Не обичам болка, но съм изтърпяла много болки от счупване на опашка, две дискови хернии и обездвижване. Плюс 2 операции на пръстите на краката. Като на първата не изчака да ме хване упойката и почна да реже, та трябваше да му се карам. На следващата операция ме беше запомнил колко съм лоша и ме пита усещам ли нещо. На 15 сливици ми вадеха, не изчакаха да подейства упойката. Донякъде може да е действала, но ги отрязаха. Реално упойката ме хвана след 10 минути в стаята. Не съм припадала.
Ама тук просто не знам, вече не търпя ли, стресирах ли се, не очаквах такова нещо. За пръв път ми беше.
Че и коремната операция, не съм припадала и не съм дори искала обезболяващи след това.
Впрочем явно наистина е била много груба, не знам. Но вчера ми течеше кръв до вечерта, днес още малко.
Не знам вие как сте като ходите.
ДХ3 евала, че ходиш. То и имаш време.
Аз се стресирам като ходя, все нещо ми има. Не винаги.
Ето, влизам за тъп запек преди 3-4 години, оказвам се с дълго черво, киста на далака и голяма миома.
Но пък по-хубаво навреме.
Сега за гинеколога ми пилиха на главата вкъщи да отида. Заради течението. Малко съм патица в някои отношения и неглижирам. Знам, че не е хубаво.
Само да но резултатите са ок що годе.