Сериалчето стана малко като влек на ски писта, само който не е минал не се е качил. Ама като сме се хванали на хорото- ще го играем, докъдето ни издържат нервите.
- Публикувана: 7 апр. 2023, 13:20 ч.
- Последно мнение: 20 апр. 2023, 17:09 ч.
Афра Сарачоулу и Мерт Рамазан Демир/Рибарче/Проекти и Колеги /Тема 9
I.V, благодаря за темата 
Linasss, благодаря за преведените части от интервюто
"Защото в тази история всички са жертви. След като анализирате внимателно героите и ги разберете, виждате, че всички те имат труден живот. Всичките им проблеми са донесени от техните предци, от предишното поколение. А общото чувство е любовта. Безусловната любов е чувството, което от една страна липсва на всеки герой, а от друга - те не знаят какво е то и се страхуват от него. Надявам се да разкажа това на зрителите по един балансиран начин."
Истината е, че разбирам какво иска да ни покаже Бурджу Алптекин и според мен успява до момента.
Аз бърза работа нямам, и ако любовта и промяната на СейФер ще са болезнени, трудни и бавни, както се очаква да бъде предвид миналото, характерите, различията им..., то аз съм готова да ги изчакам търпеливо. Стига да не кръшнат кардинално в друга посока.
Недоволството ми идва, не от бавното развитие на взаимоотношенията СейФер, а от пълнежа с повтаряемост на идентични сцени, пълнежа с герои, които идват и си отиват, а в същото време други- основни стоят без реплики. От неща, които останаха да висят във въздуха, а ние отказваме да забравим.
Ela1, цитирам ти част от поста в предната тема.
"Напълно съм съгласна , че не биваше да ги разделят без да са ни показали фактически тяхното влюбване. Сега някак се борят за нещо, което го няма. Аз точно това се опитвах да кажа, че любовта/ брака им вече тябваше да е консумиран за да може да се продължи напред."
Не го разбрах много добре това "фактически"...
Консумирането на връзката ли е определение за това?
Аз виждам други неоспорими факти за чувствата им.
Любовта СейФер се крие в дребните жестове на внимание и тревога за другия. Крие се в търпението на Ферит обратнопропорционално на страстта му. В опитите му да се промени. Крие се в усилията на Сейран да преодолее себе си в името на малък проблясък надежда за бъдещето. В закуската- подарък, в нежния й поглед, когато го гледаше да играе с Фърат. Във вълшебната сбъдната елха, в прегръдката (вкопчване), когато нощуваха у Дефне.
Любовта им е още страхлива, крехка и даже не знам, доколко осъзната и призната пред самите тях. На мен ми харесва да виждам плахите им стъпки един към друг, и мисля че това отдалечаване в момента всъщност е само привидно. Нещо като необходимост да се върнеш малко назад, за да видиш по- добре докъде си стигнал.
Епизодът ще е труден за гледане, но дано ни донесе моменти, които ще помним дълго.
Linasss, благодаря за преведените части от интервюто
"Защото в тази история всички са жертви. След като анализирате внимателно героите и ги разберете, виждате, че всички те имат труден живот. Всичките им проблеми са донесени от техните предци, от предишното поколение. А общото чувство е любовта. Безусловната любов е чувството, което от една страна липсва на всеки герой, а от друга - те не знаят какво е то и се страхуват от него. Надявам се да разкажа това на зрителите по един балансиран начин."
Истината е, че разбирам какво иска да ни покаже Бурджу Алптекин и според мен успява до момента.
Аз бърза работа нямам, и ако любовта и промяната на СейФер ще са болезнени, трудни и бавни, както се очаква да бъде предвид миналото, характерите, различията им..., то аз съм готова да ги изчакам търпеливо. Стига да не кръшнат кардинално в друга посока.
Недоволството ми идва, не от бавното развитие на взаимоотношенията СейФер, а от пълнежа с повтаряемост на идентични сцени, пълнежа с герои, които идват и си отиват, а в същото време други- основни стоят без реплики. От неща, които останаха да висят във въздуха, а ние отказваме да забравим.
Ela1, цитирам ти част от поста в предната тема.
"Напълно съм съгласна , че не биваше да ги разделят без да са ни показали фактически тяхното влюбване. Сега някак се борят за нещо, което го няма. Аз точно това се опитвах да кажа, че любовта/ брака им вече тябваше да е консумиран за да може да се продължи напред."
Не го разбрах много добре това "фактически"...
Консумирането на връзката ли е определение за това?
Аз виждам други неоспорими факти за чувствата им.
Любовта СейФер се крие в дребните жестове на внимание и тревога за другия. Крие се в търпението на Ферит обратнопропорционално на страстта му. В опитите му да се промени. Крие се в усилията на Сейран да преодолее себе си в името на малък проблясък надежда за бъдещето. В закуската- подарък, в нежния й поглед, когато го гледаше да играе с Фърат. Във вълшебната сбъдната елха, в прегръдката (вкопчване), когато нощуваха у Дефне.
Любовта им е още страхлива, крехка и даже не знам, доколко осъзната и призната пред самите тях. На мен ми харесва да виждам плахите им стъпки един към друг, и мисля че това отдалечаване в момента всъщност е само привидно. Нещо като необходимост да се върнеш малко назад, за да видиш по- добре докъде си стигнал.
Епизодът ще е труден за гледане, но дано ни донесе моменти, които ще помним дълго.
В яростта си някой да провиси Кязъм с главата надолу от високата тераса, да му се вземе малко страха.
ИВ, много благодаря за новата тема и на всички момичета, които превеждат, качват снимки, споделят иноформация и коментират!
Чеснто казано разбирам идеята на режисьорката, но по моето скромно мнение никак не се справя добре с изграждането на характерите, на образите. Логика в тях често липсва всякаква, сюжета е като рибарска мрежа, дупки всякакви, отварят тема и я оставят да виси в нищото, тръгват в една посока и всичко трае един епизод, в следващият изобщо не се споменава, то не беше учене, дизайн, осиновяване на дете, на където и да се обърнеш недомислици. Влизат нови и нови, наличните даже и по една реплика нямат, но иначе са ходили на уроци по кралски етикет. Много важно, че са ги научили как да чукат по вратите.
Далече съм от идеята да нагласят сценария по фенските мераци, ама се пак, малко логика да има. Какво развитие на героите, та те се държат като биполярни. Вечерта се избиват, на сутринта той се смее и скача в леглото да я гушка, та нощници избира. Не е романтична драма. Трагедия е. Язък за Афра и Мерт!
Толкова млади актьори, а безкрайно талантливи.
Разкошна е Афра. Много красиви снимки.
Приятно гледане довечера!
Чеснто казано разбирам идеята на режисьорката, но по моето скромно мнение никак не се справя добре с изграждането на характерите, на образите. Логика в тях често липсва всякаква, сюжета е като рибарска мрежа, дупки всякакви, отварят тема и я оставят да виси в нищото, тръгват в една посока и всичко трае един епизод, в следващият изобщо не се споменава, то не беше учене, дизайн, осиновяване на дете, на където и да се обърнеш недомислици. Влизат нови и нови, наличните даже и по една реплика нямат, но иначе са ходили на уроци по кралски етикет. Много важно, че са ги научили как да чукат по вратите.
Далече съм от идеята да нагласят сценария по фенските мераци, ама се пак, малко логика да има. Какво развитие на героите, та те се държат като биполярни. Вечерта се избиват, на сутринта той се смее и скача в леглото да я гушка, та нощници избира. Не е романтична драма. Трагедия е. Язък за Афра и Мерт!
Толкова млади актьори, а безкрайно талантливи.
Разкошна е Афра. Много красиви снимки.
Приятно гледане довечера!
Препоръчани теми