- Публикувана: 8 ян. 2007, 11:19 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2007, 16:09 ч.
Как се справяте с негативното мислене?
Хората са казали очаквай най-доброто и бъди подготвен за най-лошото...
Може би това е рецептата за умерен реализъм
Аз не знам как се справям и дали се справям... Понаучих се да се контролирам мислите и да не се отдавам на лошите или поне не много често. Ама от време на време просто се наревавам и после с нови сили
Може би това е рецептата за умерен реализъм
Аз не знам как се справям и дали се справям... Понаучих се да се контролирам мислите и да не се отдавам на лошите или поне не много често. Ама от време на време просто се наревавам и после с нови сили
еми не се спрявям,просто го изживявам чакам да свърши деня или седмицата хубаво се размислям и после съм готова пак с вдигната глава.моят мъж казва че трябва да се мисли само положително за да не предизвикваме съдбата.например имаме проблем при Йоанна с четенето според него трябва да спра да го повтарям след като толкова работим и се трудим и Йоанна ще отключи/така мисли таткото/,а аз изпадам в мрачни мисли и............ 
Това което Винаги ми помага е китайската философия за щастието/прочетох я преди 20 години в едно списание/
Мисли за това което имаш и игнорирай от мислите си това което нямаш
Ето например аз какво си мисля:Здрава съм, имам покрив над главата,не гладуваме,обичам съпруга си и той ме обича,децата ми са много красиви,имам приятели,посрещат ме с удоволствие,мъжът ми все още има работа с която успява да ни нахрани. И така си повтарям все такива неща и се чувствам по добре в наистина отчаяните моменти.
Мисли за това което имаш и игнорирай от мислите си това което нямаш
Ето например аз какво си мисля:Здрава съм, имам покрив над главата,не гладуваме,обичам съпруга си и той ме обича,децата ми са много красиви,имам приятели,посрещат ме с удоволствие,мъжът ми все още има работа с която успява да ни нахрани. И така си повтарям все такива неща и се чувствам по добре в наистина отчаяните моменти.
Ето тази седмица съм с такова негативно мислене.една апатия ме гони едни притеснения ,дерзания.всичко е черно и не върви.сутрин ставам с главоболие,подути очи като заговоря за трудностите покрай малката почвам да плача и изобщо 
нещо трябва да се случи хубаво за да вдигна глава отново.но кога незнам...........
нещо трябва да се случи хубаво за да вдигна глава отново.но кога незнам........... 
Аз съм в ужасна депресия в момента, днес пак ще идва психолога, постави ми няколко задачки за позитивно мислене, но аз не успях с тях 
Задълбавам, задълбавам надолу и аз чакам нещо хубаво да се случи и д аме измъкне от гадният период.
Много ми хареса рецептата на Катина и ако имам по-силна воля ще с еопитам да я приложа.
Не ми помага никога гушването на детето ми, поглеждането в очите й, защото именно състоянието й ме хвърля в тези кризи- тя е тежко увредена и няма никакъв напредък и няма никаква надежда за подобрение. Как да ме крепи тя, как да й се радвам и да благодаря на БОГ за нея????
Спирам да пиша гадни, негативни неща.
Ще трябва всеки сам да намери правилното решение за себе си... но е толкова трудно
Задълбавам, задълбавам надолу и аз чакам нещо хубаво да се случи и д аме измъкне от гадният период. Много ми хареса рецептата на Катина и ако имам по-силна воля ще с еопитам да я приложа.
Не ми помага никога гушването на детето ми, поглеждането в очите й, защото именно състоянието й ме хвърля в тези кризи- тя е тежко увредена и няма никакъв напредък и няма никаква надежда за подобрение. Как да ме крепи тя, как да й се радвам и да благодаря на БОГ за нея????
Спирам да пиша гадни, негативни неща.
Ще трябва всеки сам да намери правилното решение за себе си... но е толкова трудно
Нанди, 
!Искам да те попитам за този психолог,мислиш ли,че имаш полза и напредък с него?Аз сериозно искам да се консултирам с някого за себе си,като казах на личната,тя ми се изсмя,не ме взе насериозно.А и като не познавам много хора тука,не знам към кого да се обърна.Този психолог с лекарства ли действа или просто си говорите,по-добре ли се чувстваш като говориш с него.Аз имам едни страхове за бъдещето,за които не смея да говоря с никого,само с психолог си мисля,че бих могла,но откъде да го намеря този психолог?!
!Искам да те попитам за този психолог,мислиш ли,че имаш полза и напредък с него?Аз сериозно искам да се консултирам с някого за себе си,като казах на личната,тя ми се изсмя,не ме взе насериозно.А и като не познавам много хора тука,не знам към кого да се обърна.Този психолог с лекарства ли действа или просто си говорите,по-добре ли се чувстваш като говориш с него.Аз имам едни страхове за бъдещето,за които не смея да говоря с никого,само с психолог си мисля,че бих могла,но откъде да го намеря този психолог?!
Валенце, психолозите не са лекари и не изписват лекарства. също така не работят с касата и няма нужда да уведомяваш личния лекар...естествено, че е най-добре тя да те насочи, но при такова отношение.....дано някоя мама сподели впечатления от някой читав психолог в Плевен...а може би Нина ще знае 
вижте какво намерих аз...методът ми е познат, но нямам отзиви от хора, които са го практикували:
http://www.hypnoza.org/rebirthing.html
вижте какво намерих аз...методът ми е познат, но нямам отзиви от хора, които са го практикували:
http://www.hypnoza.org/rebirthing.html
Дишай, Валенце, дишай! Първите неща, които учи един човек, решил да практикува йога също са дишане.
А за психолог - само веднъж съм виждал жив - едно младо момиче, което се опита да проведе разговор с Кирил, според мен не успя. Това беше в център за профилактика против наркомания. Колкото и странно да звучи, там най-лесно може да се намери психолог.
А за психолог - само веднъж съм виждал жив - едно младо момиче, което се опита да проведе разговор с Кирил, според мен не успя. Това беше в център за профилактика против наркомания. Колкото и странно да звучи, там най-лесно може да се намери психолог.
Дишам,Волф,дишам,но ефекта е нулев 
Когато децата са здрави всичко е наред-спокойна съм,правя всичко възможно Буби да напредва,въобще живот мечта.Обачее,ако някоя от двете ми госпожици се разболее,гледай тогава какво става-от силна и борбена жена се превръщам в мижитурка,рева постоянно,ходя и меря температурата на 10минути,дори започнах да я меря едновременно с два термометъра-един дигитален под едната мишница и живочен под другата.Не ми се смейте,знам ,че е ненормално.Особенно като е болна Буби,като в момента.Проблема е,че аз свързвам всяка нейна болест с клапата-ако кашля-малее,ами тя се напъва,да не и стане нещо,ако повръща-проблем голям,пак да не е от клапата,сега съм си втълпила,че температурата е пак от клапата,въпреки,че докторите и снимка направиха-бронхит е.Ами ако не е?Ако се е възпалила тая клапа,ако,ако...цял ден само ако ми е в главата.Така не помагам на детето,напротив.Какво да направя,какво,искам мозъка ми да е бистър,да мисля реално-детето е с вирусна инфекция и бронхит,трети ден е с температура,но тази нощ не е вдигала,сутринта беше лека-37,4,сега няма,започна да се храни и да беснее.Това е реалността,но моето "ако" не ми дава мира.
Когато децата са здрави всичко е наред-спокойна съм,правя всичко възможно Буби да напредва,въобще живот мечта.Обачее,ако някоя от двете ми госпожици се разболее,гледай тогава какво става-от силна и борбена жена се превръщам в мижитурка,рева постоянно,ходя и меря температурата на 10минути,дори започнах да я меря едновременно с два термометъра-един дигитален под едната мишница и живочен под другата.Не ми се смейте,знам ,че е ненормално.Особенно като е болна Буби,като в момента.Проблема е,че аз свързвам всяка нейна болест с клапата-ако кашля-малее,ами тя се напъва,да не и стане нещо,ако повръща-проблем голям,пак да не е от клапата,сега съм си втълпила,че температурата е пак от клапата,въпреки,че докторите и снимка направиха-бронхит е.Ами ако не е?Ако се е възпалила тая клапа,ако,ако...цял ден само ако ми е в главата.Така не помагам на детето,напротив.Какво да направя,какво,искам мозъка ми да е бистър,да мисля реално-детето е с вирусна инфекция и бронхит,трети ден е с температура,но тази нощ не е вдигала,сутринта беше лека-37,4,сега няма,започна да се храни и да беснее.Това е реалността,но моето "ако" не ми дава мира.
Валенце, регистрирах се на едно място препоръчано от Фиребирд, като ми отговорят, ще ти кажа за психолог в Плевен. Аз пък в такива моменти действам адекватно, но изключвам, все едно че се гледам на филм, отстрани. Завърших и едни курсове служебно, за оказване на първа долекарска помощ и веднъж в автобус Варна Разград действах- един правостоящ младеж до мен припадна. Беше голяма гъчканица. Успях да му отворя устата и да видя че не си е глътнал езика и той дойде в съзнание. Не съм решил още за себе си дали бих могъл да направя изкуствено дишане на някой брадясъл мъж. Но веднъж в Разград пък знаех какво ще стане в следващите секунди и не можах да мръдна изобщо. Бях като парализиран и едно момче с психични проблеми изяде един юмрук в лицето. Ако бях изтичал и се развикал, можех да го предотвратя.
Не знам какво мислите за този сайт - http://www.e-therapybg.com/index.php
Може би е добре да се говори с психолог, като тийн съм говорила и ми беше много добре.
Може би е добре да се говори с психолог, като тийн съм говорила и ми беше много добре.
Интересен сайт, не го бях видяла.
Мерси, tigonew!