Литературен клуб - ІІ

Значи не съм само аз дето се "бори" с Памук...ще го зарежа май...един ден може и да му отделя време....Аз съм на периоди.Има такива, в които трудно смилам книгите...не върви четенето и туй то.
Дали по-горе описаното ви е познато като състояние?Ако да,какво четете в тези моменти?Или просто си давате почивка и не четете?Аз наблягам на книги,които мога лесно да оставя настрана за 2-3 дена и после да я подхвана пак."Супата на кафка" ми идва добре по този повод.Не мога да се изкажа по-обстойно,малко съм прочела от нея...(закачката с Ъ.Уелш не беше никак лоша,обаче.....).

Що бе, Pipince те тревожат такива мисли?


А колкото до това кой кога е чел дадена  книга – писала съм кога съм чела нещо, защото си е така, за което нямам комплекси. Писането ми не е самоцелно, по-скоро се опитвам да бъда полезна, ако не съм била разбрана правилно. В тази връзка - не мисля, че съм казала нещо обидно. 
Никъде не съм налагала мнение за четене!!! (И обикновено изобщо не се интересувам кой какво чете. Но в тази тема реших да се приобщя, или изведнъж, най-после да се поинтересувам и от форумките (в случая четенето на книги)!)
А пък „Тайната история” си е направо трилър (трилър с философски елементи, не точно психотрилър). И според мен, някой тук писа, че си чете криминале. Лошо няма.
И няма да разводнявам темата.
Смятам, че и достатъчно се редактирам.

И по-горе съм написала - в момента съм в точно такъв период.
Бих предпочела изобщо да не чета поне седмица-две, защото след това книгите придобиват някак друг вкус, но пък навикът вечер да се настаня в леглото с книга в ръка е дотолкова силен и част от ежедневието ми, че продължавам да ги мъча тия книги.
Вчера щях да напиша, че "Артър и Джордж" изведнъж ме заинтригува. Малко преди средата на книгата започна съдебният процес срещу Джордж, несправедливо обвинен в извършването на престъпление и книгата придоби интересна динамика. Уви... авторът отново се прехвърли на събитията в живота на Артър Конан Дойл, който живот, учудващо и за самата мен, ми е скучен и незаинтригуващ. Все пак има още една трета от книгата - може като цяло да ми хареса.

Ив, сподели повече за "Тайната история" - интересна ми е твоята гледна точка към книгата.

Pipince, аз пък се надявам, че ще разчупим рамката.
Но пък не съм забелязала някой да е споделил, че е прочел криминале или нещо подобно, и друг да е реагирал неадекватно. По-скоро май става въпрос за автоцензура...
Ив, това за автоцензурата важи и за теб.

Здравейте!
Хайде и аз да се включа с малко несериозна литература.


Често казано съм приятно изненадана от Кандис Бушнел. Книгата не е чиклит, поне по мойте представи. 
Преди години бях зачитала "Сексът и градът" от където и предубежденията ми към тази авторка.
Тази книга ги опроверга.

Тематиката на книгата е типично женска, главните героини са три преуспяващи жени,
които се опитват да съчетават личния си живот с кариерата на бизнес дами и каква е цената,
която трябва да платят за това.
Всъщност аз намерих много за себе си в този роман.
Замислих се как в нашето леко ориенталско общество, успехите на жената се омаловажават и колко жестоки и критични сме към т.н. майки - кариаристки. 
Книжката е лека и приятна за четене, няма някакви супер философски размисли и въпреки всичко поставя някои въпроси, които са актуални и вълнуват повечето от нас.

Привет, мами!
Аз се преборих с Памук и неговата книга " Името ми е Червен"! Бая време я борих, ей!
  Какво да кажа, на моменти беше абсолютно суха, твърде подробни описания на картини, картини след картини и пак картини, то не бе описание на стила на автора, на използваните цветево на всичко каквото се сетите, а лошото е, че стилът е все един и същ. Има една картина, която е описание на сцена от легенда, ами тя тази картина заема половината книга, то сумати народ я рисува. Тъй, после на моменти малко ми беше вулгарна, или може би това не е точната дума. Например един от героите говорейки за френските майстори (художници в съвременния смисъл на тази дума), казва, че "гяурите" точно тази дума е употребена не можели да рисуват понеже не познавали любовта на младите момчета и още нещо от този сорт. Преди време бях писала, че основната тема в книгата е "престъплението и наказанието", а някой ме поправи, че основна била темата за сблъсъка между истока и запада и тем подобни. Основна или съпътстваща тази тема никак оригинално не е разработена, що се отнася за сбъсъка между истока и запада, аз тук не виждам сблъсък, чисто и просто "османлиите", както са определени в книгата не са твърде напредничави това е. То и сега си е така де. Стилът на автора също не ме очарова, през цялото време се говори от първо лице единствено число, само че от името на различни персонажи, говори някак си с насмешка,  през цялото време се внушава, че героите се взимат твърде насериозно. може би това е била и основната цел, да се покаже, че всеки за себеси е най-важен, че хората си мислят, че света се върти около тях, а всъщност всичко е преходно и след време никой няма да го помни. А може и да не е така. Това е моето усещане за книгата.

И един малко процедурен проблем. Сякаш заглавията и авторите, които обсъждаме станаха твърде много. Според мен темата така малко се разводнява, на мен лично повечето от заглавията, които са споменати нищо не ми говорят.  Получава се едно нахвърляне, нахвърляне и вместо да си харесам един автор аз се обърках и се върнах към нещо познато и старо. В момента чета " Доктор Живаго". Преди когато коментирахте "Името", въпреки че в момента не я читях ми беше доста интересно, различни гледни точки и човек може да добие представа за книгата и да реши дали да я чете или не. А сега някой споделя две три изречения за дадена и книга и толкоз. Аз например не обичам да чета рецензията от задната корица, нито пък разлиствам и пропрочитам нещичко преди да я купя. Обикновено купувам книги по нечия препоръка, понякога купувам книги презентирани в "Тази сутрин" по БТВ, друг път чета, заета от някой приятел книга.
А, и в тази връзка, когато пък някой потребител нахвърля по няколко изречения за няколко книги, съвсем ми става каша в главата.

Ох, сори, ако досаждам! 
Понеже бая време го борих тоя Памук, та ще си позволя да напиша още нещо по негов адрес, а пък който иска да го прочете.
Значи основната разлика между старите майстори на миниатюрната живопис и франските майстори, авторарът описва в това, че първите рисуват лицата на хората като едно, като по калъп, слагат ги  в някаква рамка, така че не може да се познае самият човек, а франките обратно, те рисуват лицата подробно като снимка, все едно че човекът е жив със всичките му там бенки, белези и  пъпки. Старите майстори също така рисуват всички обекти в рисунката в един и същ размер, а не това което е напреден план по-малко, а това на заден по-голямо, като идеята е, че така ги вижда Аллах и, че не може да нарисуваш човека по-малък от кучето само и само защото кучето било отпред, а човека някъде отзад в далечината. Така погледнато на нещата има логика, не мислите ли?
На едно място главната гороиня казва, че мечтае да я нарисуват като франските майстори (тоест портрет) как кърми малкото си дете, а голямото гледа с ревнив поглед, защото така тя е най-щастлива. Накрая казва, а дали някой ще ме познае? И май тук е основното внушение от цялата книга - тъй като в описаната от нея сцена всяка майка ще познае себе си, всеки баща ще познае жена си, а всяко дете майка си, имали значение коя е нарисуваната жена.

Дона ме зариби и прочетох "Страх от летене" на Ерика Джонг. Изобщо не предполагах, че е такава книга, т.е. дълго време мислех, че е от типа "пилешка супа за душата" и подобни тъпизми. Хареса ми, сега рова из нета за другите части. Ив, да имаш случайно линк за другите книги?

 daffodil -е , ето тук: http://megimg.info/mg/modules/booklists/viewcat.php?cid=267
Ако има проблем, което ме съмнява, ще ти я изпратя на файл.
Мисля, че е цялата.

Цялата е, да, аз я прочетох. Имах предвид, че търся следващите книги, мисля, че другата е "Как да спасиш собствения си живот". Сигурно неясно съм го написала 

И още - "Парашути и целувки", "Страх от петдесетте".
И аз съм любопитна!

Не съм те разбрала и не мога да помогна.
Нямам и у дома нейни книги. Иначе щях да ти дам.

Да си кажа четох - Птиците умират сами-не съм гледала филма обаче книгата много ми допада .
Препоръчвам -  Дърк Джентли Холистична детективска агенция на Дъглас Адамс - всяко изречение ми дава нови идеи - за живот  В момента я препрочитам и преоткривам забелязвам ,че на различни етапи от развититето си една и съща книга ми се струва коренно различна .
Сетих се и за - Зен и изкувството да управляваш мотоциклет - беше ми нещо ,като осонва за възприятие на света едно време 
Препоръчвам Франки Фърбо за всички семейни на Уилиям Уортън .
Една книга малко отнесена но пък си струва - Сговор на глупци се казва от Джон Кенеди Тул .- Яви ли се на света истински гений, ще го познаете по туй ,че глупците всинца са в сговор против него .

catch би ли написала нещо повече за автора или книгата, или жанра?

Довършвам "Министерство на болката " на Дубравка Угрешич.
Поръчах книгата само задари рецензия на Сюзан Зонтаг от задната корица: "С гняв и болка Угрешич говори за много хора и разнообразен житейски опит. Тя е автор, който трябва да се следва..."
Най - общо пише за хората след бивша Югославия, след войната, тези, които са я преживели,  какво се случва с тях и т.н. ..."книга, в която оцеляването е равнозначно на съществуването без идентичност, без постоянен адрес и лично пространство".
Не ми допадна много.