Защо искате деца ?

Според мен съществува голямо объркване в обществото относно това някой да остане вкъщи и да се грижи за децата и домакинството на постоянна основа. Ясно е, че задълженията са много и тази работа е силно недооценена. В същото време пък, имам толкова познати, които зад това, че уж си гледат децата прикриват големия си мързел. Дори и самото им "гледане" и "домакинстване" търпи много критика - малко е като домакинстването на Пеги Бънди от "Женени с деца". Но точно те най-яростно защитават тезата, че домакинската им работа е равностойна на всяка друга работа и трябва да е високооценена.

Аз мисля, че "домакиня на постоянна основа" е работа, равностойна на всяка друга, но ако я вършиш добре. Голямата разлика е с друга професия е, че като не я вършат домакините, не може никой да ги уволни. Понякога съм супер недоспала и отивам на работа и си мисля: "Е, домакинската работа вярно, че е досадна, но поне като си недоспал няма опасност да объркаш фатално нещо. Да имаше начин да си поседя като домакиня няколко години."

Честно, не те разбирам. Какво значи "семеен доход" - ако парите ви са общи, какво значение има дали мъжът ти ще ти дава половината пари, които изкарва - нали са общи и без това? Или са лични? Трябва той да даде половината от неговия доход, и да го прибереш лично ти в твоя сметка - това ли? Тогава няма семеен, а има негов и твой.
Наистина става като във вицовете - парите на мъжа са общи, а на жената - само нейни.

nelи, готви моят мъж, но после трябва да мием тавана 🌞. Същото със сина. Целият плот в зехтин. ММ готви коледната вечеря, но наглеждам. Моят мъж много обича да забърсва пода, по точно да излива препарат и да го размазва. После трябва да се гъзуря да отмивам пяната. Чак прецаква роботите. Мани! У нас аз отпушвам кенефа, аз сменям бушони, аз и дъщеря ми поправяме това-онова. Мъжът ми сглобява мебели, товарим заедно тежки неща. Аз учех с децата, а той ги извеждаше и водеше насам натам. Често ходеха в Дисни, Астерикс. Аз водех в библиотеката, медиатеката. В момента са на круиз тримата докато си почивам в къщи.

Аз пера, простирам, сгъвам. Домашните ми казват, че не могат толкова добре да свършат всичко това. Аз пускам и миялна.

Като домакиня си имах и лично време. Като приспях децата, излизах на дискотека, а ММ оставаше да си гледа екрана и телевизия. В други дни той излизаше на театър, опера, питие с приятели, а аз си почивах.

В момента и двамата работим основно от дома. Аз пазарувам и готвя, той купува пресен хляб и кроасани, децата поръчват дьонер, суши, макдоналдс и други Uber боклуци. В дните, в които ходим в офис, обикновено или оставаме и излизаме вечер, всеки сам, или цялото семейство ходим на мол и ресторант с децата.

Моят мъж никога, нищо не ме е карал да правя у дома. Даже винаги предлага да ядем на ресторант за да не се изморявам. Това е, защото готвенето за него е досада и го изморява. За мене и за дъщеря ми не е.

А за битовизмите - Не всичко може да бъде уговорено преди децата. Първото ни дете се роди недоносено и всичко в къщи правех сама, защото ММ работеше по един проект в друг град. След второто се наложи и да помага, освен да работи. Него го беше страх да излиза с двете деца сам, но пазаруваше, чистеше докато аз съм ги извела, ей такива.

Не броим кой колко прави и кой колко внася.

Хубаво е "семеен", но и двамата ли имат достъп или жената получава "джобни" за "лични нужди" - твои думи.

Имам познати, които си стоят вкъщи да гледат децата след втората година, но ни успяват да подредят, ни изобщо пък искат да готвят. Аз лично се чудя какво толкова правят, но тяхна си работа.

И вкъщи до скоро беше постоянна кочина. Изведнъж се оправиха нещата след като всички ни няма по цял ден

Е тук вече можем да си стиснем ръцете Иначе едно е жена ти да виси по молове и дивани, друго е да е поела изцяло децата и домакинството. Аз никога не съм твърдяла, че тя трябва да изисква обезпечение в първия случай.

Колкото по въпроса ти, май това казах и миналия път - ще ми е обидно аз да съм поела цялата грижа за общото ни дете, а мъжът да ме чака да му искам, камо ли да си тегля от спестяванията. За мен един мъж на място, сам ще остави пари на масата, без да ме пита, без да го питам, и без да го интересува дали ще ги харча или ще си ги пазя.


Огромна е разликата. Когато са разпределени аз разполагам с тях, в другия чакам той да ми отпусне "лептата". Когато моите са при мен, мога да си правя сметка с тези пари, а не друг да ми я прави. Когато ми потрябва нещо, отива да си го купя, не чакам да ми "дадат на ръка". И т.н. Иначе е все едно на работа, да трябва да си искаш от шефа за всеки разход, вместо да си получаваш директно заплатата. Би ли се съгласил? И в крайна сметка, щом парите са общи, защо не ги дадеш на жената всичките, и тя да ги разпределя? Нали няма разлика?

Да бъдеш домакиня е най-неблагодарната работа на света. Нямаш признание и статут в обществото, нямаш такова и вкъщи реално, нямаш личен регламентиран доход, както и почивки - уикенди, празници и тн, не трупаш трудов стаж, не се чувстваш реализирана... списъкът е дълъг.

Общ бюджет и карти от банковите сметки, какво толкова сложно има....

Аз използвах издръжка, но явно не се разбрахме. От данъчна гл.т. да си на издръжка имам предвид, водиш се така съвсем официално и съответно има облекчения. Не че ми е давал издръжка, общ ни е бюджета от много отдавна. Очевидно не ме е и карал нещо да правя, аз сама съм решила примерно че ми е важно Еди какво си. В общи линии почти същото като Невена. Просто за мен е много по-интелигентно в края на деня да ни останат едни два часа почивка заедно, отколкото да си мерим кой какво. Нищо повече. Но по принцип не обичам ни принцеси, ни принцове. Че напоследък виждам принцове поне колкото принцеси да не кажа и повече. Съвсем се изроди света, честно.
Иначе по принцип в белия свят има начин и дори като домакиня да ти текат осигуровки, съвсем легално.

Нели, нямах предвид конкретно твоя пост, просто се хванах за него, защото думата беше използвана там. Но сума си пъти съм чувала как мъжът "издържал" жената, нищо че тя се грижи за дома, децата и него. За мен това не е издържане, това е разпределение на труда. И двамата допринасят за този доход, защото ако мъжът трябваше да работи и да прави всичко това, нито щеше да работи тази работа, нито да изкарва тези пари.

Моето спиране да работя не беше с цел да съм домакиня, а да имам повече време за себе си, за съпруга си и за децата (и за тези, които още живеят с нас, и за тези, които живеят далеч и имат нужда понякога от майчино рамо).

Хора, аз нямам против ничий избор по принцип. Стига да не ми е вкъщи. Както казах съм била във всякакви роли, какво ли не ми мина през главата и съм станала изключително толерантна към чуждите избори и се научих че и моите успехи и неуспехи не зависят само от мен, има и доза късмет, естествени процеси на съзряване през които минаваме и т.н. Просто понякога се дразня като видя много крайни мнения в която и да е посока, нищо повече. Извинявайте ако някого съм засегнала, не ми е била целта такава. Просто съм изнервена тези дни и се вижда по начина на писане.
Истината е че никога не е лесно, каквото и да избереш.

Общо взето тези, които искат деца и си имат, си защитават тяхната гледна точка като правилна, готови да оборят всеки аргумент срещу това. Но все пак сме в Бг-мама.
Не мога да се съглася, че раждането и грижата за дете/деца след това нямат никакви последствия върху тялото и физическото и психическо здраве.

Аз не казвам, че няма, а че последствията за мен към момента са маловажни, сравнено с децата.