С какво ви дразнят съпругите.

Ох, викам си - тоя криндж дали само на мен ли ми се е кАчил до трахеята…

И аз нямам никакви оплаквания. От първия ден като я взех Много Милата само подобрения и позитиви. Не ги броя даже, не знам до колко съм стигнал ... безкрайност и едно, безкрайност и две... безкрайност и три...
От седем метра може да уцели комар на стената с ютията. И после да му счупи двта крака дето стърчат на мазилката с бирена бутилка. Сега даже тоз нож дето го точи, и той как реже само. Перфектна във всичко.

Нека да оставим мъжете да си се оплакват. И ние си имаме тема да се оплачем от тях.
Ето моят днес помрънка, помрънка, че си купих две чанти, пък после се кротна. Ми и той е човек и може да помърка малко. Не е длъжен да харесва всичко в мен.

Аа, за такива безсмислени покупки и аз много мрънкам То гардероба прелива, вече и в мазето няма място, обаче нашта купува още, да има... Вероятно има поне 10 броя облекло и аксесоари (дрехи, обувки, чанти, колани), които не им е свален етикета (!!), някои са още в опаковка, камо ли да са носени някога. Обаче продължава да примъква още...

Тоя вид мрънкане на мъж, защо и какво си е купила жената е неприемливо за мен. И понеже моят много добре го знае, не си го и позволява.
Даже сам ще извади пари ,като смомена,  че нещо съм си харесала.
Иначе, отвреме на време мрънка за чистотата, че децата, са ни се качили на главата, че никой не го слушал, и ей такива дреболии.
Виж, за манджите винаги е доволен, даже вика, че по- добре от майка му съм готвела.

ММ е много недоволен, че купувам маркови чанти и обувки. И всъщност е прав, защото аз почти никъде не ходя и реално ги ползвам рядко. Аз осъзнавам, че те не ми трябват, но не мога да се сдържа. Както каза Слаши, те се трупат, някои дори са с етикети. Това не е ок, ама пуст мерак...
Иначе и при мен от готвенето е много доволен. Сега, то като се измрънка за нещо, не значи, че мъжът е вечно мрънкащ и недоволен от всичко.

Не е прав.
Утре отиваш и си купуваш още, не се притеснявай. В други ден пак.
Не е прав. Набий си го в главата.

Бъркаш двата щата.
Аз не говоря за това какво и защо е купила, а колко. Има голяма разлика.

Нямам абсолютно никакви претенции какво си купува и какво носи, ако ще и с последните дрипи да ходи, нито ми пречи, нито ще й кажа нещо. Нито пък се меся в избора какво си купува.

Това, което ме дразни, е прекаленото консуматорство, особено когато е напълно излишно и реално е единствено и само с психологически ефект (удоволствието от шопинга). И не, не ми е за парите. Щото един класически отговор в такива ситуации е "ама то е само 20лв. (примерно), кво се прайш". Ами то точно там е проблема - че е евтино и човек купува без да му мисли много. Утре ще видиш нещо друго за 15 лв. и пак ще си го купиш, и пак няма да го носиш, защото наистина нямаш нужда от него. По-добре си купи същото нещо за 200 лв. хем ще знаеш и помниш какво си купила, хем (да се надяваме) ще е по-качествено и по-трайно, хем (предполага се) като е по-скъпо има по-голяма вероятност да се носи и ползва, а не да бъде завряно в някой ъгъл.

За да не е само за дрехи, да дам и друг пример - тъпо е когато хора си купуват телефон всяка година. То вече и за показност не става, защото всички телефони изглеждат еднакво, просто си чешат някаква вътрешна краста. Моят сегашен телефон е от 2019г. а предишният ми беше от 2012г, и това при положение, че работя в сферата на технологиите и се интересувам и следя пазара.
Друг пример: неприятно ми е когато се изхвърля храна - като видя в заведение някой си поръча обилна порция, хапне 3 хапки, и другото го върне обратно... а то ще се изхвърли разбира се, защото няма какво друго да го правят. Става ми противно от такива хора.

Всички тия неща са в една и съща категория с прекалено многото дрехи. Излишно купуване само "щот мога да си го позволя".
Забелязал съм, че този феномен по-често се среща при хора, които са от бедно семейство или от малък град, или просто са израснали в немотия. Такива хора като се видят малко с пари, и нямат спирачка. От една страна разбираемо, че искат да си позволят нещата, които преди не са могли, но от друга страна това лесно преминава в комплексарщина. Границата е много тънка.

Мале, Слаши, това все едно моят мъж го е писал. За тезата, че ако нещото е скъпо ще се ползва повече...по-добре нищо да казвам, че лошо ще ти стане. Ама пък от друга страна, все пак за нещо работиш, нали...Едни харчат за чанти, други за екскурзии, трети за Мерцедеси. Пък някои за всичко наведнъж и теглят кредити.

Мъжете /айде няма да кажа всички, ама повечето/ изобщо не могат да схванат желанието на жените да си купуват дрехи и аксесоари. И не е свързано с бедно детство Затова мисля, че няма смисъл изобщо да се коментира какво си била купила. Аз никога не съм давала отчет на мъжа ми какво съм си купила /за дрехи и аксесоари, гримове и подобни чисто женски неща става въпрос/. Ако не му покажа и кажа изрично, че това е ново, няма и да забележи. Още повече пък да коментирам цени и кое колко струвало. За какво му е тази информация? Наистина няма смисъл д асе задълбава в дребни подробности. По същия начин аз не му следя и не се интересувам колко струва геймърския комп дето си купи последно или колко често си сменя телефона. А, последното, всъщност разбирам, защото ми дава на мен стария му ама мен оък тези неща не ме вълнуват и така. Един харесва да си купува техника, друг дрехи, кво значение има в крайна сметка ако и двамата имат възможност да си удовлетворяват желанията. Защо трябва да се гледа в паничката на другия и да се държи сметка, не разбирам?

Ами явно наистина не разбираш, но не знам как по-ясно да го кажа...
Аз не държа сметка на никой, нито някой ми дава отчет, нито следя какво има в торбата й като се прибира вечер.
Но понякога тя решава да се похвали какво си е купила - то нали тва е част от кефа, да се похвалиш пред някой
Дори да не се похвали, в някакъв момент се забелязва индиректно, примерно като отворя гардероба и 5 неща паднат върху лицето ми, понеже е претъпкан и едвам се затваря. Или като ми каже "айде да ми освободиш още един рафт", при положение че от 4-крилния гардероб 3 крила са ИЗЦЯЛО за нея, а моите дрехи са завряни в миша дупка в ЧАСТ от последното крило на гардероба.

По принцип не ми е първа грижа разпределението на гардероба, но когато за пореден път се опиташ да сложиш или извадиш от там нещо и се сблъскаш с бъркотията там, в някъв момент ти избива...

Но да се върна на първото ти изречение - да, наистина не мога да схвана желанието да се купуват дрехи. Обясни ми, моля те? Защо го правите и защо дори не ги носите после? Това за бедното детство със сигурност не важи за всички, но определено важи за немалка част. Дори някои хора (и мъже, и жени) сами си го признават, че им е комплекс от детството.

Ние отдавна сме с два гардероба

Аз за безсмислени покупки не мрънкам изобщо. Директно взимам мерки
Добре че с моята се разбираме по този въпрос и нямаме проблеми, иначе съм за, да се купуват качествени и скъпи неща, но да се ползват. Трупане на камари с етикетите при някой друг, не при мен.

И еднакво големи ли са? По-точно еднакво пълни ли са?

И ние ше бъдем скоро, като се преместим в ново жилище, но засега сме с един гардероб, 2,50м дълъг на 2,20м висок. Все си мисля, че не е ЧАК толкова малък.

Е добре де, този допамин и серотонин все отнякъде трябва да дойдат А да не говорим за хобитата на мъжете, например дрон, скъпо колело, джанти, геймърски компютър и т.н. Ама аз за тези неща си трайкам, а мъжете недоволстват.