да стъпва. И затова трябва да се работи - да им е удобно на инвалидите.

Последна редакция: чт, 04 яну 2007, 11:58 от dorothy

# 16
Здравейте,
аз също дълги години вече изпитвам подобни чувства. Обида, гняв, мъка. Трудно ги потискам и трудно се справям, все още не мога да свикна, че света е такъв и по-специалните деца нямат шанс да живеят свободно и нормално. Сина ми е вече на 14 г и физически не се различава от другите деца, но при контакт се вижда разликата, че е по-бавен, нелогичен на моменти, просто живее в своя свят. Най-много ме съсипват съжалителните и празни погледи на хората. Зле прикритото "да не дава господ" и от сорта. А такива думи съм чувала по негов адрес, че ми е идвало да крещя от мъка и неразбиране. Рецепта няма, такива моменти ще има, няма какво да се заблуждаваме. Сития на гладния не вярва. Най-добре човек да реагира на момента както го усеща. Важното е че все пак ни има, че живеем и се справяме по някакъв начин. Желая Ви много много сили и много здраве.

# 17
  • София
  • Мнения: 2 351
Преди две години се нанесохме в настоящето си жилище.Под нас живее млада психоложка работила с деца с аутизъм/като моето дете/Наскоро тя роди.От този момент моето дете стана пречка за тях с тичането,ходенето,игрите и истерийте си.Настояват да се изнесем,да си лягаме-не по късно от 8 часа вечерта,да си държим детето в кухнята за да не притеснява тяхното дете.Упрекна ме,че съм се провалила и ни заплашват с полиция.Как се справям ли-подлагах децата си на терор относно тичане игри и тн.,всички детски колелета,кончета и топки са на село. И разбира се много рев.Добре ама ми писна и вече се защитавам и кагато за пореден път ми цъфнат на вратата ги гоня.Чувствам се значително по добре.Разбира се изгубих вяра в специалистите като цяло.
Повече ме боли от факта,че бабата на Мишо-моята свекърва не иска и да знае за това дете.Гледа на него като на лошо възпитано от мен дете ,носещо моите лоши гени /така ми е казвала/Как се справям ли-мразя я,гледам да избягвам контактите си с нея и разбира се много плача.Успокоява ме това,че таткото си обича детето колкото мен и обидите и към детето /тъпанар и тн./не намаляват обичта на мъжа ми към Мишо.
Но не всички хора са такива -първият смс поздрав за Нова година ни беше от психоложката в детската градина на Мишо още в 00.05ч.Днес ни се обади да ни честити празниците и логопедката с която от няколко месеца не работим.И за пореден път тази жена ми върна надежда и вяра която бях позагубила.
Да има и лоши хора ,но има и много Човечни хора. Валя Кисьова и Руми Данчева  ми дадоха пример за човечност.  bouquet

# 18
  • Мнения: 480
И аз съм срещала погледи и чувала подмятания всякакви но с предното си дете/споделяла съм,че имам починало дете,което беше с ДЦП,микроцефалия и т.н./.Ревах,ревах и накрая хич не ми пукаше.Друго исках да споделя-мен повече ме боли когато близки хора ,запознати с проблема се изцепят и сякаш нищо ама нищо лошо не са казали-що да се засягам според тях.Визирам моята майка.Тя например никога не е извела детето ми на разходка.Първо казваше-да проходи,сега казва-"нека се доразвие"Ами ще изчакам да стане на 15 и тогава-й отговорих аз!Мисля,че е излишно са коментирам.Просто ми дотежа.

# 19
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
О Айдичка, моята майка също не ги е извеждала. Дори един ден я бях помолила да вземе голямия от училище и го беше забравила заради един сериал.

# 20
  • Мнения: 2 242
Визирам моята майка.Тя например никога не е извела детето ми на разходка.
В това отношение значи аз съм щастливец. Не съм усетил негативно отношение от родители или роднини. Бабите го разхождат когато могат, радват му се и т.н.
Е понякога се е случвало да чуя някое сравнение с братовчед му (няколко месеца по-малък, съвсем здраво дете - да ни е жив и здрав), което ме е натъжавало, но това е било без никакви лоши помисли.

# 21
  • Мнения: 4 585
   Трябва да се съхраним да не станем мнителни и подозрителни. Ако отношението на непознат към нашето дете не ни харесва, това не означава непременно че е, защото нашето дете е различно. Може непознатият да не е забелязал това. Може такова да е отношението му към децата изобщо. Може да е афектиран от нещо друго, да му е криво.
   Преди години децата подвикваха разни работи след сина ми или го караха да прави разни неща - не искам да си спомням, но стана 5-6г научих имената на всички деца и почнах да ги поздравявам по име и сега нямам с тях проблеми. Някои са вече големи и работят, има и съвсем мънички - още не ходят на училище. Ако не ги забележа, те ме поздравяват. Малко е странно - веднъж забелязах как се изненада баща с детето си, когато детето му ме поздрави. Знам имената и на кучетата им.
   В къщи идва една жена 2 пъти седмично от социалните - тя е много адекватна. Отначало Кирил я мислеше за госпожа. Тя успява например да го накара да си оправи леглото. Разбрах, че се грижи и за друго дете с аутизъм. Играят шах. Сега Кирил говори за нея по име. Такивамитиработи.

# 22
Нима, ние всички не сме различни, дори и без някакъв здравословен проблем. Всеки човек е уникален, със своите видими и невидими особености. Забелязала съм, че съществува специално отношение и към хора с най-невинни особености, какво остава за хората (децата) с физически и психически нарушения. За мен всяко ЖИВО същество е достойно да бъде уважавано и приемано, защото в живота често ролите се сменят и този от страната на свидетеля на чуждото нещастие може да застане на страната на страдащия.
Надявам се, че с времето хората ще стават все по-толерантни и отзивчиви не само по празници, но и в делници.  Simple Smile

Последна редакция: пт, 12 яну 2007, 16:56 от feruchka

# 23
  • Мнения: 126
На мен лично ми се е случвало да съм мнителна към непознатите и да привиждам в тяхното поведение неща, които може би те не са си и помисляли. Доста често проблемът идва именно от такава мнителност на родителите на различното дете.


Друг е моментът, че ние сме болезнено чувствителни към децата си и всяка евентуално отправена забележка към тях... Аз лично съм така, не е много правилно, но не мога, а май и не искам да го преодолея...

Мили майчета, това, което сте написали, е абсолютно вярно! Ние, родителите на различните дечица, усещаме, че те са по-уязвими и безпомощни и това ни прави болезнено чувствителни, а понякога и мнителни. Според мен това е подсъзнателна защитна реакция - ние се страхуваме от това, как ще бъде прието детето ни от обществото. Страхуваме се, защото има нужда от цялостна промяна в мисленето, в отношението към различните, а такава промяна почти не се усеща.
В близкото минало обществото ни бе длъжно да продуцира работници със стоманени мишци и всестранно развити интелекти. Същото това атеистично общество изхвърляше от себе си хората с увреждания и ги изолираше в домове и помощни училища, обречени на забрава. Това наследство си казва думата и до днес – социалната ни политика по традиция е антихуманна, а обществото – духовно осакатено и непознаващо основни християнски ценности като милосърдие, смиреност, състрадание и толерантност към по-слабия. 
Натъжи ме написаното от agneshkamargi_vr nonchetooЗори72,   Катина . За съжаление, явно и близките понякога трудно преодоляват стария начин на мислене и отношение...

За мен всяко ЖИВО същество е достойно да бъде уважавано и приемано, защото в живота често ролите се сменя и този от страната на свидетеля на чуждото нещастие може да застане на страната на страдащия.
Надявам се, че с времето хората ще стават все по-толерантни и отзивчиви не само по празници, но и в делници.  Simple Smile
bouquet   bouquet   bouquet   bouquet   bouquet

# 24
  • Мнения: 920
Ама изобщо не си права. Тази госпожа-идиотка би реагирала така на всяко дете.
Има и нещо друго - тя трябва да пази собственото си внуче - от гълъби от всичко.
А ти няма да си ходиш и да си подвиваш опашката. Съвсем нормално е дете да гони гълъби - на 1,2 - 6 или 7.

# 25
  • Мнения: 644
А ти няма да си ходиш и да си подвиваш опашката. Съвсем нормално е дете да гони гълъби - на 1,2 - 6 или 7.

Absolutno
Az li4no nqma6e da si drupna deteto.6tom na nqkoi ne mu iznasq  smile3513
Po princip az sum dosta izbuhliva i ne pozvolqvam na NIKOI da se durji po razli4no s Iva,a i 4esno da si kaja maj i ne mi se e slu4valo  newsm78
Za moe 6tastie vsi4ki okolo nas bilo priqteli,poznati ili rodnini se otnasqt s neq strahotno.Prosto kato s normalno si detence   yes

Izvinqvam se za latineca,preeba mi se kompa   Embarassed

# 26
  • Мнения: 249
 Не знам дали имам голям опит,  но съм се срещала със всякакви хора и млади и стари. В на4алото го приемах много зле и дори се отрапнах заедно с дъщеря ми от хората , но в последствие разбрах, 4е е грешка и в момента общувам и с майки с нормални деца , който не жъзприемат моята дъщеря като разли4на ,а я приемат като вси4ки останали около тях.  Общо взето се нау4их да подбирам хората около себе си.
Ина4е като слу4ки съм имала доста -казвали са ,4е детето ми е идиот (една моя съседка,  но и аз не и останах длъжна не знам за другите ,но аз съм много дока4лива в това отношение и то не за друго ,а защото не погледнат себе си , а казват, 4е мойто дете е идиот), 4е е ненормално и тем подобни.
Един подобен слу4ай беше докато бях бременна с малката. Отиваме на едно кафе в квартала където ходиме предимно майки, а от известно време вси4ки вклю4ително шефката и персонала бяха писнали от една баба. Т а тази баба май само с мен не се беше заяждала. Позанавам и нея и цялото и семейство,а с  вну4ката и която е и майка на детето  не се оби4аме , защото освен да интригантсва и да прави проблеми вместо да си гледа детето с друго не се занимава. Та този ден отиваме на кафето събрали сме се майките децата си играят мойта се люля ,а  аз през 2 мин. Подска4ам с корема да пазя детето на въпросната баба , тя седнала захапала цигарата и си пие кафето. Вси4ко бе6е ОК  докато мойта без да искз бутна леко нейното. До този момент както си седеше и го беше оставила на самоотглеждане така ско4и и се развика на мойта само дето шамар не и удари. Ско4их и аз , а тя ми нарежда как мойта дъщеря била невъзпитана идиот4е и тем подобните му гадости. Ей хора вярвайте ми,4е изпаднах в нервна криза щях да си родя.Като се развиках и аз как може тя да си седи и да не и пука ,а аз да ска4ам с корема да пазя децата,  и 4е мойта дъщеря е много по възпитана от цялото и семейство. Може да ви се стува просташко , но в момента не разсъждавах и не съжалявам. Никой от там присъстващите не ме обвини ,а си отдъхнаха. Имаше  и една слу4ка в трамвая с една наконтена бабка, която направо се опита да ми избута детето от седалката.
 Та ако ви заразправям няма да ми стигне цяла нощ.

 "Нашите съседи     непрекъснато се оплакват от шума който вдига детето при неговите истерични пристъпи и произвеждащи шум играчки..Заплашват ни с полиция и ни карат да се изнесем от жилището.Детето е с аутизъм."

Мойта съседка то4но по тази при4ина наре4е детето ми ИДИОТ , но аз я изпреварих и пуснах жалба срещу нея.

Повече ме боли от факта,че бабата на Мишо-моята свекърва не иска и да знае за това дете.Гледа на него като на лошо възпитано от мен дете ,носещо моите лоши гени /така ми е казвала/Как се справям ли-мразя я,гледам да избягвам контактите си с нея и разбира се много плача.Успокоява ме това,че таткото си обича детето колкото мен и обидите и към детето /тъпанар и тн./не намаляват обичта на мъжа ми към Мишо.
bouquet
Мила Катина съ4увствам ти и те разбирам.Допреди две години и ние със свекърва ми и зълва ми имахме подобни отношения,  е 4ак тъпанарка не са и казвали на мойта , но общо взето не можехме да се понасяме години наред. Откакто се роди малката се опитваме да си пооправим отношенията и  ве4е сме доста добре. Трудно е найстина гор4илката си остава ,  но когато има желание и от двета страни вси4ко е възможно. И твойто време ще дойде бъди търпелива . Желая ти успех.


И ние години наред бяхме така , но пък сега гледа малката и само ми звъни кога ще и я заведа.
Благодарение на нея голямата се нау4и да яде на маса ,а не да се разхожда.

# 27
  • Мнения: 410
  Детето ми е хиоерактивно. Когато беше по- малък като го водех в морската градина, другите майки като ни видеха си качваха децата в количките и си тръгваха демонстративно.
  Сега като е по- голям-5г. положението не се е променило- в магазини, детски площадки, заведения и въобще навсякъде сме обект на възмутени погледи. От ден на ден ставам по- агресивна и реагирам по- бурно.
  Но най- много ме натъжава, че собствената му баба(по бащина линия) е в състояние да не го види по 5 месеца, а живеем в един град. Съпругът ми пътува и аз няма с кого да споделя болката от ежедневните "доброжелателства" на хората.

# 28
  • Мнения: 631
Ако отношението на непознат към нашето дете не ни харесва, това не означава непременно че е, защото нашето дете е различно. Може непознатият да не е забелязал това. Може такова да е отношението му към децата изобщо. Може да е афектиран от нещо друго, да му е криво.
 

Това е много вярно. Не всички хора разбират за какво става въпрос и съответно не знаят как да реагират в подобно ситуация. Като човек, който се занимава с такива дечица и възрастни мога да споделя лични впечатления.
Направило ми е впечатление, че определени професии подтикват хората да не разбират различните т.е. тези професии, които не са свързани с работа с хора и с пълна сила ще вметна "инжинер" всякакъв вид (да не обидя някой само).

Има и още нещо - майките на такива "различни" дечица доста често сами окопават децата си от страх да не ги нагруби, удари или обиди някой.  Лично аз смятам, че трябва да отговаряш със самочувствие в крайна сметка децата не са виновни с нищо и "неразбиращите" трябва да бъдат прозрени чрез дадената от нас информация.

# 29
  • Sofia
  • Мнения: 168
Здравейте и от мен!
На мене също са ми се случвали неприятни случки от сорта на това да гледат дъщеря ми странно.(Веси е с кохлеарна имплавтация)
Дори в една детска градина решиха че щом диагнозата и е глухота , следователно е бавноразвиваща се и слабоумна. Което е много далеч от истината.А в тази детска градина има група на деца с увреждания.
Аз немога да разбера майките с деца с други увреждания, защото( с ръка на сърцето) си мисля че на тях им е много по трудно!
Не казвам, че на мене ми е лесно и не ми е мъчно, но за голяма моя радост до някъде нашия проблем е преодолим( или поне така си мисля аз)
Аз например се държа с детето ми все едно няма никакъв проблем.Гордея се с нея и когато видя че накой ни гледа на криво се опитвам да покажа положителните и качества.
Относно такива екземпляри като тази лелка аз лично ги правя на пух и прах. Не позволявам по никакъв начин на мачкат самочуствието на нея или на мене!
Майчета бъдете по борбени и незабравяйте , че вашето дете е НАЙ-УМНО, НАЙ-КРАСИВО И НАЙ-НАЙ!Възпитавайте ги по този начин и не позволявайте на никой да ги наранява!!!!!!!!!!!!

Общи условия

Активация на акаунт