Така е, но с лека условност. Когато една банка отпусне 90 бона заем тези пари минават в лицето, теглило заема и банката вече ги няма като пари (не може да ги отпусне отново), но ги има в баланса си като вземане (актив). И затова счетоводно парите са станали повече, понеже и двете страни имат 90 бона актива, но не и реално, защото единият има пари, а другият вземане. Съвсем същият ефект щеше да има и ако плащахме със златни монети - банката дава 90 жълтици и те вече са у получателя, но при нея са актив като вземане. Иначе парите са си същите, но счетоводно са се умножили много. Прилича ми малко на река - течейки водата си е все същата, но по пътя си задвижва няколко ВЕЦ-а. Да не пропускаме, че нещата вървят и в обратната посока - когато се върне заем виртуалните пари изчезват.
И както се вижда от този опростен смешен модел, вземанията са много, но парите реално не са.
Цитат
Малък град в Гърция. Ваканционният сезон е в разгара си, но бизнесът е замрял. Всички са в дългове. За щастие един богат немски турист пристига във фоайето на малкия местен хотел. Поръчва си стая и слага 100 евро на рецепцията, взима ключа и отива в стаята си. Хотелиерът взима банкнотата и се втурва към касапина, на когото дължи 100 евро.... Касапинът взима парите и бяга при доставчика на месо на едро, за да плати дълга си. Доставчикът на едро се втурва при земеделския производител, за да му върне 100 евро за прасетата, които е взел от него преди време. Фермерът триумфално дава 100 евро на местната проститутка, която го обслужва на кредит. Проститутката бързо отива до хотела, тъй като дължи на хотелиера за използвана стая, в която забавлява клиентите си, слага на тезгяха 100 евро и си тръгва. В този момент богатият немец слиза до рецепцията и обявява, че стаята не го задоволява, взима 100-те евро и си тръгва. Никой не е е имал печалба, но всички вече нямат дългове.
И както се вижда от този опростен смешен модел, вземанията са много, но парите реално не са.
