Не искам вече да съм стройна дама, време ми е за тумбак, а след него - МАМА ! ~бебеправене 415~

Ние потърсихме репродуктивен специалист малко след година опити, когато бях на 27, а ММ на 33. Всъщност още на 5тия месец гастроентеролог (знам, странно звучи) ме посъветва, че е добре да не отлагаме, щом си знам, че имам проблеми (СПКЯ). Доверих му се, защото каза, че жена му е репродуктивен лекар, но въпреки това не ми каза "отивай при нея", а ми изброи големите клиники, няколко имена и ме посъветва да не губим време. Ама си поговорихме вкъщи тогава, идваше лято, майка ми ме беше навила да пия една билка като твърди, че тя забременяла благодарение на нея и решихме, че на есен ММ ще пусне една спермограма, като аз бях убедена, че там всичко ще е наред и проблема си е само моята много нередовна овулация.
Октомври месец спермограмата му беше лоша, казаха му да я повтори след 3 месеца. Януари - още по-лоша. Март ми беше първия преглед, на който ни казаха, че шанса ни е само ИКСИ и се очаква проблем и с моите яйцеклетки заради СПКЯ и ИР. 9 месеца добавки за ММ, метформин и вит Д за мен и от 17я се оплодиха 11, замразихме 6 бластоциста. Точно година след първия преглед видяхме 2 сакчета след първия трансфер.
Смятам, че и да бяхме пробвали години наред, едва ли щяхме да успеем или пък най-много щяхме до стигнем до спонтанен аборт или БХ, като се има предвид какви проблеми имаме. Тук вече качеството на материали от страна и на двама ни си оказва влияние. Факт е че в обкръжението си имам хора забременели спонтанно след инвитро и такива след инсеминация. Познавам и такива, които не успяха да забременеят с АРТ, но успяха нормално след това. Обаче както казах, не мисля, че ние сме двойка, при която може да се случи, още повече след махането на едната ми тръба миналия месец и не искаме да чакаме години да се случи някакво "чудо".