ЗА МАЛКИТЕ "ДЯВОЛЧЕТА":):):)

 Оо о о о, какво е станало с постинга ми. . .т.е. не какво е станало ами как съм си го направила. . .извинявам се на всички за бъркотията:). . .

Ох, и аз видях зора и тъкмо се чудех каква тема да пускам. 
Синът ми е почти на 17 месеца. Винаги е бил буен и палав, но тези дни просто надмина себе си. И аз съм чела много, опитвам се да бъда спокойна и търпелива, защото знам, че е период, през който (почти) всички минават.
Да, с таткото сме единни и твърди и отстояваме "Не-то" си. Ефектът е нулев обаче. Когато прави нещо от това, което му е наистина забранено, бива наказван да постои в кошарата (1 минута примерно, колкото и да реве и да протяга ръце). След това отива и повтаря същото нещо, за което е бил наказан преди малко, като преди това сам си обявява, че това е НЕ. Картината се повтаря примерно 10 поредни пъти.
Вчера чашата преля. След като обърна яденето си на котлона, счупи капака на тв-то, откъсна мишката на компа..........и т.н............излязохме навън. Там както тичаше, вдигна някакъв боклук от земята, обяви, че е "кук"(боклук) и го глътна за части от секундата, хем знаех какво се гласи да направи-супер доволен от себе си, видя една кафе машина (от тези автоматите), под която имаше изтекло кафе и енергично запляска с крака и ръце в него. Че се е изцапал- здраве да е, ама беше 6 часа вечерта, тъмно и студено, т.е. не съвсем здравословно. Насочвам го в друга посока-не, реве, почервеня целия, тръшка се. Пробвах да го гушна да се успокои-не-блъска ме, рита, издра ме по лицето. Пуснах го, като се врътна и падна по лице, като шурна една кръв от устата-изкарах си акъла. После се оказа, че се е прехапал само. Хората че ме гледаха-не е тяхна работа. Въпросът беше как да се преборя с това, явно не-то и твърдата политика не работи при него, поне не на този етап. Метнах го в количката, той реве истерично и плюе кръв, аз го бутам и не му обръщам внимание По едно време се успокои, взе да гледа наоколо, да се смее, да вика мамо, мамо и да ми показва разни неща. върнахме се вкъщи, същата работа. Отива на тв-то  Вика ми "Не" и ме гледа очаквателно да кажа не или да го сложа в кошарата, аз обаче не му обръщам никакво внимание. Изненада- интересът му като че ли посекна. Явно това е правилното поведение за момента.
Въпросът е как да се справя с нещата, които са опасни? Не мога да обезопася всичко, колкото и да се старая. Не мога и да го оставя да изкърти цялата къща , но явно това е вярната посока за момента. Приемам акъли всякакви.
Извинявам се за дългия пост, ама много ми е накипяло.

jul, като че аз съм го писала това, нищо че моето дяволче е момиче(все си мислех че момичетата трябва по правило да са послушни). Като чета твоите перипетии,всичко това ми е страшно познато. Вчера, след като ви се оплаках от агресивното поведение на дъщеря ми, което за първи път ме довече до сълзи, малко по-късно вечерта се случи следното: тъй като сме с камина на дърва, аз многократно съм обяснила че трябва да се стои далеч от нея, защото може да се изгори и до момента като че ме слушаше. Но когато за пореден път отидох при камината да сложа дърва в нея, малката ме издебна, застана до мен и изведнъж се стрелна право към стъклото на камината и залепи пръстче на него. Замръзнах, след това бързо я дръпнах и я гушнах, а тя като ревна...Оказа се че се е изгоряла по едното пръстче и слава богу не беше много, стана цялото червено и го намазах с Дефламол, просто това имах под ръка. Всичко мина и замина и си мислех че това ще й е за урок, но днес с уверена крачка нашата тръгнала отново да пипа. Този път извадих по-бързи реакции и не се стигна отново до изгаряне. Та си викам, и не да казвам, и да си изпати, то общо взето няма ефект, навие ли си нещо на пръста го прави. Не знам още колко ще ми издържат нервите, за да продължавам да се държа спокойно с нея.

да сте живи и здрави - мислех, че детето ми не е наред, защото определено доста се различава от тукашните в отрицателна посока. Сега си правя извода, че си е наред - всичко е ген - тук са датчанчета, а моето е българче - взело гени от мама. Няма и 2 седмици ходи на ясла, но вече там е център на внимание и за него се полагат специални грижи.  И понеже е по-различен, а и си пада малко сваляч, та вече всички момиченца искат да си играят с него  Само те са в състояние да го накарат да се усмихме до уши - иначе е киселяч и прави даскалките диви и щастливи

ДЖУЛ,КИАРРА,пазете децата си ,но и покъщнината,защото моя приятелка с момченце под 2 год. остана без комп-р,без жичен телефон,без мобилен тел. и без ДВД.Малкият терминатор отскубнал де що видял кабели,жици,вратички и т.н.Накрая взел,че съборил целия телевизор на пода и крачето леко пострадало.Чудо е ,че с толкова се е разминало!А жената си го гледа много съвестно,но той е бърз и успява.

Къпинче, то че ги пазим, с четири очи ги гледаме и ги пазим. Но са толкова бързи и и зобретателни, че Господ да ги пази
Не сме вещомани с баща му, но ми се иска някак си покъщината да оцелее, освен това. Абе ще се справим някак си.

Къпинче, какво да ти кажа, много си права. Малката много обичаше да ходи при телевизора и да натиска всички копчета по него или пък да "гали" героите на екрана. Дистанционните й бяха любима играчка, хвърляше ги или пък им вадеше батериите. Принудих се да преместя холната масичка пред тв-то и DVD-то за да няма достъп до тях. Друг интересен обект за нея стана компютъра, само да издебнеше, че съм седнала пред него, идваше и директно го изключваше от копчето или пък ми изваждаше буксите на слушалките. Разбрах й намека и вече седя пред него само когато тя спи, но за всеки случай сложих пред кутията на комп-а столчето й за хранене. Сега се чудя какво да измисля, за да си опазя пералнята и микровелето, за сега затварям вратата към кухнята но това не е решение. Мобилните и стационарния телефони вече са вдигнати на високо, че баща й се сбогува с последния си телефон. Та така, по цял ден вървя след нея, за да не докопа и нещо друго за което още не съм се сетила и да остана и без него

Да права си без наказание няма да се разминем. Аз смятам като стане твърде напечено да използвам "Тайм-Аут" ефекта. При моя син ще има идеално приложение (той мрази да е сам). Този метод е да оставиш детето само, като времето се определя от възрастта му, моя ще стане на 2г. съответно за 2 мин. Но в общи линии се разбираме с приказки, рядко изпада в кризи и се налагат по строги мерки. За сега съм го прилагала 1 път „тайм-аут” ефекта и имаше ефект. Но неможах да го задържа повече от 1мин. там, не,че съм го мъчила де, но го оставих и излязох, той дойде след 1 мин. и се гушна в мен. Добре е детето да те вижда през периода на „тайм-аут” но при нас няма как да стане, вратите ни не са стъклени. За щастие моя син е от по лесните, мотивират го похвалите и за сега е по лесно. Но това "за сега" не знам до кога ще е.

Не знам дали точно тук му е мястото, но коментирахме вчера с една приятелка за нееднозначните послания и ми се стори интересно...
Какво имам предвид: детето ви удря, вие се смеете (защото ви е гъдел, да речем), а после се чудите защо ви удря пак и го наказвате (имам чувството, че това го правят повече бащите).
Или прави нещо от "забранените неща", но го прави толкова хитро и изобретателно, че казвате "Нее", смеейки се.
Аз например се улавям често, че като направи беля, казвам "Еее, браво".
Майка ми също редовно ги прави такива: детето тръгва към стълбите, а тя със сияйна усмивка казва "Ааа, там има буууф"...
Мисълта ми е, че когато поставяме граници и налагаме правила, трябва да си даваме сметка за тези неща и строгостта да е не само в думите, а и в погледа, в интонацията, в позата дори... Децата не разбират от ирония и приемат нещата буквално, затова е добре да им се обяснява кратко, ясно и разбираемо... А не като мъжа ми, който казва "Ти какво се опитваш да демонстрираш с това поведение?"

Да, не вербалния език е много показателен. Аз гледам, че моя син, реагира не толкова от думите, а от тона на гласа и от погледа ни. Така преценява колко е сериозна работата и до колко може да си позволи да отлага изпълнението на дадена команда, примерно да не пипа там където е опасно.
А за иронията – много е вредна при възпитанието.
А за хумора, голям са майтап. Хич не разбират от шеги, онзи ден малкия ме кара да му сядам на детското колело. И аз се пошегувах с него като му казах: Ами кой ще ми измие чиниите, искаш ли ти да измиеш чиниите, докато мама се вози!? Но детето го прие на сериозно и хукна, опитах се да му обясня, че мама се шегува, но той ревна и ми вика „мийм чинийчки” 

Да повдигна темата
Май установих нещо с мойто гевезе. Значи цял ден при баба си се държи добре и после.....................става страшно. Но не и толкова страшно, колкото беше в няколкото дни преди да пиша в темата. След обстоен анализ  стигнах до извода, че е било реакция на детето към мен. Около Коледа-Нова година си бях взела почивни дни, та се гледахме с него почти 3 седмици. Екшъна почна, като се върнах на работа. Сега като че ли пак свикна да не е с мен през деня и нещата се закротиха. Четох и в някоя от другите теми, че детенце може да слуша само по един човек и е нормално да запази всички магарии за мама
А иначе за тона и погледа съм съгласна. Но това го знаят и дзверчетата, защото мойто всячески се опитва да ме разконцентрира и разсмее........и аз душа нося, понякога успява

Аз съм достигнала до същия извод ,децата не разбират от ирония и хумор!Старая се максимално да не си испускам и нервите,защото детето не ме разбира защо крещя и почва да плаче понеже я хваща страх.Но някой път просто..