Здравейте, момичета 
Да редувам Марианка 
Чакаме си търпеливо епизода довечера
Да редувам Марианка Чакаме си търпеливо епизода довечера
- Публикувана: 16 апр. 2023, 17:21 ч.
- Последно мнение: 15 май 2023, 22:59 ч.
Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 426
Привет!
как са се намръщили двамата, да докарат сърдития поглед преди и сега
Нещо се забавиха с озет и снимки, по-добре да не пускат, то не остана , да е изненада
как са се намръщили двамата, да докарат сърдития поглед преди и сега
Нещо се забавиха с озет и снимки, по-добре да не пускат, то не остана , да е изненада
Пуснаха снимките.
super_katia, благодарност за поста.
Въведение/озет към 10 епизод:
След случилото се в болницата минава известно време и след реакцията на Фара, Тахир стои далеч от Фарах и Керимшах и загърбва мечтата си за обикновен щастлив живот.
Но фактът, че бракът на Тахир и Фара ще бъде контролиран от властите, променя всичко. Мехмет е спрял да се занимава с Тахир и преследва по-сериозни цели. Уликата, която търсеше, се появи от нищото...
Генюл и Каан се завръщат от медения си месец. Проблемът с насилствения брак между Кошанер и Акънджъ се превръща в неприемлива ситуация за Перихан, когато Гьонюл се установява в къщата на Акънджъ. Перихан е сама, опитвайки се да върне дъщеря си.
Въпреки че Тахир и Фара трябва да останат заедно по необходимост, колкото и пречки да си поставят, всяка тяхна стъпка ги доближава до това да станат семейство. Докато броят дните до възстановяването на Керимшах, новите събития са точно зад ъгъла, след което разбират, че ще бъде много трудно ...
Благодаря.
https://twitter.com/FOXTurkiye/status/1653708480195309568
Снимката ни е пусната от Фокс, повтарям я - стана традиция и пише: Сряда означава #FaHir!
И традиция от Мортеза Атабаки.
Катя, ама много хубаво редуваш
Две неща ме озадчават от озета :
1 .Мехмет е спрял да се занимава с Тахир и преследва по-сериозни цели. - какви са тия цели
и това ,което и ме стресира леко :
2. Докато броят дните до възстановяването на Керимшах, новите събития са точно зад ъгъла, след което разбират, че ще бъде много трудно ...
Предполагам, че Керимшах се възстановява от стреса.
За донорството - дано, но мисля че е за финал на сезона.
https://twitter.com/FOXTurkiye/status/1653723581514170368
Браво на Фокс, не спират да ни радват. Написаха: Очакваме с нетърпение всяка сцена от новия епизод.
Тези сладури, дано поне те са истинско семейство.
Момичета
Да се включа и аз. Поне до към 18 часа.
Снимки, озет - всичко е добре.
За пореден път и аз да кажа, че всички сюжетни линии са много интересни и чакам с нетърпение развитието по тях.
Не мога да "дишам" Мехмет след всичките му деяния, ама ми е интересно какво ще стане по нататък и с какво или кого ще се занимава Баш комисаринът. Много ми се иска да надуши Илияс какви ги е вършил.
Здравейте🥰
Благодаря за озета и снимките🌺
Покъртителна ми е тази сцена с Тахир, седнал на този мръсен дюшек в тази бедна, изоставена къща😢 Явно в главата му нахлуват спомените от жестокото му минало. Милият ни Тахир, какви гадости е преживял.
Енгин в сторито си, от Мортеза. Мариянка, сега видях, че си я споделила вече🙂
Ама и Демет е страшна красавица. Тази снимка ме грабна. Изпълнена с живот и щастие, въпреки че преминава през раздяла.
Но важното е, че е останал човек със сърце !
https://www.facebook.com/groups/3660115584110366/posts/5777586225696614
Докато чакаме, да прочетем и последния анализ на Навид Шахзад за „Казвам се Фара” – за 9 епизод:
Последният епизод от поредицата започва с тялото на Мехмет, лежащо безчувствено на пода в апартамента на Тахир, и завършва с облеченото в малък космически костюм тяло на малкия Керимшах, лежащо на пода на болницата. Между двете завладяващи сцени се крие разказ за такава сърцераздирателна скръб, за толкова ужасяващи събития, за толкова болезнени разкрития, че е почти трудно да се гледа.
Нашата симпатия към един или друг герой се основава на емоционална реакция към това, което смятаме за справедливо и заслужаващо. Ясно е, че и Тахир, и Мехмет имат ужасно минало, което е отговорно за настоящите им нагласи; но начинът, по който всеки става агент, като същевременно е жертва, е това, което ги отличава един от друг. Това, че Мехмет избира да се скрие под облак от постоянен гняв, е диаметрално противоположно на начина, по който Тахир избира да интернализира(процес на приемане на серия от норми, установени от хора или групи, които са влиятелни за индивида), както свободата на избор, така и виктимизацията(промени в личността, които започват с формирането на нови нагласи), за да остане до голяма степен мълчалив и достоен, което свидетелства за неговата огромна способност за самоконтрол. Забележително е, че първата дума, която Мехмет произнася след възстановяването си, е „майко“, което уверява Тахир, че човекът, когото изглежда е застрелял, е все още жив – за нас иронията се крие в това, че те са синове на една и съща майка, която го измъква от момчета в училищен двор, тъй като отровата, която разяжда Мехмет, отказва да позволи на Тахир да води нормален живот и евентуално да се наслади на малко щастие.
Животът, както Баде казва на Мехмет, не е нито черен, нито бял, което знаем от собствения си опит от многото нюанси на сивото, които лежат между двете двоични системи. Мюсюлманите са научени да обръщат специално внимание на предупредителните съвети на зетя на пророка Мохамед, тъй като философът/воинът Хазрат Али (RA), който се оженил за любимата дъщеря на пророка Фатима (RA), мъдро обърна внимание на факта, че когато сочим с показалеца си, за да обвиняваме другите, ние пренебрегваме факта, че имаме три пръста на собствената си ръка, сочещи себе си. Подобно на мъдростта на поканата на Исус да хвърли първия камък по грешника само ако човек не е съгрешил, както мъдростта, така и литургичните предписания налагат самоотговорност на първо място.
Гневът е невероятно сложно чувство, чийто фокус е във възприемането на неправомерно нанесена вреда на себе си, без филтъра за търсене на собствена отговорност. Следователно гневът и злобата на Мехмет към Тахир могат да бъдат разбрани само от гледна точка на собствените му неадекватности, тъй като той изглежда неспособен да се свърже с болката на другите хора. След като преследва Тахир с упоритостта на хрътка, значителен елемент на завист, който се открива във внезапния му интерес към благосъстоянието на Фара и Керимшах, се появява като ябълка на раздора. Като подложихме Фара на мъчително преживяване със съпътстващата я болка, причинена на болното дете без мисъл, отбелязахме със значителен интерес, че Тахир вече е обърнал внимание на неоправдания интерес на полицейския служител към Фара, който го държи "кръжащ около нея. Претекст.
Влюбените мъже и жени имат необичайната способност да усещат съперник преди всеки друг и въпреки опита на Фара да прогони ревността, когато вижда Ясемин и Тахир заедно на откриването на клуба, езикът на тялото й я издава, напомняйки за времето, когато тя умишлено разля чай върху роклята на същото момиче в къщата на Али Галип. Възобновеният интерес на Мехмет към "благосъстоянието" на Фара, след като научава, че тя се омъжва за Тахир, сам по себе си е подарък, тъй като той често коментира начина на живот на Тахир с презрение и сарказъм, неподобаващи на човек, поддържащ светостта на закона и реда. Самият факт, че той се опитва да сложи гаечен ключ в плановете на другия човек, като дава на Фара досието за миналото на Тахир, е симптоматичен за това, което този далновиден философ Марта Нусбаум нарича "статус – нараняване", което е схващане, че грешникът по някакъв начин е намалил статута на онеправданите. До голяма степен нарцистична вяра, в която ядосаният човек се фокусира само върху себе си и как другите го възприемат, създавайки илюзия за контрол там, където няма такъв.
Това е нещо, на което често сме ставали свидетели, когато Мехмет се нахвърли срещу Баде за това, че предполага, че в преследването на Лекесиз има нещо повече от просто интерес да го постави зад решетките. Разливането на кафе върху себе си и бълнуването в това, което може да се опише само като трагикомичен отговор на проницателното споменаване на Баде за възможна ревност по отношение на Фара, може да се отдаде само на собствената му несигурност, нуждата да обича и прикрита уязвимост. Вманиачено педантичният домоуправител (вниманието привлича почти фетишното му премахване на конец от чехлите, които предлага на Иляс или разчистването на масата или подреждането на мебелите в прави линии) грубо казва на Баде да си тръгва. Наясно сме, че някои истини са толкова трудни за изправяне, че по-скоро бихме скрили, отколкото да се изправим пред тях заради това, което са – бягство от собствените ни копнежи и неадекватност.
Каквото и друго да унищожи гневът, неговият ефект е най-изразен в интимните отношения, особено в случаите, когато и двамата партньори са твърдоглави. Въпреки че Тахир положи всички усилия да успокои страховете на Фара относно техния договорен брак, не можем да го виним, че се надява връзката по някакъв начин да изпълни обещанието си за вечна пролет. Умилително изиграно от Акюрек, витаещ на вратата с букет, който той хвърля на упоритата Фара, ужасена от факта, че апартаментът на Тахир е бил сцена на стрелба предишната нощ; актьорът съчетава мълчалива молба с омекотяване на очите си, противопоставено на мачовски отговор на упоритостта на жена му. Влачейки я за ръка и я принуждавайки да влезе в колата си, докато тя хвърля най-отбрани обиди към него на турски и персийски, Тахир показва заведението си на Фара с онзи вид радост, който бихме асоциирали с Керимшах, а не с възрастен мъж; но не и преди тя да се усмихне тайно и да му се подиграе колко е трудно да си женен за нея. Защитният отговор на Тахир „не се смей“ я кара да се усмихва още по-широко.
С отговори като тези трябва да разберем, че това е ново преживяване за Тахир, който никога не е имал никого или нещо, което да нарече свое. В любопитно пренаписване на живота му, сега той има жена, която носи неговото име, и дете, което обича и отчаяно иска да живее нормален живот като обикновените хора. Слабостта на Тахир се крие в това, че му се подиграват за факта, че той е сам, без никого, когото да обича, и никой, който да го обича, което е точно причината той да застреля Мехмет. В сблъсъка между мъжете в апартамента на първия, сякаш полицаят беше дръпнал спусъка, когато нарече мъжа, който отчаяно се опитва да избегне инцидент, „сирак“. За Тахир ругатните събуждат чудовищата от миналото му, които той старателно е оковал в дълбините на своето същество. Този често повтарящ се жесток присмех е като колосално морско чудовище, издигащо се от морето, звярът се освободи и Тахир дръпна спусъка надявайки се, че Мехмет не е мъртъв.
В преиграване на вярата на елизабетините в това как световният хаос се отразява от бурите в небесата и обратното; изстрелът прозвучава на фона на гръмотевици и злобни светкавици, сякаш за да сигнализира за разрушението, което предвещава предстоящата буря. Като зрители, ние също сме принудени да се запитаме как бихме могли да направим разлика между звяр и човек. Достатъчно умен, за да вземе предпазни мерки да носи бронежилетка, Мехмет идва готов да постави Тахир на колене като обезумяло животно. Възстановявайки се от удара на куршума обаче, той продължава да измъчва Тахир с думи и удар, докато по-младият мъж се опитва да спре атаката със също толкова силни отговори, докато отчаяно се опитва да обуздае животното, което го драска.
Това, което Тахир не може да разбере, е защо Мехмет трябва да продължи да го преследва с такава целенасочена упоритост, когато той се опитва да изгради нов живот за себе си. В опит да се освободи от ужасяващото изтощително минало и да влезе в неуловимата парфюмирана градина на съня си с Фара и Керимшах до него, Тахир се стреми към рая, който му е убягвал през целия му живот; малко знаейки, че колкото повече се приближава към целта си, толкова повече тя се отдалечава от него. Ако вярва, че Али Галип някога ще махне зъбите си от югулара му(вени, идващи от главата, лицето) или че Мехмет ще отстъпи, за да го остави да диша малко, или че дребните, но опасни зле обмислени планове на Бекир някога ще му позволят да си поеме дъх на спокойствие, Тахир само се заблуждава. И тъй като нашата симпатия към Тахир, заобиколен от безумно жестоки мъже, се увеличава, същевременно изпитваме нужда да преоценим нашата недвусмислена съпричастност към Фара, която е започнала процеса на „почистване“ на сърцето на Тахир от болка.
Това е жена, която е високо образован, професионално квалифициран хирург и лечител, която сме свикнали да уважаваме точно както Тахир за нейната несравнима любов към нейния син. Че тя е нежна и грижовна, се доказва от връзката й със самотната и сдържана Сепиде и майчината й загриженост към наивния Гьонюл; но как тя може да бъде толкова самосъсредоточена по отношение на Тахир е извън вярата или доверието. Разбира се, това създава голямо драматично напрежение и зрителско очакване, когато Фара продължава да се съпротивлява на зова на собственото си сърце, докато Тахир се опитва да я изтощи с предложението си за безусловна любов, без да очаква нищо в замяна; но не можем да не почувстваме, че тази редукционна стратегия ограничава жените до ролята им на майки само до изключването на всички други права. Аргументът на Фара, че тя "не е на 20 години" и е само майка, може да бъде възхваляван за страстната си отдаденост към детето си, но също така говори ясно за собствения й страх от любовта. Тази поредица обаче е за много повече от „невъзможна любов“, която се осъществява напълно, както в случая с Фатмагюл и Керим, тъй като остроумният подтекст, който е вмъкнат също толкова фино, колкото и финият шрифт, създава необикновен казус за горчивата истина и несправедливостта, която се шири в един колосален мащаб. В свят, пълен с насилие, и личен интерес, е иронично, че "убежище" за другите трябва да бъде предлагано не от друг, а от самия бежанец, което предполага силен аргумент за социална реформа. Фара е предпазната мрежа за добросърдечната, щедра, но ужасно самотна Гьонюл, точно както е и за красивата, мълчалива Себиде, неспособна дори да изрази болката си. За Тахир, въпреки че изглежда, че стои на другия бряг на реката, тя предлага безопасно пристанище, както и фар, насочващ морския му кораб към по-спокойни води.
Тахир, за съжаление, е човек, който изглежда привлича неприятности толкова естествено, колкото магнитът привлича железни стружки към себе си, въпреки че се опитва да ги избегне. Неговите отчаяни усилия да се измъкне от травмата на едно ужасяващо детство привличат вниманието към престъплението, което обществото извършва, като наказва уязвимите в това, което държавата евфемистично нарича „поправителни“ заведения за непълнолетни престъпници. Погребан с момчета, много по-големи от него, десетгодишното момче с характерното си издърпване на поло пуловера си е бито, смачкано и подигравано всеки ден от седмицата, за да пречупи духа си в безсмислена демонстрация на сила от тийнейджъри, вече осакатени гротескно от безмилостната наказателна система. Това, че Тахир се оказва по-издръжлив, отколкото са очаквали по-големите момчета, се дължи до голяма степен на емоционалната сила на младото момче, атрибут, който дори Мехмет признава, наричайки Тахир „смел“ и „рядък“ в два отделни случая. Въртенето на езика, с което неговият мъчител си измисля, за да тормози самотното момче, е като бруталната, ужасяващо болезнена практика да жигосваш животно с нажежено желязо, за да подпечаташ собствеността му. Да бъдеш бит с мокра кърпа е също толкова болезнено, но не оставя следи, освен щетите, които причинява на подлежащите мускули. Тахир е подлаган на наказанието два пъти седмично в продължение на цяла година, докато един ден целият му спотаен гняв избликва в ярост, оставяйки след себе си само счупена кост и разкъсано лице.
Освен целия този хаос, коварството на Иляс, което започва да се очертава като още една допирателна в мистерията на убийството на Алп. Първият намек ни беше даден в предишния епизод, когато по време на повторение на убийството на Алп в съзнанието му Иляс необяснимо извади чифт ръкавици, докато Мехмет изсипваше снимките на убийството. Както и да е, откриването на втория куршум оправдава Каан и води до спогодба с Гьонюл.
Като се има предвид цялата тази нова информация, човекът, който ни изненадва най-много, е Вера. Шокиращо е, когато малко по малко научаваме удивителния факт, че и съпругът, и съпругата са били съучастници в скриването на истината от двамата братя, чиито животи са съсипали. Гневът на Вера към Мехмет за удара на собственото й дете е толкова силен, че тя би накарала единият брат да накаже жестоко другия. Това, че не иска брат да убие брат, не е достатъчно, за да изкупи вината си пред нас, защото семейство Акънджъ са се възползвали от използването на Тахир по всеки възможен начин - толкова много, че през годините Тахир се е превърнал в плакат за страховитата тълпа от Акънджъ, за която е платил ужасна цена – но, както казва на Али Галип, той вече няма да бъде тяхната дясна ръка. На пръв поглед бащинският съвет на Али Галип към Тахир е да го предупреди, че жените са способни да изтръгват услуги от мъжете, които ги обичат, дори и в началото да не го правят.
Ръкувайки се с човека, на когото е служил толкова лоялно толкова дълго, Тахир не е наясно, че бъркотията на собствения му живот може да бъде проследена до история, започнала преди много години. Че историята няма край, докато продължава да се пише от Орхан и Мехмет – преследването на бащата и осиновения син на Али Галип и осиновения син Тахир формира настоящия разказ. В целия хаос единствената почивка, на която зрителят може да се усмихне, са лудориите на симпатичния Керимшах в усилията му да помири своя Тахир Аби с вечно ядосаната му майка или сцената с тримата мускетари - Тахир, Хайдар и Адил, които се опитват да дешифрират посланието, предадено чрез емотикони от умното малко момче. Неразгадаемото послание е подобно на оазис за жаден човек, тъй като опитите на Тахир да се извини с букет, запратен към Фара като оръжие, пораждат още една очарователна фаза на нарастващото привличане между двете упорити кози.
Сред фурора, причинен от изчезването на Гьонюл, усилията на Фара и Тахир да обезвредят ситуацията и безмилостните усилия на Бекир да разруши мечтата на Тахир; младата любов като свободно течащи води намира своето ниво; и триумфиращата предизвикателна млада двойка зашеметява съответните си семейства в оглушителна тишина, като се жени. Тъжно е, че трите брака, на които станахме свидетели (като броим първия, прекратен от атаката), са били сключени при обстоятелства, които са целесъобразни, както в случая с гражданството на Фара; или приети с резерви, тъй като знаем много добре, че Каан наистина обича Гонул, докато причините на последния са от по-сложно естество. Това важи за всички бракове, тъй като рядко има съюз, в който всеки партньор обича другия еднакво, както Ипек посочва мъдро на Йомер в „Мръсни пари илюбов”, като го убеждава да опита отново да се помири с Елиф. Такова равновесие е истинска рядкост и трябва да се цени като специален дар, тъй като в повечето бракове везните продължават да се накланят в полза на единия над другия.
След като сподели собствената си мечта Керимшах да се възстанови и да отиде в парка да яде сладолед, докато босите Тахир и Фара гонят пеперуди; Тахир отново е разочарован, макар и нежно от жената, за която копнее, докато тя слага успокояваща ръка на бузата му. Молейки я да кръсти мястото, Фара предлага на Тахир да нарече мястото Лекесиз, за да „всее ужас във враговете си“. Отказвайки да отстъпи, тя го отхвърля, заявявайки, че животът, който той предлага, не е предназначен за нея. Ако беше някой друг, надеждите му щяха да бъдат разбити от плоския отказ; но Тахир е достигнал критична точка в живота си и за него не може да има връщане назад. Колкото и да усеща дълбоките й страхове и да разбира колко й е трудно да мисли за живот с мъж като него, молбата на Тахир да остави слънцето да огрее красивото й лице е молба за надежда, колкото и визия за неуловимо бъдеще.
Копнеейки да я докосне, да я обгърне в обятията си, Тахир трябва да се задоволи само да държи ръката й и да я привлече нежно към себе си. Първият близък интимен контакт между двамата е ограничен до това да се движат достатъчно близо, за да усетят дъха на другия по бузата, докато рефренът на фарси на африйн (което означава красив и/или невероятно добре направен) отеква във фонов режим. За кратък момент и неустоимо привлечени един към друг, двамата губят себе си, като се приближават все повече един към друг, сякаш са на път да се целунат. Молбата на Тахир, че един ден може би бракът им ще стане истински, витае като молец над нощния пламък, умирайки на разсъмване. Молбата остава без отговор. Песента свършва. И двамата се събуждат като от сън, взирайки се дълбоко в очите на другия за кратък момент, само за да оставят Фара да си тръгне, без да каже нищо повече. Сцената завършва с разочарован Тахир, който седи сам на стълбище, докато светлините потъмняват. Мястото остава неназовано. Мечтата остава неосъществена. Преследвана от Тахир, Фара продължава да бяга от любовта.
Докато Тахир е гладен за любов така, както гладуващ човек е гладен за храна, страхът на Фара произтича от комбинация от минал опит и отдавна забравени вълнения на страст. Тахир е птицата, намокрена от зимните дъждове и неспособна да лети, докато крилата й не изсъхнат, докато Фара е тази със счупено крило. Това, че и двамата са готови да се задоволят с малкото трохи щастие, хвърлени по пътя им, рисува тъжна мрачна картина за това как обществото проваля най-уязвимите сред нас. Всяко дете заслужава семейство, топъл скут на майка, широки рамене на баща, на които да кацне, приятелство на брат или сестра; нищо от което Тахир никога не е преживявал. Животът само го е наранил с ужасна скръб, отчаяние и лишения и той ще се бори за първи път, за да усети топлината на ранното утринно слънце.
Унилият Тахир кара Фара у дома след вдъхновената от Бекир свада в клуба, само за да открие, че тя му дава нещо смъртоносно. Древните мореплаватели са използвали пясъчен часовник за измерване на времето, който се е състоял от две стъклени колби с еднакъв размер, разположени една върху друга и свързани с тясно гърло, през което пясъкът ще се филтрира от горното стъкло в това по-долу за един час; след което устройството трябва да се преобърне, за да започне времето отново. В случая с Тахир пясъкът изтича за няколко минути, за да наклони везните срещу него. След като прочита досието, Тахир си мисли, че Фара сигурно го мрази, но колкото и да е странно, пясъчният часовник отново се преобръща, тъй като тя избира да вярва на думите на Тахир, а не на тези, написани на листчета хартия. Пясъчният часовник изглежда е в постоянен поток, тъй като отново се преобръща, повдигайки духа на Тахир до степен, че той започва да се усмихва особено на перспективата да бъде поканен да се присъедини към Керимшах и Фара в болницата на следващия ден.
Дори докато седим, за да съчувстваме на облекчението на Тахир, неспокойно си спомняме предсказанието на Али Галип в отговор на въпроса на Вера дали да пусне Тахир. Старият вълк намекна, че животът е упорита господарка и колкото и да се опитва, нямаше да позволи на Тахир да се освободи. Верен на природата си, подмолният и презрян опит на Мехмет да влоши отношенията между мъжа, когото мрази силно, и жената, към която се оказва привлечен, поставя началото на спиралата на непредсказуемото насилие, която следва на следващата сутрин. Прикривайки деянието си лицемерно като "човешки дълг", презряният акт на Мехмет да предаде досието за минали престъпления на Фара е пословичната сламка, която чупи гърба на камилата, принуждавайки Тахир да отмъсти с изобличаващото видео на любимия Алп на Мехмет. Отказвайки се от случая и всички доказателства, свързани с убийството на Алп със загадъчното окървавено съобщение за черно-бялото агне, Мехмет измисля още един метод за измъчване на Тахир. Въпреки че Тахир не беше щастлив да види как полицаят се разпада пред очите му; това е този акт на отмъщение на индивидуалния гняв, който изправя Тахир лице в лице с неговия доживотен кошмар, оркестриран от никой друг, а от отмъстителния Мехмет.
Най-тъжната част от последната сцена на епизода е, че докато чакат в коридора на болницата тестовете на Керимшах да приключат; Тахир и Фара никога не са били толкова близки, колкото са в този момент, което кара Тахир най-накрая да събере смелост да опише нагледно миналото си. Фара състрадателно прегръща останките на мъжа, седнал до нея, докато тя символизира развиващата се роля на жената като утешител и грижовник за мъже, жени и деца. Ако фара е майката Земя на древните, Тахир е ловецът, разкъсан от диви зверове, връщайки се на място, което може да нарече свой дом, но точно както инстинктивната утешителна прегръдка на Фара позволява на Тахир да си почине за миг на рамото й, неговият враг се втурва заедно със Садула.
Виждаме, че безмилостният живот продължава да преследва Тахир като фуриите от древни времена. Въпреки че Фара вика за помощ, Мехмет остава наблюдател, гледайки как Тахир възпроизвежда пълната си отчаяна болка и отчаяние, докато атакува кошмара си, за да се опита да го накара да млъкне отново. Докато изстрелът отеква в девствения коридор, вече е твърде късно за Тахир. Както суровото слънце заличава мечтите ни в забрава с яростната си светлина, така и мечтата на Тахир за пеперуди и малко момче, което яде сладолед в парка, се удавя в отровния кладенец на отмъщението на Мехмет.
Докато Акюрек с пепеляво лице, шепнещ името на Керимшах, се приближава до малкото тяло на момчето, проснато на пода, не е нужно много въображение, за да се види, че Фара ще прекъсне наскоро установената връзка между нея и Тахир, оставяйки го да се отдалечи като сухи листа през есента. Сега знаем, че зимата се завърна с отмъщение и възможността за нежна пролет е малко вероятна като рози в снега.
Чака сега успях да прочета анализа на Навид!Както винаги тази жена пише удивително!Невероятен разбор на цялата серия!
Благодаря Марианка
,че ни правиш съпричастни с написаното от тази велика жена!Благодаря за снимките и въведението
!До довечера на нашия сериал!
