Все мрънкам за нещо - това трябва да се направи, това не се прави така, това се прави така, недей така, прави иначе ....... Усещам че прекалявам понякога ...
Съпругът ми е търпелив човек и си мълчи, но на няколко пъти ми е казвал че съм мърморица, от начало беше доста тактичен и аз си мислех, че просто се закача с мен, но в последствие се осъзнах. Искам да се променя преди да е станало късно - отношенията ни взеха да охладняват все повече и повече - чувствам се далеч от него, а и него от мен. Искам да си станем близки като преди, но явно е че трябва да престана да бъда мърморана - преди не съм била такава. Не знам защо станах мърморица. Разбирам да съм свободна и да нямам ангажименти, та за това да мъморя, но до преди два месеца ходех на работа (бременна съм), карах курс и заработвах и в къщи на компютъра по нещо,сега продължавам да си работя в къщи на пс-то и чакам бебчо. Ако проблема беше от скоро бих разбрала, а най-вероятно и той, но въпроса е че това нещо е като лавина и продължава поне половин година от преди да забременея. Не мога да се справя!!! А и не знам как!
Помогнете ми, макар да съзнавам, че не е много удачно и подходящо, но се надявам поне на някой друг съвет как да се справя с това мърморене! Може би сега като се роди бебчо ще съм прекалено заета и уморена, и няма да имам време за мърморене! Не знам!