просто съм малко учудена от себе си, досега винаги когато се е налагало да взимаме решения, аз залагах на интуицията си, а мъжо на разума, в конкретния случай ролите се размениха..........и някак си не се чувствам в кожата си вслушвайки се в разума.........
абе мн сложно.....писах в първия си пост, че по рождение имам лицева пареза, по принцип това ме е правело по-борбена през целия ми досегашен живот и не ми е пречило особено, даже напротив, но от както живея в Плевен, вярвайте ми, направо стигнах до комплекси , като цяло тук хората са доста тесногръди и в повечето случаи гледат как изглеждаш и те съдят без дори да проведат един разговор с теб, не преувеличавам нещата, просто защото ги преживях явявайки се на достатъчно интервюта за работа, където ми беше дадено да разбера, че "опаковката" не им харесва, а това малко или много обезсърчава....не знам Търново как се е променил, но малко ме плаши перспективата като се преместя, да се сблъскам отново с подобни нелепости при търсенето ми на работа......
Опитай се да не мислиш за "комплексите", които са ти насадили, явявайки се на новото интервю за работа. Просто ги забрави. Знам, че е трудно, но с поредица от упражнения може да се получи.