🌷ИСТАНБУЛ🌷 [тема 62]

Линия Мармарай търсите и се качвате в посока Halkali.
За Таксим е линия М2

* Писали сме почти едновременно с AIR

"Гара-разпределителна" за различни линии 😀, важно е само да знаете коя точно линия Ви трябва, а за посоката на вашата цел ще се ориентирате по таблата със спирките или чрез предварително запомняне на последната спирка по направлението Ви.

Представих оригинален ТЕЛК на български.
В Долмабахче отказаха намалението, защото не го разчетоха.

Благодаря Ви!

Доколкото си спомням като се влезеше в Йени Капъ по стълбите надолу веднага в дясно беше Мармарай, беше написано с големи букви на пода, т.е в ляво влизате в метрото, а в дясно Мармарай.

Излезе съобщение,че няма да затварят Света София докато тече реставрацията.

Да ви доразкажа:
На втория ден тръгнахме към азиатския бряг. Фери към Кадъкьой. Разходка, кафенеце, шопинг, хванахме бика за рогата, обяд. Всичко много ни хареса. Решихме, че следващия път ще търсим място за нощука там.
Върнахме се на кея и почнахме да се оглеждаме за 14 F. Бусове с 14 много, но с други букви. Въртяхме се като обрани евреи, накрая попитахме един човек  за джамията Чамлика. Той се въодушови, взе да ни говори, говори, ние от думите му нищо не рзбрахме, човекът си заряза мястото и почна с жестове да ни насочва...мяташе усилено ръце направо, после взе да ги криви описвайки завой, който трябва да направим. Благодарихме и тръгнахме , а той ни сочи бутилките вода, които продава, ние викаме, не щем, имаме си. Ей от този отказ много съвестно ми стана. Още една две бутилчици вода, какво щеше да ни стане!
Намерихме нашия автобус на края на опашка и се качихме. Много дълъг е пътят. Стигнахме. Разгледахме това, онова. Хубаво, на терасата много духаше и разваляше удоволствието от съзерцаването на града. От страни беше завет, хората си направили пикници в градинката. Спокойствие.
Ще хващаме ферито от Юскодар, понеже е уж по-близо слизането от хълма, пък и искаме сладолед в Мадо, помним го още от предишно посещение на Истанбул. На карата изглеждаше съвсем близо до пристанещето. Там обаче се оказа доста далеч и се отказахме. Набутахме се в тълпата за ферибота. Чекваме се, аз минах, ММ мина и за дъщерята парите в Истанбулкарт не достигат... На ретроградният Меркурий  му се видяхме много дзен и този  шегаджия се включи да засили интензитета на преживяванията ни.
Отдиде девойаката да търси автомат да зареди картата. Връща се и вика- „Не ще да се зареди.“ И пак изчезва. Ние седим и чакаме. Заминава един ферибот, заминава 2. Ние седим и чакаме. ММ вика- „Отиваме да я търсим.“ . Аз опозиция, където ни е оставило детето, там ще ни търси. А сме излезли в калабалъка, а сме осъмнали в търсене като усмивки от старите ленти.  По едно време дойде милата, минала с дебитната карта. Малко по-скъпо било, но се събрахме. Ферито, възвърнахме си дзен състоянието, европейкия бряг.
След обилния обяд в Кадъкьой, не бяхме гладни, но как да подминем балък екмеците. Решихме преди да вземем рибия сандвич, да минем да огледаме ресторанчета под моста и после да вземем по един от лодките. По препоръка от форума, там не се сяда. Един младеж, ей този:

се хвърляше като лъв към всички по-хващащи окото туристи и с менюто ги канеше в неговия ресторант. То хубав, приятен, ама мнго празен, бре. Отклонихме го като мучахме, в отговор на всичките езици, с които ни подканяше и отминахме. На връщане обаче, девойка му отказа любезно, като каза, че ще ядем скромен балък екмек. Е, няма такъв ентусиазъм като неговия, все едно работа беше на живот и смърт. Риба! И ние имаме риба! Рибата навсякъде си е 90 лири. Сядайте!
Ми що да не седнем? Поръчахме по един балък, па и по една турска наливна бира. Е, за цената на бирата не сме се договаряли, ама като е гарга да е рошава и така откарахме два и повече часа в ресторант на Босфора.
На тръгване, девойката получи и цвете от метрдотела. Заобиколихме, от другата страна, заведения за бързо хранене, с нагъчкани, шумни, забрадени посетители, просто все едно друг квартал. Добре, че ни натикаха в онзи ресторант.
Сега им викам:“Група, да си вземем такси. Ще ни излезе 10лв.“ Те не щат, ще се разхождаме- ей го къде е. Забравиха предния ден, колко мрънкаха заради капалъто. Тръгнахме. Меркурий по петите ни. На едно тясно завойче, ММ ме издърпа буквално пред трамвая, ватманът нещо явно ме видял и даде звуков сигнал, както бях с дълга пола, заради джамиите, най-малко щях да намеря място във вечерните новини. Е, носих застраховката в чантата, ама кел файда.
На Султан Ахмед се бяхме изморили. Седнамхе да починим. Пък аз бях забелязала, че Света София е отворена и няма опашка. Рекох им, докато почивате, ще отскокна, да се разпиша в този обект. То ясно, че откакто е джамия, няма много за гледане и горните етажи не се знае дали са достъпни, ама да се преклоня пред майсторите на този грандиозна сграда. Първо щерката искаше да се местим на друга пейка, че и миришело нещо, после ММ се оплака от зъбобол. Аз си взех торбите и тръгнах. Девойката ме последва. Отидохме, намотахме момата с един голям шал да прикрием краката и един на главата, метнах и аз един и влязохме. Вътре вървеше намаз! Ограничено, пространство за посетители, особено ако са жени. Не се бавихме много и излязохме. Отиваме на пейчицата и там няма НИКОЙ!!!
Седнахме и зачакаме. Все по-малко хора се мяркаха по площада, тревожно се взирахме в  последните останали господа. Нашият го няма. Чужденец, без пари, без документи, без мобилен, защото го остави да не му тежи, без връхна дреха и със зъбобол. Сам в двадесетмилионен град, късно вечерта. Седяхме към 20 минути, ако е отишъл до ВЦ или някоя джамия да се върне, но не би. Поогледахме наоколо, па решихме да отидем към хотела, дано се е прибрал. Е, не беше.
Изпаднахме в паника. Решихме да се върнем на площада и да говорим с полицаите. Ако е станал инцидент, те ще ни кажат, ако пък го открият ще ни се обадят. Вървим без всякаква надежда, направо подтичваме, и си викам :“То направо като в турски сериял, ама там се намират, пък ние – никакъв шанс!“ И от една пресечка някой ни вика по име. Нашият човек! Хептен по сценарий! И се възмущава, че хората и кучето си не зарязват така в чужда държава. Въобще не ни бил чул, че ще ходим в Ая София. Иначе и той искал бил да я види. Търсил ни по другите пейки, нали на дъщерята и мирисало, пък като не ни намерил, решил че сме си тръгнали и хукнал да ни настигне, но на една пресечка на трамвайната улица видял струпани плочки до суш като на нашата и се спуснал по нея, ама хотелът го нямаа. А по друга и там го нямаа, докато накрая както тръгнал да излиза на главната, ни видял  краката да летат бързо в обратна посока и положил всички услия да ни хване.
За първия ден навъртяхме 25 000 крачки, за втория 24 300.

Така и не разбрах, колко зареждате магистрална такса?

50 лири са достатъчни, ако не ползвате мостовете и тунела за азиатската част. Аз слагам по 100, да ми остават за следващия път.
https://www.kgm.gov.tr/SiteCollectionDocuments/KGMdocuments/Otoy … upaOtoyolu_TR.pdf

Ние в началото не купихме HGS.

На нас през Лесово до Истанбул в една посока ни излиза 50 лири, като хотела е в Шишли, който е близо до табелата на Истанбул дето я няма 😂 и винаги съм се чудела от къде започва града 😂.

Когато не си с HGS на отиване има няколко бариери, които за да се вдигнат се натиска копче и излиза билет.
Плащането става на връщане към България, пак където има бариери и хора в кабинките на които сме плащали и в брой и с карта Револют.

Когато купихме HGS мъжът ми така и не успя да я захрани преди пътуването с лири и се налага да търсим в самия Истанбул PTT за да вкара 100 лири.

Има съвсем нов офис на PTT на магистралата, който работеше в 6 часа, обаче не мога да кажа къде се намира. Със сигурност беше до една нова бензиностанция, с голям паркинг, мисля и колонки за зареждане на електрически автомобили.

В началото, когато започнахме да пътуваме, само веднъж навигацията ни прекара през безплатната част от магистралата.

Повече не повторихме тази грешка.
Ужасно, ужасно натоварена. В двете десни ленти яко бримчат тирове и камиони, изпреварват се.
Самият асфалт е кофти. Няма дупки, но е кърпен. Изобщо, личи си, че магистрала е стара.

Следващите пъти само по новата част
 Идеален асфалт. Пет ленти. Не е толкова натоварена и не бримчат яко всичкото тирове и камиони.
Един път като пътувахме валеше проливен дъжд. Няма локви, няма аквапланинг, идеално се оттича водата.

Та, ние решихме за има, няма 10 лв да не се циганим, като се има предвид че мъжът ми шофиране и трафик не го плаши.

Нещо не се получава сметката. Според документа за 2023 г., който е сложил papaone най-дългото разстояние на магистралата е 24 лири на посока.

Онзи ден, докато търсих на стрийт вю камерите на Махмутбей, за да онагледя коментара си за бялата къща Ptt, случайно попаднах на табелата. Заснемането е от 2019 г, но предполагам, че табелата продължава да си е там - малко преди камерите. И аз никога не съм я забелязвала. Тя не е и много голяма като гледам.

Ние продължаваме да се чудим как може да си видим наличността в HGS. Проблемът е в имейла на мъжа ми, който не е от стандартните като gmail, abv и подобни. Изпращат линк за подновяване на достъпа, но явно им попада в някакъв списък за спамове и имейлът не пристига. Не помним колко пари е имало преди пътуването. Сега сложихме 100 лири, за да е сигурно, че ще покрие таксите, но реално може да има доста пари, които в един момент да отидат на вятъра.

Сега питах мъжа ми.
Не е много сигурен дали е 50 лири в посока или двупосочно.
Тогава да не заблуждавам неволно, защото аз съм останала с впечатление, че е 50 лири в посока.

Сайтът ще е по верен от MissNoir 😂

Здравейте, някой от вас отсядал ли е в хотел Serenity Suites Istanbul Airport или в хотел в района на Küçükçekmece?

Здравейте, ще пътуваме следващата седмица до Истамбул искам да попитам има ли някакви предплатени пакети за интернет?

Ако имате регистрация в сайта на HGS, няма смисъл да чакате имейл за активация, при повече хора ( а и при мен регистрацията в сайта ми е от 25.08) имейл така и не идва. Изтегляте си приложението в телефона и си влизате с мейла и паролата при регистрацията в сайта. При мен се получи веднага и в приложението си следите колко ви е баланса, дава и инфо къде и колко лири ви е теглило. Мога да кажа, че ако минете през ГКПП Капитан Андреево, там още преди да излезеш от граничен контрол има бусче на ПТТ, аз вкарах 500 лири, стикера очевидно е 45 лири, т.к в баланса ми бяха 455  лири  , след отиване и връщане до Алания имам 62 лири останали.