🔥 Survivor: В непознати води (Сезон 7: Доминикана' 2023) - тема 9 (07.05 - 14.05) 🌴

Това дали някой лично е против или не, не променя нещата по отношение на възприятията на хората за това, кое е редно и кое не. Тук не е САЩ и доктрината "оцеляване чрез безпринципно надхитряване, минаване през трупове и спечелване на всяка цена " не е присъща на нашата народопсихология, не се харесва на публиката и съответно на част от журито. И когато играта се играе трябва да се взима и това предвид, защото и това е социална игра - да се движиш според правилата на социума, в който конкретно си поставен. А не според това какво се случва в други страни или други сезони.

Именно, Клер.
Но нашето общество приема максимата "Изяж, за да не бъдеш изяден", не сме ангели небесни.

Не, не я приема като формулирана ценностна система. Може в личния си свят всеки да си го позволява (пак в рамките на собственото си разбиране, докъде може да се стигне), но не е прието нито да се говори публично по този начин, нито публично да се адмирира подобно поведение.

То срещу Благо никой няма шанс. Ходовете се правят, ако случайно Благо отпадне и се отвори тази възможност, да са те победителите. Татяна, Светльо не биха взели гласовете на хората по средата като Чефо, Снежана, Станилия.

Предлагам една анкета преди финала - колко пъти ще чуем думата "достойнство" във финалния епизод, от участници и жури? Аз залагам, че ще е над 50 пъти. Горе-долу като в "Игри на волята", както чуваме по 10-20 пъти на епизод кой-колко "комплексен" играч е.

Когато черно на бяло се разясни, че това в тази игра е позволено и се адмирира, публиката ще има съвсем различен поглед върху ходовете.

Кога е финалът, да хвърля едно око,загледах началото, останалото разбирах като четях тук,а сега мисля да видя поне края . Затова питам.😄

“Социумът“ , в който са поставени играчите, се определя от продуцентите.
За мен именно това е проблема, и многократно го писах - няма как правилата на един формат да се променят само защото нашите хора са подбрани и поканени с други мотиви и цели в такъв формат, но не и да играят по правилата му. Затова и разминаването във възприятията.Именно. Но не само на зрители, но и на участници.

Напротив. Това е лицемерие. България е страната, в която е висша гордост да си тарикат и е срамно да си неудачник. Съвсем си е за нас играта, защото чудесно отразява реалния живот.
Това, че се правим на улави и говорим високопарни приказки, не означава, че не разбираме за какво става въпрос. Защо от участниците се изисква да са герои, да са различни, като това са си най-обикновени хора?

Първо, защото сме лицемери и все се правим на идеалисти, но в живота съвсем не сме такива, а очакваме от участниците да са бели, чисти и пушисти, което в подобно предаване е нонсенс.
Отделно не се разбират правилата на играта. Това е реалити, а не среща на випуска. И "минаването през трупове" е просто изхвърляне на някой от формата, което не е края на света. За какво предателство се говори, та тези хора не са се познавали до вчера, отишли са там да играят, да отстранят другите и да победят?!
В Бг обаче  участниците отиват там не заради самата игра и защото са нейни фенове, а за емоцията и изживяването, да станат известни, да завържат приятелства, да си хванат гадже там или след формата, бидейки вървежни, защото са добили популярност.
Ако някой победи в игра с физическа сила е герой, но ако победи надхитрявайки с ума си е подлост!
И в двете победи има красота, но тази на ума според мен е много по-красива и по-трудна. Защото едната е плод на тренировки и умения, а другата съвкупност от много качества.
Все едно да играеш на "Не се сърди човече" и да се сърдиш, като ти вземат фигурка. Да твърдиш, че другия е непочтен, ако го прави. Всъщност направо да ти подари победата, вместо да спечели "на всяка цена".

Няма разбиране, че това е игра, а не живота. Да си хитър и адаптивен не е равнозначно на подъл и подмолен.

Лицемерие, пълно лицемерие за мен са подобни предовдигнати и празни фрази, като благородство и приятелство в такъв формат.
В Бг няма Сървайвър култура, нито от участници, нито от зрители. Да се смееш ли или да плачеш!?

По принцип, това е изключително валиден довод, но играта винаги е една и има успешни стратегии и начини на спечелване. Абсолютен ФАКТ е, че ако си добър манипулатор ще стигнеш по-напред, отколкото ако си доверчива овчица. Независимо как мисли журито ако например Цецо е на финал с Татяна и Мария няма как да не спечели, защото най-малкото това би било гавра да не наградиш най-заслужилия.

Аз лично ако съм в играта бих я играл както я играят най-добрите, защото за мен това е смисълът й. А това да лъскаш геройски образ за пред публиката под предтекста за народопсихологията е най-бруталната загуба на време и потенциал. За мен е много по-страшно и лошо, че хора влизат в любимата ни игра с цел известност и стоят и гледат как ги гонят безизразно само и единствено с цел да са "герои" (а може и жертви в случая). Играта е една и ако аз я познавам и не я играя с респект и по най-силния начин, то жалко за мен, жалко и за играта.

Знам, че българите обичаме да сме морален съдник, но истината е, че всеки човек би се изкефил на добър ход и би се залепил за екрана (макар и да не си го признава и прикрива зад обидни квалификации)

Мисля, че за Цецо е Ермина всеки ден, в които останат в Сървайвър е награда. Дори не спечелят вота на журито - какво от това след като са стигнали до финал.
Ще им стискам палци, макар че старото куче Благо няма да им остави никакъв шанс.
На Благо що са му парите, той си подбира заможни жени, за да го хрантутят.

С хода си Цецо и Ермина наистина загубиха няколко потенциални гласа. Но те и преди хода нямаше да спечелят. Не и с Павката на финал. Така че съвсем правилно играха тази карта и оттук нататък могат само да се надяват, че на финал ще се паднат с Татяна, например.


В САЩ в момента тече 44-ти сезон на предаването. Играта там е стартирала по същия начин, по който и в България - група хора от различни сфери на живота, изоставени в джунглата. Някои се усетиха да се коалират, други идея си нямаха какво да правят. В първи сезон имаше участник, който гласуваше по азбучен ред! С течение на времето играта се разви и промени, но в началото имаше и двойки, и обидени участници, и butthurt жури. До победата на Роб и Амбър никой не закачаше двойките. Едва след като опасността беше онагледена, започнаха да ги преследват. До 18-ти сезон пък никой не търсеше идола, без първо да е намерил писмо. После търсеха още със стъпването си на острова и писмата почти изчезнаха. Физически силните и работливите пчелички в лагера в началото бяха много ценени, но с осъзнаването, че играта е индивидуална, се стигна до сезон, в който едно от племената изгони най-силния си мъж - бъдещ конкурент в индивидуалната фаза - още на първия съвет. Така че и там не е народопсихология, а естествено развитие на играта, за която избраните участници се подготвят и играят с хъс и желание. И под подготовка нямам предвид само физическа подготовка. Спомням си участник, който беше наизустил пъзел от предишен сезон с очакването, че ще се падне и спечели играта, въпреки че изоставаше. А при нас Благо и Павел се блещиха пред един елементарен пъзел сума ти време.

Важно е наистина да се обясни играта на зрителя, но от миналия сезон водещите не пропускат възможност да вмъкнат мотото на формата: "Надхитри, надиграй, надживей".

Ще направя една зловеща аналогия с историята на катастрофиралия през 70-те години футболен отбор в Андите.

Ами не знам, лично аз смятам, че повечето хора имат верен морален компас. Просто другите са по-кресливи и по-забележими.


Това, че в подобна ситуация човек може да направи и немислимото, не е повод да се регламентира в общественото пространство ясно и дефинитивно правилото - "Ако има опасност да умреш от глад, разрешено и похвално е да ядеш хора." Нали така?

Но така или иначе говорим за играта. Манипулациите са свързани и с това всички да те харесват и пак да си играеш своята игра. А не да се конфронтираш дни преди финала точно с тези, които има по-голяма вероятност да те подкрепят, ако стигнеш до него. В журито са хора, които очевидно няма да подкрепят подобен ход и към тях в последния момент добавяш двама бивши приятели, които изиграваш йезуитски. Еми много ясно, че няма да гласуват за теб. При това играта се развива в почти реално време, т.е. няма достатъчно дни, за да им размине яда и да погледнат от друга гледна точка на случилото се. За мен това не е силна социална игра, за вас не знам.

Разбира се, то в това се състои красотата на играта - така да отстраниш конкурентите, че да гласуват за теб. Писах вече, че трябваше да го отиграят като с Тино - "много те харесваме, ама си силен, харесван, страх ни е от теб и ще ни биеш на финал".
На Геновева каквото и да и бяха казали, все щеше да се нацупи, но поне с Едис имаха шанс да запазят добри отношения.

Играта няма за цел да възпитава и няма отражение върху действителността, не създава обществени порядки. В рамките на играта е зададена посоката "надхитри, надиграй, надживей". Всеки е свободен да види това, което иска. Ти ще видиш "лошо е да се лъже", аз ще видя "използвай ума си и ще успееш".