ania,обмисляла ли си ситуацията, че по-нататък всяко неугаждане може да се превърне във позиви за повръщане или засиняване? Аз имам такива случаи в практиката си (не съм психолог) и е за какви ли не дреболии... 
- Публикувана: 3 ян. 2007, 13:28 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2007, 22:44 ч.
Въпрос за спането....
И ние имахме такъв период когато на дъщеря ми и никнеха кътниците. Около месец и половина всяка вечир се будеше с рев. Имало е вечери, когато е била толкова неспокойна, че се е въртяла с часове в полузаспало състояние. Не съм я оставяла да реве продължително, напротив докато я чуех я вземах, защото иначе се разсънва и трудно заспива. От около две седмици вече не се буди и си спи сама в детската.
Просто се въоръжи наистина с търпение докато изникнат зъбките. Успех!
Просто се въоръжи наистина с търпение докато изникнат зъбките. Успех!
Аз също съм на мнение, че различния темперамент на дечицата оказва влияние върху това как и с кого ще спят. Когато Хриси се роди, аз се зарекох че никога няма да допусна тя да спи при мен като си мислех че аз ръководя парада. Една година по-късно, след безкрайно дълги и безсънни нощи, когато се налагаше да ставам на всеки половин час, за да я успокоя от поредния кошмар или от болката по никненето на зъбките, взех решението тя да спи при мен. Оттогава и двете сме много по-спокойни, гушкаме се по цяла нощ, е понякога отнасям по някой ритник в корема или шамар през лицето, но го предпочитам пред предишното положение. Така че аз също ще почакам малката да порасне още една-две годинки и тогава дано имам успах с приучването на самостоятелност. Ако не-здраве, все някога ще стане.
Аз пък за пореден път ще кажа,че е до родител.Не си мислете,че моите не са се будили,че не са имали колики или не са им никнали зъби.Минали сме и през "деветия кръг на ада",но устискахме.
Сега 5 годишната ми дъщеря,вечер става,сама отива до тоалетната,връща се обратно в леглото,завива се и заспива.Няма го постоянното викане-мамооооо пишка ми се,мамооооо пие ми се вода и т.н.Децата трябва да се учат са бъдат самостоятелни от малки колкото и безсънни нощи и нерви да ни коства.В един момент всеки разбира,че си е струвало,че това спестява много неща в бъдеще
И аз да поткрепя мнението, че е до родител, не е до дете
Няма лесно отказали се деца, в това съм сигурна, по скоро има не запознати с тази възможност деца
Винаги е спала сама в леглото, и от 6.ти месец я слагам и излизам, през ноща и по 10х съм ставала, и зъби, и страхове, и болести с ревове и викове съм преживяла, и не една безсънна нощ съм имала, обаче знам защо го правя, за мен е невъзможно да спя с бебе или малко дете в едно легло, това е равно на никакъв сън ...
Последния бунт и ние потушихме с любими плюшени играчки - сега ги има 2.в леглото, с тях се гушка колкото си иска
Пробвай ако искаш този вариант, играчките й са винаги в леглото, казвам й, че мечо я чака, отиваме заедно, тя му се радва, мачка го, гушка го, говори си с него, накрая си заспива без никакви проблеми
Няма лесно отказали се деца, в това съм сигурна, по скоро има не запознати с тази възможност деца
Винаги е спала сама в леглото, и от 6.ти месец я слагам и излизам, през ноща и по 10х съм ставала, и зъби, и страхове, и болести с ревове и викове съм преживяла, и не една безсънна нощ съм имала, обаче знам защо го правя, за мен е невъзможно да спя с бебе или малко дете в едно легло, това е равно на никакъв сън ...
Последния бунт и ние потушихме с любими плюшени играчки - сега ги има 2.в леглото, с тях се гушка колкото си иска
Пробвай ако искаш този вариант, играчките й са винаги в леглото, казвам й, че мечо я чака, отиваме заедно, тя му се радва, мачка го, гушка го, говори си с него, накрая си заспива без никакви проблеми
Разбира се, че е до родител и до неговият избор за подход и отглеждане на детето. Няма правила и норми в отношението ти към собственото ти детете. Възхищавам се на хора, които са постигнали самостоятелността на децата си, аз не мога да се похваля със същото, но никога не е късно както се казва 
Здравейте, да споделя и нашия опит. Венци след една седмица става на година. Минахме през ужасни колики, които не успях по никакъв начин да успокоя, след това зъбките също много трудно пробиха. По време на коликите го разнасях на ръце из стаите по цели нощи и дни, по време на зъбоникненето уж заспиваше, но след един-два часа се събуждаше с рев и вече не го успокояваше нищо, нито гелчета, нито гумени залъгалки, нищичко. Заспиваше когато го отпуснат болките. Доскоро спяхме през нощта на нощна лампа, защото ме е страх да не го виждам. Но сега свети съвсем лека тъмносиня крушка, която само очертава предметите в стаята. За да го приспя, пак доскоро го носех на ръце, нещо, с което съм абсолютно несъгласна, но това беше единственото решение. Сега май свикна с тъмносинята крушка и след като го преоблека за сън и го сложа в креватчето му, си лапва пръстчето и започва да се приспива. На спалнята при нас е идвал само за да си играем и въобще няма навик да спи при нас. Лошото при нас е, че заспива към един през нощта и на другия ден ме буди към единайсет и половина. Сами си изработихме тоя режим, може да не е правилен, но засега е това положението. Просто трябват нерви и търпение.