Литературен клуб - ІІ

Днес ще се отчета с едно културно мероприятие
Посещение на библиотека - последно бях в такава, когато учих за кандидат-студенски изпити/а, да, после в университета ходих от време на време/.
Спомням си колко бях разочарована, защото много от заемните книги имаха вид на парцали, да не говорим, че по онова време почти нямаше новоизлезли заглавия.
Та сега реших да проверя променило ли се е нещо оттогава - не че нямам вкъщи непрочетени книги, но ме гони любопитство

Я да оживим малко темата, като набързо напишете дали заемате книги от библиотеки/въпросът не важи за Блажка /?

И скоро май не сме споделяли кой какво чете...

Аз, аз. Писах в старата тема, че чета книги взети от библиотеката. Вчера ходих и напълних торбата с 10 книжки.
В момента чета http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=18292.
Като начало ми се видя интересна да видим как ще тръгне, че нощес малкият вдигна 39,5 и четеното се отложи за неизвестно кога.

Despina, бързо оздравяване на Ивчо!

И в какво състояние е библиотеката, от която заемаш книги? Получават ли новите заглавия? Можеш ли да се вредиш изобщо до тях? Има ли някаква система на изчакване на определена книга или каквото има, когато отидеш - това е...

Момичета,записвам се за темата. Много обичам да чета, но напоследък доста малко време ми остава. Ще следя с интерес какво обсъждате. , та дано да се заразя от вас и намеря и аз повечко време за четене. Последното нещо,което прочетох с удоволствие и на един дъх беше тази книга
. Доколкото видях не е обсъждана. Интересува ме дали някой е чел и други неща на Матю Райли. В книжарниците видях, че има доста негови неща и съм решила да си взема и други книги. Книгата е в стила на Индиана Джоунс и наистина много ми хареса.

Посещението ми в библиотеката се оказа приятна изненада. Библиотекарката или е страшно мила жена, или ме хареса, или се впечатли от местоработата и професията ми/трябваше да ги впише в картона/, защото през цялото време ме упътваше, предлагаше ми книги, дори предложи да и кажа какво търся, за да ми се обади, когато го върнат
Така че семейният бюджет ще отдъхне за известно време.
 Може би...

Взех си "Изворът" на Айн Ранд
"Дом на края на света" на Майкъл Кънингам и
"Колелото на съдбата" на Сюзан Хауъч.

{Тони}, аз ходя в http://www.libvar.bg/.  Хубави и нови книги има, но рядко. Особено новите книги трудно стигат до читателите. Библиотекарките си имат познати, а и си ги разменят по между си и могат да се намерят като най нови книги издадени преди една година. Аз и на това съм доволна. Всичко е въпрос на късмет. Някой път си вземам повече като намеря по нови книги. Гледам да не са над 10, че да не ме върнат. Само че вие тук четете разни високо интелектуални литератури, а аз си чета на общо основние. Сега съм много доволна че си взех две книги за Пери Мейсън- страшно ги харесвам.
Другите ми книги от този път са
Даяна Апълярд "Всяка добра жена заслужава любовник"
Джак Керуак "Видения за Коди"
Хенри джеймс "Европейците"
Сара Дюнант "Раждането на Венера"
Анна Куиндлън "Черно и синьо" авторката е носителка на наградата Пулицер. Ще видим какво ще излезе.
Марко Семов "Писма до България"
А да и едно любовно романче за десерт.

Аз лично не съм я чела и не съм присъствала на коментари. Но ми стана любопитно и проверих какво е положението с читателския интерес в нашата библиотечна система: към днешна дата са закупени 43 копия от книгата. Нито едно от тях не е на лавиците, всички се четат. На опашката за четене висят 143-ма чакащи. В момента, в който бъде върнато копие, то ще бъде запазено за следващия на опашката и той ще получи известие по телефон или e-mail.Не знам как звучат от разстояние тези цифри, но в рамките на нашата библиотечна система това означава огромен интерес. Не се сетих да проверя колко пъти досега са били заемани книгите обаче, това би дало допълнителна яснота.

Понеже зададе хубави въпроси, ще си позволя да изкажа позиция. Напоследък попадам  в 1-2 сериозни вестника на рецензии, отзиви за книги от литературоведи, университетски преподаватели, както и едно ТВ предаване. (Знам и за още един - два вестника за култура, едно списание, които отдавна не следя). И това не е толкова опит за реклама, колкото да се открои заглавието или една творба, а критикът е този, който обръща внимание на литературното събитие. Без да излизам от тази конвенция  - в САЩ и Англия е така, имам преки наблюдения - критикът информира, но там има и политика на културата, защото за мен това е проблема у нас. Като казвам критик – в случая филолог, творец, преводач - защо не..., специалист  - историк и теоретик, преди критическото си писане (собствената позиция), с което рефлексира. Ще се съглася само с това, че няма достатъчно поле за изява на критиката (изключвам киното).
Що се онася до Ханна – не знам, с днешна дата в  е- книжарница Пингвините се продава книгата й; четох някъде, че излиза с ограничен тираж първоначално. Скандалът е стратегия и винаги ще продава, не само у нас, друг е въпросът дали точно има скандал с Ханна.
Следя единствено работната си литература като заглавия в английски и американски сайтове, като какво ново на пазара, за художествена не разполагам с това време, но „хвърлям по едно око”. Разчитам на личната си преценка и предпочитам, вместо да чета рецензии на читатели, да имам възможност да надникна зад кориците на книгата – да прелистя, за да добия  преки впечатление за книгата, стила на писане, автора.
Но т.к. съм се ангажирала с темата във форума, чета пишещите тук. И може би, защото съм твърде отговорен човек, реших да напиша повече думи за книгата на Кортасар – моята интерпретация и мои впечатления, „а не да разгръщам талант”, защото за мен би било безсмислено да кажа: да, хареса ми, за книга, която струва почти 20 лв. (18 лв. закупена на място в книжарницата). Целта е да си бъдем и полезни в някакъв смисъл.
Посещавам библиотека.
Прочетох „Терзанията на Цар Соломон” На Р. Гари.
Книгата е философска и няма как, след като става дума за старостта, за нещата от живота. Има леко позитивно намигане и ирония.
Другата книга с тема равносметка за живота, която чета е „Пътешественик и лунна светлина или Другото желание” на Антал Серб. Романите на Антал Серб са сред най-добрите произведения на второто поколение на литературното движение "Нюгат" 30-те години на XX в. Професор, преподавател по литература в Будапеща. През 43 - 44 г. е в трудови лагери, а през 45 г. е пребит до смърт и погребан в общ гроб.
Началото -  сватбеното пътешествие на будапещенска буржоазна двойка до Италия, което преминава в равносметка и спомени за живота, отвреме на време в полезрението им попада и някоя архитектурна забележителност или произведение на изкуството... Но мъжът слиза от влака за да пие кафе на гарата, влакът му обаче тръгва, жена му пътува сама за Рим, а той в  бързината потегля с друг влак. До тук съм все още. Книгата ми е любопитна, започна да става и интригуваща, а и като прибавим "дестинацията" Венеция, Флоренция, Тоскана, Рим и изкуството...
Следващите ми книги са - две за Ръкописите от Мъртво море и сб."Около Чарлз Тейлър / Религия и политика - безпокойствата на модерността" със съставител Ивайло Знеполски

Ив, сигурна съм, че няма да се приеме за реклама, ако споменеш имената на изданията и предаванията, които имаш предвид.

Споменаваш за личната преценка при избора на книги. Естествено, че именно тя е водеща. Но за мен е важно да добия ако не първоначално впечатление за книгата, то поне да откроя някои заглавия. И в момента се ориентирам за това именно в чужди сайтове и блогове, посветени на четенето и книгите. А и си признавам, че чета рецензиите и читателските мнения по диагонал - и може би затова рядко, да не кажа никога, започна ли да чета някоя книга, в ума ми изникват предварителните отзиви, които съм прочела.
Но всъщност за мен не е толкова важно да бъда с необременена мисъл. Не знам за вас какво означава четенето... На мен просто ми доставя невероятно удоволствие да чета и затова и го правя - не за да науча нещо, не за да израсна в интелектуален план, не защото трябва да се чете. В този смисъл четенето е важно за душевното ми благополучие -  и именно за това се стремя да не си самоналагам правила... Не се опитвам да бъда оригинална в четенето, не се стремя да чета некомерсиални книги, само заради факта, че са такива, за мен не е важно дали книгите, които чета, са определени като стойностни или просто като бестселъри. За мен е важно единствено и само да чета с удоволствие...

И още нещо - установих, че откакто започнах да избирам книгите си не в книжарницата, а след някакво проучване, почти не съм оставала разочарована от книга, нито пък съм зарязвала такава непрочетена, което преди все пак се случваше.

Лична преценка, защото наистина съм "селективен" читател. Лична преценка - защото е важно аз да погледна зад кориците на книгата! На мига разбирам дали тази книга ще ми допадне, дали авторът ми е познат като име. И само обобщавам за себе си, че не чета читателски рецензии или ако, да - рядко го правя. С което отговорих на твой по-преден постинг, защо няма да се включа със сайтове.
И поставяш един още по-интресен въпрос - "какво означава четенето" ({Тони} ). Чета от дете и някога за мен това бе начин на живот, смело го заявявам. Имаше време, когато четях класици, когато четях "неконвенционални" автори - доколкото бяха превеждани (около тийнейджърските ми години, не беше много отдавна ). А освен литературата за удоволствие си имам и работна, която ми носи същото усещане (при четене). И понеже не бих искала да си губя времето с книги, които дори няма да запомня, а и няма да ми бъдат интересни, предполагам, защото имам изисквания (!), за това търся стойностни неща за себе си, а не защото са обявени за такива. А колкото до другото - ако не науча от една книга нещо за себе си, не е задължително непременно да ми носи знания, тогава какво удоволствие би ми доставило четенето й? Освен това  думата "удоволствие" за мен крие и други смисли - образи, език, идеи, а не просто душевен комфорт (което е всеобщо преживяване за всеки читател). Да, чета и философи за удоволствие.
Не казвам, че рецензиите са нещо лошо, точно обратно, всички се нуждаем от рецензии - най-малко информират, спестяват време. А ето, че за теб са мн. важни.
Изградила съм си система за четене през годините - автори, теми... и докато се интересувам от едно, изскача друго, което го допълва и така.
Не искам да си натрапвам мнението, не искам и да се самоизтъквам, споделям по горните постинги. Поставиха се въпроси и отговарям.
О.к., знаех си, че не трябва да пиша.

Ив, как можа да кажеш, че не е трябвало да пишеш. Ако знаеш колко ми е интересно да те чета. Обещай да пишеш често
Тук никой не натрапва мнението си, тук единствено споделяме. Не знам защо обаче другите замлъкнаха...
Между другото, много добре разбирам какво искаш да кажеш с горните си постинги. Това, че съм различен вид читател, не затваря очите ми за другата гледна точка...

И всъщност - да, възможно е да прочета книга, от която да не науча нищо за себе си/макар и да се питам има ли нещо изживяно, от което да не научаваме нещо за себе си и стигам по-скоро до отрицателен отговор/ и въпреки това тя да ми достави удоволствие - например само заради начина, по който авторът пише - благозвучно, мелодично. Приемам, че съм от по-повърхностните читатели. Рядко чета сериозна, например философска литература... Може би бих успяла да извлека от нея смисъл и полза, но, ако това ангажира твърде много умствения ми потенциал, не бих го направила... Защото не искам четенето в този момент от живота ми да ме напряга до степен, в която вместо да ме разтоварва, да ме натоварва... И това, ако не говори, че съм несериозен читател Ами такъв съм - признавам си

{Тони}, нестандартен читател съм, не ме слушай. 
И реших да попиша тук, че поне литературата толерира именно свободните, различните и личните (мнения).
Ще допълня, че ми е интересно и полезно, когато някой тук в нашата тема добави някоя дума за автора, пък и нещо интересно около създаването на книгата, която чете. Независимо дали авторът е полулярен или не.

В тази връзка ето откъс от книгата, която в момента чета:

из "Дом на края на света" на Майкъл Кънингам

Хубав диалог си водим с теб, {Тони}.  Но странно, в темата "Литературен клуб I" имаше май доста пишещо - четящи, тогава само няколко пъти съм надниквала. Ще си прегледам и старата темичка. 
И аз като теб {Тони} напоследък си задавам разни въпроси. За кориците на (пре)издадените книги и оригиналните корици...Разглеждах снимка на корицата на  „Спасителят в ръжта” на Дж. Селинджър в сайтове. Както и да е.
Корицата на  „Пътешественик и лунна светлина...” -   http://www.helikon.bg/smalimg.php?pic=120605
Много хубава книга. И ако трябва да продължа разказа, там откъдето свърших – влакът извън очертаните релси и човекът извън  начертаните правила на животa, самотно пътуване към себе си, носталгия по нещата, които е/и не е преживял...буквално бягство от институциите, семейството, познатото. И копнежът да бъде другото в себе си. Авторът така хубаво си го е написал, това човешко лутане, и онова екстатичното състояние –превъзбуда и страх след дълго несъществуване, а перспективата оттук насетне...
В  книгата имаше през цялото време някакво напрежение, нещо тайнствено около персонажите, предметите. И темата за смъртта и мъртвите присъства.
И как свършва всичко –  ами човек трябва да се приспособи и да продължи да живее този живот с начертаните релси, където винаги знаеш за къде пътуваш, а едно такова  живеене извън релсите – поне си опитал.
Време на действие - 30-те г. на XX в. Все съм чела в книги и биографии за писатели най-често, че пътуващите по онова време (края на XIX в.,  30-40-50 г. на XX в.), са оставяли адреса в хотела или местата, в които са отсядали и така са водели кореспонденция. И това го има в книгата.

Наистина много малко хора пишат вече
Едва ли причината е в това, че не се чете...
Имам едно подозрение - голяма част от четящите или си мислят, че четивото им не е кой знае колко забележително, за да си струва да занимават и другите с него, или пък не мислят, че биха могли да изразят отношението си към книгата така добре, че да си струва да пускат цял постинг 
Налучкала ли съм поне част от истината?
Тук не сме литературни критици/или поне от мен няма да излезе такъв/, не е нужно написаното да е особено оригинално или забележително.
Аз лично нямам нищо против споделянето от рода на - прочетох еди коя си книга - хареса ми/не ми хареса...
Затова почти ми се иска да помоля четящите да не зарязваме тази тема

Аз привършвам "Кратка история на тракторите" на Марина Левицка. Не съм впечатлена. Затова просто ще разкажа накратко сюжета на книгата.
Става въпрос за две дъщери и техния възрастен баща, убеден, че е открил любовта в лицето на млада украинска емигрантка. Проблемите, които възникват в този тъй странен и неравностоен брак. Обединяването на сестрите, които доскоро изобщо не са можели да общуват нормално помежду си, против "общия враг" в лицето на пресметливата и едрогърда Валентина.
В нишката на сюжета са вплетени истории от миналото на семейството им, свързани с бягството от Украйна и събитията, които са го предизвикали.
Книгата би трябвало да е смешна в трагичността си, но не успя да ме разсмее/с изключение на началото/.

Почти към края съм и на "Дом на края на света" на Майкъл Кънингам.
Историята е съсредоточена около живота на двама мъже - Боби и Джонатан, като началото започва още в ранното им детство, а краят... не знам - не съм стигнала още дотам Повествованието се води или от името на Боби, или Джонатан, или на няколко  други пряко свързани с техния живот хора.
Книгата е много силна, а езикът на Кънингам е просто невероятен... Четеш проза, а на моменти имаш чувството, че е поезия... Сега си спомних едно описание - не мога да го цитирам точно, но беше нещо в смисъл, че някой си изглеждал "като издялан със зъби от дърво". И има още много такива.
Вчера прочетох, че Кънингам бил гей - бях убедена в това още в началото на книгата. Не че съм наясно с този род отношения, но той ги описва толкова различно от начина, по който си ги представям, че определено в главата ми моментално изникна мисълта за личния му опит...
Книгата е за любовта и самотата. И е някак мелодраматична, без да звучи мелодраматично. За мен е много тъжна книга, прочувствена...