Ама явно тук няма мъже или ги е страх да напишат със какво ги дразнят.
Така излиза.
Добре че моя мъж го няма тук. За 34 години брак сигурно му се е натрупало колкото за цял роман.
- Публикувана: 30 апр. 2023, 18:51 ч.
- Последно мнение: 11 май 2023, 22:10 ч.
С какво ви дразнят съпругите.
Така излиза.
Добре че моя мъж го няма тук. За 34 години брак сигурно му се е натрупало колкото за цял роман.
Понякога си изпуквам врата силно и много ми се дразни, напоследък обаче най-много мрънка, ако съм оставила ключа в ключалката и не може да си отключи. 
Моля да ме извините ако вече има такава тема , аз просто не открих подобна.Има 1000 теми с какво ни дразни свекървата, съседите, мъжа
и тнт.Мен лично ме вбесява примерно:
Изкарал съм всичко от съдомиялната ,ама разбираш ли вместо на горния рафт съм поставил една чаша на долния и се почва 3 световна война.
и тнт.Мен лично ме вбесява примерно:
Изкарал съм всичко от съдомиялната ,ама разбираш ли вместо на горния рафт съм поставил една чаша на долния и се почва 3 световна война.
Ами, аз не достигам горния рафт без стол или стълба. И поставяне на чаша, която ползвам, на недостижимо за мен място също ме изкарва извън релси.
Аз също винаги благодаря на мъжа ми, той много се старае да ми помогне особено сега с бебчето.
Отменя ме във всичко, което не знае как - пита ме и му казвам и пак се справя. Вярвам, че задълженията вкъщи са и за двамата, няма жени, няма мъже.
Ако нямам време да наготвя - веднага той поръчва нещо, не го занимавам с готвене като цяло, а и не ми е било проблем, аз обичам да се занимавам с готвенето. Много е сръчен, умее да прави всичко, а каквото не може- научава се.
Едно време като бяхме малки (познаваме се от 15 годишни) много мрънках, но вече оценявам всеки един жест.
Е със сигурност се дразним за някакви битови неща, но не е фатално
Отменя ме във всичко, което не знае как - пита ме и му казвам и пак се справя. Вярвам, че задълженията вкъщи са и за двамата, няма жени, няма мъже.
Ако нямам време да наготвя - веднага той поръчва нещо, не го занимавам с готвене като цяло, а и не ми е било проблем, аз обичам да се занимавам с готвенето. Много е сръчен, умее да прави всичко, а каквото не може- научава се.
Едно време като бяхме малки (познаваме се от 15 годишни) много мрънках, но вече оценявам всеки един жест.
Е със сигурност се дразним за някакви битови неща, но не е фатално
Въпреки, че май не са много женените съфорумци... 
Чудесна тема, благодаря на Сандвал! Успокои ме. Аз си мислех, че само моята съпруга е "оперирана" от чувство за подредба на вещи. Дразни не толкова, че нещо не е поставено там, където трябва, а самият факт, че не разбира логиката на подредбата, Примерно, че по-вискои и едри предмети (чаши, кутии, купи, чинии и т.н.) се поставят най-отзад, когато става дума за лавица на височината или над очите. Или най-отдолу, когато погледът е насочен отгоре надолу. По този начин веднага виждаш какво има в шкафа, на лавицата или в чекмеджето и не се налага да вадиш едни неща за д анамериш други, всичко ти е пред очите. Жена ми прави точно обратното и това ме вбесява. Шеговито казано, разбира се.
Другото, с което ме дразни е, че не поставя нещата на определените им места, а всеки път както ѝ дойде. Ядосвам се да търся и намирам солта, примерно, един път в горния десен шкаф, следващия път в долния ляв т.е. всеки път на различно място. Аз съм свикнал всичко да си има своето определно място за да не ми се налага да го търся. За жена ми това е непонятно и непосилно.
И нещо, което продължава да ме учудва и да не разбирам е нейната свенливост. Абе не разбирам как може след 17 г. съвместн брак и преживяно какво ли не, включително и присъствието ми на раждането на дъщеря ни, да излиза от стаята където съм за да се преоблича. Ами това за мен си е лишаване от едно удоволствие, мама му стара!
Другото, с което ме дразни е, че не поставя нещата на определените им места, а всеки път както ѝ дойде. Ядосвам се да търся и намирам солта, примерно, един път в горния десен шкаф, следващия път в долния ляв т.е. всеки път на различно място. Аз съм свикнал всичко да си има своето определно място за да не ми се налага да го търся. За жена ми това е непонятно и непосилно.
И нещо, което продължава да ме учудва и да не разбирам е нейната свенливост. Абе не разбирам как може след 17 г. съвместн брак и преживяно какво ли не, включително и присъствието ми на раждането на дъщеря ни, да излиза от стаята където съм за да се преоблича. Ами това за мен си е лишаване от едно удоволствие, мама му стара!
Препоръчани теми