Съвместният живот не е само с хубави моменти, хората се променят и понякога ... все едно не можеш да познаеш другия. Да не дава господ да се случва.
По темата - независима бях (в момента съм съвсем).
- Публикувана: 10 ян. 2007, 09:55 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2007, 00:00 ч.
Един парично-любовен въпрос
Съвместният живот не е само с хубави моменти, хората се променят и понякога ... все едно не можеш да познаеш другия. Да не дава господ да се случва.
По темата - независима бях (в момента съм съвсем).
Бих казала, че съм финансово независима 
. С половинката ми си делим разходите по сметки на равно, а от там нататъка всеки харчи това, което си е изкарал. Той не взима пари от моите, аз не взимам от неговите. 
Имах един хрантутник-съпруг
преди години, уж имахме заедно фирма, моя беше инвестицията, мои бяха контактите, аз се занимавах с персонал и доставки... той по цял ден четеше вестници и чу...ше разни фльорци 
... една дори ми се обади на личния телефон 
да ми каже "пък той мъжа ти ми обеща да ми плати наема, ама нещо не мога да го намеря, та да ми дадеш пари, той после ще ти ги върне"!!!! 
... Направо му показах вратата. 
Оттогава, който каквото има негово си е. В заведения, разбира се плаща той, но аз го компенсирам после.
Имам си фонд (не е таен). Знам, че съм заделила толкова, че ако стане нещо и се разделим - имам за мен и за детенце ( в това число и за детегледачка) за около 2 години, както и фонд за черни дни... за заболявания и тем подобни.
. С половинката ми си делим разходите по сметки на равно, а от там нататъка всеки харчи това, което си е изкарал. Той не взима пари от моите, аз не взимам от неговите. Имах един хрантутник-съпруг
преди години, уж имахме заедно фирма, моя беше инвестицията, мои бяха контактите, аз се занимавах с персонал и доставки... той по цял ден четеше вестници и чу...ше разни фльорци ... една дори ми се обади на личния телефон да ми каже "пък той мъжа ти ми обеща да ми плати наема, ама нещо не мога да го намеря, та да ми дадеш пари, той после ще ти ги върне"!!!! ... Направо му показах вратата. Оттогава, който каквото има негово си е. В заведения, разбира се плаща той, но аз го компенсирам после.
Имам си фонд (не е таен). Знам, че съм заделила толкова, че ако стане нещо и се разделим - имам за мен и за детенце ( в това число и за детегледачка) за около 2 години, както и фонд за черни дни... за заболявания и тем подобни.
Браво на теб!!!
В нашето семейство този въпрос никога не е бил на дневен ред. И слава богу!
За протокола: Той носи малко повече пари от мен. Ако съм сама, мога да се оправя, но сама с децата - НЕ. Той сам с децата - НЕ. Другото особено при нас е, че от как сме женени никога не съм спирала да нося доходи в семейството, завалията не мож се похвали, че ме е "хранил"
, дори и година не му се събира. А през това време учих висшо и гледах 2 деца. Вярно, всичко стана с негова помощ, но и аз имам заслуги.
Много съм чувствителна на тема независимост аз
: финансова, емоционална...
За протокола: Той носи малко повече пари от мен. Ако съм сама, мога да се оправя, но сама с децата - НЕ. Той сам с децата - НЕ. Другото особено при нас е, че от как сме женени никога не съм спирала да нося доходи в семейството, завалията не мож се похвали, че ме е "хранил"
, дори и година не му се събира. А през това време учих висшо и гледах 2 деца. Вярно, всичко стана с негова помощ, но и аз имам заслуги.Много съм чувствителна на тема независимост аз
: финансова, емоционална... 
Никога не съм била зависима от партньора си, по-скоро е било обратното. Замислям се, че това е до някъде грешка и че е хубаво мъжът да се чувства финансово отговорен към жена си. Надявам се при следващ опит/мъж/ да се опитам да съм поне малко зависима.
Отделен фонд обаче също не съм имала - всичко нося вкъщи и харча това, което имам в джоба до дъно
Хич не ме бива да се оправям с парите пo-точно много добре ги оправям де 
Но пък знам, че ако и като ми се наложи мога да разчитам на баща си и това явно ми дава спокойствието.
Отделен фонд обаче също не съм имала - всичко нося вкъщи и харча това, което имам в джоба до дъно
Хич не ме бива да се оправям с парите пo-точно много добре ги оправям де Но пък знам, че ако и като ми се наложи мога да разчитам на баща си и това явно ми дава спокойствието.Съвместният живот не е само с хубави моменти, хората се променят и понякога ... все едно не можеш да познаеш другия. Да не дава господ да се случва.
Така е.
Досега не съм била никога зависима от нечии пари.
Дано и не ми се наложи.
БРАВО на didi velikova - и аз чакам да доживея момента, в който ще имам нещо заделено, ама за сега не се получава 
Все пак всичко се случва...
Иначе парите са ни общи, стоят на едно място и всеки взима според нуждите - своите, на децата и общите сметки. Естествено разумно. Дразгите при нас стават, когато имаме напр. заделена известна сума и трябва да избираме приоритетно за какво да се изхарчи: той ВИНАГИ гледа да е за семейството, докато аз понякога искам да се отпуснем, ей така, за гевезалък някакъв...и се почва еднааа
Все пак всичко се случва...Иначе парите са ни общи, стоят на едно място и всеки взима според нуждите - своите, на децата и общите сметки. Естествено разумно. Дразгите при нас стават, когато имаме напр. заделена известна сума и трябва да избираме приоритетно за какво да се изхарчи: той ВИНАГИ гледа да е за семейството, докато аз понякога искам да се отпуснем, ей така, за гевезалък някакъв...и се почва еднааа
В момента съм зависима определено в парично-любовните отношения.Не работя и уча,но мога да се издържам и сама,въпреки че това е и заради факта,че още нямаме деца.
Таен фонд си нямам,макар че съм замислила
иначе нямам проблеми да си харча за каквото си искам.Не делим парите на твои и мои-той не приема,че съм зависима,а просто,че се развивам в моята си област.
Таен фонд си нямам,макар че съм замислила
иначе нямам проблеми да си харча за каквото си искам.Не делим парите на твои и мои-той не приема,че съм зависима,а просто,че се развивам в моята си област. ......... Но пък знам, че ако и като ми се наложи мога да разчитам на баща си и това явно ми дава спокойствието.
Дали това не е разковничето?Да знаеш, че там някъде, майка, баща, чичо, приятелка/ приятел ти дават гръб в труден момент?Роднинските финансови взаимоотношения също играят роля в това да си независим от партньора си.Ако имаш в наследство, или просто финансово те подкрепят други, не е нужно това да прави екс-мъжа ти или дори настоящият такъв...
Зависима съм дотолкова, доколкото две е повече от едно. Бих могла да се справя и сама, ако опре ножът до кокъла.
Да , и аз мисля така.Няма да е този стандарт който ми осигорява той ,но мисля ,че пак ще си живея доста прилично
Дразгите при нас стават, когато имаме напр. заделена известна сума и трябва да избираме приоритетно за какво да се изхарчи: той ВИНАГИ гледа да е за семейството, докато аз понякога искам да се отпуснем, ей така, за гевезалък някакъв...и се почва еднааа
Ние сме обратното... бях си харесала много хубави ботуши (маниачка съм на обувки), но пък исках да направим освежаване на апартамента.... Та бяхме много смешни пред магазина
аз викам искам да направя ремонт, той - влизай да си купиш ботушите, иначе аз ще ги купя.... продавачките 
голям смях беше
В момента да,зависима съм от мъжа ми,това е откакто се е родил малкия.След като го приемат в ясла,няма да е така.Преди да забременея работехме заедно с мъжа ми,парите стояха при мен и винаги съм си купувала когато и каквото си поискам,без да давам обеснения и без да ми се искат,за това къде си харча парите.По принцип като всеки нормален човек не ми е приятно да съм зависима и за всяко нещо да искам пари,чувствам се неудобно някак и все отлагам като трябва да си взема нещо,докато се реша да си поискам.Става въпрос за по едри неща,иначе мъжът ми е достатъчно досетлив и ми оставя пари,за да посрещам нуждите си като жена. 
......... Но пък знам, че ако и като ми се наложи мога да разчитам на баща си и това явно ми дава спокойствието.
Дали това не е разковничето?Да знаеш, че там някъде, майка, баща, чичо, приятелка/ приятел ти дават гръб в труден момент?Роднинските финансови взаимоотношения също играят роля в това да си независим от партньора си.Ако имаш в наследство, или просто финансово те подкрепят други, не е нужно това да прави екс-мъжа ти или дори настоящият такъв...
Мммм не знам за другите. За мен това е запасът, на който винаги мога да разчитам, но само в краен случай. Слава Богу до сега веднъж ми се е случвало и си го връщам - никой не ми го дава безвъзмездно
Но е хубаво да знаеш, че няма да те оставят сам на дъното. 
Не мога да се поставя в каквато и да било зависимост - въпрос на характер! Понякога хич не ми е леко.
Съвсем спокойно мога да се издържам и сама. Случвало се е аз да издържам и двамата...
Супер е, когато една жена е финансово зависима от мъжа си, но това не я кара да се чувства зле!
Съвсем спокойно мога да се издържам и сама. Случвало се е аз да издържам и двамата...
Супер е, когато една жена е финансово зависима от мъжа си, но това не я кара да се чувства зле!