Красив ум

Ако някога, някъде има умен човек, който иска да е тъп, сигурно е в някакво разтройство, увреда.
Нормалните интелигентни хора никога не биха искали да са глупави.

Това за предаване на дъщеря, внук не го вярвам.
В моя род има много интелигентни хора, мъже, жени, всякакви. Някои са и откриватели, гении.  Имам роднина, който е участвал в създаването на водородната бомба (В СССР).
А в Чикаго роднина професор прави родословно дърво на рода ни, изрично обръщайки внимание на ингелигентните и академично успелите.
И аз и сестра ми имаме почти еднакво ниво генетична интелигентност. Но заради разлики в характера се проявява по различен начин. Аз уча по-малко, но постигам повече, имам повече стратегическо и глобално виждане, което върши уникално добра работа. Ако се зачета, разбирам и от сериозна академична работа. Просто не ме влече, не ми е предизвикателство. Влече ме дивото, състезателни спортове, бойни изкуства, рискове.
Но и 2та сме били състезатели по математика, което е супер рядко и не става само с труд.
По всички линии, всичките ми баби и дядовци са били много интелигентни, учители и други.

За мен интелект, който е подвластен на "мозъчните вируси", страх, срам, депресия, мнителност е слаб интелект. Ако един интелект е достатъчно силен, той ще съумее да вижда извън себе си, от различна гледна точка, да вижда слабите си страни и да се мъчи да ги бори. Не че може да ги пребори на 100%, но поне частично, да. За мен е изключително жалка картина човек, който си слага етикет като "гийк, зубрач и читанка" и казва "аз не мога това, аз не мога онова, аз не съм такъв човек". Силният интелект винаги се бори, включително със собствените си слаби места.

Виж, ако си клинично болен, тогава ще е трудна работа.

Напротив, много хора искат да са по- глупави. Да задълбаваш, да се чувстваш, сякаш си сгрешил, ако се проявиш, да обмисляш ситуациите. "Глупавите" хора живеят много по- спокойно, каквото и да значи глупав. Но не бива да се поставят на пиедестал и да се стремим целенасочено към това.

А злобните хора към коя категория са? Тези, които целенасочено обиждат, търсещи провокация?

Досега не съм срещала човек, който да смята сам себе си за глупав.

Спокойното живеене не е ли по-скоро свойство на скала невротичност, не на скала интелигентност? Доста глупави хора живеят доста неспокойно, а на тях им липсва и интелектуален ресурс да променят нещата.

Към родителите не неаутистите.

Лъвица, и ти си права, но сякаш има закономерност. Дори в началния пост Пешо двойкаджията е отъждествен с щастливо дете.

Това според мен е един доста грешен стереотип.

Значи си от жълтите павета
По дилемата на авторката, по-добре детето ми да смята бързо и да си живее в собствен свят отколкото да му счупят врата на 30, за да "падне" от яхтата си

Утепахте рибата.
Няма по-голямо нещастие за един мъж от това да живее в имагинерен свят. Мъжете са мъже в реалността. Каквито, такива. Интелигентни, тъпи, учещи, неучещи, на яхта, пеш, на колело.
Не се чупят толкоз често вратове. Особено в нашите кротки години. 90те беше друго.
Прекалената предпазливост и опазливост от майка към син е едно от най-големите злодеяния, които могат да му се причинят.

Приеми че става дума за дъщеря, а не за син и не го вземай толкова навътре. Колкото за спокойните времена, нещо на някои криптомилиардери им се случиха напоследък нещастни случки, но сигурно е случайност.

Към хората се числят.
Много обичам да ми се обадят от нейде - аман, заман да помогнеш тука, че много хубав човека. Няма проблем, ама лошите къде ги пращате?
😀

И как ще му помогне това в живота? Имам предвид извън играта на карти.
Ако ще е гениално или поне надарено, не я ли по-добре да е в изкуството - рисуване или музика, тогава поне може да се реализира в тази сфера. Математиката е супер, но бързото калкулиране на ум, ако не е съчетано и с цялостно разбиране на математиката ми се вижда не толкова практично. Докато е малко ще ходи по разни състезания за таланти и ще спечели някоя и друга награда, но интересът към това няма ли да стихне в един момент?
Не, че някой реално има избор какво да е /.да не е детето му.

Искам децата ми да са живи и здрави. Всяко идва с късмета си. Ще се справят.

Избягвам да коментирам децата на другите родители. Те си ги познават, те са наясно със силните и слабите им страни. Околните не живеят с детето и може да не виждат много неща.

Чувствам се страшно неудобно, че веднъж говорих с приятелка за нейното дете. Тя ме попита, не съм започнала аз, поне това ми е успокоението. Казах й това, което мисля, обясних й какво бих направила аз, какви са стъпките, които да предприемат според мен. Не мисля, че имаше смисъл да кажа това, тя не ми повярва реално. До ден днешен съм на тръни дали не съм я обидила тогава. Сега и да ме пита, кимам неопределено и никога повече няма да дам мнение. Нито на нея, нито на друга майка. Ако можех да се върна назад, щях да си заключа устата с 3 ключа.

Попринцип има едни хора - наричат ги "идиоти-саванти" (не знам колко полит-коректен в термина в днешно време, вече може и само саванти да ги водят) - които са супер развити в едно направление - например, чува симфония на Моцарт и веднага може да я изсвири без грешка - но в останалите отношения се наблюдава сериозно изоставане - например, не може да се облича самостоятелно, да говори свързано и други. Всякаш всичко се е съсредоточило в една сфера, но не е остава нищо за другите. Това не е нещо, което някой си пожелава, обаче, или може да го случи.

Иначе какво е по-практично... това е доста забавен въпрос. Първо, човек не си го избира. После, има огромно значение точно какво е "умението", с какво е съчетано и колко функциониращ е човека в останалите отношения, особено тези, нужни за самостоятелен живот и социализиране. Защото случаите, в които се наблюдава някаква "нечовешка" способност наистина често вървят с други сериозни функционални дефицити. Разбира се обаче, това са крайни случаи. Има хора, които просто са изключително интелигентни и нямат някакви личностни или мисловни нарушения. А конкретно за аутистите например съм чувала, че са много подходящи за IT-та, защото за тях монотонни и повтарящи се дейности са приятни, не им доскучават и не им омръзват.

И аз избягвам да давам каквито и да е съвети за възпитание. Много деликатна тема са децата. Искаше ми се майка ми да си заключваше устата с три ключа относно моите деца, ама не би