Мамета, чувствам се ужасно- искам да споделя :(

Абе тия мъже за нищо не стават
Само за осеменители
Но не се ядосвай...виж колко жени те успокоиха,че после бащите се променят
Аз не мога да кажа същото за моя.
Толкова много се радва,че чак повече от мен.
Може би защото ме обича повече от колкото аз него.Поне в началото беше така.Е,сега си го обичам защото нямам избор.Всичко си е съдба и не може да се избяга от нея.
Чувала съм да казват възрастните,че е по-добре мъжът ти да те обича повече от колкото ти него.
И наистина е  по-добре.
Не че се хваля,не че не ме ядосва,но не мога да се оплача от целувки по корема.
Не се ядосвай,трябва да го приемеш,защото друг избор няма
Целувам те и ти желая щастие.

като чета някои от състоянията съм ги изпитвала на свои гръб.бях толкова изнервена че всичко ми пречеше.на всичкото отгоре и неразбрана.нашия татко се маитапеше с мен като ми казваше -един път да родиш и ще те набия-но всичко явно е хормони какво да се прави родих и всичко отмина .така беше и през двете бременности.

Минава всичко...аз дори си чаках бебока сама, таткото се върна буквално преди да родя. Нямаше и с кого да споделя, че ми е тежичко понякога. Ходех на работа до 9тия месец, гледах да съм постоянно навън и сред хора, да се прибирам възможно най-късно и най-уморена, за да избегна леженето сама в леглото. Иначе нашите много ми помагаха, но аз имах нужда от таткото...Но всичко минава, като се роди бебока:)

На хората им е необяснимо какво толкова се оплакваш,още повече,че дори не си личи да си бременна.И те приемат като някоя жена с големи капризи.


много си ми права, dennis! наистина е точно така-особено мъжете, айде жените , особено тези, които са го преживели или са имали скоро контакт с бременни , разбират, но мъжете - приемат всичките нови нужди на организма като капризи и веднага ли лепват определението "лигла", "глезана", което ме вбесява още повече 
всъщност какво да се сърдя на бъдещия ми съпруг- той няма как да знае как точно се чувствам дори и да е добре възпитан и да има като матрица заложена идея, че трябва да е добър и грижовен баща още от бременността- ето 4е явно за него всичко все още е просто една абстрактна идея, детето е нещо несъсеществуващо и той трябва да си представя , че го има и да се прави на грижовен, което предполагам е изнервящо за такива негрижовни същества , каквито са мъжете. не сме говорили, просто се замислих и достигнах до изводите .докато за мене  детето ни е жива част и аз отговарям на всичките му нужди и цялото му съзнание работи за него, за татенцето той е още просто идея.въпреки всичкото ми говорене, разголване на корема и т.н. не го носи той все пак...

desiteam, преставям си колко ти е било трудно пък на теб 

 Аз също много повръщах,не се притеснявай всичко ще отмине.Успокой се,защото и от нерви все още повръщам и до днес.Нарушава ти се вегитативната нервна система.На мен ми изписваха против повръщането DEGAN.Карах съпруга си да носи парфюмите  си в колата и там да ги ползва.Като се пребираше от работа да се съблича в студената стая гол по слипове,за да не ми миришат дрехите му на цигари,понеже колегите му пушеха,до такава степен ми се гадеше и повръщах.Да не говоря,че не можех да си купя никаква обувка,защото като влезнех в магазина ми миришеше на гадно от самата кожа и повръщах,така че всичко това ми е познато,но се консултирай с наблюдаващия ти лекар и вземай DEGAN.Аз понеже имах и други по-големи проблеми с бременноста и не излязох 9 м. от патологична и си спомням,че там ми даваха да го пия,освен всичко останало и сега си имам прекрасно момченце на 1г. и 6м. Мисли си само за хубавото,което ти предстои за напред и споко  

Ето една идея и от мен. Докато бях бременна и при следродилната депресия /и двата пъти при мен беше доста тежка/ най-много ми помогнаха "Дневниците на Бриджид Джоунс" - и двете книги са страшни Веднага изгонват всякакви лоши и депресивни мисли от главата ти. Иначе - за татковците сте напълно прави. Аз докато бях бременна и двата пъти не бях нервна, но ревях за всичко - пръст да ми покажеш - се разревавах, камо ли някой да ми каже нещо накриво. Таткото се беше видял в ГОЛЯЯМО ПРИКЛЮЧЕНИЕ с мен. Така и не ме разбра, въпреки, че се опитваше да е максимално толерантен.
Пожелавам ти бързо преодоляване на повръщането и впоследствие една изпълнена с радостни мигове бременност и леко раждане!!!

мерси момичета 
ivalinka, а деганът как се пие, защото аз имам вкъщи  след ядене ли, по време на пристъп на гадене ли или си има схема?

Мила, ще ти кажа за повръщането, че напълно те разбирам.Първите три месеца не може да хапна нищо, глътка вода не можех да пийна, постоянно ми се виеше свят, беше ми адски зле и повръщах по 10 пъти на ден.Приличах на един пърцал, нямах сили да се вдигна от леглого.Веднъж трябваше да отида до една аптека и щях да припадна на улицата.Мъжът ми е плакал от отчаяние като ме виждаше колко съм зле.Казвам ти бях ужасно зле, повръщах само стомашни киселини, защото не можех да хапна.В резултат на това влязох в болница където стоях 5 дни на системи и т.к. нищо не ми дразнеше корема /почти не ядях/ се оправих.Но акто се върнах вкъщи - наново, станах дори още по-зле.Но лека полека избутах трите месеца и като с магическа пръчка като влязох в 13-та седмица изведнъж гаденето и повръщането спряха.Разбира се, че ще си изнервена, никак не е хубаво, че постоянно се чувстваш зле, че постоянно ти се гади.Поговори с мъжа ти и му кажи, че ако на него му е неприятно, на тебе 3 пъти повече.Всичко ще отмине полека лека.Повтаряй си го "Още малко".В 5-ти месец пак лежах в болница с бъбречна криза.След това от 6 до 9 месец, цели 4 месеца се чувствах прекрасно.Това бяха най-хубавите месеци от бременността ми.Изглеждах прекрасно, корема ми беше толкова красив, гордеех се с него.Обличах се готино, гримирах се и постоянно излизах - с приятелки, на разходки, любимия ме водеше оп ресторанти и с приятели да се фука с мен.Забравихме всичко, което изживяхме до 5 м.А сега имаме най-прекрасното същество на света и вече знаем, че всичко си е струвало.Прегръщам те силно!

И аз се чувствах понякога така докато бях бременна. После всичко отшумя. Деган и аз пиех и много ми помогна за гаденето.
Кураж!

Самодива, изчакай 12- та седмица бременността, и после ще видиш колко е красива.. Сега те тресат хормоните.. и аз бях така и работех и на две места, рев, мрънкане и тн и в 4-ти месец всичко придоби друг вид, красота и кеф да си пъчиш коремчето, а след 5 като усетиш и бебчето да пърха в теб съвсем забравяш за първите седмици на бременността

KOTE именно  и аз това имах предвид.А иначе деган и аз съм пила, но честно казано помага само, ако е на инжекция, защото през устата дразни още повече.Като лежах в болница, шефката на отделението /главната лекарка/ каза, че когато бременната повръща НЕ трябва да пие хапчета през устата, а само на инжекции.Инжекция Деган /Реглан/ много помага и не е болезнена, ама грам, на мен са бяха надупчили четирибуквието с такива.

Самодива, съчувствам ти. Аз изкарах много тежка бременност, подобна на твоята, но само гадене. Спасявах се с "Талцид" . Ходих на лекар, а той ми казваше, че е нормално да ми се гади. Брат ми ми каза за Талцида и аз съвестно попитах гинеколога преди да го пия. А той- "..ами може,той е безвреден... " Е питам се защо трябва аз да му казвам какво да пия. А не можех нито да спя, нито да ям. И така, да споделя опит, де. Иначе ти желая безпроблемна бременност, леко раждане и много, много късмет

за нервите те разбирам напълно. До 3-4 месец не можех да понасям никой. Естествено си го изкарвах на съпруга ми. Не минаваше и ден без да се скараме. Виках и ревях за какво ли не. И той изобщо не ми съчустваше, май по-важна беше работата, просто не можеше да ме разбере. Пробвах да му давам да чете за бременността, за развиващото се бебе, но - не! След това всичко поотмина. Често ми се случваше някой да недоволства нещо, а аз да не му обръщам внимание, защото си мисля за бебо. Така че спокойно, всичко ще мине. После ще има само хубави моменти, особено, когато започне да ритка.