Романтична връзка между две религии

  • 2 770
  • 41
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 223
Ами няма никакъв шанс да си хвана мюсюлманин. Имах връзка с един, но продължи само около месец и половина. Понеже той дори не ми беше съпруг, а почна да си налага мнението върху мен. Не е трябвало да се гримирам и да нося дънки, задължи ме, че ако го обичам ще започна да нося забрадка и да обличам "религиозни рокли", за да не ми се виждат очертанията на тялото. Казваше ми, че ако избера да се омъжи за него, няма да видя София и висше образование, защото ролята на жената е да си седи вкъщи и да гледа деца. Ако не съм била девствена, сметка да си му правя и подобни такива. И още тогава усетих, че не искам партньорат ми да е мюсюлманин.
[/quote]

Това изказване ми звучи твърде много като по учебник тип "Бит и нрави на българските мюсюлмани през 19 в.". Как пък една от най-типичните характеристики не е пропуснал този? Та може и пързалчица да е темата или някой да си прави проучване. Но не е изключено и да е реална, кой знае...

# 31
  • Мнения: 17 116
Аз като по-съвременно настроен човек съм на мнение, че религията трябва да остане по-настрани, защото религиите само ни делят.
В случая не ви делят религиите, а твоето семейство. Но пък ти още не си им казала, така че май ви дели само въображението засега.

# 32
  • Мнения: 3 290
Това за сменянето на религията е прекалено.
И аз съм имала такъв приятел, никога не ми се е налагал как да се носа, какво да правя и т. н . Тоя човек остави огромна следа в сърцето ми . Казах на нашите малко се ядосаха ама с времето свикнаха, а и бях далеч и не знаеха много неща . В крайна сметка се разделихме .. та все някой ден трябва да им кажеш , все пак ти си голям човек и сама си решаваш . Тайна връзка ли ще водиш ? До кога ?

# 33
  • Мнения: 7 131
Ако говорим за силно религиозни с елемент на фанатизъм, нямаш много опции. За тях си една вещ, без права, само може да раждаш и чистиш, извинявай, но такова им е отношението към жените. Вероятно докато си играеш на връзка, дори и мъж ти търсят и ще те омъжат без да им пука за твоето мнение. Единствен вариант ти е брак и ги поставяш пред свършен факт, тогава никой мюсюлманин няма да те иска, но и те ще се откажат от теб. Дали ще го приемат ако си смени религията, не мисля, отделно, че това трябва да е решение на човека до теб, а не принуда, за да сте заедно. Като цяло избираш, семейството или този мъж. С роднини като твоите няма особени варианти.

# 34
  • Мнения: 771
Много неща си мислиш сега, но не е съвсем сигурно как ще е като им кажеш.
Не знам защо всички говорят за някакви роднини... Случайни лели, чичовци и братовчеди.
 Вероятно все пак става дума за родителите, майка и баща на първо място. Да се решиш да се скараш кардинално с тях е нещо голямо, страховито. Би било хубаво на никого да не се случва.
Но в случая мисля, че е добре да опиташ да им кажеш и да си поемеш последствията.
Може би ще им трябва време, но може пък и да те разберат.
Така или иначе ти вече си поела по тоя път. Учиш, работиш, живееш сама в София, не са те забулили, не са те омъжили - те знаят това и са съгласни, значи не са чааак толкова закостеняли, иначе никога нямаше да те пуснат. Като нищо вече предполагат, допускат, че си имаш гадже.
За теб дори и да не останеш с този мъж, пак е добре да не се връщаш там в онези порядки, това ще е ужасно. Така че използвай сега да се възпротивиш и това е. Дори и да не е заради гаджето искаш ли, представяш ли си да се забулваш?? След като вашите явно не са те накарали Wink
Много неща не са те накарали, а е можело.

Имаш ли братя/сестри? За мен като жена с много консервативни родители винаги е било осгромен плюс, че имам сестра. Били сме и още сме отбор и нещата стават по-лесно, плавно, ако едната е запалила другата подхваща, ако едната има цел другата полека помага. Ако имаш и ти, сподели първо с тях. Или някоя готина леля? Братовчедка, която също учи?

# 35
  • Мнения: 11
Благодаря на всички за съветите! Искрено се надявам, че ще получа от тях поне възможност да ме изслушат, да пожелаят да се срещнат с приятеля, защото съм сигурна, че ако видят характера му, ще се съгласят. Но дори и да останат недоволни, се надявам поне някой ден това да отмине.
Много неща си мислиш сега, но не е съвсем сигурно как ще е като им кажеш.
Не знам защо всички говорят за някакви роднини... Случайни лели, чичовци и братовчеди.
 Вероятно все пак става дума за родителите, майка и баща на първо място. Да се решиш да се скараш кардинално с тях е нещо голямо, страховито. Би било хубаво на никого да не се случва.
Но в случая мисля, че е добре да опиташ да им кажеш и да си поемеш последствията.
Може би ще им трябва време, но може пък и да те разберат.
Така или иначе ти вече си поела по тоя път. Учиш, работиш, живееш сама в София, не са те забулили, не са те омъжили - те знаят това и са съгласни, значи не са чааак толкова закостеняли, иначе никога нямаше да те пуснат. Като нищо вече предполагат, допускат, че си имаш гадже.
За теб дори и да не останеш с този мъж, пак е добре да не се връщаш там в онези порядки, това ще е ужасно. Така че използвай сега да се възпротивиш и това е. Дори и да не е заради гаджето искаш ли, представяш ли си да се забулваш?? След като вашите явно не са те накарали Wink
Много неща не са те накарали, а е можело.

Имаш ли братя/сестри? За мен като жена с много консервативни родители винаги е било осгромен плюс, че имам сестра. Били сме и още сме отбор и нещата стават по-лесно, плавно, ако едната е запалила другата подхваща, ако едната има цел другата полека помага. Ако имаш и ти, сподели първо с тях. Или някоя готина леля? Братовчедка, която също учи?
Нямам баща, той отдавна ни е изоставил, само майка ми и баба и дядо са ме отгледали (затова използвам термина роднини). Затова като единствено дете се страхувам да не ги разочаровам. С братовчедите не съм много близка. А относно това да нося забрадка, никога не съм имала желание да слагам. Като по-малка ми слагаха и ми казваха, че като порасна трябва да нося, но не са ме задължавали.

Последна редакция: вт, 02 май 2023, 13:52 от Flowersrose

# 36
  • Мнения: 1 257
Едва ли си първата от семейството и рода, която е излетяла от гнездото и води светски начин на живот. Как стои въпроса с хората на твоя възраст - сестри, братя, първи, втори братовчеди - би трябвало да имаш доста. Едва ли всички те носят забрадки и живеят на село, а ти си първия бунтар. Все пак са ти финансирали обучението и са те "пуснали" да учиш в София, аз познавам семейство, които изпратиха с момичето една овдовяла леля без деца, която да я "пази", и после си я прибраха в селото без много хън-мрън. Така че явно не са чак толкова консервативни. Според мен проблемът е, че не си говорите - ти казваш каквото мислиш, че искат да чуят, и се страхуваш да споделиш истинските си чувства и мисли. Тоест, проблемът е в теб, а не в тях. Както всички родители, може да се разсърдят, може да се нацупят, но нито ще спрат да те обичат, нито могат да те принудят да направиш каквото и да е. Порасни. Нито религията ти е виновна, нито родителите. Ти си тази, която трябва да застане изправено и да отстои себе си и начина си на живот. С всички произтичащи от това последствия.

# 37
  • Мнения: 771
Нищо фанатично няма в религиозността на родителите ти (мама, баба и дядо). Ако бяха фанатични щеше отдавна да си омъжена, мнооого отдавна забулена и да не видиш София, учене, работа, особено пък напълно сама!
Те не са глупави, иначе и ти щеше да си глупава, наясно са, че живееш съвсем сама в София, учиш, че и работиш! Те моите родители бяха против да работя, докато уча(християни сме си), направо съм уау, Те са си направо широко скроени твоите.
Кажи на мама, тя ще се поядоса и накрая ще те подкрепи и ще видите как, кога и дали е удачно да казвате на по-възрастните.

# 38
  • Мнения: 11
Наистина съм ви много благодарна, ще се вслушам в съветите ви и ще предприема действия и няма да стоя безучастно. Така смятам да закрия тази тема! Желая здраве и щастие на всички!

# 39
  • Мнения: 53 284
Силно религиозните мюсюлмани, за разлика от християните, се ръководят в живота си изцяло от религията. И ако наистина са силно религиозни просто няма как да приемат твоя брак, защото за тях това е неправилно, все едно нарушаване на закона, но по-лошо, защото не е земния, а божия закон. Има и още една бомба със закъснител, за която не си мислила май - каква ще е религията на децата ви? Ще кръщавате или ще обрязвате сина си? Там пак ще е тежка дилема. И аз не знам кой от вас трябва да отстъпи и дали един ден това няма да доведе до проблеми. Но поне за мен, ако искаш пълноценен живот ти си тази, която трябва да се откъсне от средата си.

# 40
  • Мнения: 25 547
Скрит текст:
Рано или късно ще трябва да им кажеш. Помисли от сега какви са ти вариантите, ако не приемат мъжа. Не бих карала някой да си смени религията, особено в тези времена, когато това изобщо не е от значение.
Да, така е. Религията не е пречка, но семейството ми живее с разбирания, които са били присъщи за хората от 19 век и за тях това е нещо много лошо и неправилно.

Нали няма да живеете с тях в една къща. Още повече, ако сте в различен град, няма да имате кой знае какви пресечни точки. Да, не е приятно родителите ти да не харесват половинката ти, ама не е нещо нечувано.
Просто проблема ми е, че той е доста добър човек и искам да е оценен и уважаван от моето семейство, както аз от неговото.
Доста примитивно и токсично отношение, прикрито зад приказки от 1001 нощ. Защо те интересува толкова, че ще накривиш шапката на хора, които ти нямат доверие, и смятат, че се превърнеш в к***а само при смятана на града + вярваш, че ще се откажат от теб завинаги, заради изборът ти за мъж? Ако пък по някакъв начин се страхувам от физическо насилие, то ще се чудя как отрежа тези връзки, а не как да ги спасявам.

Зависиш ли от тях финансово? Предполагам, че не...
Когато дойдох за първи път в София, те ми помагаха. Сега след като имам работа вече не ми помагат и финансово.
Ами ти си прецени дали искаш да угодиш на роднини, с които предполагам вече ще се виждаш веднъж на няколко месеца или на човека, с когото (евентуално) ще живееш, ще направиш семейство и изобщо ще имаш отношения всеки ден.
Освен това ти само предполажаш, че роднините ти ще се откажат от теб. Може би ги подценяваш, като го опознаят, може и да променят нагласите си. За раздяла пък, изобщо не виждам как ще ви разделят насила, вие да не сте 2-годишни деца и да не живеете в някакъв халифат? Само то вас двамата си зависи, всички други причини, които си изброила, не са меродавни за мен.
Интересно ми стана - а той наистина ли би си сменил вярата, ако ти го помолиш?
Не сме говорили по тази тема за смяна на религията. Просто, защото аз не намирам проблем в това и не съм го повдигала на въпрос. Просто мисълта ми е, че той е научен да цени тази религия и ако се откаже от нея значи, че не държи много религията. Честно мен не ме интересува, ако той иска може и да стане атеист. Но искам да кажа, че ако той се откаже толкова лесно от религията заради мен, може пък някой ден така лесно и от мен да се откаже заради друго момиче. А мен изискванията ми са той просто да е силно убеден в това, което иска (все пак родителите му са го оставили като по-малък, сам да си избере религия). И щом тази му е харесала искам да остане твърдо до избора си, както е твърдо сигурен в това, че иска да е с мен.
Малко ми е странно, че в днешни времена това може да е пречка и да се откажеш от щастието си.
Моят съвет е да почнеш постепенно да ги подготвяш, като например - запознах се с едно момче, изброй качествата му и сподели, че държиш на него. Постепенно ще свикнат с мисълта и ще го приемат. Вероятно ще има сърдене, заплахи и т.н., но не вярвам да се откажат от теб. Като се поуспокоят, покани ги, запознай ги. Спри да се криеш! Това няма да доведе до нищо добро и ще загубите ценно време. Относно смяна на религията... задай си въпроса дали той го заслужава и дали ти би го причинила на човека, когото обичаш, дори и да не е религиозен.
Имам познати две семейства, които бяха в твоята ситуация и двете са минали през някои неразбирателства, но всичко е наред и са щастливи. Успех и не отлагай!
Благодаря за съвета! Аз НЕ искам той да си сменя религията, защото ако някой ден имаме деца, аз искам тези деца сами да си изберат коя религия да предпочетат, а не да ги задължаваме на сила на ходят на църква или джамия. Създадох ти такова мнение, когато разбрах, че родителите на приятелят ми, са му показали всички религии и са го оставили той сам да си избере, коя да следва.


В смисъл? Кои точно всички религии са му показали и са го оставили сам да избере? У нас това е доста необичайно.  Повечето българи сме християни, защотно родителите ни се водят такива и са ни завели в църква и са ни кръстили. Рядко са ревностните християни, а на студентска възраст сигурно се броят на пръсти. Излиза, че твоят приятел съзнателно е избрал и практикува християнската религия - от всички други, тоест религиозен е.  Как тогава ще го караш да си сменя религията, той може да не иска. Или пък да си я смени колкото за пред вашите. Все още не разбирам на каква основа религжията играе толкова голяма роля в живота на двама студенти.

И въобще тази тема ми е доста странна.

# 41
  • Sofia
  • Мнения: 3 230
Заключвам по молба на автора.

Общи условия

Активация на акаунт