Щастието? Къде е ? Имате ли го?

Мистик,
много искам да попиша в темата ти, но напоследък избягвам да разголвам душата си в нета. Особено в този форум.
Това което имам да кажа, ще ти го напиша на лични или ще ти го кажа лично по телефона.
Силно те прегръщам и ми се обаждай по-често, моля...

Мила моя, щастието е там, където ти не гледаш в момента. Иначе щеше да го видиш. Защото то е край теб и чака само да го откриеш.
Като прашинка в окото, която те дразни, не я виждаш, но в същото време я усещаш и се оглеждаш да я видиш.
Остави я да те дразни - все в някой момент ще я забележиш. Не ти трябва лупа, а просто си отвори сърцето. Ще намериш пътя сама. Но ... трябва да се огледаш.
Дано ме разбра!
П.П. А защо не ми звънна? Аз напоследък не мога да спя и по нощите сомнамбулствам

Не знам дали съм щастлива... аз съм човек на крайностите... от едната се забивам в другата...гледам да се наслаждавам на мига, ако  съм в "щастливата крайност" ! За мен щастието е когато нито съм щастлива , нито депресирана -  наричам го баланс...тогава ми е най- добре -  чувствам себе си... живота около мен...хората..всичко...


Залъка си не бих дала -  част от залъка си с удоволствие....от няколко месеца( може би години)  се сблъсквам с егоизма...винаги на първо място съм слагала другите, като съм слагала себе си винаги на второ място... още трябва да работя върху себе си за  да достигна първото място....

Мистик, ти знаеш, казвала съм ти - щастлива съм.
И да - отделяла съм от залъка си да помогна на изпаднал в беда. Без да се замисля!
Ще ти разправя като ми звъннеш (довечера?)

аз ли1но не вярвам в и не разбирам реалията "щастие";
спокойна съм с изборите си,заспивам ве1ер без да се терзая да грешки,децата ни са здрави-това е състоянието к харесвам , но не знам как се казва
последните си пари съм давала на психиатри1но болен,за цигари;давах много пове1е когато нямах(но и нямаше за кого да се грижа);сега -не знам,отдавна имам малко пове1е от последни пари за радост и тази дилема не седи;
работата ми ежедневно е свързана с помощ на хора,не се хвърлям под влакове,но ми се ще да вярвам 1е има файда
с незна1ителности отдавна не се занимавам,редица хора и концепции са ми на игнор по повода,нямам сили и време за това
*
мисля 1е хората имат много нереални о1аквания от живота си-щастие,рози,океани и 1удеса..аз след някои слу1ки се нау1их 1е радостта е наистина в малките ежедневности..много лесно е като цяло това нещо живота,ние го усложняваме..

спокоен ден,мистик!

Аз гледам да съм здрава, гледам близките ми да са
здрави, окуражавам ги, като овесят нос, не знам,
дали точно това е щастие. Понякога щастието е като
пийна вода с пресъхнали устни, неистово щастлива
се чувствам, когато вляза в тоалетната след дълго
стискане, щастлива бях при раждането на човечко,
щастлива съм, като заспя, без да се въртя с главоболие.
Има и други моменти на щастие, гледам уж да ги улавям, да си
угаждам, ако ми е криво, да се боря, ако ми е право, да се
поощрявам, целувам огледалото, обичам тялото си, гледам да
не се критикувам, почивам си.
Питаш, дали бих дала съвсем последните си пари на непознат.
Зависи в какво душевно състояние съм. Но по принцип знам, че
за мен последни пари няма. Винаги ще има следващи. Не обичам
да давам на просяци. Ако ми кажат обаче, че искат хляб или
лекарства, предлагам да ида до аптеката или да купя хляб. Веднъж
купих на един паста. Прияло му се. Вика ми "тая". После "и ей-тая".
После "и още една". По някое време казах стоп.
На музиканти в S-Bahn-а давам пари, само ако не ми досаждат и ако
свирят добре. Не давам всекиму. Пак в S-Bahn-а има разни продавачи
на вестници, бездомници, 1 евро отива за тях, 1 евро отива за проекти
за бездомници. Та имаше едно момче, отявлен наркоман,
някога било много красиво, последно обаче
ръцете му се бяха бая издули и едва ходеше,
сигурно го боляха краката вече. Та все ми
се искаше да сляза с него, да го поразтърся,
да му поговоря, да направя нещо за него.
Знам ли, може би защото не успях да направя
същото с един мой много близък човек, дето
си отиде от тоя свят... Та това момче вече не
го виждам да продава вестниците. Не знам
какво е станало с него. Все си казвах, че
следващия път ще го заговоря. Сега обаче
се питам, дали изобщо ще има следващ път.
И ми става тъжно. А ти питаш за щастието.

Mystik, ето това е най- лошото, не за Теб/ Ти си изляла мислите и вълненията си и си се почувствала добре/, а за нас/ в частност- визирам себе си/ щеше да е интересно.
И защо свързваш показната благотворителност със щастието? Да дадеш на случайно срещнат в нужда, да подадеш приятелска ръка, да стоплиш на някой нуждаещ се душата е много повече, а и на Теб ще помогне да се почувстваш значима и силна, отколкото от всички други организирани акции. Искаш да Ти пишем за щастието, за съжаление не ми идват думи за него, освен изтъркани клишета. Търся го, търси го, преоткривай себе си и заобикалящият Те свят, борбено Момиче!
Мама+-, съжалявам че само като гостенка се засичаме, човек много би научил от Теб!

Я влез в кю-то да поспорим за щастието!
Иначе моето стои до мен в момента и смята ценови листи.
Обичам, обичана съм и съм безкрайно щастлива.

Мистик, караш ме да мисля по никое време 
Аз съм на моменти. Понякога ми се иска да прегърна целия свят и да крещя от щастие, понякога си мисля, че тази голяма всепоглъщаща емоция е недостижима химера, самозаблуда, мираж трепкащ в нажежения въздух.
Отдавна не ми се е искало да крещя... сигурно защото съм загубила хармонията със себе си. В момента се придвижвам из обезцветената реалност, в която от време на време преминават златни искри - двете протегнати ръчички на Камбанка и възгласът "мамааа" когато вечер се връщам вкъщи, топлата усмивка на съпруга ми... Те ми дават опора, те ме карат сутрин да ставам и да изкарам още един ден, да върша това, което трябва да свърша, с надеждата че един ден ще успея да постигна разбирателство със самата мен...

Мисля че ние хората рядко осьзнаваме че сме щастливи. Такава ни е природата, вечно тьрсиме и се стремиме кьм нещо повече, рядко сме удовлетворвни с живота ни такьв какьвто е. Наскорох гледах снимки на моя Криси от миналата година и си спомних един чудесен летен ден. Тук лятото е много горещо и влажно и не е много приятно за разходка. В този ден, времето беше много приятно и прохладно. Заведох Криси в едно паркче до езерото и седнахме на  одяло под едно голямо дьрво. Беше толкова приятно, усещах бриза от езерото, а Криси беше толкова сладак и само се кикотеше. Тогава не го разбрах, за мен беше още един ден, в който нищо интересно не се случва, но сега си спомням че найстина сьм се чувствала щастлива.
Мистик, като казваш да дадеш парите си на бездомен човек, тук в Торонто за много хора просенето на пари е постянна работа, от която изкарват доста пари и дори не плащат данаци на тях, както всички останли хора. Други използват тези пари за да купуват алкохол или наркотици и не мисля че им правя добро като им давам пари. Предпочитам да дам пари на организации, които наистина помагат на хората.

животът е толкова кратък и едновременно с това много труден.Запоа4ваме от малки да се борим за оцеляване и идва момента,когато ве4е не знаем какво то4но озна4ава 6тастието.Запо4ваме да тарсим дребните удоволствия и мислим,4е това е,което ни трябва.Може би сам била 6тастлива някога много отдавна,ве4е не помня кога.Помагам на хората,но избирателно.Много са ме наранявали и о6те продалжават,но това не ме е накарало да се от4ая напално.Но 6тастието за мен е абстракция.Синът ми живее на 4 000км от мен с ба6та си и това заради образоватвлната система,която са6тествува тук.Да баде с мен 6те ме направи 6тастлива_може би.Но не е възможно,ако искам да има по_добро баде6те от моето.Тогава каде то4но се крие 6тастието?И дали наистина го има?

След дълго търсене мога да ти кажа, че за себе си съм открила щастието си в дребните неща>
един слънчев ден, или усмивката на непознат на улицата, или песента на птичките, или едно цъфнало цвете,
или целувката на дъщеря ми, или гласът на любим човек, който е далеч, или думите @мамо, обичам те@.
Щастието е вътрешно усещане и не зависи от имането или нямането на определени статус символи.
С даването на пари на непознати съм станала много внимателна след няколно глупави постъпки от прекалено съчувствие.
Предпочитам на помагам на близките си.

Щастието е да осъзнаеш, че си щастлив. Да си дадеш сметка колко си облагодетелстван свише от това, което имаш. И не за материалното говоря, а за талант, за характер, за любов, за дете, което имаш. Да осъзнаеш, че човек е роден с мисия и не винаги тя е лесна. Пътят често е покрит с препятствия, които не са ни дадени, за да ни изтормозят, а да ни дадат възможност да преминем на по-високо духовно ниво. Да ги преодолеем, запазвайки и затвърждавайки красивите качества, които имаме.

Щастието не може да трае по 24 часа на ден, 365 дни в годината, средно 80 години. Как тогава ще осъзнаваме кога сме щастливи и ще знаем разликата между сълзите от изпитаната болка и сълзите от щастие? На нас ни се иска да казваме, че сме щастливи. Да назоваваме нещото, което ни прави такива. При което , едни си казва: гледай, какво я прави щастлива! Да й се чуди човек. Моята минута щастие е видя как малко конче суче от кобила, а до него две крави си с толкова нежност сякаш се милват.

 Колко си казаха:  гледай, какво я прави щастлива! Да й се чуди човек. За мен това е минутата щастие през прозореца на влака, когато се развиделява. След само час две  деца, неосъзнато  за тях, ще ме накарат да се почувствам страшно нещастна.

В какво е твоят миг щастие? Вземи молив и лист и напиши всичко онова, което те прави щастлива. Пиши с големи, ярки букви. И си го окачи на видно място. Всеки път, когато си нещастна си го препрочитай.

По отношение за даването: да, бих дала. Дори и да са ми последните. Защото е казано, че подадеш ли, двойно ще ти се върне. И ще дам, не заради двойното, а защото знам, че няма да бъда оставена без нищо. Така, че няма от какво да се страхувам. 

По отношение на хората:  / и към мама+-/ понякога острите думи, които изричаме нараняват хората, които биха продължили да си говорят с нас, да ни изслушват. Разбира се, вината е винаги в другият / типично разсъждаваме ние/ , а всъщност най-полезното е просто да се опитваме да бъдем добри и дори засегнали се за нещо, да не вадим острите думи. Да разбереш един човек е много  трудно. Сигурно и затова сме понякога мнителни. Но аз все още вярвам в добрата страна на човекът. 

....щастието - не3нам кьде е, но да- щастлива сьм...

.....................

всьщност 3нам кьде е - спи спокойно....

Аз съм щастлива и много благодарна за това което имам, напоследък(от около година) мн съм мислила над това което пишеш ти, благодаря на господ ,4е досега ми е отредил толква щастливи моменти в живота! Доволна съм, макар и не на 100% (по природа съм мрънкало ) липсват ми някой неща, като нашите и сестра ми с нейното семейство, приятелките ми, работата, но неможе вси4ко да е идеално, понякога ми е ску4но и се побърквам, особенно мъжът ми като е в командировка, но щастието си има цена..... аз мисля реално, виждала съм мн болка в хората, мн нещастие, бедност.......... , а аз съм с 4овека който оби4ам и който ме оби4а, семейство сме имаме едно прекрасно дете и тримата сме живи и здрави(да 4укан на дърво), купихме си къща обзаведохме я по наш вкус, ве4ер като си лягам в леглото 4увствам блаженство, мъжът ми когато се пребере казва, 4е в къщи си е най/хубаво! Когато си разхождам детето гледам природата, гледам пти4ките, радвам се на треви4ката, дишам въздуха и съм щастлива, 4е мога да видя и да се докосна до толкова красота!

Аз понякога се раздвоявам били сме в Африка, какво видях там да не ти описвам, то и в Азия  беше така, и тази картина ми е винаги в главата, когато хвър4а в облаците и ми се искат пове4ко работи, а раздвоението се полу4ава от това ,4е редовно комуникираме с милионери(на мъжът ми му е такава работата и е с доста близки отношения с 10двойки), ве4ери, обяди и можеш да си представиш как се депресирам! жениете им как изглеждат, колко са слаби, пове4ето имат пласти4ни операции, цицки, носове , силикони. А аз дебела , косата ми ужас и естествено нямаме техните възможности....... ох дано ме разбереш правилно,4е аз ми е трудно да обясня какво 4увствам!
Онзиден мъжът ми и Макси бяха в градината, събираха изпопадалите ябълки, а аз правих питка, и ги гледам докато си меся през прозореца, толкова мило ми стана и Максо как помага на баща си и слага ябълките в триколката и после бута заедно с него......красота!
А днес така хубаво се разходихме 4ас и половина тримата, толкова е готино да сме си заедно!

Но, от вереме на време се депресирам, тудно ми е с детето сама, искам пове4е време да имам за мъжа ми и да сме си сами малко, да се наспиме  неделя, да имам 4иста4ка, по/големи цици иииииииииииииии......наистина неможе нонстоп да си щастлива, все пак има ежедневие, един приятел ми е казвал, 4е жената когато има вси4ко и мн свободно време по4ва да мисли за глупости и да си търси проблеми, да й е по интересно!
 А и когато родих мога да кажа,4е направо ужасна депресия ме друсна, 4увствах се неразбрана, мъжът ми не ми помагаше, живота мн ни се промени, беше ни тясно(в малък ап.живяхме), ремонтирахме къщата, аз с бебе с работници се разправям, материали купувам може6 да си представиш ревала съм като луда...... малко хаоти4но ти пиша, но като се сетя колко мъка и с колко труд е постигнато вси4ко, за това пак казвам щастието си има цена!......
А за парите давала съм си последните да, но не винаги на правилното място!
Замисли се, явно нещо си се подепресирала, мн е трудно когато нямаш близък 4овек до тебе да споделиш, огледай се щастието е при тебе....попла4и си ще ти олекне, ме4тай си, спомни си хубавите мигове, не се предавай! желая ти много, ама много щастие и успехи, да си силна и да не си самотна, да си мн оби4ана през Новата 2007!!!