Литературен клуб - ІІ

Напротив, слушаме те
И ни харесва това което казвате и ти и той
Обичам да чета за любовта, макар че всеки я описва различно, по-скоро не зависи само от това колко си талантлив, а и от начина по който си я изживял.
Заинтригува ме Гари-то и още утре ще си поръчам двете му книжки

Само да предупредя - от изданието на "Нататък билетът не важи" на Фама има книги с празни страници!
Бъди внимателна.

За Соломон, чакаме Ив!
Още не съм я купила.

Междувременно преглеждам Мадлен Алгафари и "Вяра имам".
Има купчина казуси като изневяра, анорексия, колко пари да даваме на детето, когато Той изкарва повече от мен, теми за смъртта и пр.
Ако имате подобни терзания - питайте докато книгата още е в мен.
Въпреки, че пак казвам - аз съм ЗА защитата на авторските права 

И аз да се включа (не съм го правила отдавна), с коментар за Ромен Гари.
До сега съм чела само сияние на жена, освен цитата, който е дала Verdad, друг любим ми е този:

 И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов - може - и това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват нормално физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен. Може да потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка. И така, проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение. Или пък тръгнете утре с мен. Не правете глупостта да минете някъде встрани поради излишък на житейски опит. Тръгнете с мен, дайте шанс на невъзможното. Нямате представа доколко му е писнало на невъзможното и каква нужда има то от нас. Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите.

Това е от романите, които се четат на един дъх. Дори те заболява главата от тях. Толкова много метафори има и отклонения. Всъщност не са основни фактите, нито действието или описанията. Всичко е чувства, които замайват. Може и да не се отнесете ласкаво към него, но за да го възприеме човек наистина, трябва да носи в себе си особена смесица от тъга, отчаяние, умора от живота и от онази чиста, болезнена, всепоглъщаща любов, която се среща само веднъж. За Ромен Гари  другото  е прост заместител, моментно утешение, с което също се живее и то дори добре. Но веднъж вкусил от омайващата, притискаща сила на онази любов, останало ти се струва като фалшификат, пропит с изкуствен неин заместител.

Не всичко се разбира, защото е много. Но това, което остава след книгата, е една дълбока мъгла, която обгръща, задушава с безнадеждните си мечтания. Мечтания за сила, която да ти позволи да контролираш посоката на живота. Дори и отиващата си любов.

Много хубаво казано

Зарибихте ме бе момичета с този писател

Май ще изместя темата за Гари, но скоро наистина ще се включа, въпреки, че книгите не са ми приоритет точно сега. За Гари,  имам усещане, че е твърде депресивен? Още не съм започнала да го чета и след като пусна постинга си ще ви чета и вас.

Като един "селективен" читател харесах книгата "Игра на дама" още в книжарницата.
В началото на книгата Кортасар прави уговорка, че това са няколко книги и преди всичко две; поставя и схема на четене на втората книга: "глава 73-1-2-116...". Още нещо - романът е написан от първо и трето лице - един герой разказва, но е и разказван (от автора).
Разказът е като импровизация на музика, сменя се само плочата - джаз, суинг, блус, бибоп... Сюжетът  - двама основни персонажи  - тяхното обичане, недоразумение, тъгата от раздялата, екзистенциалното и философското живеене. Всичко е уловено в разговори, наблюдения в детайлите, в движения, образи, изключително експресивен. Прилича на текст на песен - поетичен, с импресии (провокирани от усещания), диалогът е близък до киното или липсва диалог (до стр.40 няма диалог). Разговорите  са "интелектуални" (но не досадни!), ако се споменават Спиноза, дзен, Декарт, Юнг..., то те наистина само се споменават, без да се изпада в анализи, или излагане на някакви теории, ритъмът ги повлича, има позиция (като текст на песен).
Цялата идея е да се улови мига (capre diem - от лат.) - кафенето, в което отиват, когато са тъжни, слушането на музика с приятели, или на дъжда, "животът живее сам себе си" (стр.214), "да стигнеш Небето с подритване, с камъче" (стр.274); разговорите между приятели за литература, философия, любов, самота, музика...Понякога се случва да изречем неща, които са хубави, точно казани, когато се опитаме да ги възпроизведем, все се ядосваме, защо когато сме ги изговорили, никой не ни е записал, е , Кортасар записва точно това от героите си, не разсъждения, а уловения миг на казаното, усещането. В някакъв разговор за "Египетски разъждения", героинята казва: "Толкова е виолетово да си невеж!"(стр.171)... И след всичко, разбираш, че мигът не може да бъде уловен, винаги се пропуска, това го казва авторът чрез героя.
Много смислена книга, а и най-добрата на Кортасар, доколкото разбирам от предговора. Писал е романа през 50-60 те г. на XX в., ето защо си обяснявам претрупването на думи - няколко думи около една дума и ...амбицията на неоавангарда за експериментиране с формата, езика.
Имам обаче малка забележка (май към преводача или редактора) - все пак има имена, които е било добре да бъдат изведени в бележки под линия. Това е направено донякъде, но например Антонен Арто - на мен името ми говори много (и като тесен специалист) ще кажа няколко думи за него, но как обикновения читател, ще добие представа за това: "...в паметта ми целият сюрреализъм, върху таза - знакът на Антонен Арто..."? Аз не слушам джаз, не знаех кой е Сидни Беше, Мижану Бардо - актьор от 70 те год., Зао Вуки и др. имена, предимно от (стр.123, понеже книгата е пред мен).
Антонен Арто - (умира 1948 г.) френски театрален режисьор, авангардист - близък до дада и сюрреализма, книгата му "Театърът и неговият двойник" съдържа естетическите му нагласи и е ключов текст в историята на театъра; театърът на остров Бали за него е представа за това, какъв трябва да бъде театърът - актьорските жестове са  йероглифи, основани на знака, танцът и жестовете трябва да заменят словото, най-общо и във връзка с написаното от К.

Искам и най-сетне да започна и "Дни образци" на М. Кънингам (автор на "Часовете) и "Тайната история" на Дона Тарт, която и вие препоръчвате и ми е препоръчана преди години.
Тук обсъждаме не само нови заглавия, нали?

Благодаря, gali, хубав роман, хубави думи за него!

Тези дни изчетох доста книги и съм доволна:

"Парфюмът" на Зюсканд
"Сняг" на Орхан Памук
"Кръв от къртица"
"Мемоарите на една гейша"
"За Писането" на Стивън Кинг
"Цифрова крепост" на Дан Браун

"Сняг" никак не ми хареса. "За писането" също малко ме разочарова. "Цифрова крепост" ми беше ужасно интересна, за една нощ я излапах.

Ив, определено възбуди интереса ми с тази книга, ще е следващата, която ще си взема.

На М. Кънингам четох "Дом на края на света" - трудно и бавно.
"Часовете" гледах на филм.

Ив, заинтригуваме и мен с "Игра на дама".
И понеже те прочетох в една друга тема, пожелавам от сърце всичките ти притеснения да са неоснователни.

Може би е съвпадение, но на Брижит Бардо сестра й се е казвала Мижану Бардо

Ив мен също ме заинтригува с "Игра на дама" и нея ще си взема на следващ етап.

Може и да е депресивен Гари, но на мен настроението в момента ми е такова, така че ще ми дойде добре една негова книжка.
Аз си подбирам книгите според моментното ми настроение, понякога ми се чете нещо леко или забавно, понякога нещо сериозно или философско-според зависи. Например когато се опитвах да отслабна и бях изпаднала в депресия много добре ми дойде "Бриджит Джоунс"

Да, за книгата мога да добавя още неща, но казах достатъчно.
Направо си е тя, gali, сестрата на Бриджит.  Вчера попитах колега (нямах време да проверя) и той изтърси, че е актьор, вършейки нещо, но аз му се доверявам по-принцип, но днес проверих, фигурират няколко филма с нейно участие през 50-60-70 -те г. Казах, че някои от имената не са ми познати и то само от споменатат страничка, но някои!! С останалите нямам проблем, човек на изкуството съм! (Въпреки, че не може всичко да се знае и най-вече помни). Посочила съм някои имена само като примери, писала съм за Арто за да улесня следващите форумки, които ще четат книгата. Нямам претенции, че познавам другите две имена, за Арто обаче имам претенции. За съжаление, нямам време да проверявам.
В момента във връзка с работата ми гледам всичко на Жан-Люк Годар (за мен един от най-добрите режисьори!), и изобщо гледам филми от 70-те, 80-те - разбира се избирателно. И не случайно споменах Годар. Някои от филмите му - поне 3-4  като естетика са близки до книгата на Кортасар - например взаимоотношенията през камерата на Годар.
А за Р. Гари, че е депресивен, това го улавям по интуиция, може и да греша, още не съм разгърнала книгата, непознат ми е като автор, като личност ми е познат от Цветан Тодоров (структуралист), който го е споменавал, ако не греша в две от книгите си.
Предубедена съм към "Тайната история" на Дона Тарт и за това не съм я прочела. Интуиция.
За книгата на Кънингам също си мисля, че ще ми върви трудно четенето.

"Сняг", Орхан Памук - не мога да я докарам до края;
не разбрах дали има някой, който е успял да разбере как свършва?
За мен е непонятна материя (ще си спестя другите определения, които въобще не са лицеприятни).

Тези дни завърших една книга, започнах втора и преполових трета.

Първата е "Французойките не дебелеят" на Мирей Джулиано. Много сладка книга не толкова за диети или хранене, колкото за начина ни на живот. Останах повече от приятно изненадана от книгата, наистина много ми допадна. Всъщност в нея има малко информация, която някой би могъл да приеме за нова, някой би си казал: "Това го знам",  но здравият разум и съветите са поднесени много майсторски. Книгата е приятна за четене, дори и да не възприемеш нищо от начина, по който ни съветва авторката да се храним в частност и да живеем като цяло.

Втората е "Татко" на Уилям Уортън. Прелистих едва няколко страници и все още е твърде рано да споделя впечатления.

А третата е "Невинният" - първата документална книга на Джон Гришъм. Какво да кажа... Може би да посъветвам тези, които обвиняват българската система по разследване на престъпленията във всички възможни грехове, да я прочетат. Лично мен тази книга ме разтърси... Но предполагам, че отворилите я с надеждата да прочетат вълнуващ трилър, ще останат разочаровани/майка ми изобщо не я довърши/. Книгата е фактологична, просто много подробно изследване на това какво се е случило в малкъв американски град по повод две убийства и тяхното разследване.
Когато я довърша, ще споделя още впечатления. И още веднъж за да няма разочаровани - не се подлъгвайте - това не е художествена книга...

По-горе написах, че съм я прочела, всъщност бях изчела 2/3, когато я зарязах.
Снощи не можах да спя и я довърших.
Препоръчвам на всички - реалната красота на книгата се крие в последната 1/3 от нея.
Все още не мога да изразя с думи впечатленията си, но наистина, Орхан Памук сякаш е събирал, събирал и разгърнал таланта си последните 100-200 страници. Зашеметяващо.

"Дни образци" на  Майкъл Кънингам.
Oткъс от книгата: http://www.litclub.com/library/prev/cunningham/specimen_days.html
Не е моя тип литература - твърде информативна като стил на писане, не ми бяха любопитни историите. Тук-там някое хубаво, плътно, раздвижено изречение. Въпреки че е вдъхновена от Уолт Уитман (а да, най - хубавото са неговите стихове там)! По уитмановски Кънигам разглежда смъртта, мъртвите, които изпълват света с присъствието си... Но не успях да се натъжа за починалия герой Саймън. Само това, че улавя духа на времето - ХІХ в., (индустриалната революция, машините), страхът от терора (атентатите на 11 септември, наши дни) и бъдещето - прави книгата някак стойностна.
Авторът е с награда "Пулицър".
Започнах Р. Гари, споменатата книга.
На Памук харесах само "Черна книга".

Препоръчайте ми криминале от по-нов и не толкова известен автор - комбинация от нетрадиционен прагматизъм и черен хумор. Или пък нещо подобно, но да е впечатляващо